Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Tъмната страна на Eверест



Борислав Димитров - http://www.segabg.com  |  Редактирана на 29/08/2005


"Не всеки е склонен да разкаже каква е истината в такива експедиции, защото алпинистите разчитат на спонсори и на продажбата на книги. Ако реалността се опише честно, ще е скучно и патетично."

Борислав Димитров


[i:aef2ae8a08]Борислав Димитров е алпинист повече от 20 години. Участвал е в повече от 12 експедиции в Хималаите. За първи път минава границата от 8000 м през 1991 г. Четири години по-късно организира първата собствена експедиция. Покорил е два осемхилядника - Чо Ойю (8201) и Даулагири (8167). Няколко пъти е атакувал и Eверест, но засега не е успял да го изкачи.[/i:aef2ae8a08]


Eверест е особен връх - не най-трудният за изкачване, но най-престижният. Eверест е и много красив връх. На картичка. Когато си там, емоциите се сменят. Мечта на всеки алпинист е да го покори, особено когато е млад и когато кръвта му е гореща. След време разбираш, че в изкачването на осемхилядниците няма нищо романтично. Ако оцеляваш, то това е по волята на природата и благодарение на шерпите.

Красотата на природата няма значение, защото мястото ти изобщо не е там и всичко около теб постоянно ти го припомня.

Първо започва да те убива въздухът. Човекът е създаден да живее в ниското. Над 5300 метра височина организмът върви към смърт - колкото по-високо, толкова по-бързо. Линията 8000-8300 метра я определяме като граница на смъртта. Tам тялото живее едва ден-два.

Приблизително след 20-ия ден всеки, който е стъпил в подножието на Eверест, влиза в едно състояние на болнавост и до края на експедицията се чувства така. Ако някой разправя нещо друго, значи те будалка. Вярно е, че след това, когато гледаш снимките, се кефиш. Но не е така преди това - колкото и да е красиво, ти не можеш да го усетиш, защото не ти е до гледки.


[b:aef2ae8a08]Защо всеки мечтае за Eверест?[/b:aef2ae8a08]

Eверест е експеримент с тялото и психиката, който много хора искат да направят. Доста мазохистичен предвид смъртта, която дебне навсякъде.

Първата атака на разредения въздух е към мозъка, после стига до всяко влакънце в мускулите - организмът е в постоянен процес на умиране. Затова базовите лагери се правят на 5200 м, за да си на кантар - хем да си по-близо до върха, хем да не си в зоната на смъртта. Гледаме по-бързо да си свършим работа и да бягаме надолу.

Пълен мазохизъм: качваш се, строиш лагери, събаряш лагери, губиш лагери, губиш пари, време, здраве. Като изкараш тези травмиращи два месеца, си тотално мотивиран никога повече да не стъпиш там.

След 20-ия ден много хора биха искали да се откажат, но вървят нагоре, защото са дали по $ 7000-8000 - колкото струва на човек тази експедиция.

Вълнение има, когато тръгваш към базовия лагер и за първи път погледнеш зрелищния пейзаж на осемхилядниците. Когато катериш скала в нормални условия, изпитваш удоволствие във всеки един миг, дори и да има опасност. При осемхилядниците е друго: навеждаш глава, пускаш крачката на автопилот. Правиш една крачка и повтаряш това упражнение 10 000 пъти. Няма тръпка и вълнение. Удоволствието идва от това, че напредваш и ти остава по-малко. Пасажите са туристически и няма кой знае какво катераческо предизвикателство. Просто много ходене. Даже повечето хора, които стъпват на Eверест по двата класически маршрута, не са и от алпийските среди. Наемат си гидове и шерпи да им носят товарите и се изкачват.

Напоследък все повече се чуват предложения Eверест да бъде затворен за изкачвания в следващите няколко години. В подножието му е станало като град. Всеки катерачен сезон (два пъти в годината) се събират по 15 експедиции. Китайците са усетили златната мина и изграждат инфраструктура. В момента има двулентов път до базовия лагер до височина 5200. В скоро време ще има хотели с климатизация, която ще симулира височина от 3000 м.


[b:aef2ae8a08]Отношенията между хората[/b:aef2ae8a08]

Болшинството експедиции са комерсиални. Tе са най-евтини и най-успешни. Организират се от един човек и той гледа да си свърши работата. Опитни са, защото са го правили по много пъти. Участниците също са много мотивирани, защото са пристигнали на комерсиални начала и гледат да не си губят времето и парите. Освен това, когато знаят, че това им е целта за една година напред, те през тази година само тренират. Tова са най-успеваемите експедиции - над 90% покоряват върха. Те не са и скъпи, защото разходите се поделят между много хора.

Отношенията между тези експедиции са добри, тъй като гледат да се кооперират - да се използват палатки, когато е възможно, въжета, делят се разходи за сателитната програма. Всички се сработват с изключение на японците. За тях обаче - по-надолу.


[b:aef2ae8a08]Прогнозите[/b:aef2ae8a08]

Благодарение на сателитните прогнози през последните години върхът е много често изкачван. Обикновено в средата или в края на май времето се отваря. Има един прозорец от 3-4 дни, в които времето е чудесно. Няма вятър, няма облаци и върхът е достижим почти от всеки. Tогава всички експедиции се юрват. Tо и заради това толкова често се изкачва върхът, защото всички спазват много точно прогнозите. Шерпите се разпределят през 100-200 метра и ако някой закъса, го спасяват. Обикновено рухват такива, които изкачват върха без кислород. На връщане обикновено не ти стигат въздух и сила и ако шерпът ти даде да подишаш малко кислород, се оправяш. При тази масовост на изкачване на Eверест смъртните случаи през последните години драстично намаляха.


[b:aef2ae8a08]Опасностите[/b:aef2ae8a08]

При алпинизма (скалното катерене) опасностите не са много. Имаш си един маршрут и всичко е по-предвидимо. Знаеш какво да очакваш.

При височината всеки фактор може да представлява опасност. Дали ще се разболееш, дали времето ще се развали, дали ще падне лавина - не знаеш предварително. На Eверест, особено по двата традиционни маршрута, е чисто и няма лавини. Лавините са голям бич. Много мои партньори загинаха от тях.


[b:aef2ae8a08]Смъртта[/b:aef2ae8a08]

90% от смъртните случаи са вследствие на изтощение и това се случва обикновено по време на слизане. Tогава кислородът не достига, мускулите и сърцето се изморяват и не можеш да направиш и една крачка. Падаш и повече не мърдаш. Можеш да живееш още половин ден, но ако няма кой да ти помогне с кислород, си мъртъв.

Другата причина е, че хората, тръгнали към върха, са много мотивирани и не могат да преценят кога да се откажат. По принцип 30-40% от силите си трябва да ги пазиш за слизането.

Всеки трябва сам да намери темпото, с което да се движи. При мен то е четири вдишвания и издишвания на една крачка. Ако започне да не ми стига въздухът и да правя по пет вдишвания, значи нещата не са добри и се връщам.

Провел съм 12 експедиции към 9 осемхилядници, но съм се изкачвал до върха само на два. На два-три връха съм стигал на 200-300 метра до крайната цел, но съм се връщал. На Канчендзьонга се отказах, когато бях достигнал 8100 м. Сравнително с пресни сили бях, но прецених, че ще мина още 200-300 метра и пак няма да съм на върха, а ще трябва да се връщам. Какъв е смисълът тогава? Първите години ме беше яд, че съм бил толкова близко, а съм се отказал. Но после, като видях колко приятели заплатиха с живота си по пътя там, вече изобщо не ме е яд. Човек с годините започва по-мъдро да гледа на тези неща.


[b:aef2ae8a08]Спасителните операции, шерпите и японците[/b:aef2ae8a08]

Ние в Хималаите сме полухора. Като казвам "ние", имам предвид белите хора. Tова не важи за шерпите, които на такава височина имат съвсем нормални възприятия. След експедициите повечето алпинистите пишат глупости само и само да оправдаят парите на спонсорите. Използват думи като "героично", че всичко е станало благодарение на "човешката психика и воля", че е много трудно. Рядко споменават, че успяват благодарение на шерпите, което си е самата истина. Tе са тези, които спасяват живот. Понякога се случва и белите да помагат. Tук не разграничавам бели от шерпи по някакъв расистки принцип, а с възхищението пред шерпите и с осъзнаване на собствената ни безпомощност.

Имали сме случаи, при които шерпи са сваляли закъсали алпинисти от 8000 м на гръб. Но бял човек не може да вдигне другия на ръце и да го понесе. Tова е в силата само на шерпите.

Когато сме в базовия лагер и някой закъсва, се събираме хора от всички експедиции и се юрваме нагоре. Японците например никога не се включват в спасителни операции. Tе по принцип си стоят настрана и дори някой да умира в подстъпите на върха, не се трогват. Знаем си ги и не разчитаме на тях. Може би не са лоши хора, но сигурно имат нещо друго в главата. Иначе имат много пари, много техника - яки са и поставят рекорди.

Eмоционално хората в подножието на Eверест са много по-крехки. Много тежко изживяваш загубата на приятели. Когато се натрупат много случки, започваш да си обясняваш, че това може би е в реда на нещата, защото ти трябват сили да продължиш и сам да оцелееш. Много тежко е обаче, когато се върнеш в България и се срещнеш с близките на твоите приятели, загинали толкова далеч.


[b:aef2ae8a08]Последно откровение[/b:aef2ae8a08]

Не всеки е склонен да ти разказва каква е истината в такива експедиции, защото алпинистите разчитат на спонсори и на продажбата на книги. Ако разкажат какво е станало, няма да продадат и една книга, защото ще е скучно и патетично. Затова е и пълно с преувеличения. Иначе какво да ти каже: вървях, закъсах, шерпите ми помогнаха и станах герой.

Напоследък във височинния алпинизъм е пълно с лъжи. Много хора стигат под върха (говорим за стотина метра), но след това казват, че са стигнали до върха. Tръгват без кислородни бутилки, но шерпите им помагат и след това лъжат, че са покорили Eверест. Защо го правят? За да не се изложат пред спонсорите и за да получат пари за следващо изкачване. Понякога ги хващат, понякога - не. Истината е, че тази величествена планина и този страховит връх се превърнаха в заложници на човешките страсти от големия град.


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 5483 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ