http://www.verticalworld.net/news/index.php http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1042

Steck на маршрута по време на неговото скоростно изкачване.

Снимка: Jonathan Griffith


Швейцарския скоростен алпинист Ули Щек премина соло и скоростно маршрута Ginat (ED: V M4+ 85 градуса, 1000 м) на Северната стена на Les Droites (4001 м) във Френските Алпи над Шамони. Леденият маршрут е катерен много пъти соло, но изкачването на Щек на 19 януари 2010 е за рекордното време от 2 часа и 8 минути.





Фотографът Джонатан Грифит каза, че Щек е катерил маршрута за удоволствие, а не за скорост. Преди изкачването Щек не е катерил алпийско от два месеца и все още не е напълно аклиматизиран. Грифит също добавя, че времето на изкачването не е забележително като се вземе предвид, че "маршрута беше напудрен с дълбок сняг, което го правеше доста бавен като време."




Щек на отвесен пасаж с миксово катерене


Известният френски катерач, Кристоф Профи, който има многобройни трудни соло катерения и други постижения, държеше до скоро рекорда за най-бързо изкачване на маршрута Ginat, като неговото време беше 2:30 часа.




Щек в близост до премката, която маркира края на маршрута


Последната година Щек изкачи два осемхилядника - Гашербрум II и Макалу и почти премина онсайт Golden Gate (5.13b) на Ел Кап. Преди това той изкатери Северната стена на Айгер по най-трудният свободен маршрут - Paciencia (8a [5.13b], 23 въжета, 900 м) и направи скоростни рекорди на същата стена през 2007 и 2008. Неговото най-голямо постижение до този момент може да се каже, че е солото му изкачване на Северната стена на Cholatse (едно 1500-метрово първо изкачване), както и изкачването на Източната стена на Tawoche през 2004.




Плановете на Щек са да се върне отново в Хималаите. "Целта ми е да увелича издържливостта си и ефективността при катерене," пише Щек в своя уебсайт през декември 2009. "Засега не планирам големи експедиции през 2010. Така ще мога да се фокусирам по-сериозно върху работата си и също ще имам повече време за спонсорите си. Ще се концентрирам върху проектите си в Алпите и ще направя едно пътуване до Йосемити. Но през 2011 ще се фокусирам отново върху проекти в Хималаите." 2010-02-06 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1041

Изкуствено катерене по силно надвесения лед на Spray On (WI10), една нова запазена марка в света на леденото катерене. Последната седмица Will Gadd и Tim Emmett екипират с болтове и после изкатерват маршрута зад водопада Helmcken Falls в Wells Grey Provincial Park, Британска Колумбия.

Снимки: от колекцията на Gadd и Emmett


Will Gadd и Tim Emmett направиха един 30-метров, 45-градуса надвесен лед зад един незамръзнал водопад в Британска Колумбия. Пръските от 140-метровия водопад Helmcken Falls образува топки и остриета от лед на една вулканична скала, създавайки един уникален леден маршрут.

След като пускат рапел в амфитеатъра зад водопада откриват, че невъзможното е истина. В своя блог Gadd казва, че това е "най-ненормалното ледено убразование, което някога е виждал."





Обаче, за да намалят опасността от срутването на огромните и грехки ледени топки и полилеи, те първо се заемата със задачата да съборят абсолютно всичко, което е нестабилно. Тъй като релефа е силно надвесен, а леда тънък те решават вместо да използват ледени клинове за осигуряване да поставят болтове.

Първият ден те поставят четири болта, катерейки изкуствено без сечива. На следващия ден поставят още осем болта до една нища, която маркира края на пръските лед. Резултата е един маршрут с дължина 90 фута и само на 40 фута на земята. Така екипиран Gadd извежда, както той сам казва "най-якия лед който някога съм виждал или катерил по света."





Последният месец двама австрийци изкатериха Centercourt, един 300-метров маршрут на който те дадоха най-трудната степен до този момент в света WI7+. Има само няколко други маршрути, на които е дадена същата тази категория, включително един маршрут на Gadd, нарешен Second Choice в Норвегия. Обаче категорията на Spray On е с цели три степени нагоре.

"Това е много по трудно от всичко, което някога съм катерил на лед", казва Gadd. "Mога единствено да го сравнявам с M10 или по-трудно драйтулинг катерене, но трябва да се залюлявам, за да поставя сечивата вместо просто да ги закача. WI10 е най-нiското, naкоето могат дам напълно сериозно; много хора, които могат да драйтулват М10 ще ткрият, че този леден маршрут е доста по-труден. Това е истинско, честно и поразително ледено катерене." 2010-02-03 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1040


269 случая на оказана помощ по ски писти, 7 спасителни акции в разстояние на 10 дни, от които две лавинни с един смъртен случай. Това е равносметката за един месец на отряда на ПСС в гр. Банско. И ако можем да кажем, че оказаната помощ по ски пистите е в границите на нормалното, спрямо други години, въпреки тежките травми станали със скиори и сноубордисти, то спасителните акции са повече от всичко станало до сега. Пет от тези акции са за търсене на изгубени по лавиноопасните и трудни като терен улеи на Демянишка долина. И независимо от предварителните предупреждения и забраната за каране извън ски пистите и налагането на глоби от страна на парка от 50 до 500 лв. такива авантюристи се намират в изобилие. А спасителите са длъжни да им окажат помощ в този труден терен с риск за живота си.

Фрапиращи са последните две спасителни акции.

Първата със скиор от Банско, който добре познава планината, съзнавал е добре лавинната опасност и въпреки това се спуска по същия улей на Тодорин връх, в който миналата година загина снубордист от лавина. И този скиор загива под лавина.





Втората - днес на 30.01. в 9 часа сутринта в Централата на ПСС се получава тревожен сигнал - момиче и момче в група от девет души попадат в лавина, откъснала се от склоновете на Палашица по лятната пътека, водеща от х. Бъндерица към Казана. Групата се е озовала там, обърквайки пътя от х. Бъндерица към Джамджиевия ръб. Осъзнавайки грешката,вече са навлезли дълбоко в лавиноопасния терен. За щастие се оказват в периферията на голяма лавина,момчето е затрупано частично и се самоизравя. Момичето е изцяло затрупано, но е открито бързо от спътниците си и изровено живо. Има черепно-мозъчна травма и контузии в гръбначния стълб и шийните прешлени. Налага се бърз транспорт до лечебно заведение. 10 планински спасители от отряда на Банско на десетата минута тръгват към мястото на злополуката. В 12.45 момичето е свалено на Бъндеришка поляна със специализирани средства за транспорт на ПСС, в добро здравословно състояние и откарано в болницата в Разлог.

За съжаление става въпрос за рецидив от страна на младежки планинарски клубове ( в случая - Млад дихател и компания) - хора, които без добра планинарска подготовка и без лавинна екипировка излагат на риск себе си, приятелите си и спасителите, които навлизат в тежкия терен за да им окажат помощ.

ПСС напомня, че последният снеговалеж и силният вятър създават висока лавинна опасност по подветрените склонове. Планирайте излети в планината с повишено внимание, консултирайте се с компетентни хора и се екипирайте подходящо. Не забравяйте лавинни комплекти - уред, сонда и лопата и се научете да боравите с тях!

Официално съобщение на ПСС


Продължава акцията

по спасяването на пострадалите вчера алпинисти под връх Ботев. Единият алпинист е със счупен крак, а другият - със счупена ръка.

От ПСС уточняват, че операцията се е усложнила, поради възникването на нова опасност на мястото, където се намират пострадалите двама младежи - в улей, където има вероятност при влизането на спасителите да бъде отцепена лавина.

Обстановката може да се усложни и от това, че започва да вали сняг. Търси се друг начин за продължаване на акцията.

Спасителите на място са девет, като се очакват да се включат още осем от отрядите в Ловеч и Сопот, както и алпинисти, които са били на мястото на инцидента.

Информация от Вести 2010-01-31 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1039 В швейцарския град Саас Фе се проведе третия кръг от надпреварата за Световната купа по ледено катерене. Радка Петкова спечели бронзовия медал при жените в дисциплината трудност. След спечеленото трето място предишния уикенд в скоростта, Радка демонстрира отлична форма и успя да стъпи на почетната стълбичка в по-престижната дисциплина – трудост. Победителка стана Стефани Моро (Франция), а второто място беше спечелено от корейката Жонг Вон Ха, която постигна във финалния кръг равен резултат с Радка, но по-доброто й постижение от полуфинала й даде предимство в класирането. В дисциплината скорост Радка Петкова зае шесто място.

При мъжете в конкуренцията на шестдесет състезатели в дисциплината трудност Бойко Лалов зае 24-то място, а Минчо Петков – 43-то. Само една овладяна хватка по-малко отдели Бойко от влизане в полуфинала. Дисциплината беше спечелена от Маркус Бендлер (Австрия), следван от Алексей Томилов (Русия) и корееца Парк Хе Йонг. В дисциплината скорост руснаците доминираха традиционно, като окупираха първите три места. Минчо Петков зае 13-то място.

В района на Клаут, Доломитите - Италия се проведе втория кръг от Световната купа по ски-алпинизъм – индивидуално. Трасето беше с дължина 17,5 км., с обща положителна денивелация (изкачване) 1570 м., спускане – 1900 м. Победител стана Флоран Троайе (Швейцария) с време 1:46:26 ч., следван от Килиан Жорне Бургада (Испания) и Манфред Райхегер (Италия). В състезанието взеха участие и трима български състезатели – Георги Радев се класира 41-ви с постижение 2:30:50 ч., Тервел Тотев е 43-ти, Димитър Георгиев е 44-ти. При жените победителка е представителката на домакините Роберта Педразини с време 2:11:14 ч., на второ място се класира Мирейа Миро Варела (Испания), на трето е друга италианка – Франческа Мартинели. 2010-01-28 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1038

Централното южно ребро на Tawoche с белязани точки на лагерите.

Снимка: Verticalcarnival.blogspot.com


Renan Ozturk и Cory Richards катериха по ронлива скала и се дехидратираха по време на първото изкачване на централното южно ребро на Tawoche, който е висок около 6500 м и се намира в Кхумбу региона в непал. Двамата мъже прекараха два дни и половина на маршрута и изгубиха още един ден и половина на слизане. Според Ozturk и Richards линията е дълга 1200 метра и е с трудност ED2 VI 5.10 M4/5.

Същото ребро беше опитвано преди от Kris Erickson, Whit Magro и Adam Knoff през февруари 2007 година. Те достигат до 5700 метра след което една буря ги принуждава да се върнат. Малко по-рано същите трима катерачи и Ross Lynn осъществиха първото зимно изкачване на върха по източния гребен.

Два месеца преди американското изкачване, както бяхме писали, двама японци направиха първото изкачване на ледената северна стена на Tawoche.














2010-01-27 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1037

Японския маршрут на 1000-метровата Западна стена и Западния гребен на Nemjung (7140 м).

Снимка: Yasuhiro Hanatani


В края на октомври 2009, четирима японски катерачи водени от хималайския ветеран Osamu Tanabe осъществиха първото изкачване на Западната стена на Nemjung (7140 м), близо до Манаслу в Непал. Tanabe, Michihiro Kadoya, Yasuhiro Hanatani и Nobusuke Oki се аклиматизират на близкия Himrung Himal и тогава правят двудневен подход до основата на стената на около 6000 м. На 29 октомври те изкатерват 18 въжета по една ледена стена и бивакуват на около 6840 м. На следващият ден те достигат Западния гребен и продължават до върха. След това слизат до техният най-висок бивак и нощуват там. На 31 октомври спускат на рапел цялата стена и се връщат в базовия лагер.

Tanabe, 48-годишен, има изкатерени много осемхилядници и през 2006 година той води екип, който почти успя да изкатери Южната стена на Лхотце през зимата. Nemjung е първият голям връх, който той катери в Хималаите в алпийски стил.




По Западната стена.

Снимка: Yasuhiro Hanatani


Японското изкачване е може би второто изкачване досега на Nemjung. Върхът беше изкатерен за първи път през 1983 година по Източния гебен от друга японска експедиция. От 11 до 15 октомври 2009 година френските катерачи Yannick Graziani и Christian Trommsdorff изкатериха една красива и трудна линия на 2300-метровата южна шпора, достигайки връхния гребен на около 7000 м.

През 1994 година един британски екип опитва Западния гребен на Nemjung, подхождайки от южната страна (противоположната на японското изкачване). Те достигат 6400 м преди да се върнат поради силни ветрове и нестабилни козирки. 2010-01-26 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1036 На 23 януари (събота) с Петър Самков завършихме един мой проект от преди 2 години, на скалите вдясно от Големия водопад. Това е един много добър скално-миксов сектор, чийто потенциал е много сериозен и засега има само един маршрут.




Моя милост в началото на първо въже. Снимка е дело на Дидо Варчев, който ни подкрепяше морално и координираше действията ни през цялото време :)


Линията, която направихме с Пешо е дълга две въжета и като цяло е малко по-дълга от Големия водопад – около 65-70 метра. Първото въже е много приятно и лесно катерене около W3-W4 в зависимост от къде ще се мине. Ледът е много по-добър от този на Големия водопад. Площадката на първо въже не е много добра според възприетите в България стандарти :) и е на скални клинове, но ако се дублира с един леден клин става перфектна.

Второ въже е трудното и представлява две колони от висулки отделени на около половин-един метър от скалата. Аз избрах лявата висулка, защото ми се стори малко по-къса пък и беше близко до скалата от ляво. Пасажа е излизането от тази висулка, тъй като отгоре е леко полегнало и ледът е покрит с дълбок сняг, на който сечивата не държат. Следва пак отвесен пасаж около 3 метра след което се излиза на много стръмен снежен улей. Улея е най-психарската част от маршрута, тъй като осигуровки не могат да се направят в продължение на около 10-15 метра и на някои места снега е доста неустойчив. Като обща трудност на второ въже не мога да дам реална преценка, тъй като не съм на „ти" ледената категоризация. Пешо го сравни с „Капака на ковчега" и каза, че вероятно е малко по-труден и по-психарски. Така че ориентировъчно му даваме WI5, пък следващите които го изкатерят ще кажат дали е толкова.





Първия опит на маршрута направих малко на шега около посрещането нова година на 1 януари 2008 година заедно с Люба Манолова. Тогава стигнах до края на първо въже и слязох от него. Чух че миналата година Станимир Желязков и още някой също са стигнали до площадката на първо въже и са слезли от там. Предполагам, че и преди нас е имало опити, въпреки че когато го катерих за първи път не открих никъде следи от предишно катерене. Ледът на първо въже е наистина много добър и е перфектен за учебна цел. Проблем е улея, който е над линията, защото при повечко сняг мястото става много лавиноопасно.

В скоро време ще пуснем в Гидовника на сайта актуална информация за Скакавица и за някои потенциални нови линии в района, които чакат някой да ги изкатери. 2010-01-25 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1035


17-годишният Johnny Collinson от Utah, САЩ стана най-младия човек изкачил седемте първенци на планетата, след като вчера стъпи на върха на масива Vinson (4897м) в Антарктика. Johnny е бил част от четири членен екип на "Mountain Madness" с водач Willie Benegas.

Колко време ще задържи рекорда Johnny ще разберем след като видим какво ще направи със своя проект и Jordan Romero. 2010-01-21 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1034

Северната стена на Tawoche с маркиране на биваците. Катерачите слизат от далечната страна на върха. По-горната част от скалната севериозточна стена може да бъде видяна в ляво от северната стена.

Снимка: Genki Narumi.


Както бяхме писали преди около месец японските катерачи Fumitaka Ichimura и Genki Narumi осъществиха първото изкачване на Северната стена на Tawoche (1500 м, VI AI5R) в непалския регион Кхумбу в края на ноември. Двамата мъже изкатериха стената в алпийски стил за 2 дни и половина, след което траверсираха връхния гребен и слязоха от юг и изток с още един бивак на слизане. Обаче те не успяха да достигнат върха на Tawoche, тъй като една огромна бездна по гребена препречи пътя им към истинския връх.




Ichimura катери стръмен лед. Някои пасажи се оказват невъзможни за осигуряване.

Снимка: Genki Narumi


След един опит в средата на ноември, който приключва на 5700 метра, те тръгват по стената отново на 26 ноември 2009 година. Катерачите правят два бивака на стената. Първият е на около 5600 метра. По време на техния втори ден от катеренето, те катерят основно стръмен лед и не могат да открият подходящо място за бивак до 9 часа вечерта. Накрая спират за бивак на около 6100 метра. След като излизат на връхния гребен на третия ден, те слизат в южна посока. След известно време откриват подходящо място, където да свалят седалките и да си починат. На следващия ден се спускат на рапели по източния улей и после ходят до Pheriche.




Narumi и Ichimura на върха на Северния връх на Tawoche


Tawoche (или Taboche) е забележителен връх западно от популярния трекинг маршрут за Базовия лагер на Еверест. Дадени са му няколко различни височини - от 6367 метра до 6501 метра. Неговата екстремно отвесна Североизточна стена беше изкатерена за първи път от Jeff Lowe и John Roskelley през 1989 година. Шест години по-късно Mick Fowler и Pat Littlejohn изкатерват Североизточното ребро между Североизточната и Северна стени. 2010-01-21 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1033 Медал за България и отлично представяне на българските състезатели на Световната купа по ледено катерене, която се проведе през изминалия уикенд във Вал Даоне, Италия. В състезанието взеха участие 62 състезатели от 18 страни.

Радка Петкова спечели бронзов медал в дисциплината Скорост при жените във II кръг на Световната купа по ледено катерене, която се проведе през изминалия уикенд, 16-17.01.10 във Вал Даоне, Италия. Радка Петкова беше единствената състезателка, която успя да наруши в тази дисциплина хегемонията на руснаците, които спечелиха титлите и останалите медали при мъжете и жените. В другата дисциплина – Трудност, българката се представи също много добре, влизайки на финала, където зае седмо място. Титлата в тази дисциплина беше спечелена от Хлое Графтийо (Белгия), второ място за Стефани Моро (Франция), трета е Луси Хрозова (Чехия).

При мъжете в дисциплината Скорост България отново имаше финалист и Минчо Петков се класира на седмо място. В дисциплината Трудност Минчо Петков и Бойко Лалов не успяха да се класират за финала, като останаха съответно на 25-то и 29-то място в конкуренцията на 45 състезатели. Първото място беше спечелено от Маркус Бендлер (Австрия), втори се класира корееца Парк Хе Йонг, третото място остана за швейцареца Патрик Ауфденблатен.

Следващият кръг от Световната купа ще се проведе на 22-23.01.10 в Саас Фе, Швейцария. В него ще вземат участие и тримата български състезатели. 2010-01-20 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1032 Две събития в последните дни доказаха, че обществеността поставя на най-високо място постиженията на нашите алпинисти.

Зрителите на Българската национална телевизия и БНТ САТ бяха приканени да участват в кампанията „Българските събития на ХХ век". Изкачването на Еверест през 1984 година бе избрано от зрителите за "Българското спортно събитие на ХХ век" с 19.96 %. След него се наредиха триумфът на българските футболни национали в САЩ през 1994 година с 16.85 % и световният рекорд на Стефка Костадинова от 1987 година с малко повече от 14.36 %. В класацията следват: Голът на Гунди на стадион „Уембли"; „Златната топка" на Христо Стоичков, 1994 г.; Първият ни олимпийски медал, Борис Георгиев (бокс), 1952 г.; Първо злато от Зимна Олимпиада, Екатерина Дафовска (биатлон), 1998г.; Първа европейска шампионска титла за България, Дан Колов, 1936 г.; Първият ни трикратен световен шампион, Мария Гигова (художествена гимнастика), 1969 г. 1971 г., 1973 г.; Първа българска олимпийска титла, Никола Станчев (борба), 1956 г.

Във Виена на 15.01.10 трябваше да се състои "София Бал - Виена 2010", на който да се връчат призовете за "Българин на годината 2009" - близо тримесечна он-лайн анкета, в която бяха номинирани 120 достойни българи от различни области на обществения живот. Балът беше отложен за май, но евродепутатът Антония Първанова, която е патрон на бала, пристигна във Виена, за да раздаде призовете «Българин на годината 2009» в дома на Лудвиг ван Бетовен. Сред дошлите да получат отличието си беше и Иван Кожухаров, който е сред събралите най-много гласове, заедно с проф. д-р Милена Пенкова, доц. д-р Христо Деянов, д-р Георги Чалдъков, маг. фил. Сашка Журков, Димитър Бербатов, братя Динко и Йордан Диневи, Стоимен Стоилов, Христо Вътев, Магдалена Гигова, Семир Абумелих, Красимира Стоянова, Иван Станчов. Иван Кожухаров спечели отличието си за изкачването на Монблан през 2009 г. с помощта на своите приятели от експедицията «Споделени върхове», като с това постижение даде невероятен пример за мъжество и сила на духа на всички българи. 2010-01-18 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1031

Pete Benson катери тънките жлебове на на първо въже на Homeland.

Nick Bullock


Един случаен рапел доведе до две нови страховити линии. На 8 януари 2010 Nick Bullock, в партнuорство с Kenton Cool опитаха да открият един съществуващ маршрут - Home Wet Home, който е разположен между Mini Couloir и Nuit Blanche на ледника Аржентиер близо до Шамони. Екипът спусна рапел на мястото, където те смятаха, че се намира Home Wet Home, но се оказа че се намират на погрешно място. За техен късмет на тук те откриват една нова линия с естетичен микро лед.

Bullock издърпва късата сламка и извежда 70-метровата линия, която той счита че е трудна VIII,8 по шотландската скала и ако все още не е катерена, той предлага да се нарича Homeward Bound.




Nick Bullock на новия маршрут на Argentiere Rive Gauche (VIII,8)

Jon Griffith


Два дни по-късно Bullock се връща обратно заедно с Pete Benson. Екипът изкатерва друг маршрут от две въжета, коийто се намира вляво от Homeward Bound и който те наричат Homage to the Homeland.

Първото му въже е неосигурено технично 6, което е изведено от Benson. Второто въже, което всъщност е трудното, е изводено от Bullock. Маршрутът е 70 м и трудността му е шотландско VII,8.


Повече снимки и схема на маршрутите на Pete Benson можете да видите тук 2010-01-18 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1030


Leanne Callaghan направи първото женско преминаване на Neanderthal (VII,7) в Lost Valley Buttress, Glen Coe. Leanne, осигурявана на маршрута от Will Woodhead, води двете трудни въжета чисто и онсайт на 8 януари 2010 година. Callaghan е 37-годишна и един от най-комплексните британски алпинистки в този момент с много високо ниво на скала и лед.

В списъка си има изкачвания на алпийските северни стени, включително Ginat на Droites, Shroud на Grandes Jorasses и Super Couloir (с директен старт) на Tacul. Leanne има изкачвания на много реномирани ледени маршрути като Dame du Lac (WI6+) близо до Morzine, Nuit Blanche (WI6) на ледопада Argentiere и Bienvenue au Club (WI6) във Vallon Diable.

Neanderthal е дълъг 4 въжета на популярния Lost Valley Butress в Glen Coe и беше изкатерен за първи път от Rab Anderson и Grahame Nicoll през февруари 1987 година.

Маршрутът е яка класика. Leanne извежда въжета 2 и 3, които са най-трудните, а партнuорът й първото и последното въже.




Neanderthal, Glen Coe, първо изкачване

Grahame N, февруари 1987 2010-01-15 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1029

Centercourt (300 м, WI7+), Gasteinertal, Австрия

Albert Leichtfried и Benedikt Purner изкатериха един страховито тънък и надвесен лед, които се превърна един 300-метров маршрут с трудност WI7+, което го превръща в най-трудното ледено катерене в Австрия и едно от най-трудните в света. Centercourt има въжета от WI6+, WI7+ и WI6 на слаб надупчен лед. Leichtfried преминава второто най-трудно въже за един час и половина. Той поставя един болт по време на изкачването, но трудните движения са много лошо осигурени.




Albert Leichtfried в началото на трудното второ въже на Centercourt (300m, WI7+) в австрийската долина Gasteinertal.


В началото на декември 2009, същите двама катерачи направиха Мoonwalk (WI6/7), един 1000-метров маршрут в австрийските Зилерталски Алпи.




Невероятните линии на Rodeo (300 м, WI6/A2), Centercourt (300 м, WI7+), Landunder (300 м WI7-) и Mordor (300 м, WI5) в Anlauftal, Gasteinertal, Австрия




Benedikt Purner на трото въже на Centercourt 2010-01-14 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1028

Bayard Russell близо до края на първото въже с трудност M9 на Painted Wall Icicle в New Hampshire.

Снимка: Kevin Mahoney / MahoneyAlpineAdventures.com


Гидът Bayard Russell, който работи в White Mountains направи първото изкачване на сериозен смесен маршрут, който имаше многобройни опити през последните няколко години. Painted Wall Icicle (M9 NEI 5+) е линия дълга две въжета, намираща се северно от Kancamagus Highway и не далеч от класическия Way in the Wilderness (NEI 5). Маршрутът е на болтове и минава през надвесена скала, след което продължава по висяща свободно висулка.

Първият опит по маршрута е дело на катерачите Dave Moore и Jay Sterner, които катерват изкуствено и поставят болтове на първите 50 фута по маршрута, оставяки една недовършена линия наречена Borrowed Time.




Peter Doucette на леденото въже на Painted Wall Icicle. Първото въже преминава по надвесената скала от дясно.


През сезона 2006–2007, Doug Madara, Peter Doucette, Kevin Mahoney и Russell се връщат и Russell преминава изкуствено и поставя болтове на надвесената част до началото на леда. "Много хора опитаха да преминат свободно първото въже този сезон, но триковите движения, малките стъпки, скритите хватки и якото изпомпване не позволи на никой от тях да го премине без падане," пише Russell в своя блог, където той описва пълната история на катеренето.

На следващата година Russell заедно с Josh Hurst успява да премине първото въже, но леда не е достатъчно добър и не успяват да изкачат маршрута до горе. Тази година обаче условията се много добри и катеренето завършва с успех.




Russell драйтулва на първо въже. 2010-01-12 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1027 Гръмотевиците през зимата в България са доста рядко срещани и на мен лично никога не ми се бяха случвали досега, въпреки че почти не пропускам уикенд през тази част от годината. Това не е новина, а по-скоро предупреждение за тези, които смятат да ходят в планините тази зима. Предполагам, че появата на това явление се дължи основно на климатичните промени и повишаването на средните и нормални за сезона температури.

Друго интересно нещо, което заслужава да се знае, е че всеизвестното предупреждаващо жужене беше доста по-различно от нормалното през лятото. По-скоро беше звук, който приличаше на много силна суграшица и ние дори в първият момент не реагирахме адекватно точно поради тази причина.

Имайте предвид, че зимата с пикел в ръка и котки на краката, човек е много по-уязвим отколко през лятото. Буквално в такъв момент, ние се превръщаме в своеобразен гръмоотвод. Добре е да се знаят основните правила за безопасност в подобна ситуация, за да се реагира адекватно и максимално бързо.

С пожелание за безаварийни и успешни изкачвания през зимния сезон ! 2010-01-11 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1026

Гранитните стени на Keketuohai.

Снимка: Dennis Gray


От три години Dennis Gray прави опити да пътува до района Keketuohai препоръчан му от некатерещи приятели в Китай. Тази есен той успява и открива едно изобилие от гранитни кули и стени, които все още не са посещавани от скални катерачи. Keketuohai или Koktokay се намира в Южен Алтай на китайската провинция Xinjiang, в близост до границата с Монголия и на около 600 км североизточно от Urumqi.

Той е открил 108 гранитни върха със скални стени с височина до 300-400 метра. Стените са разположени по поречието на река Iyrtish. В района има също и много боулдъри. Въпреки че мащабите са доста по-малки от тези в Йосемите, качеството на скалата в Keketuohai е вероятно по-добро. 2010-01-08 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1025

Снимка: Stephan Denys


Местният за Fontainebleaul Vincent Pochon повтори V15 боулдър проблема Island във Франция, преминат за първи път от Dave Graham през 2008 година. Освен това той добави и две нови движения към старта. Graham и другите двама катерачи, които са преминавали до този момент маршрута - Nalle Hukkataival и Sam Edwards - тръгват от голямата скала под боулдъра. Pochon обаче тръгна със седнал старт в дясно от началото на Graham, наричайки неговият проблем Big Island.

Pochon каза, че е работил на проблема още през зимата на 2007 година, една година по-рано преди да стане Island и вече е бил правил движенията над досегашния старт, но е започвал от хватки, които са малко по-високи от тези, които е използвал Graham. "Аз никога не съм споделял за това, защото мислех, че истинският старт е от земята," допълва той.

Видео от изкачването на Dave Graham:


2010-01-06 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1024 Adam Ondra изкатери нов маршрут на Madonna della Rota в близост до Brescia, Италия.

A Present for the Future е труден около F9a/+ и преминава през един огромен таван, след което продължава по вертикална и технична плоча.




Adam Ondra на A Present for the Future - F9a/+

novebi.ning.com 2010-01-06 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1023

Adam Wainwright на 3-то въже на Birdsong

UKC News, 31 декември 2009 Adam Wainwright / Dave Hesleden


Dave Hesleden и Adam Wainwright запълниха последното свободно място между Western Gully и Ypres на Черните стълби (Ysgolion Duon). Маршрутът, Birdsong, е с трудност VII 7. Той минава по една директна линия през снежната галерия на Ypres и по един голям ръб над него.

Катеренето е с дължина от пет отделни въжета и Adam Wainwright го описва така: "Ние мислехме да преминем по една серия от очебийни винкели, но те се оказаха неприятно гладки и в един момента открихме, че следваме друга логична линия в дясно от ръба."




Dave Hesleden на 4-то въже на Birdsong


Затоплянето веднага след Коледа спомага за перфектноите условия в Северен Уелс. Ясното небе и силно смразяващата нощ превръщат Black Ladders в най-доброто място и привличат множество катерачи на скалите.


Birdsong VII, 7 е един 3-звезден маршрут с дължина 330 метра. Най-трудното му въже е добре осигурено, но някои от другите не са.




Схема на Birdsong 2010-01-05