Vertical World Climbing News http://www.verticalworld.net/news/index.php http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1189

От ляво на дясно; Cerro Torre, Torre Egger и Cerro Standhardt гледани от югоизток.

Снимка: Andrej Grmovsek


Талантливите норвежки катерачи Bjorn-Eivind Aartun и Ole Lied изкатериха голям нов маршрут на патагонския Torre Egger (2850 м), като стартираха една жестока серия от ледени въжета на лявата страна на Южната стена от седловината Col of Conquest.

Екипът прекарва първият ден, катерейки около 600 м до седловината отделяща Egger от Cerro Torre по маршрута на Alessandro Beltrami, Rolando Garibotti и Ermanno Salvaterra, наречен El Arca de los Vientos, който е една вариация на Американския маршрут от 1976 (6a и A1).

След един бивак на премката, на следващият ден те изкатерват няколко дълги въжета по 350-метровата Южна стена до върха (горе-долу по лявата линия на небето на Egger на снимката), преодолявайки финалната ледена гъба от изток. Изкачването й е трудно и първото въже по нея е M5, след което екипът продължава по един много стръмен заскрежен лед с наклон 90-95° и пасаж от A1, за да достигне върха. Леденото катерене на този участък е категоризиран като AI6.

Това е вторият път, в който стената е изкатерена от премката.

По Южната стена минава първият маршрут до върха на Torre Egger. Той беше изкатерен през 1976 от американците John Bragg, Jim Donini и Jay Wilson. След като достигат Col of Conquest американците изкатерват Южната стена по нейната дясна страна (около 10 въжета).

Първата трудност е около A4, след което пасажи от 5.8/5.9 и A1 отвеждат към един дълъг леден улей и 85° върхов таван. Екипът използва фиксирани въжета и действа от Whillans Box издигащ се под премката.

Това е изкачването, което даде искарата на дискусиите около първото изкачване на Серо Торе от Маестри през Col of Conquest и Северната стена. Следвайки линията описана от Maestri през премката, американците откриват огромно количество екипировка фиксирана в ниската част, свършваща при едно голямо скривалище от ноизползвана такава. Нагоре те не откриват нищо.

По-нагоре Maestri описва един изключително труден траверс водещ към премката, на който оставят фиксирано въже. Обаче траверса само изглежда труден от долу, но на място америаканците са изненадани, тъй като траверса се оказва много лесен и те не фиксират въжета на него. Bragg и Donini спират да вярват на на историята на Maestri, тъй като откриват че италианската история няма нищо общо с действителността.

След много и много опити от множество екипи Северната стена на Cerro Torre беше безспорно изкатерена през 2005, когато Beltrami, Garibotti и Salvaterra направиха своя 1200-метров El Arca de los Vientos с трудност 6b+ A1 AI3 и M6.]]> 2012-02-02 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1188

Западната стена на Grosvenor. Американският маршрут минава през стръмната скала една идея в дясно от внушителния централен кулоар.

Снимка: Bruce Normand


Елегантната пирамида на 6376-метровия Grosvenor в региона Minya Konka на китайския Daxue Shan получи своето трето и четвърто изкачване по нови маршрути.

Следвайки широкоразпространената публикация на японския пътешественик Tamotsu Nakamura, Grosvenor беше опитан за първи път през 2003, когато Andy Cave и Mick Fowler опитаха забележителния центален кулоар на Западната стена. Те се провалиха в теснините към средата поради липса на лед. По същото време Simon Nadin и Neil McAdie, опитаха един по-къс маршрут по дясната страна на стената, но също без успех.

През есента на същата година Julie-Ann Clyma и Roger Payne изкатериха далечната дясна страна на стената, от където достигнаха Югозападния гребен, който те следваха и без трудности достиганаха върха като по този начин направиха първото му изкачване.

Корейци опитаха отново централния кулоар през 2009, но се провалиха поради същите причини като Cave и Fowler. Обаче през 2010 Kyle Dempster и Bruce Normand откриха, че 1300-метровия кулоар е добре заледен и в теснините преминаха по лед с трудност от WI4+ и достигнаха върха за втори път.

Миналата есен (2011) Chris Gibisch и Jeff Shapiro следват една линия от стръмни ледени замазвания от дясната страна централния кулоар, правейки бивак на около половината височина и втори точно под върха. Екипът се сблъсква с пасажи от нестабилен вертикален сняг и лед. Те оценят максималната трудност на леда като AI6, като през по-голямата част те са около WI4+ и максимална трудност на смесените пасажи до M5+.

От върха двамата решават да направят едно директно слизане по по-късата Източната стена, правейки 12 рапела към една глетчерна купа, където те бивакуват. На следващият ден те пресичат седловината между Grosvenor и Jiazi и слизат на рапели по западната страна на глетчерите. Те наричат своя 1300-метров маршрут Black Wolves and Blue Poppies

Около една седмица по-късно Dmitry Paramonov и Denis Shushko, двама членове на един ръски екип, които искат да опитат некатерената Западна стена на Edgar, тръгват от седловината Jiazi-Grosvenor, изкатервайки Източната стена на Grosvenor правейки четвъртото изкачване на върха. Екипът бивакува на върха преди да слезе в лошо време.

Техният маршрут е дълъг около 14 въжета (700 м) и е предимно по сняг и лед с наклон до 70° и степенуван по руската скала като 6A.

Интересното е, че руснаците не откриват никъде във връхната част остатътъци от рапелите на американците, където линията на слизане и изкачване съвпадат.]]> 2012-01-31 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1187

На върха на невероятният Fitz Roy. От ляво на дясно Григор, Дамян и Никола.

Снимка: Никола Леваков


От 20 до 22 януари Григор Вътев, Дамян Чолпанов и Никола Леваков изкатериха Южната стена на Cero Fitz Roy по Словенския маршрут Boris Simoncic. Маршрута е бил изкатерен за 3 дни с два бивака и са слезли на рапели през нощта по Franco Argentine




Дамян тръгва по най-трудното въже A2.

Снимка: Никола Леваков




Повече информация за изкатереният маршрут в PATAclimb.com




Гринuо води яка цепка

Снимка: Никола Леваков




Сянката на Никола и тази на Poansenot отразени съответно на снега под върха на Fitz Roy и езерото Susia

Снимка: Никола Леваков]]> 2012-01-30 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1186

Западната стена на White Sapphire.

Снимка: Stefan Siegrist


Denis Burdet, Stephan Siegrist (Швейцария), David Lama (Австрия) и американецът катерач-фотограф Robert Frost направиха второто изкачване на индийския Cerro Kishtwar. Този грандиозен скално-леден връх в Източните Kishtwar Хималаи, в проблемния регион на Кашмир, беше наречен така поради неговата прилика с известният връх Cerro Torre.

През 1989 върхът беше цел на Mick Fowler и Mike Morrison, но те не успяха да се качат много повече от основата на планината. Забележителното скално ребро в центъра на Северозападната стена беше опитано в капсулован стил през 1991 от Brendan Murphy и Andy Perkins. След 17 дни двамата успяват да достигнат Северния гребен, пресичащ Североизточната страна и бяха само на 100 м под върха, когато тяхната храна свършва и те са принудени да се върнат. Техният маршрут с дължина 28 въжета предлага трудно катерене до шотландско 6 и А3.

Fowler се връща през 1993, този път със Stephen Sustad и двамата опитват диагоналната ледена рампа отляво на линията на Murphy-Perkins, която излиза на един прорез на Северния гребен. След като я изкатерват те се придвижват по Севериозточната стена и след общо 4 дни излизат на най-високата точка от 1991, от където достигат върха. Техният маршрут е с дължина 1300 и е с трудност ED+. Cerro Kishtwar има два върха. Fowler и Sustad достигат Северозападния връх и тогава правят един къс траверс, за да стъпян на по-високия Югоизточен връх, който на картата е даден с височина 6200 или 6220 м.

От тогава районът беше забранен за изкачване поради размирици и политически причини. Тази година тези проблеми бяха разрешени и Burdet, Frost, Lama и Siegrist решават да изкатерят една нова линия на Западната или Северозападната стена. Когато пристигат те откриват една "скрита" диагонална ледена рампа, която пресича криволичейки Западната стена и достига горната част на Южния гребен.

Кулоарът се превръща във вертикална скала, но отгоре гребенът е по-лесен и след 4 дни в планината те достигат Югоизточния връх, който на техния GPS е с височина 6155 м. Северозападния връх, който те достигат за 15 минути е с 5 метра по-нисък. Дългият 1200 метра маршрут е наречен Yoniverse и е с трудности до WI5 и 6a.

Няколко дни след това успешно изкачване Burdet и Siegrist решават да се насочат към един некатерен връх южно от Cerro Kishtwar, на гребена водещ към Sentinel Peak (5950 м). Тъй като са добре аклиматизирани те успяват да изкатерят един тесен и полегнал улей на западната стена и достигат върха същият ден. Катеренето е подобно на Exocet на патагонския Cerro Standhart с драйтулинг, 90° лед и един труден таван. Въпреки, че е по-късо катерене (850 м) то е далеч по-трудно от Cerro Kishtwar с трудности от WI6, M6 и A2.

GPS дава височина от 6040 м на Северозападния връх. Екипът също траверсира до 5980-метровия Югоизточен връх преди да слезе по Южния гребен. Те наричат маршрута La Viree des Contemporains, а върха - White Sapphire.]]> 2012-01-27 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1185

Dan Varian на The Dark Side (E9 7b)

Mark Savage


Dan Varian направи дългоочакваното второ изкачване на маршрута The Dark Side в Back Bowden Doors, Northumberland. Надвесеният варовиков маршрут беше изкатерен за първи път от Andy Earl през октомври 2003 и беше категоризиран като E9 7b.

Фотографът-катерач Mark Savage коментира в своя блог:

"Беше фантастично да бъда свидетел на граунд ъп изкачването на Dan. Не само беше частица от катерачната история, но той даде всичко от себе си. Напълно вдъхновяващо. Той е един от най-силните боулдър катерачи в страната и аз мога много приятно да кажа без никакви съмнения, че този маршрут беше един вид хайбол. Никога не бях виждал някой толкова незаинтересован от падането на трудните движения високо над земята."




Dan Varian в Back Bowden - Northumberland

Mark Savage


Dan коментира в Twitter:

"Усях да осъществя една мечта и изкатерих граунд ъп Dark Side днес."

Граунд ъп изкачвания на E9 са много редки. Такива са изкачванията на Parthian Shot в Burbage, който беше изкатерен граунд ъп от американеца Kevin Jorgeson и също изкачването на James Pearson от втори опит на Muy Caliente! в Pembroke (E9/10), но засега няма други. Дали някой знае за други?

Ние се надяваме да имаме повече информация от Dan скоро.]]> 2012-01-27 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1184

Групата Торе от дясно на ляво: Cerro Standhardt, Punta Herron, Torre Egger и най-високият от всички - Cerro Torre.

Снимка: Colin Haley


Colin Haley започна много продуктивно своя ежегоден патагонски сезон, осъществявайки първо изкачване на Cerro Standhardt и едно соло изкачване на Aguja Innominata.

Пристигайки в Chalten, Аржентина към края на добър времеви прозорец, Haley загравя като изкатерва соло Южната стена на Cerro Pollone по един маршрут, който не е бил повтарян от неговото първо изкачване през 1949, въпреки късата му трудност. На 8 ноември Haley излита към връхният блок на Pollone, където е спрян от покритият със скреж гладък гранит точно под самия връх. Тъй като е само с едно сечиво и без въже, той решава да не рискува с това катерене и се връща на няколко метра от върха.




Соло катерене с осигуряване по едно въже на ниската рампа на Innominata

Снимка: Colin Haley


След това Haley и Jorge Ackerman (аржентинец) решават да направят опит на Torre Egger, но се връщат заради лоши условия. След един ден почивка във високия лагер те се насочват към Северния гребен на близкия Cerro Standhardt, но много силен вятър ги принуждава бързо да сменят маршрута и да опитат по-малко изложената на вятър Южна стена на върха и да опитат една линия, която беше изкатерена през 1977 от британски екип, но която не беше завършена до върха.

След един траверс от Standhardt Col чрез който пресичат рампите на Източната стена, те тръгват по основната система от винкели на Южната стена, но са принудени да направят 2 пандюла на ляво, тъй като логичната линия прекъсва. Продължавайки нагоре, те наближават върха на стената където Ackerman води една ключова надвесена изходна камина с изморителни забивания на клинове по дясната страна на цепнатината. Няколко изкуствени въжета и смесено катерене ги отвеждат до връхната гъба и те достигат върха в 9 p.m. От там те се спускат по маршрута Exocet, за да се върнат до техния бивак 25 часа след като го напускат. Двамата мъже наричат новия маршрут El Caracol или "Охлюва", заради скоростта, с която са катерели и спираловидният вид на линията.




Jorge тръгва по първото въже на Южната стена, едно смесено катерене нагоре и наляво с фон върховете на Cerro Torre и Torre Egger.

Снимка: Colin Haley


След едно слизане до града Haley се връща отново в долината Torre за един соло опит на Aguja Innominata (също известен като Aguja Rafael). Haley следва Англо-американския маршрут на Западната стена и Южния гребен, катерейки самоосигурявайки се с въже около половината от маршрута и катерейки останалата част свободно соло. Jon Walsh беше изкатерил също соло върха по един нов маршрут през 2005 след като фиксира парапет на две въжета от предния ден.

Двама други катерачи, Korra Pesce от Италия и Michi Lerjen от Швейцария също направиха добро начало на техния патагонски сезон. Двамата изкатериха Cerro Torre по първо изкатереният маршрт на Западната стена от 1974. Те също така опитват и Траверса на Торетата, свързвайки Standhardt, Punta Herron, Torre Egger и Cerro Torre, който беше осъществен за първи път през януари 2008. Lerjen и Pesce траверсират Standhardt и Herron преди да се върнат.




Южната стена на Standhardt с линията на El Caracol (500 м, 5.9, A1+, M4). На схемата се вижда и мястото, на което Haley и Jorge Ackerman правят пандюл към другата система от цепнатини]]> 2012-01-16 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1183

Adam Ondra на Gioia (V16).

Снимка: Michele Francia


Adam Ondra направи второто изкачване на Gioia във Varazze, Италия и потвърди, че е с трудност V16. Christian Core направи боулдър проблема през 2008 след като му бяха необходими 4 месеца, за да отработи движенията. Gioia ("Радост" на български) е дълъг 14 движения с ужасни стъпки и един правостоящ старт, който е с трудност около V12/13. Ondra направи началото много бързо през януари 2011 - "За около 30 минути," каза той.


Списание Climbing се свърза с Adam Ondra веднага след като той премина Gioia (V16) и взе от него следното интервю:


Adam, какво те вдъхнови да опиташ този проблем?

Аз харесах линията и движенията от многото снимки. Christian ме попита скоро след като направи първото изкачване дали аз мога да ида и да му кажа какво мисля за него и също така той искаше да знае повече за категорията. И така аз отидох там 2 години по-късно и го направих почти 3 години след това.




Adam Ondra на Gioia (V16).

Снимка: Michele Francia


И какво направи мислейки върху движенията?

Това е една бедна линия и от пръв поглед можеш да видиш, че тя е много трудна. Размерът на хватките и разстоянието между тях - всичко това изглежда невъзможно, но когато опиташ проблема, разбираш че хватките са достатъчни, за да го изкатериш. Когато аз започнах да опитвам бях очарован. Той беше чиста Gioia ("радост"), дори седейки на пада под него и гледайки линията. И удоволствието беше още по-интензивно, когато успях да го направя в последният възможен ден на тази година, точно след като реших да се върна към спортното катерене. Името приляга перфектно. Браво Christian!


Ти потвърди спекулациите, че Gioia е V16. С кой друг боулдър можеш да го сравниш?

Christian първоначално предложи V15, но той също така мислеше, че може би е и V16, сравнявайли го с други V15-ки, който той беше направил във Varazze и многобрайните V14-кои, които беше изкатерил на различни места. Той обаче искаше да изграе на сигурно. След неуспешните опити на доста катерачи, когато те не бяха способни да направят дори единични движения и само аз и Daniel Woods бяхме способни да направим третото движение, то стана повече от очевидно, че неговото предложение за V15 беше повече от внимателно. Аз изгубих на този проблем същото количество време като на Terranova [едно V16, което Ondra направи през ноември] и аз мисля, че те са двата най-трудни проблема, които съм правил до сега, значително по-трудни от всяко V15, което съм правил до сега. Във всъщото време аз приемам, че аз нямам много от тях направени от по-отдавна. Но зная, че когато кажа, че аз мисля, че това е V16, аз го вярвам искрено.


Може ли да опишеш проблема?

Там са 8 трудни движения (плюс пет движния в края от V8/9); най-трудното единично движение е третото, включващо едни от най-неприятните хватки възможни за такъв надвес. Обаче проблемът е свързването - да свържеш дори две отделни движения е супер трудно, а да свържеш цялото нещо е въпрос на различно ниво на сила и психическа издържливост. Един добър опит на ден и една добра порция късмет.




Adam Ondra на Gioia (V16).

Снимка: Michele Francia


Пасна ли ти на твоя стил на катерене?

Целият проблем е на пречупвания и особенно онези тънки, които аз обичам, но движенията са дълги и това ги прави силови. Силовите движения не бяха мой предпочитан стил в близкото минало, но тази година аз развих много от него. Аз също имам преимущество в сравнение с Christian, защото съм малко по-висок и в някои движения аз имам по-голяма свобода.


Ти казваш че си имал само по един добър опит на ден ...

Аз нямам идея колко пъти съм опитвал този боулдър проблем, но общо изгубих 11 дни на него. Един ден през януари и 10 дни през ноември и декември. Първите дни аз инвестирах много време по него, за да автоматизирам движенията, правейки серии, но след доста часове аз бях напълно надвит имоята кожа беше толкова наранена, колкото и мускулите ми. На шестия ден аз започнах да опитвам сериозно и успях да падна на последното трудно движение. Аз бързо осъзнах, че мога да направя само един добър опит на ден или няколко повече, но само един последен на третото движение, което е най-трудното единично движение. Знаейки, че имам само един добър опит на ден аз бях приятно изнервен, знаейки че има толкова много места на който да направя грешки и проблемът беше толкова много на моята граница, което ме принуди да избегна каквито и да е грешки.

Благодаря, Adam!


Christian Core първоначално степенува проблема като V15, но Ondra вярва че той е цяла степен по-труден. Други топ катерачи като Daniel Woods, Chris Webb Parsons и Dai Koyamada, също са опитвали маршрута но без успех. През ноември Ondra съобщи, че е преминал своето първо V16 - Terranova, намиращ се в Чешката Република.

По-долу можете да видите едно видео с Core на Gioia:


]]> 2012-01-09 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1182

Линията на Corominas и Parga на Югозападната стена на Cho Polu в Непал.

Снимка: Jordi Corominas


Испанските катерачи Jordi Corominas и Elena Parga осъществиха вероятно първото изкачване на Югозападната стена на Cho Polu, един 6695-метров връх в региона Khumbu на Непал. Двамата катерят в алпийски стил и изгубват 4 дни за отиване и връщане по маршрута, който изкачва стръмната снежно-ледена стена до една седловина. От тук Corominas катери соло последните 1000 фута до върха. Той е уверен, че това е третото изкачване на върха.





Corominas е един от испанските старши алпинисти с многобройни първи изкачвания, обикновенно с малки екипи, от Перу и Патагония до Азия. През 2004 с една малка испанска експедиция той изкачи K2 соло и посреднощ, осъществявайки второто изкачване на Magic Line или Югозападното ребро, изкатерено за първи път през 1986 година.


]]> 2012-01-04 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1181

Южната стена на Pangbuk Ri с маршрута на Kellogg и Gottlieb.

Снимка: David Gottlieb


На 11 ноември David Gottlieb и Chad Kellogg направиха първото изкачване на непалския Pangbuk Ri (6716 м) за 50 часа от базовия лагер и обратно до него. Те достигнаха върха през Южната стена (VI, AI5, M5,1400 м) като я изкатериха за около 26 часа. След това екипа слиза от противоположната страна на върха, от където продължават по един дълъг 10 мили трек до базовия лагер.

Планирайки дълго и технично катерене екипът носи малко багаж - само пухени панталони и якета, вода, един газов котлон, челници и 30-тина енергийни бара за храна. Почти пълната луна и добър времеви прозорец им позволява да катерят и през нощта. Когато слънцето огрява връхната част на стената по тях се изсипва дъжд от камъни и лед. Опасността от сериозен каменопад почти ги връща обратно, но Gottlieb продължава да катери соло нагоре. Откривайки възможност за осигуряване в една ниша, те катерят с въже няколко вертикални въжета с трудност до AI5 и M5, които ги отвеждат до последните 2000 фута почти вертикално катерене.




Chad Kellogg катери над David Gottlieb. Gottlieb описва терена като "типичен за изкачването."

Снимка: David Gottlieb


От там техните първоначални планове са да тръгнат наляво към върха, но са принудени да поемат на дясно, тъй като тази линия се оказва невъзможна. Те откриват един маршрут през снежни гъби, скални блокове и както описва Kellogg, "разбит лед от мокрите снежни лавини, които се изсипват следобяд. Ние открихме, че ключа за преодоляването му е да изкатерим всеки един от ледовете. Там имаше много вертикални въжета с шапки от нестабилен сняг и надвесен лед, който трябваше да бъде почистен."

Kellogg казва, че "към 21 000 фута ни се наложи да направим един рапел в друг жлеб на сляпо в тъмнината. Така за наш късмет се озовахме в един улей, който искахме да изкатерим от самото начало, но който до този момент не можехме да достигнем. Това беше момента, в който разбрахме, че маршрутът ще бъде завършен, след около 11 часа катерене."




Gottlieb и Kellogg на върха на Pangbuk Ri (6716 м)

Снимка: David Gottlieb


След общо 22 часа и половина катерене, Gottlieb и Kellogg достигат връхния гребен. Те се скриват в една цепнатина за 4 часова безсънна почивка, за да изчакат слънцето да изгрее. Тогава те продължават по гребена към върха. Двамата решават да слязат от противоположната страна на тази по която се изкатерват. Kellogg казва "Там имаше три свободно висящи през сераците, на пълна дължина на въжетата рапели, които бяха наистина забележителни."

Слизането им отнема 14 часа. То е дълго, по-трудно и по-опасно, отколкото са очаквали. След общо 40 часа и 3500 фута катерене, Kellogg получава схващане на прасеца от дехидратацията. Двамата катерачи са физически и психически уморени и когато достигат основата на стената те все още имат да ходят 10 мили до базовия лагер. Дехидратирани и изтощени те пристигат в готварската палатка, когато слънцето залязва за трети път, откакто те напускат лагера.




Gottlieb на слизането. Понякога Kellogg прави по две абалакови осигуровки за допълнителна сигурност.

Снимка: David Gottlieb]]> 2012-01-02 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1180

Джордан Ромеро вече е най-младият алпинист, изкачил всички върхове на континентите

Снимка: Associated Press


Американски тинейджър стана най-младият човек, който е изкачил най-високите върхове на седемте континента. 15-годишният Джордан Ромеро достигна вчера връх Винсън в Антарктида, последният от "голямата седморка".

Той започна своята серия от изкачвания преди шест години. Екипът му, в който влизат баща му и втората му майка, се надяват да се върнат в базовия лагер днес.

Вчера Джордан се обадил на майка си, за да потвърди, че е на най-високата точка на масива Винсън. В съобщение на сайта му Find Your Everest се казва, че няма да има празненства, докато целият екип не се изпълни мисията си докрай.

На 10-годишна възраст Джордан изкачи връх Килиманджаро в Африка. На 13 калифорниецът стъпи на най-високия връх на земята Еверест.

Ромеро подобри рекорда на британския алпинист Джордж Аткинсън, който успя да изкачи най-високите континентални върхове на 16 години през май.

Преди да стъпи на Винсън вчера, младият алпинист успя да изкачи Елбрус през юли 2007 г., аржентинския Аконкагуа през декември 2007 г., Маккинли през юни 2008 г. и индонезийският Джая през септември 2009 г.]]> 2011-12-26 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1179

The Prophet, El Capitan

American Alpine Club


На 16 ноември канадците Sonnie Trotter и Will Stanhope повториха маршрута на Leo Houlding - The Prophet (5.13d R, 600 м) на El Cap. Trotter и Stanhope прекараха 5 седмици в долината Yosemite работейки на маршрута, преди да осъществят от земята нагоре свободно изкачване за 3 дни.

Leo Houlding и Jason Pickles посветиха 9 години, за да създадат The Prophet, едно 30 въжета дълго чудовище. Те направиха първи опит да изкачат маршрута през октомври 2001, но Pickles пада и счупва своя таз. Разбира се, през следващите девет сезона Houlding опитва маршрута с различни партнuори, спускайки се отгоре на рапел за някои от най-трудните въжета, например за известното "A1 красиво" въже на Eagle's Way, подготвяйки се за първото граунд ъп свободно изкачване. През октомври 2010 Pickles и Houlding накрая завършват своята задача за 6 дни (през които ги удря една 4-дневна буря).




Sonnie Trotter на The Prophet, El Capitan


Trotter, вдъхновен от разказа и снимките на Houlding пристига със Stanhope в долината Йосемите в началото на октомври 2011. През следващите 5 седмици те опитват първите въжета на The Prophet пет пъти. Те се спускат на рапел от върха, за да оттренират трудното въже на маршрута - A1 Beauty, което е една тънка, движеща се на ляво цепнатина за пръсти. Техните катерения са разредени и с почивни дни в Tahoe и Santa Cruz, в случаите когато бури удрят долината и маршрута е мокър и заснежен.

Катеренето беше "леко ронливо" и докато работят на маршрута екипът счупва няколко стъпки - включително на пасажа на страховитото въже Дяволско дино, който е един траверс, изискващ 2.5-метров страничен скок.




Sonnie Trotter на The Prophet, El Capitan


Trotter and Stanhope почти се отказват от идеята да изкачат през този сезон маршрута, поради зачестилите снежни бури. Обаче на 14 ноември времето се изчиства и те започват техният финален опит. По това време те са и единствените катерачи на El Cap. Trotter преминава редпоинт триковото въже A1 Beaut от своя втори опит. Stanhope обаче не успява да го направи. Екипът излиза на върха на 15 ноември. Stanhope опитва цепнатината още 4 пъти на 16 ноември, но въпреки това не успява да го направи и го оставя за следващият сезон.

Trotter казва че маршрута е от "малкото неща", които ще бъдат за него нещо повече от опит. За Trotter това е първият маршрут на El Cap, но той знае че ще се върно отново. "Аз бях запленен от El Cap," казва той.]]> 2011-12-26 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1178


Поизпотихте ли пръстаците маняци? Надявам се да сте, защото ние здраво се разкършихме. Само не знам дали правилната дума е разкършване ... натискайки клавиатурата усещам как ръцете ми тежат.Вероятно, без да усетя съм се раздал малко повече.

Боулдър смазването и тази година беше на много високо ниво. Водещите - Малкия и Тавата отново разцепиха в техен стил, а присъствието на Бар "Петък" беше осезаемо. Освен тях и маршрутите бяха маняшки и надъхваха, а и нямаше как да не са. На Финала всеки маршрут беше в различен стил. От тежко пречупване на малки ръбчета до тънко балансиране по обли хватки. Какво му трябва повече на един боулдър маняк.





Регламента беше много раздвижен, което също направи състезанието атрактивно. Страхотна форма показаха и всички, които се класираха на финал. От боулдърите при мъжете се оказа най-коварен първият, който си остана проект докрая. Останалите някакси се правеха.

Най-много топове имаше на 4-ти боулдър, а трети получи само едно преминаване. В крайна сметка до последно не се знаеше кой ще е победител, а класирането се реши само от няколко опита разлика между мен и Фазата.





При жените интригата беше за второто място между Петя Гърбова и Мила Гордеева като в крайна сметка Мила победи.Без да остави никакъв шанс на останалите състезателки, Сташа Гео от Сърбия, която е само на 14 години се разходи по маршрутите и стана първа.

Поздравления към екипа на зала Gravityза това състезание - Савата, Емката, Михалака, Илиян, Гецата, Стефото, Тошката, Румбата.





КЛАСИРАНЕ

Мъже

1. Бойко Лалов
2. Ивайло Радков - Фазата
3. Божидар Любенов
..... Кирил Христов - Кирцата, Калин Гърбов - Калинари, Емил Борисов - Мъкси, Стефан Аврамов, Габриел Добрев.


Жени

1. Сташа Гейо (Staša Gejo), Сърбия
2. Мила Гордеева
3. Петя Гърбова
........ Мария Георгиева, Ина Джамбазова, Радка Петкова.


]]> 2011-12-21 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1177
Има сравнително малко информация за колекцията им, единственото, което се знае е че за момента са се спряли на GORE-TEX за мембрана.


]]> 2011-12-19 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1176


За втора поредна година екипът на зала Гравити си поставя за цел организирането на едно от най-очакваните събития за този сезон, а именно Boulder crushing competition 2. В него ще премерят сили най-добрите български катерачи и ще демонстрират достигнатото през сезона ниво.


Място:

зала Gravity – гр. София, ул. 8-ми Декември 2


Програма:

9.00 – 10.00 записване и брифинг.
10.00 старт на квалификации, едновременно мъже и жени.
16.00 начало на финалите.
21.00 награждаване на победителите.


Регламент:

Състезанието ще се проведе в дисциплината болдер, за мъже и жени. Ще има квалификации и финал, в който ще участват по 8 състезатели с най – добър резултат,
мъже и жени.

1. Квалификациите ще се проведат по 4 маршрута различни за мъже и жени. Състезателите ще катерят по двойки, които ще се определят чрез жребий всяка двойка ще има по 10 минути на маршрут. Реда за стартиране ще се определи също чрез жребий. В квалификациите мъже и жени ще катерят едновременно.

2. Финала ще се проведе по 5 маршрута отделно за мъже и жени. Състезателите ще катерят по двойки, определени с жребий. Ще се катерят едновременно по 4 маршрута, като реда за стартиране ще се определи също с жребий. Всяка двойка ще има по 10 мин. на маршрут. След, като всички двойки изкатерят четирите маршрута в същия ред ще катерят петия маршрут. Ще се проведат първо финалите за жени, след това за мъже.

3. Оценяването ще става по брой изкачени маршрути и брой опити на маршрут за всеки от състезателите. Няма да има бонус хватки /зони/.

4. Ако от първо до трето място има състезатели с равен резултат ще се проведе супер финал по нов маршрут с лимит от време 3 мин. За резултат ще се зачита всяка овладяна хватка и брой опити.

5. Официални оплаквания и контестации ще се приемат от арменския поп ☺)

Организаторите си запазват правото да променят реда за провеждане на квалификациите спрямо броя участници. Ако такива промени възникнат, състезателите ще бъдат уведомени преди започване на състезанието.

Важно !!!

Участието в това състезание е доброволно. Организаторите не носят отговорност за повреди засягащи физическото и психическото състояние на състезателите, както и тяхното его и репутация :) :) :)

С уважение: Екип GRAVITY]]> 2012-01-07 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1175

Стръмната Западна стена на Gojung в Западен Непал. След като изкатерват стената за четири дни по леденият кулоар, който е маркиран с червена стрелка. Вторият връх, който изкачват е в ляво, а слизането е по сложен ледников терен.

Снимка: Mick Fowler


В миналото известен като Mugu Chuli, този връх е разположен в отдалечената долина Kojichuwa над селото Mugu, в район, който е рядко посещаван от чужденци и още по-малко от алпинисти. Това е и причина катерачната история на долината да е доста бедна.

Първото сериозно проучване на долината е през 2008 от група катерачи от Майорка. Целта на тази инспекция е бил некатереният (все още) Kojichuwa Chuli (6439 м), разположен на тибетската граница в североизточния ъгъл на долината. По време на огледа обаче е забелязан и един 6310-метров връх на граничния гребен, който е наречен Mugu Chuli, тъй като не са знаели местното наименование.

Същият екип се връща през април 2009 с идеята да изкачат тези два върха. Тъй като те планират да направят изкачванията в "стар стил" с фиксиране на въжета те бързо се отказват от Mugu Chuli и скоро след това откриват, че Kojichuwa Chuli, също не е подходящ за експедиционен стил, тъй като има сериозни каменопади.

Точно когато испанците си заминават Nick Colton, Ed Douglas, Julian Freeman-Attwood и Rob Greaves влизат в долината и изкатерват шест по-малки върха от 4900 м до 5400 м, като забелязват една ледено-смесена линия на Западната стена на Mugu Chuli (Gojung).

През юни същата година японци опитват Kojichuwa Chuli от 5625-метровият Kojichuwa La на тибетската граница, но стигат малко над седловината. Японците се връщат на следващата година, но опитът им отново е неуспешен. През май 2010 те следват Северозападния гребен от седловината, но достигат северния предвръх преди да се върнат.

След един 7-дневен трек от малкото летище до езерото Rara и един 3-дневен период за аклиматизация на върхове до 5300 м, Fowler и Turnbull напускат базовия лагер, за да бивакуват в основата на Западната стена на Gojung.

През следващите 4 дни те изкатерват една ледена линия в центъра на стената. Благодарение на ефекта на тежкия мусон и големите студове, но със стабилно време, двамата откриват началният 300-метров кулоар в перфектни условия и с трудност около шотландско 5 или повече.

Първото голямо ледено поле е по-лесно и след него те траверсират по ледено-смесен терен за да достигнат по-горното ледено поле. Една финална ледена бариера ги отвежда до връхните склонове, където двамата правят своя четвърти бивак почти на самият връх.

На следващият ден те правят едно 10-минутно изкачване до върха, но са хванати от буря, която идва от запад. Преди тази експедиция, слизането от този връх е било винаги една голяма питанка, но щом пристигат в долината екипа открива едно дълго, сравнително безопасно слизане от север. Слизането на рапели по линията на изкачването е проблематично, тъй като е много трудно да бъдат открити стабилни точки за осигуряване, така че пришпорвани от нестабилното време те решават да се придържат към първоначалния план.

Правейки едно трудно слизане на североизток към седловината между Gojung и Връх 6264 м те бивакуват и на следващият ден изкачват девственият връх за да продължат на север по относително острия граничен гребен.

По това време Turnbull получава една инфекция на гърлото, която е толкова лоша, че те могат да комуникират помежду си само с дрезгав шепот. Тази причина и все още лошото време ги принуждава да бивакуват отново.

На следващият ден те се събуждат с един перфектен изгрев и тръгват по първоначално набелязаната линия по западната страна. По пътя надолу те са принудени да направят един гаден 2-часов траверс през 45° склонове, покрити с 20-30 см пресен сняг. за късмет снега остава на място и след един дълъг и изтощителен ден те достигат началото на долината, където бивакуват за 8 път.

По същото време другите членове на екипа Desroy и Ratcliffe изследват горната част на долината и изкатерват един безименен връх с височина 5800 м на границата, западно от Kojichuwa La. Той предлага лесно катерене, но много добра гледка към Тибет и Kojichuwa Chuli.

Двамата също опитват връх 5623 м на източната страна на долината. те обаче се връщат на няколко въжета под седловината в основата на връхния гребен, когато леда и снега изчезват в много лоша на вид скала.

За Fowler, 1100-метровата Западна стена на Gojung (маршрута е с дължина 1500 м и трудност ED) е вероятно най-трудният техничен маршрут, който той е катерил след изкачването на Siguniang през 2002.]]> 2011-12-01 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1174

Dani Andrada на Corazon de Ensueño, осигуряван от Chris Sharma.

Снимка: Sam Bie/Petzl


Ежегодният Petzl RocTrip завърши с един голям удар в долината Getu Valley, Китай. Испанският катерач Dani Andrada успешно направи първото изкачване на дългият осем въжета 5.14b Corazon de Ensueño.

В едно интервю за Petzl, Andrada казва че е изгубил 11 дни за почистване и болтуване на маршрута, но се е нуждаел само от три дни, за да изкатери свободно всички въжета. Осигуряван от Chris Sharma, Andrada завърши маршрута, който минава под и излиза над Голямата арка на Getu, известен още и като пещерата Chuanshang.




Голямата арка на Getu.

Снимка: Sam Bie/Petzl


"Това определено е най-доброто катерене, което някога съм създавал," каза той за Petzl. "То е трудно, дълго и супер уникално. След четири въжета, ти се оказваш в тавана на Арката; осигуровката е на 10 метра отстояние от основата на пещерата. И следващото въже е много уникално. Нещо като откатерване по 5.14a. То е напълно "нечовешко".

Ето как изглеждат категориите по маршрута: P1: 5.13c; P2: 5.13d; P3: 5.13a; P4: 5.11d; P5: 5.14a; P6: 5.14b; P7: 5.13a/b; P8: 5.13c.]]> 2011-11-23 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1173

„Алиса в страната на чудесата" – Токио, Япония

Вътрешните стени за катерене са идеален начин да се раздвижим без значение от прогнозата за времето. За разлика от скалното катерене, този вид тренировка може да бъде много забавен и напълно удовлетворяващ нуждата ни от адреналин в градска обстановка. Стената, която виждате се намира във фитнес центъра ILLOIHA в Токио и е вдъхновена от едноименният роман на Луис Карол „Алиса в страната на чудесата". В нея са използвани необичайни елементи като барокови рамки за картини, огледала, глави на елени и вази вместо стандaртни хватки.


„Екскалибур" – Грuонинген, Холандия





Това е най-високата стена за катерене в света и е позиционирана в Грuонинген, Холандия. Тя е с височина от 37 метра и е по известна в света на катерачите като „Екскалибур".


"Diga di Luzzone" – Тичино, Швейцария





Diga di Luzzone е язовирната стена на езерото Lago di Luzzone намиращо в Тичино, Швейцария. Тя е с височина от 150 метра и пригодена за катерене през 1990г. Ако искате да изпитате истинските си възможности, няма съмнение, че това е вашето място. За тези, които нямат възможност да го видят на живо предоставяме кратък видео материал.


„University of Enschede" – Твенте, Холандия





Хората буквално се катерят по фасадата на университетско общежитие. Стената е пригодена за катерене като подарък за местния клуб по алпинизъм. Идеята и дизайна са работа на Arons & Gelauff Architecten, които придават един по-модерен и приятен вид на сградата.


"Silo" – Амстердам, Холандия





Градската управа не била съвсем сигурна какво да прави с трите изоставени силоза за пречистване на отпадъчни води затова решила да проведе конкурс за най-оригинална идея за повторното им ползване. Проектът на NL Architects предложил да преобразят силозите в невероятен набор от кули за катерене. Сега хората могат да се катерят както отвън, така и отвътре. В допълнение на това проектът включва и многоцелеви площи, офиси, ресторанти и други търговски обекти.


"Extreme Edge" – Оукланд, Нова Зеландия





Този център за катерене е най-големият в Нова Зеландия. Голямата боулдър скала, която виждате на снимката се намира в центъра на огромната зала осеяна със стотици маршрути по прилежащите стени.


„Страшнице" - Прага, Чехия





Това е най-голямата стена за катерене на открито в Централна Европа. Диаметърът на „бетонното чудовище" достига впечатляващите 80 метра, а в най-високата си точка - цели 15 метра. Стената разполага с 84 различни маршрута с нива на трудност от 3 до 9 по UIAA като средната височина на всеки един от тях е между 10 и 13 метра.


"Marymoor Park" – Вашингтон, САЩ





Marymoor Park е разположен на северния край на езерото Sammamish в Редмънд, щата Вашингтон. Той е най-старият и популярен парк в този регион, разпростиращ се на 3 кв. км земна площ с повече от 3 млн. посетители годишно. Сред развлекателните атракциони, които можете да откриете там са различни спортни съоръжения, скално катерене, кучешки парк и велодрум.]]> 2011-11-14 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1172



Том Рандъл води Century Crack втория път

Снимка: Alex Ekins


Но те решили да отидат и да пробват да я изводят както трябва и да видят дали това ще вдигне категорията й. Ето какво разказват в блога си:

„Внезапно се оказа че сме изкачили 95% от това, което си бяхме наумили и че ни остават още две седмици от пътешествието да катерим каквото си поискаме! Мамка му, идеята че имаме време да се върнем отново на Century започна да се промъква в умовете ни... Вече нямахме причина да не се пробваме поне да направим по-чисто изкачване и така вече 100% ще сме сигурни, дали да слагаш осигуровките докато водиш ще даде някаква разлика."




Плочката с името на маршрута

Снимка: Pete Whittaker / Tom Randall


Допълнително Том Рандъл разказва за изкачването в UKClimbing:

„И така отидохме до Century Crack преди няколко дни и двамата минахме целия маршрут отново, като поставяхме осигуровките докато водим. Решихме, че ще е полезно и по-лесно, ако намалим екипировката до седем или осем френда 5-ци за целия маршрут. По този начин щяхме да имаме нещо като „леката екипировка за алпийски изкачвания на Ули Щек", а в същото време английско психарско изживяване.




Пйит Уитакър накачен с намаления инвентар

Снимка: Pete Whittaker / Tom Randall


Като намалихме броя на джаджите използвани за маршрута, катеренето в началната част на тавана стана по-психарско. Ако паднехме щяхме да паднем на земята на главите си – докато по-нагоре въпреки, че някои от разстоянията между осигуровките ни се струваха много дълги, катеренето беше по-безопасно. Понеже отдолу под цепката към края й, има стръмен склон, който се спуска рязко надолу, големите падания по-скоро са безопасни, но си е малко страшно да разчиташ само на един френд да ти задържи падането!"

Също така той разказва още малко за използваните джаджи:




Използвания при първото изкачване инвентар – тежичко

Снимка: Pete Whittaker / Tom Randall

„Освен че ползвахме седем или осем френда 5-ци, докато водихме използвахме и една затегната с тиксо Anasazi Blanco, когато минавахме ключовата част накрая. Тя ни беше нужна, за да въжето да върви гладко през цепката и да не заклещва зад челюстите на последния френд.

Относно това колко екипировка носехме докато катерим – носехме 8 френда, които сметнахме, че са към 2 килограма. Теглото беше равносилно на трудностите, които имахме първия път, когато трябваше да заобикаляме вече поставените френдове. В крайна смета, изкачването беше същото като категория, но като цяло по-психарско..."




Забавната осигуровка

Снимка: Pete Whittaker / Tom Randall ]]> 2011-11-10 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1171


Преди броени дни от Албания се завърна експедиция катерачи от местния клуб по алпинизъм „Хеброс-99″. За 9 дни целта им бе да се опитат да изкачат 900-метровата стена на връх Мая Бриасет (2567 м). Това е една от последните неизкачвани big walls (Големи стени) в Европа. Поради изолираността на Албания едва от две години страната започва да отваря невероятната си природа за туристи.

Планината Проклетия се намира в северозападния ъгъл на малката държава – на границите с Черна гора и Косово. Една от уникално красивите части е долината Валбона. Над нея се извисяват най-високите върхове на планината, редом с Езерце и Мая Бриасет.

В експедицията бяхме с Митко Попов – председател на клуба, Милко Петров, Панайот Димов, Тихомир Вълков, Евгени Георгиев и Тодор Тодоров, разказа един от алпинистите – Христо Тодев, който иначе работи в счетоводството на „Неохим".

Мащабът на стената е невероятен. Едва на място релефът на скалата разкри трудностите на определени пасажи, които отдалече изглеждаха съвсем другояче. На третия ден вече бяхме на около 540 м височина, с други думи превалихме половината от височината ѝ. Прехвърлихме багажа с раници, за да не се бавим с големия чувал. Но изтощението от хамалуването по стената предните дни, недоспиването, привършването на храната и водата наклони везните към вземане на разумното решение за слизане. Ако имахме на разположение още два дни и вода, със сигурност щяхме да преодолеем успешно Мая Бриасет, добави димитровградчанинът.

Спускането отнема на алпинистите 10 часа и 15 рапела. Може би съвсем скоро това ще е топдестинация за Европа като италианските Доломити, но сме доволни, че видяхме това прекрасно място, преди „туризмът" да го е опорочил, заключи Христо Тодев.]]> 2011-10-26 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1170



Северната стена на Матерхорн

Снимка: Urs Lerjen

Линията, която след маршрута е била пробвана за първи път през 1928, беше завършена едва през 1965. Като това е последния велик маршрут направен от Валтер Бонати, който след като не успява да се го изкачи в свръзка с други, го изкачва соло през зимата, като за изкачването му трябват пет дни.

Въпреки че и двамата от младата Швейцарска свръзка са към двайсетте, те са превъзходни катерачи не само в една дисциплина. През 2007 те изкачиха Freerider 7с, и по този начин Ауфденблатен стана най-младия изкачил свободно маршрути по Ел Капитан бидейки на 19. През същата година Лерйен-Демйен направи скоростен рекорд за изкачване на Матерхорн със Симон Антаматен, като това им отнело два часа и тридесет и три минути.




Снимка: Urs Lerjen

Миналата година двамата изкачиха съседния Zmutt Nose и получиха ценна информация за маршрута от Ули Щек. Маршрута въпреки това бил нещо ново за тях и те забавили опита си с няколко дни заради лошо време. След една нощ прекарана в Hörnlihutte те тръгнали в 3,35 през нощта. След час и пет минути по-късно те стигнали бергшрунда.

Те изкачили седемте въжета, които са част от Траверса на Ангелите само след 3 часа и половина благодарение на необикновено хубавите условия. Двамата катерили на френска свръзка по остатъка от маршрута и стигнали до върха само след седем часа след като тръгнали от хижата и се върнали след десет.




Снимка: Urs Lerjen

Двамата били поздравени от Щек за тяхното изкачване, но признаха че са използвали съвсем различен стил и са случили на много различни условия.

Дългата 1200m Bonatti Direttissima е с категория ED+ и за втори път била изкачена от полските катерачи R. Berbeka, J. Strycznski, R. Sfafirski и A. Zyzak от 12 до 13 август 1966. Въпреки, че не е съвсем некатерен, рядко някой го минава. През 1994 френската катерачка Катерин Дестивел мина маршрута соло за четири дни, докато през март 2006 Ули Щек изкачи маршрута за 25 часа. Последно, но не последно място, през април тази година Марко Фарина, Арно Клавел и Мауро Росето направиха може би второто италианско изкачване след Бонати.]]> 2011-10-20