http://www.verticalworld.net/news/index.php http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1052 Cho Oyu, 8201 м - Непал

Казакските алпинисти Denis Urubko и Boris Dedechko направиха нов маршрут на Югоизточната стена (от непалска страна) на върха през май 2009 година. С това изкачване Urubko стана 15-тият човек изкачил всички 14 осемхилядници в света и деветтият човек, който ги е качил без кислород. На 36-годишният казак му трябваха 9 години за да осъществи тази задача. За да направи този маршрут, той не избра лесен вариант, а предпочете алпийски стил на изкачване на 3 осемхилядници, включително и Чо Ою, което му спечели наградата "Златен пикел Азия".

Име на маршрута: Dedechko-Urubko
Дължина: 2600 м
Трудност: M6, 6b, A2/A3
Дата на изкачване: от 11-ти до 15-ти май 2009


Chang Himal, 6750 м - Непал




Северната стена на Чанг Химал (Chang Himal) с линията на Анди Хаусмън и Ник Бълок и местата на бивакуване.

UKC News Andy Houseman


В началото на ноември, британците Nick Bullock и Andy Houseman успешно осъяествиха първото изкачване на Централното ребро на Северната стена на Chang Himal, в близост до Kanchenjunga. Двамата мъже изкатериха техничния маршрут с дължина около 1800 м за 5 дни с техническа трудност около M6. Маршрутът преди това беше опитван без успех през 2007 от словенски катерачи.

Име на маршрута: Bullock-Houseman
Дължина: 1800 м
Трудност: M6
Дата на изкачване: от 29-ти октомври до 2-ри ноември 2009

За това изкачване можете да прочетете повече в новината: Британци изкатериха Северната стена на Чанг Химал (Chang Himal)


Gongga Север - Западен връх 6134 м - Китай

Първото изкачване на върха, намиращ се в провинция Sichuan, беше успешно осъществено през май от руснаците Mikhail Mikhailov и Alexander Ruchkin. Те катерят 1100-метровото скално ребро за 5 дни. То предлага смесени трудности в ниската част и красиво свободно катерене в горната част. Тези двама алпинисти бяха членове на експедицията на Северната стена на Жану през януари 2004. Те не ползват болтове на новия маршрут и са наградени за изкачването с "руския Златен пикел".

Име на маршрута: Carte Blanche
Дължина: 1100m
Трудност: 6c free climbing, mixed climbing with an ice passage of 75°
Дата на изкачване: април 2009


Xuelian Запад, 6422 м - Китай

За 5 дни американците Jed Brown и Kyle Dempster заедно с шотландеца Bruce Normand преминаха Северната стена на Xuelian Запад (китайски Тян Шан). Това изкачване е дълго, сложно и технически трудно. Върхът никога не е качван досега.

Име на маршрута: The Great White Jade Heist
Дължина: 2650m
Трудност: ice 5, rock 5, mixed M6.
Дата на изкачване: от 26-ти до 30-ти август 2009


Пик Победа, 7439 м - Киргизтан




Поглед към Северната стена на Победа с главния връх в лявата горна част на снимката. Новия маршрут Gorelik-Sokolov преминава през отвесен сняг и лед и достига скалното ребро в горната дясна част над катерача.

Снимка: Bask.ru


В края на август руските катерачи Vitaly Gorelik и Gleb Sokolov направиха един труден нов маршрут на Северната стена на Пик Победа, най-високият връх в масива на Тян Шан. Двамата мъже катерят трудното 2400-метрово ребро в алпийски стил за седем и половина дни, в лошо време и достигат малкия връх от дългия върхов гребен. На тях им трябва още един ден и половина за да слязат. Те се натъкват на многобройни пасажи от черен лед и много деликатни зони на смесено катерене, което забавя техния прогрес. Sokolov, 56-годишен и Gorelik 42-годишен са едни от най-опитните руски алпинисти в момента. И двата бяха членове на успешната експедиция на K2 през 2007.

Име на маршрута: Sokolov/Gorelik
Дължина: 2400m
Трудност: ED
Дата на изкачване: от 20-ти до 29-ти август 2009

За това изкачване можете да прочетете повече в новината: Ужасяващ нов маршрут на Пик Победа 2010-03-08 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1051

Monte Roraima на тази схема е от страната на Guyana. Маршрута е Guerra de Luz e Trevas (Война на светлината и тъмнината, VI 5.11a A3, 12 въжета, 650 м). Бразилските катерачи Eliseu Frechou, Marcio Bruno и Fernando Leal направиха този нов маршрут за повече от 12 дни през януари.

Снимка: Eliseu Frechou


Планината Roraima, намираща се на границата с Венецуела, Бразилия и Guyana, беше открита през 1800 и беше описана в приключенския роман на сър Артър Конан Дойл Изгубеният свят.




Порталеджетата високо по стената.

Monte Roraima е най-фолямата тепуи от групата Pakaraima и представлява гигантско плато, което се издига от девствените джунгли на Бразили, Венецуаела и Guyana.




Бразилците катерят през гъста разстителност. Водата никога не е проблем, тъй като почти всеки ден вали дъжд или капе по скалата. Frechou казва, че по време на техният престой по стената е имало само 2 дни без силни дъждове.


Екипът открива ронлива, обрасла с разстителност скала на първите 500 фута по техния маршрут. Те катерят 5 дни почиствайки маршрута и фиксирайки въжета, но след това се налага да останат в техният бивак 4 дни поради силните валежи. Освен дъжда те са атакувани от различни насекоми, паяци и скорпиони, докато чакат дъжда да спре. Накрая дъжда спира и екипът продължава през следващите три дни да катери нагоре до върха по по-добра скала, но изключително остра от кварцовите обазувания. Те наричат маршрута Guerra de Luz e Trevas (War of Light and Darkness, VI 5.11a A3, 12 въжета, 650 м).




Bruno, Leal и Frechou на върха на Monte Roraima.


Тази страна на тепуи беше изкатерена за първи път от британците Joe Brown, Don Whillans, Mo Anthoine и Hamish MacInnes през 1973 година и след това през 2003 и 2006 от американски екипи.


2010-03-06 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1050 Американския катерач Daniel Woods направи един дългоочакван боулдър проект в Hueco Tanks. Desperanza (V15/Font 8C) е ниският старт на Esperenza (V14) и добавя няколко много трудни движения към вече съществуващия проблам.

Вижте видеото от изкачване в сайта на списание Deadpoint Magazine 2010-03-04 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1049


"Напълно неочаквано, аз осъществих моя дългоочакван амбициозен проект да направя първото зимно изкачване на едно мое E8, Anubis на Ben Nevis. Броя на часовете за които успях да го изводя може би се броят на едната ми ръка и напълно ме изчерпаха за следващите три дни."

Можете да прочетете пълната история на изкачването в личния блог на MacLeod на адрес - www.davemacleod.blogspot.com




Тръгването по началния надвес

Снимка: Christina Bell




Пресичане на трудния таван




Anubis през лятото като E8

Снимка: Cubby Images 2010-03-02 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1048

Grant Zimmermanводи седмо въже на Slash.

Photo by Ian Nicholson.


Ian Nicholson и Graham Zimmerman изкатериха Източната стена на Los Gemelos в района на Torres del Paine в Чилийска Патагония, като по този начин направиха и третото изкачване на върха. The Slash (IV+ 5.10b A2) пресича диагонално по-ниския от двата върха и тогава минава по Югоизточния гребен на по-високия връх.

Двамата катерачи напискат лагера късно сутринта, точно след като една буря отминава. Те започват да катерят по маршрута към 2:30 следобяд. 1200-футовият маршрут е 10 въжета и се катери почти целият свободно, но доста от цепнатините са били запълнени с лед. Те достигат върха след полунощ в силен снеговалеж и екстремно силен вятър. През нощта се спускат на рапели и достигат ледника към 4:30 сутринта. Така те осъществяват това изкачване за 22 часа отиване и връщане до лагера.




Zimmerman води 10-то въже в разразилата се буря.


Върхът на Los Gemelos (Twins) беше достигнат за първи път в началото на 2009 от Mark Matthews и Dave Turner, които изкатериха Североизточния гребен. Техният маршрут беше повторен същият сезон.

Nicholson и Zimmerman също опитваъ Западната стена на La Hoja четири пъти не се връщат обратно поради силно ледените условия, лошите възможности за осигуряване и посредствената скала.




Los Gemelos (Twins) в района на Torres del Paine, Чили. Зелената линия показва Slash (Nicholson-Zimmerman, 2010), а синята - Audios Ayer (Matthews-Turner, 2009). 2010-03-02 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1047 На 20-ти и 21-ви февруари на обекта Висулките в района на Скакавица, Рила, се проведе държавното първенство по ледено катерене. В него взеха участие 23 състезатели от 8 клуба от страната.

Състезанието се организира от БФКА, комисия "Ледено катерене", главен съдия беше Георги Пенев, а съдия – откривател – Станимир Желязков. Станимир сме свикнали да го гледаме повече от "другата страна" – като състезател, но и тук се справи страхотно, което е видно и от резултатите в различните кръгове на състезанието. Наградите за призuорите бяха осигурени от ф-ма "Пик 3000", която за поредна година спонсорира състезанието, като не само предоставя наистина чудесните награди, но и безвъзмездно подпомага предварителната организация и провеждането на проявата.

Предварителната подготовка за състезанието беше започнала още преди седмици, когато Станимир и компания изнесоха многобройния инвентар, необходим за провеждането на състезанието. По мое мнение това е най-трудното за организиране състезание, защото всичко се носи на гръб първо от х."Пионерска" до х."Скакавица", и после нагоре до Висулките, да не говорим за мръзненето на този североизточен склон, обрушването на скалите и леда, мокрите въжета, които трябва да се сушат и т.н. Така че изказваме специални благодарности на Станимир, Жорката, Петко и другите съдии, които успяха да направят необходимата организация, за да протече всичко гладко и навреме.
И докато човешкия фактор в организацията на състезанието беше наистина на висота, времето категорично не ни подкрепи за тази проява. В събота се поставиха температурни рекорди навсякъде в страната, включително и в планините, което доведе до един непрестанен душ навсякъде по висулките и скалите. Нещо повече – леда се стопи драматично, имаше опасност от падане на висулки и трябваше да се направи доста "dry" маршрут за финала в трудността. Но Станимир се справи отлично и с това предизвикателство и финала при мъжете беше изпълнен с интрига до последно. Неделята пък ни "подари" друго време – сняг и вятър в изобилие, но поне застудя и малко стегна леда.

Състезанието се проведе в две дисциплини – трудност и скорост, като в събота се проведоха квалификациите в трудността, а в неделя – финалите в трудност и скоростта. При жените изненади нямаше и Радка Петкова спечели двете титли с лекота. При мъжете в трудността очаквано битката се водеше между Минчо и Бойко, но Минчо надделя. И двамата изкатериха квалификациите до горе, като Минчо беше с по-добро време. На финала на Бойко буквално 1-2 сек. не му стигнаха да включи последната примка, Минчо изкатери финала в лимита, което му донесе и победата в дисциплината. Третият и четвъртият в класирането Тишо и Николай бяха спрени на една и съща хватка поради изтичане на лимита от време за катерене на маршрута - 9 мин. Тук си пролича по-големия опит на Тишо като състезател – той беше включил горната примка, което му даде предимство пред Николай в класирането.

В скоростта също имаше интрига до последно. Един от фаворитите – Тишо, даде най-добро време в квалификациите, но падна в полуфинала. Друг фаворит – Минчо, падна на финала, което го остави на 6-то място. При това положение Фори нямаше никакъв проблем за спечелване на шампионската титла, следван от Бойко, който спечели втория си сребърен медал, а бронза остана за Дойчин Боянов.




Катерене на първа квалификация. Добре се вижда хубавия, слънчев ден. Това, което остава скрито на снимката, е течащата отвсякъде вода, която особено на втората квалификация почти не оставяше по състезателите сухо място. Добрата екипировка си казваше думата, но все пак се катереше по тениски.

Снимки: Петко Тотев, Дойчин Боянов




Минчо, големият победител при мъжете.


КЛАСИРАНЕ:

МЪЖЕ:

1. Минчо Петков - СКАП "Планини и приключения", Сливен
2. Бойко Лалов - КА "НСА", София
3. Тихомир Димитров - АК "Кайлъшка долина", Плевен
4. Николай Петков - АК "Планинец", София
5. Илко Илиев - АК "Вертикален свят", София
6. Венцислав Евтимов - СКАП "Планини и приключения", Сливен
7. Любомир Младенов - АК "Вертикален свят", София
8. Георги Андонов - АК "Еделвайс", София
9. Дойчин Боянов - АК "Вертикален свят", София
10. Григор Вътев - АК "Железник", Стара Загора
11. Росен Тотев - АК "Железник", Стара Загора
12. Цветомир Младенов - АК "Кайлъшка долина", Плевен
13. Антони Тодоров - АК "Планинец", София
14. Васил Ахчийски - АК "Планинец", София
15. Милен Джановски - ККПЕС "Царевец", Велико Търново
16. Дамян Чолпанов - АК "Железник", Стара Загора
17. Светослав Терзийски - АК "Планинец", София
18. Михаил Церовски - КА "НСА", София

ЖЕНИ:

1. Радка Петкова - СКАП "Планини и приключения", Сливен
2. Елица Павлова - АК "Планинец", София
3. Катерина Петкова - АК "Вертикален свят", София
4. Кристина Георгиева - АК "Планинец", София 2010-02-25 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1046

Седемте сестри на норвежкия Geirangerfjord замръзват за първи път от десеттилетия. Възмолзвайки се от тези условия няколко норвежци направиха седем нови ледени маршрута на Geirangerfjord и Tafjord в началото на месеца.

Снимка: Sindre Saether


В Норвегия замръзнаха прочутите седем водопада на фиорда Geirangerfjord. Същият този фиорд е включен в списъка на ЮНЕСКО. "Седемте сестри", както са наричани водопадите в Норвегия, се спускат към фиорда от 400-метрови стени и са популярна атракция през лятото.

Обикновенно през зимата "Седемте сестри", които се намират на морското равнище не могат да замръзнат достатъчно добре. Тази година обаче продължителните арктически студове създават перфектни условия за катерене. Bjarte Bo, Henki Flatlandsmo, Eiliv Ruud и Sindre Saether наемат една лодка на 1 февруари и откриват две очевидни, прекрасни ледени линии. След кратко съвещание решават да се разделят на две свръзки и да изкатерят главния лед от ляво.

Четиримата изкатерват соло първите 100 метра до една пещера, където се обвързват. Следващите 300 метра предлагат "фантастично" и продължително катерене, за което Bo казва. "Ледът беше плътен и обширен, но понякога имаше въздушни гъби на отвесните части".




Eivind Nordeide на Syvsoversostra (WI6, 400 м).

Снимка: Anders Mordal / fjordnorway.com


Те катерят последните въжета по тъмно и след това се спускат на рапел обратно до лодката. Така правят първото изкачване на Syvsoversostra (WI6, 400 м). На следващият ден техни приятели, без да знаят за това изкачване, също наемат лодка до водопадите. Така Sigurd Felde, Anders Mordal и Eivind Nordeide изкатерват водопада, но този път по дясната му страна и наричат маршрута Syvsoversostra (WI6, 400 м).

Последният уикенд първата група се връща отново заедно с Ole Ivar Lied и Trym Saeland. Резултата е три нови маршрута между 350 и 400 м дълги. Bo и Saether изкатерват Alterbekken (WI6) на 13-ти февруари; Flatlandsmo, Lied и Saeland изкатерват Horvadraget (WI5+) същият ден; и Flatlandsmo, Saeland и Saether преминават Skageflasiget (WI6-) на 14-ти февруари.

Rudd и Flatlandsmo също откриват добър лед на близкия фиорд Tafjord. Те наричат маршрутите Muldalsfossen (WI5+, 200 м) и Heggurfossen (WI6, 600 м).





Bo казва че тази зима е най-студената в Норвегия до сега, а той е започнал да се катери преди 20 години. 2010-02-18 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1045


Daniel Woods премина един къс гранитен таван в Boulder Canyon, Колорадо, който той категоризира като V16 - първият боулдър проблем с такава категория в Съединените Щати и един от няколкото такива в света. Game представлява едно очевидно предизвикателство, с осем трудни движения на една гигантска морена на около 50 метра от пътя. Боулдъра е забелязан и е опитван многократко от доста години, но до тази зима никой друг освен Woods не успя да направи всички движения.

Woods казва пред Big Up Productions, че той е работил на проблема най-малко 17 дни през последните две години. "В сравнение с Terremer и Jade, той е на съвсем различно ниво," казва Woods.

Преди около 2 седмици Woods направи третото изкачване на Terremer (V15) - един проблем на Fred Nicole в Hueco Tanks, Тексас, като го премина още на първият ден от своето посещение в района. Той направи и първото изкачване на Jade (V15) в Националния парк Rocky Mountain в Колорадо през лятото на 2007. Woods направи и един V15 проблем в Швейцария, наречен In Search of Time Lost през 2008.





Докато загрява в сряда, опитвайки проблема в Boulder Canyon, Woods счупва една хватка в средата на тавана и се налага да открие друга последователност от движения.

Във втората част на видеото, което е заснето от Chad Greedy, се виждат няколко опита на Game от тази зима.


2010-02-13 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1044

Линията на Medicine Buddha (VI WI4 M4, 1980 м по нов терен) на 3000-метровата Южна стена на Аконкагуа. Chad Kellogg тръгва по маршрута на Меснер и след това в горната част избира Аржентинския вариант над огромната бариера от сераци.

Снимка: Chad Kellogg


Американецът Chad Kellogg направи соло една опасна нова линия на известната Южна стена на Аконкагуа (6962 м). Kellogg Пристига в Аржентина с Rory Stark, планирайки да се аклиматизират на нормалния маршрут от северната страна и тогава да опитат Южната стена. В плановете на Kellogg също влиза еднодневно изкачване на върха по нормалния маршрут.

Както е по план Kellogg се изкачва на върха по нормалния маршрут на 17 декември 2009, но Stark хваща пневмония високо в планината. С помощта на други американци те го свалят в базов лагер и след което Stark е транспортиран с хеликоптер в града.

На 21 декември Kellogg решава да направи соло опит на стената и отива до основата й. Снежната зима и лошото време са напластили стената с лед, а сняг е напълнил цепнатините. Kellogg тръгва по един некатерена, обработена от лавините линия между Словенския маршрут от 1982 от ляво и Френския маршрут от 1954 от дясно (първият маршрут на стената).




Траверсиране през маршрута на Меснер на 6000 м височина в началото на нощта на първия ден.


Същият следобед, в който пристига под стената, той отива до нея за оглед. След това Kellogg пише, "Успях да разбера, че бергшрунда можеше да бъде пресечен и че първото WI5+ въже беше тежко пропито с вода и най-доброто решение беше да го избегна Като цяло маршрута изглежда че беше предимно около 65°-70° сняг и лед, като на отделни места имаше вертикални ледени стъпки. Истинската трудност беше оцеляването сред ледените лавини от честото падане на сераците отгоре. Минути след като се отдалечих от стената една огромна лавина падна по маршрута до мястото, на което бях стоял. Аз се опитах да си закаля нервите като си представя, че съм някъде там. Казах си че това е моя маршрут и че след 8 часа ще бъда на него."

Kellogg се надява да направи маршрута за един ден и затова взима минимална екипировка: едно 30-метрово, 8.1 мм въже, около дузина джаджи и един примус. Той си взима няколко допълнителни дрехи и двойни обувки, но не носи палатка или спален чувал. "Аз реших да поспя няколко часа преди да тръгна към 1:30 a.m.," пише Kellogg. "Подготовката ми за катеренето включваше един сеанс с медитация."




Рапел и откатерване в ниската част на маршрута, за да се достигне основната улейна система.


Оставяйки лагера в 4 a.m., Kellogg подхожда до стената, пресича две големи цепнатини и бергшрунда. След като изкатерва няколко снежни склона заобикалйки по този начин стръмното и мокро въже в основата, той траверсира наляво и тогава откатерва и спуска рапели няколкостотин фута, за да достигне централния улей, където снежните и ледени въжета предлагат по-бързо катерене, защото огромните висящи сераци, могат да се откъртят над него.

Няколко лавини падат надолу докато той катери, но не успяват да му навредят. След една скална стъпка и ледено въже, Kellogg достига снежно поле под най-голямата бариера от сераци на около 6000 м. Едно много късо, ледено въже в лявата част на сераците, го отвежда до ледника отгоре. От тази точка Kellogg изкатерва около 2000 м за 12:30 часа и е на крачка от еднодневно изкачване.

След спирането за почивка, за да стопи няколко литра вода, той траверсира надясно към маршрута на Меснер (През 1974 Reinhold Messner прави директен вариант на Френския маршрут), все още надявайки се да приключи с катеренето до вечерта. Обаче, скоро след това достига до нестабилен, свличащ се захарен сняг и започва яко въргаляне. Към 11 p.m., разбирайки че няма да достигне тази вечер върха в такива услови, той откатерва до ледника и се подготвя за бивак.




Лавина от паднал серак в по ниските улеи, през които преминава преди това Kellogg


Kellogg потреперва няколко часа при температури около -12°C. Когато слънцето го огрява сутринта, той продължава на горе, откривайки по-добър сняг в близост до вертикални ледени и смесени пасажи в горната част на на маршрута на Меснер. В ранният следобед той е на около 400 м от връхния гребен, но снежните условия са много лоши отново. Тъй като остава без вода и газ за топене и е изтощен от тежкия бивак, а и установява че има измръзване на десния палец, той се обажда на рейнджърите и им казва, че близо до гребена. те го окуражават да продължи да се движи и му казват, че ще го посрещнат на слизането в лагера Nido de Condores, където имат база (на около 5300 м).

В 10 p.m., Kellogg достига гребена между двата върха на Аконкагуа като по този начин прекарва 42 часа на стената. При силен вятър, той слиза по скалния гребен, достигайки сипея на улея Canaleta и след това продължава по нормалния маршрут. В 1:30 a.m., той достига станцията на рейнджърите, където най-накрая успява да си отдъхне и да вземе топли напитки.

Kellogg нарича своя маршрут Medicine Buddha (VI WI4 M4).

Няколко дни по-късно, на 29 декември, след като се възстановява от усилията на стената и лекува измръзналия палец, Kellogg започва опит за еднодневно изкачване: един 50-мили дълъг маршрут, който включва качване и слиза до базов лагес с денивелация от 4275 м. Той бяга и се изкачва до Berlin Camp на 5950 м за 9 часа и 15 минути, но открива че част от екипировката, която му е необходима за върха е унищожена. Така скоростния опит за изкачване на върха е прекратен. 2010-02-11 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1043

Източната стена на Scafell в перфектни зимни условия

Al Phizacklea, 31 Jan 2010


Dave Birkett, Andy Mitchell и Mary Jenner изкатериха един нов зимен маршрут на Източната стена на Scafell. Birkett има почти религиозни взаимоотношения с тази свещена скала и този нов зимен маршрут за него е бил може би най-силният психически и физически катерачен опит досега.

Маршрутът е комбинация от три скални маршрута: Gold Rush (E1), Yellow Slab (HVS) и накрая завържва с големия финал на Overhanging Grooves (E3). Изкачването беше осъществено за два дни. Never Ever Say Never е с трудност VIII 8 или E7 5c.




Точно преди площадката на Yellow Slab. Поставянето на осигуровки е много капризно и трудно и е изцяло на скални джаджи. Колкото е трудно поставянето им, толкова е лесно тяхното изваждане


Ето разказа на Dave за изкачването:

"Ледът в началото на реброто е достатъчно дебел, за да бъдат поставени добри ледени клинове. След това обаче следват няколко метри по много стръмна скала, типична за стената. Много от скалните маршрути тук избират логичните места по стената - винкели и жлебове, но ледът следва своята логика кпо права вертикална линия надолу.




На второто въже, точно под голямата висяща висулка. Облекчение от поставянето на първата добра осигуровка точно над площадката. Andy Mitchell изглежда в добро настроение, въпреки възможността гигантският полилей от лед да се срути върху него


Оставяйки първата площадка аз не можех да се осигурявам добре и едно падане щеше да ме преземи върху Mary. Откриването на места за осигуровки беше трудно, тъй като тук основните поставяния бяха на малки клеми, които сега бяха запълнени с лед. Катеренето беше балансово и деликатно на трудни закачания по обледената скала. За съжаление леда се нагрява от слънцето през голяма част от деня и започна да тече убилно вода по него. Така че ние слязохме, но аз смятах да се върна на следващият ден. Mary беше събрала достатъчно студ, страх и отегчение и нянямаше желание за друг первектен катерачен ден. Така че аз се нуждаех от нов партнuор. А намирането на добър човек е трудно, още повече ако той се крие ...

Този, който се нави беше Andy Mitchell и освен това беше съгласен с мен, че пясъчника е за момичета.




Под началото на отвесния и тънък лед на Overhanging Grooves Direct


На следващият ние тръгнахме доста по-рано, за да изпреварим разтапянето на леда от слънцето. Нашата голяма цел беше огромната висяща висулка на върха на скалата. Така аз реших да спуснем рапел до нашата най-висока точка от предишния ден. Всеки, който е заставал на върха на Източната стена знае колко плашещо е това. Така че ние бяхме веше прилично уплашени преди да започнем катеренето. Първото въже беше слабо осигурено на много тънък лед и беше добър индикатор за това което следваше нагоре.

Следващото въже също беше на тънък лед, на който не можеха да се поставят ледени клинове и единствената опция бяха скалните осигуровки. За щастие на първите 15 фута поставих 2 добри клеми, които ми дадоха достатъчно кураж, за да продължа нагоре. Аз бях толкова концентриран, че в един момент забравих за висящата висулка вдясно от нас, по която вече беше започнала да тече вода. Andy обаче не забрави. Аз направих стабилен прогрес и дори наместих един голям ексцентрик между топките на леда. Ледът беше толкова тънък, че аз не можех да забия сечивото повече от веднъж на едно и също място. Точно под висулката успях да поставя няколко ледени клина, които ме накара да се чувствам стабилен на последната отвесна част преди площадката. След като издърпах Andy го пуснах да води последното въже, защото аз бях катерил достатъчно. Andy катери много добре и скоро бяхме на върха." 2010-02-09 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1042

Steck на маршрута по време на неговото скоростно изкачване.

Снимка: Jonathan Griffith


Швейцарския скоростен алпинист Ули Щек премина соло и скоростно маршрута Ginat (ED: V M4+ 85 градуса, 1000 м) на Северната стена на Les Droites (4001 м) във Френските Алпи над Шамони. Леденият маршрут е катерен много пъти соло, но изкачването на Щек на 19 януари 2010 е за рекордното време от 2 часа и 8 минути.





Фотографът Джонатан Грифит каза, че Щек е катерил маршрута за удоволствие, а не за скорост. Преди изкачването Щек не е катерил алпийско от два месеца и все още не е напълно аклиматизиран. Грифит също добавя, че времето на изкачването не е забележително като се вземе предвид, че "маршрута беше напудрен с дълбок сняг, което го правеше доста бавен като време."




Щек на отвесен пасаж с миксово катерене


Известният френски катерач, Кристоф Профи, който има многобройни трудни соло катерения и други постижения, държеше до скоро рекорда за най-бързо изкачване на маршрута Ginat, като неговото време беше 2:30 часа.




Щек в близост до премката, която маркира края на маршрута


Последната година Щек изкачи два осемхилядника - Гашербрум II и Макалу и почти премина онсайт Golden Gate (5.13b) на Ел Кап. Преди това той изкатери Северната стена на Айгер по най-трудният свободен маршрут - Paciencia (8a [5.13b], 23 въжета, 900 м) и направи скоростни рекорди на същата стена през 2007 и 2008. Неговото най-голямо постижение до този момент може да се каже, че е солото му изкачване на Северната стена на Cholatse (едно 1500-метрово първо изкачване), както и изкачването на Източната стена на Tawoche през 2004.




Плановете на Щек са да се върне отново в Хималаите. "Целта ми е да увелича издържливостта си и ефективността при катерене," пише Щек в своя уебсайт през декември 2009. "Засега не планирам големи експедиции през 2010. Така ще мога да се фокусирам по-сериозно върху работата си и също ще имам повече време за спонсорите си. Ще се концентрирам върху проектите си в Алпите и ще направя едно пътуване до Йосемити. Но през 2011 ще се фокусирам отново върху проекти в Хималаите." 2010-02-06 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1041

Изкуствено катерене по силно надвесения лед на Spray On (WI10), една нова запазена марка в света на леденото катерене. Последната седмица Will Gadd и Tim Emmett екипират с болтове и после изкатерват маршрута зад водопада Helmcken Falls в Wells Grey Provincial Park, Британска Колумбия.

Снимки: от колекцията на Gadd и Emmett


Will Gadd и Tim Emmett направиха един 30-метров, 45-градуса надвесен лед зад един незамръзнал водопад в Британска Колумбия. Пръските от 140-метровия водопад Helmcken Falls образува топки и остриета от лед на една вулканична скала, създавайки един уникален леден маршрут.

След като пускат рапел в амфитеатъра зад водопада откриват, че невъзможното е истина. В своя блог Gadd казва, че това е "най-ненормалното ледено убразование, което някога е виждал."





Обаче, за да намалят опасността от срутването на огромните и грехки ледени топки и полилеи, те първо се заемата със задачата да съборят абсолютно всичко, което е нестабилно. Тъй като релефа е силно надвесен, а леда тънък те решават вместо да използват ледени клинове за осигуряване да поставят болтове.

Първият ден те поставят четири болта, катерейки изкуствено без сечива. На следващия ден поставят още осем болта до една нища, която маркира края на пръските лед. Резултата е един маршрут с дължина 90 фута и само на 40 фута на земята. Така екипиран Gadd извежда, както той сам казва "най-якия лед който някога съм виждал или катерил по света."





Последният месец двама австрийци изкатериха Centercourt, един 300-метров маршрут на който те дадоха най-трудната степен до този момент в света WI7+. Има само няколко други маршрути, на които е дадена същата тази категория, включително един маршрут на Gadd, нарешен Second Choice в Норвегия. Обаче категорията на Spray On е с цели три степени нагоре.

"Това е много по трудно от всичко, което някога съм катерил на лед", казва Gadd. "Mога единствено да го сравнявам с M10 или по-трудно драйтулинг катерене, но трябва да се залюлявам, за да поставя сечивата вместо просто да ги закача. WI10 е най-нiското, naкоето могат дам напълно сериозно; много хора, които могат да драйтулват М10 ще ткрият, че този леден маршрут е доста по-труден. Това е истинско, честно и поразително ледено катерене." 2010-02-03 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1040


269 случая на оказана помощ по ски писти, 7 спасителни акции в разстояние на 10 дни, от които две лавинни с един смъртен случай. Това е равносметката за един месец на отряда на ПСС в гр. Банско. И ако можем да кажем, че оказаната помощ по ски пистите е в границите на нормалното, спрямо други години, въпреки тежките травми станали със скиори и сноубордисти, то спасителните акции са повече от всичко станало до сега. Пет от тези акции са за търсене на изгубени по лавиноопасните и трудни като терен улеи на Демянишка долина. И независимо от предварителните предупреждения и забраната за каране извън ски пистите и налагането на глоби от страна на парка от 50 до 500 лв. такива авантюристи се намират в изобилие. А спасителите са длъжни да им окажат помощ в този труден терен с риск за живота си.

Фрапиращи са последните две спасителни акции.

Първата със скиор от Банско, който добре познава планината, съзнавал е добре лавинната опасност и въпреки това се спуска по същия улей на Тодорин връх, в който миналата година загина снубордист от лавина. И този скиор загива под лавина.





Втората - днес на 30.01. в 9 часа сутринта в Централата на ПСС се получава тревожен сигнал - момиче и момче в група от девет души попадат в лавина, откъснала се от склоновете на Палашица по лятната пътека, водеща от х. Бъндерица към Казана. Групата се е озовала там, обърквайки пътя от х. Бъндерица към Джамджиевия ръб. Осъзнавайки грешката,вече са навлезли дълбоко в лавиноопасния терен. За щастие се оказват в периферията на голяма лавина,момчето е затрупано частично и се самоизравя. Момичето е изцяло затрупано, но е открито бързо от спътниците си и изровено живо. Има черепно-мозъчна травма и контузии в гръбначния стълб и шийните прешлени. Налага се бърз транспорт до лечебно заведение. 10 планински спасители от отряда на Банско на десетата минута тръгват към мястото на злополуката. В 12.45 момичето е свалено на Бъндеришка поляна със специализирани средства за транспорт на ПСС, в добро здравословно състояние и откарано в болницата в Разлог.

За съжаление става въпрос за рецидив от страна на младежки планинарски клубове ( в случая - Млад дихател и компания) - хора, които без добра планинарска подготовка и без лавинна екипировка излагат на риск себе си, приятелите си и спасителите, които навлизат в тежкия терен за да им окажат помощ.

ПСС напомня, че последният снеговалеж и силният вятър създават висока лавинна опасност по подветрените склонове. Планирайте излети в планината с повишено внимание, консултирайте се с компетентни хора и се екипирайте подходящо. Не забравяйте лавинни комплекти - уред, сонда и лопата и се научете да боравите с тях!

Официално съобщение на ПСС


Продължава акцията

по спасяването на пострадалите вчера алпинисти под връх Ботев. Единият алпинист е със счупен крак, а другият - със счупена ръка.

От ПСС уточняват, че операцията се е усложнила, поради възникването на нова опасност на мястото, където се намират пострадалите двама младежи - в улей, където има вероятност при влизането на спасителите да бъде отцепена лавина.

Обстановката може да се усложни и от това, че започва да вали сняг. Търси се друг начин за продължаване на акцията.

Спасителите на място са девет, като се очакват да се включат още осем от отрядите в Ловеч и Сопот, както и алпинисти, които са били на мястото на инцидента.

Информация от Вести 2010-01-31 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1039 В швейцарския град Саас Фе се проведе третия кръг от надпреварата за Световната купа по ледено катерене. Радка Петкова спечели бронзовия медал при жените в дисциплината трудност. След спечеленото трето място предишния уикенд в скоростта, Радка демонстрира отлична форма и успя да стъпи на почетната стълбичка в по-престижната дисциплина – трудост. Победителка стана Стефани Моро (Франция), а второто място беше спечелено от корейката Жонг Вон Ха, която постигна във финалния кръг равен резултат с Радка, но по-доброто й постижение от полуфинала й даде предимство в класирането. В дисциплината скорост Радка Петкова зае шесто място.

При мъжете в конкуренцията на шестдесет състезатели в дисциплината трудност Бойко Лалов зае 24-то място, а Минчо Петков – 43-то. Само една овладяна хватка по-малко отдели Бойко от влизане в полуфинала. Дисциплината беше спечелена от Маркус Бендлер (Австрия), следван от Алексей Томилов (Русия) и корееца Парк Хе Йонг. В дисциплината скорост руснаците доминираха традиционно, като окупираха първите три места. Минчо Петков зае 13-то място.

В района на Клаут, Доломитите - Италия се проведе втория кръг от Световната купа по ски-алпинизъм – индивидуално. Трасето беше с дължина 17,5 км., с обща положителна денивелация (изкачване) 1570 м., спускане – 1900 м. Победител стана Флоран Троайе (Швейцария) с време 1:46:26 ч., следван от Килиан Жорне Бургада (Испания) и Манфред Райхегер (Италия). В състезанието взеха участие и трима български състезатели – Георги Радев се класира 41-ви с постижение 2:30:50 ч., Тервел Тотев е 43-ти, Димитър Георгиев е 44-ти. При жените победителка е представителката на домакините Роберта Педразини с време 2:11:14 ч., на второ място се класира Мирейа Миро Варела (Испания), на трето е друга италианка – Франческа Мартинели. 2010-01-28 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1038

Централното южно ребро на Tawoche с белязани точки на лагерите.

Снимка: Verticalcarnival.blogspot.com


Renan Ozturk и Cory Richards катериха по ронлива скала и се дехидратираха по време на първото изкачване на централното южно ребро на Tawoche, който е висок около 6500 м и се намира в Кхумбу региона в непал. Двамата мъже прекараха два дни и половина на маршрута и изгубиха още един ден и половина на слизане. Според Ozturk и Richards линията е дълга 1200 метра и е с трудност ED2 VI 5.10 M4/5.

Същото ребро беше опитвано преди от Kris Erickson, Whit Magro и Adam Knoff през февруари 2007 година. Те достигат до 5700 метра след което една буря ги принуждава да се върнат. Малко по-рано същите трима катерачи и Ross Lynn осъществиха първото зимно изкачване на върха по източния гребен.

Два месеца преди американското изкачване, както бяхме писали, двама японци направиха първото изкачване на ледената северна стена на Tawoche.














2010-01-27 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1037

Японския маршрут на 1000-метровата Западна стена и Западния гребен на Nemjung (7140 м).

Снимка: Yasuhiro Hanatani


В края на октомври 2009, четирима японски катерачи водени от хималайския ветеран Osamu Tanabe осъществиха първото изкачване на Западната стена на Nemjung (7140 м), близо до Манаслу в Непал. Tanabe, Michihiro Kadoya, Yasuhiro Hanatani и Nobusuke Oki се аклиматизират на близкия Himrung Himal и тогава правят двудневен подход до основата на стената на около 6000 м. На 29 октомври те изкатерват 18 въжета по една ледена стена и бивакуват на около 6840 м. На следващият ден те достигат Западния гребен и продължават до върха. След това слизат до техният най-висок бивак и нощуват там. На 31 октомври спускат на рапел цялата стена и се връщат в базовия лагер.

Tanabe, 48-годишен, има изкатерени много осемхилядници и през 2006 година той води екип, който почти успя да изкатери Южната стена на Лхотце през зимата. Nemjung е първият голям връх, който той катери в Хималаите в алпийски стил.




По Западната стена.

Снимка: Yasuhiro Hanatani


Японското изкачване е може би второто изкачване досега на Nemjung. Върхът беше изкатерен за първи път през 1983 година по Източния гебен от друга японска експедиция. От 11 до 15 октомври 2009 година френските катерачи Yannick Graziani и Christian Trommsdorff изкатериха една красива и трудна линия на 2300-метровата южна шпора, достигайки връхния гребен на около 7000 м.

През 1994 година един британски екип опитва Западния гребен на Nemjung, подхождайки от южната страна (противоположната на японското изкачване). Те достигат 6400 м преди да се върнат поради силни ветрове и нестабилни козирки. 2010-01-26 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1036 На 23 януари (събота) с Петър Самков завършихме един мой проект от преди 2 години, на скалите вдясно от Големия водопад. Това е един много добър скално-миксов сектор, чийто потенциал е много сериозен и засега има само един маршрут.




Моя милост в началото на първо въже. Снимка е дело на Дидо Варчев, който ни подкрепяше морално и координираше действията ни през цялото време :)


Линията, която направихме с Пешо е дълга две въжета и като цяло е малко по-дълга от Големия водопад – около 65-70 метра. Първото въже е много приятно и лесно катерене около W3-W4 в зависимост от къде ще се мине. Ледът е много по-добър от този на Големия водопад. Площадката на първо въже не е много добра според възприетите в България стандарти :) и е на скални клинове, но ако се дублира с един леден клин става перфектна.

Второ въже е трудното и представлява две колони от висулки отделени на около половин-един метър от скалата. Аз избрах лявата висулка, защото ми се стори малко по-къса пък и беше близко до скалата от ляво. Пасажа е излизането от тази висулка, тъй като отгоре е леко полегнало и ледът е покрит с дълбок сняг, на който сечивата не държат. Следва пак отвесен пасаж около 3 метра след което се излиза на много стръмен снежен улей. Улея е най-психарската част от маршрута, тъй като осигуровки не могат да се направят в продължение на около 10-15 метра и на някои места снега е доста неустойчив. Като обща трудност на второ въже не мога да дам реална преценка, тъй като не съм на „ти" ледената категоризация. Пешо го сравни с „Капака на ковчега" и каза, че вероятно е малко по-труден и по-психарски. Така че ориентировъчно му даваме WI5, пък следващите които го изкатерят ще кажат дали е толкова.





Първия опит на маршрута направих малко на шега около посрещането нова година на 1 януари 2008 година заедно с Люба Манолова. Тогава стигнах до края на първо въже и слязох от него. Чух че миналата година Станимир Желязков и още някой също са стигнали до площадката на първо въже и са слезли от там. Предполагам, че и преди нас е имало опити, въпреки че когато го катерих за първи път не открих никъде следи от предишно катерене. Ледът на първо въже е наистина много добър и е перфектен за учебна цел. Проблем е улея, който е над линията, защото при повечко сняг мястото става много лавиноопасно.

В скоро време ще пуснем в Гидовника на сайта актуална информация за Скакавица и за някои потенциални нови линии в района, които чакат някой да ги изкатери. 2010-01-25 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1035


17-годишният Johnny Collinson от Utah, САЩ стана най-младия човек изкачил седемте първенци на планетата, след като вчера стъпи на върха на масива Vinson (4897м) в Антарктика. Johnny е бил част от четири членен екип на "Mountain Madness" с водач Willie Benegas.

Колко време ще задържи рекорда Johnny ще разберем след като видим какво ще направи със своя проект и Jordan Romero. 2010-01-21 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1034

Северната стена на Tawoche с маркиране на биваците. Катерачите слизат от далечната страна на върха. По-горната част от скалната севериозточна стена може да бъде видяна в ляво от северната стена.

Снимка: Genki Narumi.


Както бяхме писали преди около месец японските катерачи Fumitaka Ichimura и Genki Narumi осъществиха първото изкачване на Северната стена на Tawoche (1500 м, VI AI5R) в непалския регион Кхумбу в края на ноември. Двамата мъже изкатериха стената в алпийски стил за 2 дни и половина, след което траверсираха връхния гребен и слязоха от юг и изток с още един бивак на слизане. Обаче те не успяха да достигнат върха на Tawoche, тъй като една огромна бездна по гребена препречи пътя им към истинския връх.




Ichimura катери стръмен лед. Някои пасажи се оказват невъзможни за осигуряване.

Снимка: Genki Narumi


След един опит в средата на ноември, който приключва на 5700 метра, те тръгват по стената отново на 26 ноември 2009 година. Катерачите правят два бивака на стената. Първият е на около 5600 метра. По време на техния втори ден от катеренето, те катерят основно стръмен лед и не могат да открият подходящо място за бивак до 9 часа вечерта. Накрая спират за бивак на около 6100 метра. След като излизат на връхния гребен на третия ден, те слизат в южна посока. След известно време откриват подходящо място, където да свалят седалките и да си починат. На следващия ден се спускат на рапели по източния улей и после ходят до Pheriche.




Narumi и Ichimura на върха на Северния връх на Tawoche


Tawoche (или Taboche) е забележителен връх западно от популярния трекинг маршрут за Базовия лагер на Еверест. Дадени са му няколко различни височини - от 6367 метра до 6501 метра. Неговата екстремно отвесна Североизточна стена беше изкатерена за първи път от Jeff Lowe и John Roskelley през 1989 година. Шест години по-късно Mick Fowler и Pat Littlejohn изкатерват Североизточното ребро между Североизточната и Северна стени. 2010-01-21 http://www.verticalworld.net/news/news.php?id=1033 Медал за България и отлично представяне на българските състезатели на Световната купа по ледено катерене, която се проведе през изминалия уикенд във Вал Даоне, Италия. В състезанието взеха участие 62 състезатели от 18 страни.

Радка Петкова спечели бронзов медал в дисциплината Скорост при жените във II кръг на Световната купа по ледено катерене, която се проведе през изминалия уикенд, 16-17.01.10 във Вал Даоне, Италия. Радка Петкова беше единствената състезателка, която успя да наруши в тази дисциплина хегемонията на руснаците, които спечелиха титлите и останалите медали при мъжете и жените. В другата дисциплина – Трудност, българката се представи също много добре, влизайки на финала, където зае седмо място. Титлата в тази дисциплина беше спечелена от Хлое Графтийо (Белгия), второ място за Стефани Моро (Франция), трета е Луси Хрозова (Чехия).

При мъжете в дисциплината Скорост България отново имаше финалист и Минчо Петков се класира на седмо място. В дисциплината Трудност Минчо Петков и Бойко Лалов не успяха да се класират за финала, като останаха съответно на 25-то и 29-то място в конкуренцията на 45 състезатели. Първото място беше спечелено от Маркус Бендлер (Австрия), втори се класира корееца Парк Хе Йонг, третото място остана за швейцареца Патрик Ауфденблатен.

Следващият кръг от Световната купа ще се проведе на 22-23.01.10 в Саас Фе, Швейцария. В него ще вземат участие и тримата български състезатели. 2010-01-20