УВОД

Това, което може да се каже за скалите е, че се намират на едно от най-красивите места в България - Южният Джендем на Централна Стара планина. Поради средната надморска височина на района, която не надхвърля 2000 метра и благодарение на южното изложение на масива, температурите през лятото са доста високи. Понастоящем на Райските скали има над 40 маршрута с дължина от 1 до 6 въжета. Първите изкачвания в района датират от края на 50-те год. Скалата е гнайст, което я прави доста ронлива и опасна на някои места. Болшинството маршрути са правени изкуствено, а поради плитките и глухи цепнатини, доста от тях са с лоши клинове. На повечето маршрути има роолплъзи, което се дължи на монолитният характер на скалата. Все още е трудно да се говори за цялостни свободни преминавания на повечето от по-трудните маршрути, но от масива на тур "Радко Бреянов" на дясно до ръба, може би, има само 2-3 маршрута, които все още не са преминати свободно.

Едното от нещата, с които е уникален този район е, че поне аз не знам там да има маршрут, който да е правен по друг начин освен отдоло-нагоре, а такива места в България не са останали много.


ОСНОВНА ИНФОРМАЦИЯ

Поради статута на Национален резерват, нощувка на палатка е възможна, но само пред хижата или в пещерата, намираща се на 5 мин. път в посока пътеката за вр. Ботев. Разбира се, може да се нощува и на хижата, която е доста приятна. За разлика от други райони в България, тук обслужващият персонал е изключително любезен и отзивчив.

Не търсете храна или някакви други благини в Калофер - може би само хляб. Ако пък решите да се храните на хижата въобще няма да сбъркате - освен това не е скъпо.

Телефони за контакт с хижа Рай: 048/800777 и 048/886081.


ЕКИПИРОВКА

Хм. Без комплект клеми, аз лично никога няма да тръгна да катеря в района. Френдовете са изключително добро средство, което ще ви спести доста усилия и ходене по мъките. Чукът не е задължителен атрибут, но ако ще ходите на някоя от местните VI-ци и нямате джаджи по-добре да не тръгвате изобщо, ако в инвентара ви липсва чук и ако разбира се ви е мил живота. Поради различната дължина на маршрутите е трудно да се каже колко примки ще ви трябват, но 10-15 е най-малкото, което трябва да носите, като 5-6 е хубаво да са дълги. Стълбичката е задължителна за почти всички V-ци и VI-ци в района. Въжето е най-добре да бъде двойно, но ако нямате такова, с едно 60 метрово, също ще може да спускате рапели от почти всеки маршрут. Колкото до каската, направете справка в: Катерене в района на Мальовица.


ГИДОВНИЦИ

Няма. Поне аз не се сещам за такъв. Има малко информция в "Катерачните обекти в България", но за нея може да се каже, че няма нищо общо с истинската действителност. Описанието на няколкото маршрута там са абсолютно неверни.


КАТЕГОРИЗАЦИЯ

Ето, че стигнахме до най-интересната част. В хижата можете да откриете един списък, на който ще видите, че маршрутите са от III до VI категория (с римски цифри), но не правете грешката да ги сравнявате с категориите по маршрути на Враца или Мальовица. Това е специфична категоризация валидна само за този район.

Ето един много бегъл и неточен опит за описание на така наречената местна категоризация:

III категория: свободно катерене понякога с пасажи до 6+ UIAA или минимум 4 А0 категория.

IV категория: тези маршрути могат да надхвърлят 7- UIAA свободно, но иначе могат да се преминават и като 5 А1.

V категория: в доста от случаите V- е по яка от V+, но не ме питайте защо. Не мога да ви дам разумен отговор. На такива маршрути ви очаква пасаж от 7- свободно и А1/А2. Ако не искате да си давате много зор, поне се настройте за 6 А2.

VI категория: повечето от така наречените VI-ци, според моето скромно мнение, нямат и навярно няма да имат свободно преминаване, но затова пък ви очакват много "злоради" изкуствени пасажи до А2+/А3- категория в комбинация с 6 UIAA свободно.

Не знам какво да ви кажа повече. Човек трябва да покатери и да види, иначе трудно би си представил всичко онова, което може да ви даде моето най-любимо място за алпийско катерене в цяла България.



ТИП НА СКАЛАТА

Гранит



ПОДХОД

Как да се стигне до Райските скали? Една от причините Райските скали да си остават неразработени и некатерени, е тричасовият преход, който за по-вечето "спортисти" е доста тежко изпитание на волята, особенно с тежка раница на гърба. Така че, може би, освен ако не го ударят на чест, техният крак никога няма да стъпи там. Изходен пункт за този здрав трекинг е гр. Калофер. Ако слезете на гара Калофер, най-доброто, което може да се направи е да се хване автобуса за града, защото в противен случай ще трябва да походите почти 1 час до неговият център. От там нататък ви очаква една доста приятна разходка по 8 километровото шосе до Паниците. Не се надявайте на автобус или такси - такива няма - но ако имате късмет може да хванете на стоп някоя каруца. От Паниците ви предстоят минимум 3 часа ходене до хижа Рай, където прилично озъбени ще бъдете максимално удовлетворени от гледката.



ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ

Най-доброто време за катерене е през лятото. Пролетта и есента са доста дъждовни, но ако случите на време температурите могат да бъдат същите като на Враца до края на октомври. Особенност на района са силните ветрове, които дори през лятото са способни да ви отнесат заедно с палатката. Според персонала продължителността на вятърните бури обикновенно е нечетно число дни.