Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Интервю с Валери Бабанов



Петко Тотев  |  Редактирана на 21/10/2004


Шамони, 19.01.2002 година

[i:74046fe346]“Вие сте толкова зле информирани за това, какво става по света, колкото ние сме зле с нивото. Само че, след 3-4 години вие ще се оправите, обаче ние, как ще се оправим....” - Сашо Акалски към руснаците по време на международно състезание по скално катерене в Крим, 1987 г.[/i:74046fe346]

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Валера, разкажи ни къде си роден, някои биографични данни ...

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Роден съм на 10.11.1964 год. в гр.Омск, в Сибир, това е, така да се каже, центъра на Русия, центъра на бившия Съветски съюз, в обикновено работническо семейство. Майка ми беше служителка, а баща ми работеше в завод. Те все още са живи и, дай боже, да живеят още сто години.

Още в детството си се занимавах с различни спортове: плуване, после спортна гимнастика. На около 12 год. започнах да се занимавам с туризъм.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Значи, така откри планините и алпинизма, чрез високопланинския туризъм, така ли се нарича у вас?

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Названието не е точно високопланински туризъм, просто започнах да се занимавам с обикновен туризъм. Но аз, в детството си, когато, все още не ходех на походи, се увличах от планината. Винаги, когато гледах по телевизора планини, се залепвах за него и получавах удоволствие от това да гледам планините и да мечтая за тях. Не зная откъде се взе това. Бях едва 8-9 годишен. Там, където живеех - в Омск, имаше само равнини, без никакви възвишения и общо взето, е странно, откъде се появи това привличане.

И то ме доведе в секцията, както се нарича, или клуба, детския клуб, където се занимаваха деца на моята възраст – 12-14 години. Те се учеха как да построят палатка, как да запалят огън, да си направят най-обикновен бивак. И вече 12-13 годишни, ние тръгнахме на нашия първи поход. Той се проведе в Среден Урал, по течението на река Часовая. Така се докоснах до туризма. Тогава, това съвсем не беше алпинизъм, не беше катерене, а най-обикновен туризъм.

Това беше онази първа крачка, която направих към покоряването на своите върхове.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] И така, все пак как достигна до катеренето и алпинизма?

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Когато малко поизраснах, започнах да чета някои книжки, разкази, които в онова време не бяха и чак толкова много в Русия - тогава СССР. Литературата за големия алпинизъм, все пак, беше много оскъдна. Независимо от това, по нещичко се намираше, и когато бях на 13 години, аз вече мечтаех да достигна истински високите планини.

На 14 години отидох в секцията по алпинизъм. Тогава ми казаха, че съм още много малък и, че засега, следва да се занимавам с планински туризъм като първа крачка към алпинизма.

Все пак, официално в нашата страна да се занимаваш с алпинизъм можеше едва от 16-годишна възраст, т.е. тогава можеш да започнеш изкачването по разрядната стълбица.

До този момент можеш да се занимаваш с катерене, с планински туризъм, което правех и аз.

Моето първо изкачване в планината беше на 16 години, през 1980 или 1981 год. Тогава аз отидох в Кавказ, като преди това вече бях ходил на няколко сложни планински походи.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Преди това беше ли се занимавал с катерене?

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Да, занимавах се паралелно с катерене от 14-годишна възраст и алпинизъм, дори не точно алпинизъм, а планински туризъм.

С алпинизъм не се занимавах - с този алпинизъм, който е изкачване на върхове - защото, както ти казах, нямах право до навършване на 16 год.

Оставаха ми катеренето и планинския туризъм. Ходехме на походи в Тян-Шан, Кавказ. На 16 години аз отидох в Кавказ и направих своето първо изкачване - това беше планината Тютюбаши, по обикновен маршрут от 1Б категория на трудност. Бях в алпийски лагер Джайлак, който след две години беше разрушен от кална лавина.

Така се състоя моят дебют. През следващата година отидох на алпиниада – сбор. Това беше двуседмичен сбор през месец май. Аз покрих 3-ти разряд по алпинизъм. През лятото заминах на сбор, който провеждаше нашият град – Омск.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] В онова време, пък и досега, у вас съществува разрядна система. Какво мислиш за нея и как повлия тя на твоето развитие в алпинизма?

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Разрядната система съществува наистина и досега. Не зная и не мога да кажа, че това е лошо. Защото разрядната система дава някаква визуална оценка на твоите постижения; т.е. по това кой разряд имаш, може да се съди за това какво имаш зад гърба си; може косвено да се съди за твоя опит.

Например на Запад не съществува разрядна система, новак може да отиде направо на много сложен маршрут и по този начин да попадне в ситуация, която да му коства живота. При нас, при нашата система в алпинизма, не можеш да прескочиш някое разрядно стъпало, без да си преминал предходното. По този начин се прави опит да бъде гарантирана някаква безопасност в алпинизма. И по принцип, като сравнявам нашия със западния алпинизъм, смятам, че не сме имали толкова много нещастни случаи. Т.е. системата, която действа и досега предпазва хората от прекалена опасност. Израстваш постепенно и разрядната система изпълнява ролята на оценката, която определя твоите възможности. Мисля, че това не е лошо. Просто имаме друга система за развитие на алпинизма.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Но вероятно, тя не бива да бъде отделяна от системата за подготовка; от системата, която именно подготвя алпинистите. Защото разрядната система, все пак, представлява някаква скала за оценка; стъпала, които дават информация кой какъв опит има, но не може да бъде отделяна от системата за подготовка. Какво мислиш за измененията, които настъпиха у вас, след като страната пое по друг път на развитие - по така наречения демократичен път.

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Аз ще се върна малко назад към въпроса, който ми зададе. Тази разрядна система предвиждаше обучение, т.е., като правило, спортният ръст, особено на началния етап се осъществяваше в алпийски лагери - бази, където подготовката водеха опитни инструктори по алпинизъм. Те притежаваха достатъчно знания и навици да обучават. Процесът на това обучение се осъществяваше едновременно с ръста на разряда, т.е. получаваше се затваряне на клетките. Спомням си, че всеки, който пристигаше, например за втори разряд, преди да отиде в планината, преминаваше система от обучение. Учеше се да борави с въжето, учеха го на нещо ново. Сега, ако вземем нашия съвременен алпинизъм, това задължение по някакъв начин изчезна. Т.е. има разряди, но те не винаги се получават след обучение от опитни инструктори; понякога се дават благодарение на това, че си изкачил върхове.

Струва ми се, че в онова време, когато всичко беше ясно регламентирано в цялата тази система, много тясно се свързваха процесът на обучение с процеса на изкачване. Сега се получава някакво деление, наистина вървим повече по западния път на развитие. Получава се така, че като няма разряди, можеш направо да отидеш на всеки връх, дори по маршрут от 6-та категория на трудност /по руската категоризация, отговарящо на най-висока комплексна оценка за трудност, б.р./ и при това, ти абсолютно не си задължен да преминеш през всички степени на теоретичната подготовка. Т.е. всичко зависи от теб: ако искаш да се подготвиш, да получиш знания, ти трябва сам да четеш литература.

Точно така са нещата при нас, в Русия. Сега няма такава ясна система, както беше преди. Тогава, преди да тръгнеш по маршрут от висока категория, ти задължително трябваше да преминеш система от степени на теоретична подготовка, да изслушаш курс от лекции, някакви практически занятия, след това вече излизаш на сложни маршрути. Сега вече, в Русия нещата са поставени по малко по-различен начин, примерно като на Запад. Т.е. ти просто правиш някакъв лагер-сбор - хората се събират за един месец в планината и започват да се катерят. Получава се една откъсната от практиката теория, макар че, по принцип, това е добре. Но, от друга страна, са нужни основни знания, които да ти помогнат в някаква ситуация. Напоследък, нашият алпинизъм наистина върви по някакъв западен път, но мисля, че все още не е загубил своята индивидуалност.

Руската школа, така или иначе съществува и не може да се каже, че нашият алпинизъм е същият като този на Запад.

В основата си нашият алпинизъм е същият както и преди; само че се появиха нови течения, нови направления в алпинизма като например солови изкачвания.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Как момчето от равнината, от града, който е в равнината можа да попадне във високите планини и силните отбори, които бяха в онова време и да си пробие път за участие не само у вас, но и в чужбина за много сериозни изкачвания?

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] От града, в който аз живеех – Омск, беше сложно да постигнеш нещо. По-лесно беше за хората от Красноярск, Ленинград, Свердловск /днешният Екатеринбург/: там, където съществуваха сериозни, сработени отбори и ако ти съвестно си тренирал, сериозно си се отнасял към алпинизма, твоят път вече беше определен: влизаш в много силен отбор и веднага правиш качествен скок както в изкачванията, така и в опита си.

В нашия град нямаше такова нещо и се налагаше да си проправям пътя сам, най-вече с ентусиазъм. Наистина градът ни е в равнината, но през 80-те години пътуванията до планините бяха много евтини. Билетът за самолета струваше стотинки; студент, със своята стипендия спокойно можеше да си купи самолетен билет до планините.

Сега това го няма. За да стигнеш до планината трябва да похарчиш колосални пари. По-рано всичко беше много лесно и проблемът с разстоянията при нас не съществуваше. Аз можех от Омск за един час да стигна до Минерални води в Кавказ, после една седмица да се катеря и да се върна обратно. Затова се смяташе, че 1000 километра не са разстояние.

Така тръгнах към големия алпинизъм: първо ІІ-ри разряд, след това І-ви. Както казах, беше трудно да се включиш в някой отбор и ние се опитахме да си направим свой отбор в Омск.

В края на 80-те години - може би 1988 или 1989 год., ние успяхме да сформираме отбор от млади момчета, примерно на моя възраст и започнахме да участваме в първенствата на Русия. Тогава още не можехме да участваме в шампионата на СССР: не ни стигаха спортна класа и майсторство, но в шампионата на Русия можехме да се изявим.

Първите 2-3 години нищо не се получаваше - нямахме призови места.

През 90-те години направихме много сериозно зимно изкачване на връх Ужба. С това заехме първо място в Шампионата на Русия, в зимния клас.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Шампионатите, които се провеждат и през последните години, дори извън границите на ОНД, повлияха ли силно на нивото на съветския алпинизъм или това беше свързано, преди всичко, с възможността да бъдат осигурени средства за развитието на алпинизма.

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Наистина, ако ти попаднеш в силен отбор и отборът кандидатствува за участие в шампионата на Русия и особено на шампионата на СССР, то този отбор е подкрепян от Спорт комитета, като се отделят средства за провеждането на спортните сборове и шампионати.

Това беше чудесно, защото ти не харчиш собствени средства, а просто всичко се поема от бюджета на Спорт комитета. Това, разбира се, беше плюс, но не само. То стимулираше и организаторите на сериозни сборове, а сериозни сборове означава сериозни изкачвания.

Шампионатите много влияеха на развитието на алпинизма.

Шампионатът е оценка за нивото на майсторство на алпинистите. Всъщност, не зная по какъв начин друг може да бъде оценен алпинистът и неговото постижение.

На Запад оценяват по сложността на преминатия маршрут, по времето за преминаване. При нас също, но има и класиране. На запад няма такива шампионати, но винаги се задава въпросът за колко време си изкачил маршрута и какъв е той. При нас има и класиране със заети места.

Ти си станал, да кажем, шампион на Русия и това по някакъв начин съставя мнението у другите за твоето ниво, или това е един от критериите за оценка на твоето майсторство.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Не мислиш ли, че точно през годините, когато ти си навлязъл в големия алпинизъм, пък и преди това - в годините след войната, той се развиваше в прекалено спортен аспект. Може би, отначало е бил дори военизиран, но преди всичко винаги със спортна насоченост. Като че ли на втори план оставаха планините, общуването с природата и всичко останало.

У мен остана впечатлението от моите пътувания у вас - в лагерите и в планините, че на първи план бяха спортните постижения : да се изкачиш на върха. Кажи няколко думи, моля те.

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Съгласен съм. Наистина у нас спортното винаги е било на първи план. Не зная, човек, може би с възрастта се променя, променя се и неговото отношение към планините. Подходът му става по-философски, но всичко останало ... Вземете, например, първото изкачване на Анапурна от французите, аз мисля, че при тях също, когато се изкачваха на Анапурна и знаеха, че това е много опасно, също се включваха такива лични амбиции, благодарение на които са се придвижвали напред. Не мисля, че по време на тези изкачвания, водеща е била само философията. Същото е и тук: конкуренцията и борбата винаги са съществували в планината. Колкото по-сложен е маршрутът, толкова повече човек се старае да се докаже пред себе си и пред останалите.

А разрядите са едно от средствата да се докажеш. Ето, “майстор на спорта съм, толкова съм добър ..”

Освен това, в началния етап, когато начинаещия попадаше в планината /естествено във времето, когато тази система беше много силна/, той имаше само спортен подход. Алпинизмът се приемаше като спорт. Едва сега се разглежда повече като философия. Аз помня себе си по това време : тогава го приемах като спорт, като постигане на някакви резултати, покриване на някакъв разряд.

След това идва философията, по-късно, когато станеш майстор на спорта, когато не ти се налага да затваряш клетките, когато си постигнал нещо.

Опитваш се да си намериш някакво друго измерение. Освен трудността започваш да търсиш вътрешния смисъл; защо ходиш в планината вече 10 или 15 години; отдал си почти половин живот на тези изкачвания и се опитваш да си дадеш отговор. Тогава, наистина се замисляш защо ходиш в планината, че не е само за да покриеш разрядите. А в началото, това като че ли не съществуваше, ние ходехме в планините през 80-те години, когато започвах, заради разрядите, целите ни бяха чисто спортни: т.е да се направят колкото се може повече изкачвания, колкото се може повече сложни изкачвания. Още веднъж повтарям - философията идва по-късно с възрастта и тогава, когато ти завършиш изкачването по тази стълбица, по тези нива, когато достигаш нивото на действително сложните изкачвания, когато си станал майстор на спорта, ти можеш спокойно да прецениш ситуацията – какво става наоколо. Дотогава мисля че действително вървиш, вървиш, и вървиш - не искам да кажа, че това е лошо, разбираш ли, - това е нашият път, пътят на нашия алпинизъм. Така се наричаше. Мисля, че и на Запад той се е развивал по подобен начин. Просто те малко по по-различен начин наричат нещата, но смисълът е почти същият.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] А ти как стигна до шампионата на СССР? Нали така? На Съветския съюз? И как намери място в най-силните отбори, с които ти премина по толкова трудни маршрути.

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Както вече казах, че тъй като бях от Омск, за мен беше сложно, много по-сложно, да си пробивам път. Нямахме добре подготвен отбор, но наистина през 90-та година извършихме трудно изкачване и то се превърна в една сериозна заявка. Това беше изкачването на Ужба през зимата в състава на отбора от Омск. Своята заявка обаче, аз бях направил малко по-рано - буквално година преди това бях поканен на лагер-сбор за селекция на състава на хималайския отбор на Русия. Тогава се постави като цел да се премине нов маршрут на Чо Ою. И маршрутът след две години, наистина беше преминат. Пристигнах в Кавказ за подбор: селективни състезания по скално катерене, катерене с котки, с еспадрили; скоростно изкачване до Елбрус и в крайните резултати аз заех второ място. Аз самият дори не очаквах. От 40 кандидати, моето време за тичането от Приюта на Единадесетте до Седлото беше 1 час 01 мин. и победих по този маршрут. Благодарение на този маршрут и на краткия маршрут, на който заех второ място сборно като резултат аз останах втори. Т.е, тези селективни състезания, които ми позволиха да вляза в хималайския сборен отбор на Русия, като че ме извадиха от оня обикновен кръг, в който бяха например алпинистите от Омск. Аз веднага преминах на следващото стъпало. Значи, бяха ме забелязали.

П[b:74046fe346].ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Значи при вас системата даваше възможност да бъдете комплексно подготвени, не само технически и физически.

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Разбира се, тъй като у нас броят на желаещите да заминат в планините, в алпийски лагери беше много голям. Той винаги надвишаваше броя на местата в алпийските лагери. По този начин се осъществяваше ежегодно някакъв подбор: например от едното лято до другото. През този есенно-зимно-пролетен период се провеждаха няколко състезания: по катерене, по ски и други. Т.е. ти трябва непрекъснато да тренираш, за да попаднеш в петицата, или в десятката на достатъчно подготвените хора, които бяха достойни да получат място за посещение на лагерите. По този начин, това винаги те караше да поддържаш висока спортна форма. Това се правеше във всички градове, и в Омск също. Но в алпийските лагери ти можеш да попадаш в продължение на 10 години и въпреки това да не достигнеш до самия връх. Ти достигаш до кандидат- майстор на спорта: катериш се, пътуваш, но нищо повече. А за да станеш майстор на спорта, на нивото на шампионатите, бяха нужни самите шампионати, т.е нужни бяха отбори. Трябваше или да те поканят в отбор или сам да създадеш.

И при мен нещата съвпаднаха : в един промеждутък от време от една-две години, когато бях включен в сборния отбор на Русия /хималайския/, когато заех второ място в селективните състезания; в същата година ние участвахме в шампионата на Русия и заехме първо място. И веднага след това, следващата година ме извикаха за срочна военна служба, в спортния клуб на армията в гр.Алма Ата, където старши треньор беше Ерванд Тихонович Илинский. Всичко това, всички тези постижения ме изкачиха веднага на следващото ниво. И, естествено, веднага се промени кръгът ми на общуване; аз, наистина се срещнах с алпинизма на високо ниво. Видях отборите, които ако ги сравниш с нашите постижения тук и в Русия, тогава бяха на много високо ниво. Ако погледнем например онези изкачвания, които направи Патрик Беро: 22 изкачвания за половин година траверсирайки Алпите и сега се описват навсякъде като нещо изключително. Но, знаете ли, ние имахме, пък и сега имаме, технически клас на изкачванията. Та не помня през коя година беше този шампионат на СССР /може би 1989/, когато за 20 дни трябваше да изкачиш колкото се може повече върхове. Та нашите момчета за 20 дни правеха по 10-12 изкачвания, при това изкачвания с пределна сложност. Можете да си представите, че нивото беше изключително високо. Дори сега малко отбори, от тези, които са в Русия могат да повторят нещо подобно. През 80-те години, в края на 80-те, в началото на 90-те нашият съветски алпинизъм беше на гребена на вълната. Тогава, нали помните, беше направено изкачване по югозападната стена на Еверест, беше премината южната стена на Лходце. Не зная дали изобщо ще има някога отново такъв отбор в Русия; може би не?. Понеже критериите за селекция, които съществуваха тогава, те караха да се готвиш много сериозно. Сега, преди всичко, решаващи са парите, а тогава, за да влезеш в отбора, ти трябваше да се готвиш много сериозно и затова отборите разрешаваха глобални маршрути. Когато отборът се движеше по южната стена на Лходце, той се движеше с голям запас от издръжливост, също както, когато се изкачваха към Еверест - те имаха колосален запас от издръжливост. Какво още да кажа: по този начин, аз се измъкнах от своя кръг. Веднага станах член на отбора на Русия.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Кога за първи път отиде на сложен височинен маршрут?

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Височинно изкачване? Първото ми височинно изкачване направих през 1987 год. или 1988 година. Това беше връх Ленин. Естествено, тогава височината много ми хареса. Не бих казал, че просто съм роден за високото: както и другите ме заболя главата, стана ми лошо, защото аз познавам хора, които се чувстват добре на каквато и височина да отидат. Не, че височината ме плени, но просто много ми хареса, това е малко по-различната страна на алпинизма. А вече, когато бях в ЦСКА, при Илиински, ние започнахме да правим сложни височинни изкачвания. Тогава преминахме югозападната стена на връх Русия, /близо до връх Комунизъм/ направихме второ изкачване по маршрута на Илински, с височина 6888 м. И събирахме 7000-дници: направих две изкачвания на 7000-дници в скоростен стил от базов лагер до върха и обратно за 11-12 часа. Тъй като бях член на хималайския сборен отбор на Русия, ние също правехме скоростни изкачвания във високите планини в началото на 90-те години и аз вече имах зад гърба си 7 изкачвания на върхове над 7000 м.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] А защо не попадна по това време в хималайските експедиции, които си поставяха много високи цели?

[b:74046fe346]В. БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Там е работата, че освен всички тестове, подбора се извършваше и с тест за съвместимост.

Всички сядат в един кръг и на всеки се раздава един лист, на който той вписва имената на тези, които би искал да види в състава на отбора. Естествено на първите места поставяш най-близките си приятели и след това останалите. И тъй като ние бяхме няколко души съвсем млади, а в по-голямата си част бяха все опитни алпинисти: те се познаваха помежду си; и в този смисъл ние се оказахме под чертата на кандидатите. И затова аз не отидох на изкачването на Чо Ою. Но, за мен това беше добър опит, преминах през цялата тази селекция, сборовете, огледах се, повъртях се в тази среда на нашия, руския, елитен алпинизъм. Видях кой как катери, кой какво умее. Това, разбира се, ми даде огромен опит, а освен това аз паралелно бях в сборния отбор на ЦСКА. Имах щастието да общувам с хора като Букреев, Хрисчатий, естествено някои неща научих от тях, дори с Валера Хрисчатий направихме някои изкачвания. Та това беше моят пробив към някакво друго ниво. През това време аз все по-рядко се прибирах в Омск, защото по голямата част от времето си прекарвах в планините – на лагери, в Алма-Ата, тъй като клубът на армията се намираше в Алма Ата. Т.е. аз вече се занимавах с професионален алпинизъм. Настъпи откъсване от нашия градски отбор, започнах да участвам вече в състава на сборния отбор на ЦСКА. Ние решавахме глобални задачи и помня, че участвахме в последния шампионат на СССР в техническия клас. Ние знаехме ,че това е със сигурност последният шампионат на СССР, и затова на всички много им се искаше да попаднат в призовата тройка. Е, ние нямахме това щастие, станахме пети, но самият факт, че взех участие , това, мисля, че беше през 1991 година, през лятото – ходихме на Аксу. След това вече продължихме да участваме със сборния отбор на ЦСКА на шампионатите на ОНД и Казахстан.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Шампионатите се провеждаха, имаше система за оценка, а винаги в алпинизма има много важен въпрос в какъв стил е преминат маршрута. Ти как мислиш в тази система на шампионати до каква степен стилът, в който са преминати маршрутите /например 10 маршрута за 20 дни/ е имал тежест и, вие замисляхте ли се тогава над такива проблеми?

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] При нас като, че ли нямаше такъв критерий - стил. На шампионата, на който трябваше за 20 дни да се направят колкото се може повече изкачвания: това беше скоростен стил, но никой никога не е поставял някакви ограничения. Изобщо нямаше никакви такива понятия като стил капсула, или алпийски стил. Ние се стараехме да се движим колкото се може по-бързо. Много сложните изкачвания изискваха по-продължителна подготовка и издръжливост, по онова време ние не използвахме платформи. Ако хората нощуваха, например, когато за първи път преминавахме южната стена на връх Комунизъм, хората нощуваха в подвижно състояние по две три седмици. Те се катереха, но това не беше стил капсула, а те всяка нощ сменяха мястото за нощувка на стената. Бих го нарекъл алпийски стил, защото стил капсула предвижда организирането на хубав бивак и, увисване на колкото се може по-високо. Там нямаше такова нещо, всичките изкачвания бяха по днешните критерии, в добър стил, но пак повтарям, ние никога не сме имали някаква оценка за стила на изкачване. Затова има разлика между нашия и западния алпинизъм, ние никога не сме се замисляли, даже не, че не сме се замисляли, дали е бил забит спит за организация на осигуровката. Или ако почувстваш, че не можеш да минеш пасажа, то просто забиваш спит, закачаш стълбичка и продължаваш по-нататък. Тук /на Запад/ критериите са малко по-различни: по-високо се оценява преминаването със свободно катерене.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Тук, на Запад, също преминаха пред такъв етап на развитие – технологичен алпинизъм. Именно крайностите в него доведоха хората до мисълта, че, може би, не бива в планините да се преминава със всякакви средства. Доколко при вас по отношение на това имаше хора, които в онези години да са се опитвали да привлекат вниманието на обществеността към тези въпроси;

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Така изведнъж дори не мога да си спомня. Но като правило, при най-сложните изкачвания, все пак, се използваха спитове и дори помня, че в рамките на шампионата, колкото повече спитове си забил, толкова по-сложен се смяташе маршрута; и дори за маршрут, който сега се преминава за един ден, в края на 60те – началото на 70-те години хората изгубваха по две седмици. За да спечелиш шампионата, ти трябваше да се катериш колкото се може повече и по-дълго. Това сега е абсурд. Например преминаването по северната стена на Джигит, маршрутът на Слесов, ние го преминахме тогава за два дни с един бивак. А когато е било премиерното изкачване - четох отчета, те са го катерили две седмици, 14 или 15 дни. И това се е смятало за хит, за най-високо постижение: толкова сложна стена, хората са прекарали там две седмици. И те наистина са живяли там като у дома си: те са се катерили, прекарвали са по едно въже дневно нагоре, те са можели да забият стотици спитове. Когато съдиите са го разглеждали в отчетите на шампионата, когато са се правили изводите, те са гледали и са казвали: – “охо, хората са се катерили 20 дни, охо, забити са сто спита, това, наистина е сложно изкачване!”. В онези години критериите за оценка са били съвсем различни от сегашните. Т.е. сега е обратното, колкото по-малко спитове си използвал, колкото по-малко дни си загубил, толкова е по-добре и по-престижно. Но в същото време, искам да се върна пак в онези години, края на 50-те, началото на 60-те. При нас имаше един известен катерач Лев Мишляев, който като че ли изпревари своето време; изпревари го примерно с 20-25 години. Той наистина е бил човек, който е подхождал към алпинизма така, както сега се подхожда: чисто, колкото се може по-бързо. Още през 60-61 година маршрути, които другите са преминавали за две седмици, или седмица, те са преминавали за един два дни. Естествено, че такива хора имаше съвсем малко. Наистина имаше отбор на Мишляев и в него участваха 5-6 души, но болшинството поддържаше съвсем друго мнение. Мишляев наистина е смятал, че подготовката на алпиниста трябва да е изключително висока, той е забранявал абсолютно пушенето в отбора, не им е давал да пият нито грам водка .... А другите, които са се отнасяли по друг начин, естествено не са могли да катерят така, както е катерел той. Това е пораждало завист и на шампионатите винаги са ги оплювали, не са ги обичали, защото това, което те са постигали, никой друг не е можел да достигне. А те наистина са правели тези изключителни изкачвания за един два дни. Изкачвания, за които другите отбори са загубвали по цяла седмица, по две седмици. За съжаление, не зная как би продължило това занапред, ако Мишляев не беше загинал през 1962 или 63 на Четин. Целият отбор пада от стената. След едно изключително бързо изкачване достигат под върха на северната стена на Четин, където се откъсва снежна козирка и ги помита. Тъй като са били много - 10 души - четирима остават живи, а шестимата падат и се разбиват в скалите. Мишляев също е загинал тогава. Затова казвам, че той изпреварваше своето време. Ако Мишляев не беше загинал тогава, може би, нашият алпинизъм още в онези години щеше да тръгне по малко по-различен път на развитие. Но тогава, това наистина е било нещо ново. Във времето на спокойния алпинизъм, с многото дни, спитовете, е съществувала една друга вълна - на скоростен алпинизъм, в свободен стил, и сериозният подход. Но, за съжаление, в оня момент, в онези години, побеждава другият алпинизъм.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Съветският и руският алпинизъм са се развивали в отборен стил. Най-добрите постижения от онова време, са резултат на много силни отбори, които са били подготвени и са ги извършвали. След като произлизаш от тези среди, ти как се оказа соло в планината, да решаваш нещата самостоятелно. При условие, че и ти си бил в този отборен стил при изкачванията и той е бил много добре развит.

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Когато стигнах до нивото на сборния отбор на ЦСКА, на Русия, ние започнахме да решаваме в отбора глобалните задачи за изкачването на много сложни стени, на голяма височина, технически сложни стени. Ние преминахме в свръзка от двама такава трудна стена като връх Аксу, това беше върха на нивото на нашия руски алпинизъм и просто, в един момент, ти разбираш, че отборът може да премине всичко. И започваш да се замисляш: каква е следващата крачка. А следващата крачка е намаляването на броя на участниците в отбора и увеличаването на височината и дължината на стените. Тръгваш по естествения път на развитие, към усъвършенстване. Пак повтарям, идеалната свръзка от двама и преминаването на сложна стена, да кажем такава глобална задача като преминаване на южната стена на Комунизъм в свръзка от двама. Представяш ли си!? Когато започваш да мислиш вече с такива измерения, на теб ти се променя представата и в големия отбор ти става безинтересно. В тази композиция, съставена от 5-7 души, ти разбираш, че например има 2-3 или дори само 1-2 катерачи, а останалите 4-5 души са като обоз след тях по парапетите. Получава се, че 1-2 работят, а останалите висят по парапетите; естествено някой приготвя храната но... Като цяло, се получава, че това е обоз, т.е ненужно количество от хора. И в един момент ние разбрахме, че това, наистина, не е нужно. Това беше в началото на 90-те години и тогава започнахме да пропагандираме изкачванията, сложните изкачвания по двама.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Как постигнахте това, в системата, която и досега съществува, да не сте четирима, както е минимумът по вашите правила, а именно двама?

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Въпросът е в това, че времето, все едно върви напред и всичко се развива. Тогава започнаха да се появяват отделни хора от нашия тип. Така, или иначе, имахме претенции към Спорт комитета защо трябва да ходим по четирима. Моят приятел Паша Шабалин, който беше по-близо до Спорт комитета, все им казваше, че трябва да се катери в свръзки от двама. Трябва да се оформят двойки и всички наши, а и аз от Омск ги натисках. Паша ги натискаше в Москва и накрая постигнахме това, че в шампионатите на Русия, /шампионат на СССР вече нямаше/ признаха изкачванията в свръзки от двама. Този етап се превърна в следващо стъпало в развитието. А след това, когато започнахме да излизаме по двойки, да правим сложни изкачвания по двойки, вече изглеждаше, че няма какво повече да се постигне. Но тук всичко зависи от теб самия, от твоята вътрешна философия, характера ти, вътрешния ти свят. В един момент започваш да разбираш, че има нещо по-голямо от изкачванията по двама, че има нещо повече от постигането на разряди, че има друг алпинизъм, друга философия и ти достигаш до там да се опиташ да направиш някакво изкачване самостоятелно.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] За да го разбереш, беше необходимо да отидеш на Запад, в Алпите, или още преди това ти достигна до този извод там, у вас, преди да излезеш зад граница, в големите планини?

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] Не, разбира се. Аз попаднах в Алпите за първи път през 1995 година. За осъществяването на солово изкачване аз започнах да мисля още от 1992 година, може би дори още през 1991 година. Тогава помня, че прочетох хубавата книга на Крис Бонингтън за първото изкачване на западния ръб на Пти Дрю от Валтер Бонати. Разбира се, това като че ли откри за мен малко по-друг алпинизъм. Нещо ме жегна. Много пъти препрочитах тази голяма статия, по-точно то е разказ за първото изкачване. Та, много пъти го препрочетох, и всеки път, когато препрочитах този разказ, аз откривах за себе си другото измерение на алпинизма. Аз се възхищавах от Бонати, бях поразен. Оттогава, когато наистина много, много пъти прочетох този разказ; след това се появи и преведена книгата “Кристалният хоризонт” на Меснер. В началото на 90-те години започна да се появява някаква литература. До този момент практически нямаше нищо. Ние смятахме, че целият алпинизъм се развива точно така, както у нас, в Русия. Никога не сме предполагали, че има съвсем друг път на развитие. А тогава, в началото на 90-те години започна отварянето ни към света и ние разбрахме, че съществува соловият алпинизъм. Помня, в началото на 90-те години се запознахме в нашите планини с испанци. Те ни казаха че това, което ние катерим по двойки, на Запад има хора, които катерят соло. Ставаше въпрос за сложните изкачвания. Тези думи ни накараха да се замислим за алпинизма и затова, че съществува и друг вид алпинизъм. И точно през 1992 год. когато прочетох за Валтер Бонати, “Кристалният хоризонт”, за Меснер, започнах все повече и повече да се замислям. Да опитам, да изпробвам себе си, да премина маршрут сам. За мен, това беше нещо непознато. Но, на първо място, неизвестността винаги привлича. Започнах да тренирам, да отработвам техниката - това е много важно на началния етап: как да използваш въжето, при соловите изкачвания е съвсем различно. И през 1993 година, когато отидох на нашия сбор, , в Аларча /това е в Тян Шан, района на свободна Корея/, аз вече бях морално готов да направя своето самостоятелно изкачване. И за разлика от всички момчета, които бяха заедно с мен - те катереха в свръзки, а аз си поставих задачата да направя солово изкачване. Исках да разбера какво е това, дали ще ми хареса или няма да ми хареса; да си отговоря на въпроса, който си бях поставил сам. Отначало изкачих връх Байчичики - маршрут от 5-та категория на сложност, по леден кулоар, 400 метра. След това, буквално след няколко дни, аз атакувах северната стена на Свободна Корея, маршрут Барбер, това е маршрут от 5-та Б категория на сложност /руска категоризация/, който след Барбер никой не беше повтарял. Това изкачване пълно с приключения и драматизъм, завърши нормално, аз останах жив. Но когато се спусках, в мен всичко се преобърна: целият този алпинизъм, с който бях се занимавал преди това. Усетих че преминавам някакъв предел. Видях другия алпинизъм, открих за себе си друго измерение на алпинизма - соловите изкачвания. Аз се замислих и прехвърлих целия път, който бях изминал до този момент. Но без този дълъг път /повече от 10 години/, естествено, не бих достигнал до соловите изкачвания. И когато се спуснах долу, след това изкачване, което ми отне повече от 24 часа, аз много се промених.

[b:74046fe346]П.ТОТЕВ:[/b:74046fe346] Въпреки че започна солови изкачвания, ти продължи да се катериш и в свръзка, ходеше и на експедиции, макар и малко, това не ти ли пречеше? Как се чувстваше в тези случаи?

[b:74046fe346]В.БАБАНОВ:[/b:74046fe346] След 1993 година, когато направих първото си солово изкачване, още същата година ние участвахме в шампионатите на Русия, но вече в свръзка от двама. Ние преминахме много сложни изкачвания и, така да кажем, тогава аз реших да приключа със отборния алпинизъм. Реших, че с отбор вече няма да ходя никъде, поне през близките няколко години. Наистина през 1994 година, когато се върнахме в планините, върнахме се в почти същия състав: Паша Шабалин, Саня Ручкин. Но при това, въпреки, че всички живеем заедно, аз си поставям свои задачи, поставям си задачата за солови изкачвания. Т.е ние живеем в един лагер, но те решават проблемите като отбор, а аз решавам алпийските проблеми самостоятелно. Тогава, през 1994 година аз направих солова премиера по сложния маршрут на Адмиралтеец. Това е маршрут на Башкиров /стена съизмерима с Ел Капитен/, сложен, който ми отне 7 дни. Това изкачване направи много силен обрат в главата ми и продължи да го


Превод от :  Илиана Петрова


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 2296 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Личности:
Alex Lowe 1958-1999
Дейв Греъм – най-добрият катерач на света!?
Dean Potter - Една история ...
Отец Кънчо - алпинист и верен Божи служител
Интервю с Иваило Кръстев
Интервю с ALEXANDER ODINTSOV
Скоростни серии част II: Шон Лиъри и Дийн Потър
Интервю с Heinz Zak, за неговото соло изкачване на Separate Reality в Йосемите
Алпинист №1 в света Райнхолд Меснер: Да се живее на ръба е болест, лудост и стра ...
Интервю с Иваило Нинов (Германеца)


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 15/12/2018

    Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят" търси инструктори и планински водачи

    коментара


    Школа по катерене и алпинизъм
    Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят" търси опитни алпинисти и катерачи за ИНСТРУКТОРИ, както и ВОДАЧИ с опит в планинско и алпийско водене. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОФЕСИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ: 1) Планински водач. Водачи могат да бъдат хора със завършен курс за професионална квалификация в Асоциация "Планини и хора" или подобна организация, да са завършили НСА специалност "Туризъм и алпинизъм", да са ...
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.



Последни новини !!!


  • 26/10/2018

    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон

    коментара


    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон
    SOHO представя един интересен и практично-полезен разговор за това как да се подготвим за по-сигурни и безпроблемни преходи през задаващия се сезон. Гост в третото издание от поредицата събития в SOHO - SoADVENTUROUS, свързани с приключения и пътешествия, е опитният планински ...
  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива ра ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Курсове по катерене и алпинизъм


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2019

Sitemap