Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Последните хималайски проблеми



Mark Synnott  |  Редактирана на 15/10/2004


[b:e9c662469a]МАКАЛУ ЗАПАДНАТА СТЕНА[/b:e9c662469a] (8463 метра), Непал

Западната стена на Макалу, която все още не е изкатерена в централната си част е висока 10 000 фута. Причината да бъде толкова непреодолима и почти невъзможно трудна, е едно 2000 футово скално ребро, започващо от около 24 000 фута надморска височина. Освен това, за да се достигне основата на това ребро, трябва да се изкатерят около 6000 фута по изключително твърд лед и гладки плочи - едно много задъхващо и опасно алпийско катерене. И ако все пак успее да се прокара една линия през тези 2000 фута от отвесното скално ребро, други 1000 фута на техничен смесен терен, ще бъдат една голяма пречка, за да се достигне върха.

Една диретисима в средата на стената беше започната от хималайските пионери Alex Macintyre и Wojciech Kurtyka, които достигат до основата на скалното ребро при един опит в алпийски стил през 1981 година. Поляци и руснаци имат прокарани маршрути на лявата и дясната страна на стената, съответно през 1982 и 1997 година. Шест души изкачват Макалу по тези маршрути и трима умират. Обективните опасности на тази стена са значителни, особенно на по-ниските ледени полета, които са изорани от каменопади и лавини. Следователно най-безопасно ще бъде пребиваването на стената през март и април, когато бруталните студове я правят малко по-стабилна.

[img:e9c662469a]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/MAKALU.jpg[/img:e9c662469a]

Ниската част от стената се отличава с един висящ ледник в неиният десен край. През 1997 година руснаците избягват този изключително опасен участък като го заобикалят отдясно и следват 35-45 градусови ледени склонове към един закътан бергшрунд на 6500 метра височина. От 6500 метра до 7500 метра следват три ледени полета, прекъсвани от плочи, които надхвърлят 55 градуса наклон. Руснаците отрязват надясно към върха от второто ледено поле и катерят 2000 фута по отвесна скала преди да достигнат Западното ребро на 8100 метра. Дори техният маршрут да избягва диретисимата в центъра на реброто, той се сблъсква с вертикално скално катерене над 5.9 и А2 категория на трудност, с въжета често отнемащи три и повече часа за извеждане - една вечност на тази височина. За да осъществят това изкачване руснаците използват фиксирани въжета, които започват от долната част от стената.

В действително обсадният стил може би все още е единствената благоразумна стратегия на стена от тази величина и техническа трудност. При опитът през 1981 година, Kurtyka и Macintyre носят екипировка и храна само колкото могат да поберат в своите раници, поради което те не разполагат със снабдяването, необходимо, за да издържат на един протакващ се опит по реброто. Ключът за успеха на едно катерене в алпийски стил е бързото придвижване и намалянето до минимум на времето прекарано в "мъртвата зона". Маршрути като Западната стена на Макалу са отчасти футуристични, защото не са толкова много катерачите, които могат бързо да преминат 5.9 въжета на тази височина. Другото нещо е дали тези които го могат, ще имат дързоста да опитат. Един възможен компромис между обсадният и чистият алпийски стил, може да бъде изкачване в един капсулован стил, с опъването на фиксирани въжета между отделните лагери без слизане до базовият лагер.

[b:e9c662469a]ЖАНУ СЕВЕРНАТА СТЕНА[/b:e9c662469a] (7710 метра), Непал

В покрайнините, по протежение на една от гънките на Кангченджунга масив в източен Непал, лежи една от най-трудните и желани стени в Хималаите. С 8000 фута височина, две трети, от които почти в отвес, Северната стена на Жану е може би най-голямата чисто скална стена в света. Другите стени имащи подобен вертикален релеф - Рупалската стена на Нанга Парбат и Южната стена на Лхотце - нямат подобни скални трудности на тази височина, и те не могат да си съперничат с Жану. "Това определено е едно ниво нагоре от маршрута, който ние изкачихме на Северната стена на Чангабанг (6864 метра, с една 5000 футова скална стена в Индия) - малко по-голяма, по-студена и по-ангажираща", казва американецът Carlos Buhler, ветеран на повече от две дузини големи стенни експедиции. "Но тя е преодолима и аз може би ще я видя изкатерена през следващите няколко години".

През 1976 година японски екип завършва един внушителен маршрут, следвайки леден хребет на далечната лява страна на стената, но той избягва основните трудности на главната стена. През 1982 година, именитият хималайски пионер на алпийският стил, Pierre Beghin, води френска експедиция, която изгубва два месеца в неуспешни опити да изкатери един маршрут в средата на стената.

"Това беше най-трогателното преживявание, което аз съм имал в Хималаите, поради жестокостта на стената", пише той по-късно в American Alpine Journal. "Нито един от нас не беше виждал такъв студ. Последните 3000 фута бяха като Северната стена на Чима Овест в Доломитите, с много надвеси в последните 1500 фута". Beghin се връща три пъти на стената, но без успех, въпреки, че през 1987 година той и Erik Decamp изкатерват една линия по отвесна рампа вляво от основната скална стена.

[img:e9c662469a]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/28.jpg[/img:e9c662469a]

Тогава, през 1989 година Tomo Cesen от Словения, шокира световната катерачна общност със своето соло изкачване по подобна линия, останала незабележима от Beghin, в един лек и бърз 23 часов маратон от базовият лагер до върха. Първоначално, катеренето беше прието, че е осъществено със съучастник, но съмненията бяха свалени след едно повторно и безспорно забележително соло на Южната стена на Лхотце през 1990 година. Но непълните детайли и неточности доказани в последствие, отнасящи се за тези две катерения, създават значителни съмнения и скептичност за истиността на тези изкачвания.

Вдясно от опитаната от Beghin линия, се намира една масивна скална стена, оформяща дясната страна на Северната стена на Жану и една алтернативна възможност за нова линия. От базовият лагер, няколко часово ходене води до едно изпъкнало, 1000 фута високо, 5.9 ребро, което блокира достъпа до огромното плато под Северната стена. От върхът на реброто има още половин миля на боричкане и няколко лесни катерения от 5 категория до основата на връхната стена. Тази линия беше опитана веднъж от един американско-британски екип през 1997 година. Те откриват, че организирането на достъпа до основата на връхната стена ще отнеме много време, ако бъде осъществен в експедиционен стил. Затова те планират да катерят в един биг уол стил с порталеджета, торби за теглене и екип от четирима, но екстремните студове и една липса на разбирателство в групата, форсира оттеглянето само след няколко въжета.Jared Ogden, който достига най-високата точка със Steve Sustad, вярва че ще бъде по-добре да се катери бързо и леко в един тричленен екип и без порталеджета.

"Когато стената се улучи в перфектни условия, наяве ще изпъкне една мрежа от ледени езици, улеи и камини", казва Ogden. "Линията, която ние избрахме следваше отвесни ледени езици през почти цялото време и изглеждаше, така сякаш щеше да бъде доста бърза за преминаване".

[b:e9c662469a]ЗАПАДНАТА СТЕНА НА К2[/b:e9c662469a] (8611 метра), Пакистан

Много малко хора опитват нови маршрути на К2 и за това има сериозна причина. К2 е широко известен сред алпинистите като най-трудният връх в света, дори ако ти си се прицелил само в "нормалният" Abruzzi Ridge. Някой нов маршрут на К2 в повечето случаи може да се класифицира като един Последен голям проблем, но несъмнено някои цели са очевидно по-значителни други. Северната, източната и западната стени са всички големи некатерени цели, но според много топ катерачи - такива като Carlos Buhler, Steve Swenson и Barry Blanchard - Западната стена е истинският приз.

Няма никой, който да познава Западната стена по-добре от Wojciech Kurtika, който има проведени четири отделни експедиции от тази страна на планината. Капитулирайки, неговата най-висока точка е само 700 фута над бергшрундът, който той достига през 1994 година с Carlos Buhler и Kristof Wielicki. Бергшрундът е относително високо от тази страна на планината (6400 метра), което означава, че Западната стена има само 7200 фута с вертикален релеф.

[img:e9c662469a]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/16.jpg[/img:e9c662469a]

Под самият връх тя завършва със стръмен и обширен пояс от оголена скала. Линията избрана от Kurtyka следва снежни и ледени полета, които водят нагоре и наляво към един дълъг улей наречен "Сърпа". Сърпът отрязва една линия през лявата страна на едно огромно издуто скално ребро - Крушата - което доминира
в горната половина от стената. Скалата е примесена с кварц и e отвесна. Buhler смята, че тук нещата са подобни на реброто от Западната стена на Макалу. Обаче също така той счита, че Сърпът не е толкова перфектна и непрекъсната линия и че там със сигурност има много места, където улеят прекъсва и скалата трябва да бъде катерена директно. "Много хора могат да загинат, опитвайки се да изкатерят Сърпа и да стъпят на върха", казва Buhler. Действително, катеренето е въвличащо и изключително технично до самият 28,250 футов връх ... и тогава следва слизането, избирайки един от двата варианта: надоло по Западната стена или през Abruzzi Ridge.

[b:e9c662469a]РЪБЪТ MAZENO НА НАНГА ПАРБАТ[/b:e9c662469a] (8125 метра), Пакистан

Когато Рупалската страна на Нанга Парбат бе изкатерена за първи път от Reinhold и Gunther Messner през 1970 година, това представляваше един нов стандарт на трудност и ангажиране на 8000 метров връх. След като достигат върха късно следобяд,те откриват, че трябва да осъществят едно непланирано слизане по Диамирската страна без кислород, въже, храна или бивачна екипировка. Три дни по-късно, близо до основата на планината, Reinhold спира, за да изчака и прегърне своя брат ..., но той никога не успява да го направи. Gunther бива погребан в една от честите лавини. Messner неспособен да приеме загубата, търси своят брат в продължение на ден и половина и накрая без успех, загубва шест от пръстите на краката си.

"Във вледенените отломъци на този глетчерен свят, обезводнен, с измръзнали ръце и крака, аз направих моето първо запознанство с лудостта", по-късно пише той за своят горчив опит, променил целият му живот. "Това стана точно след като се натъкнах на едно отрязано дърво, показващо ми пътя към долината, който трябваше да последвам, за да изоставя мястото, където смъртта ме бе споходила няколко мига преди това."

Нанга Парбат често е наричан планината "убиец". 31 алпинисти, повечето германци, загиват по неговите склонове преди Herman Buhl да направи историческото първо изкачване през 1953 година. По интересен начин, въпреки че се намира в Пакистан, планината е част от Хималайската планинска верига, а не от Каракорум. Нанга Парбат се нарежда девети сред 8000-метровите гиганти, но основата на върха започва от една относително ниска височина и това в действителност го прави да има по-голяма денивелация от базовия лагер до върха,от някои други планини в света. От южната страна, Рупалската стена е един умопотресаващ 15 000 футов вертикал. И ако това не е достатъчно голямо за теб, разгледай съчетанието от същата денивелация прибавена към некатереният осем мили дълъг хребет, Mazeno Ridge, с неговите седем междинни върха по протежение на цялото разстояние до върха.

[img:e9c662469a]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/NANGA_PARBAT.jpg[/img:e9c662469a]

Първият сериозен опит на Mazeno Ridge беше предприет от британският катерач Doug Scott през 1993 година. Scott, Sergei Efimov, Ang Purba и Nga Temba ходят два дни от базовият лагер до Mazeno Pass на 5380 метра, от където ръбът започва. Те носят по 50-паундови раници, в които има храна и гориво за 8 дни. Първо изкачват Peak 6880, първият от седемте върха на Mazeno. Изкачването на Peak 6880 отнема много време с тежките раници. След два бивака на хребета, на 5850 метра и на 6400 метра, те изкачват Peak 6880 и продължават по следващият етап към помалкият Peak 6825, за да направят трети бивак на едно изметено от вятъра седло. Една силна буря вилнее през тази нощ и на следващият ден изморени от липсата на сън, те продължават по ръба към Mazeno Gap, където те предварително са направили един хранителен склад. След изкачването на Peak 6970 - третият Mazeno връх - двамата шерпи, които се оказват особенно изморени от борбата през предишната вечер, съветват за едно оттегляне. Така те изкатерват приблизително половината от дългият осем мили хребет. "Това беше добро катерене по нов терен, включващ три от седемте Mazeno върха", пише Scott в Mountain Review, смятайки, че "този Mazeno Ridge ... може да бъде най-елегантната и безопасна линия към върха."

Scott се завръща на Mazeno през 1993 година с вездесъщият Wojciech Kurtyka за втори опит, но те не опитват маршрута. На слизане от едно аклиматизационно изкачване до Mazeno Peak West, Scott бива влачен в продължение на 1200 фута от една лавина, която сериозно уврежда неговият глезен и прекратява експедицията. Заинтригуван от този Последен голям проблем, Kurtyka се завръща през 1997 година със силният Erhard Loretan. Двойката прави бърз прогрес, изкачвайки почти половината от ръба за ден и половина, но тогава те се връщат обратно в идеално време. Kurtyka все още не може да обясни защо, но веротно неговият вътрешен глас му е прошепнал, че това не е правилната карта, на която трябва да заложи.

Въпреки, че хребетът е относително безопасен, важно е да си спомним за прекомерната дължина на маршрута, която го прави много обвързващо начинание. Двете му страни са охранявани от огромни хималайски стени, по които ти няма да слезеш на рапел дори и в най-лошият си нощен кошмар. Така че, ако си на по-малко от половината път по ръба, твоят най-добър избор би бил да се върнеш обратно - вариант, който отнема много време и който е изключително труден при лошо време. Естествено, там някъде има и точка, от която няма връщане назад и от която, за да оцелееш трябва да се насочиш към Schell Route, който Mazeno Ridge пресича на ляво към Рупалската стена. Това представлява един терен от много мили по некатерен, терасовиден и кулообразен гребен, след който ще трябва да се направи едно слизане към по-ниската част на Schell Route и всичко това, за да избягаш. Mazeno Ridge няма психическа трудност, но при една атака, ти ще се нуждаеш от огромна издържливост, за да изкатериш тези осем мили на около 7000 метра надморска височина и да поддържаш един резерв за последните 1000 метра от Schell Route. Накрая следва и слизането - адски дълго време на тази височина.

[b:e9c662469a]ТРАВЕРСЪТ НА ЛХОТЦЕ[/b:e9c662469a] (8516 метра),Непал

Ако разгледате забележителните хималайски изкачвания, Южната стена на Лхотце ще изпъкне веднага. 20 000 фута висока, няколко мили широка, често разоравана от лавини и каменопади, Южната стена отказва 13 опита, преди да бъде изкачена през 1990 година. (Първото изкачване на Южната стена беше направено от словенецът Tomo Cesen (соло) през пролетта на 1990 година, но в последствие това изкачване бе подробно обсъдено и отречено от много специалисти. В края на същата година, един руски тим прави изкачване на стената в обсаден стил). Но Лхотце все още държи друг неразрешим проблем, една задача дори по-опасна и обвързваща от Южната стена. Това е съмнителният Траверс на Лхотце - половин миля от остри като нож ръбове от главният връх на Лхотце (8501 метра) до Лотце Шар (8386 метра).

"Траверсът на Лхотце е напълно различен в същността си от Maseno Ridge, "казва Carlos Buhler. "Траверсът на Лхотце е по-къс, но далеч по-техничен и много по-висок, 8400 метра вместо 7000."

[img:e9c662469a]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/LH1.jpg[/img:e9c662469a]

Когато Erhard Loretan и Jean Troillet опитват траверса през 1993 година, те започват изкачването си по нормалният маршрут на Лхотце, който тръгва от Ледника Кхумбу, катерят до Южното седло и тогава следват западните склонове на Лхотце към главният връх. От тук те хвърлят от първа ръка по един поглед към траверса, но откриват, че условията са лоши с дълбока покривка от пръхкав сняг. Ръбът сам по себе си е един алпийски кошмар: козирки, двойни козирки като гъби, технични скални пасажи по остри като бръснач ръбове и всичко това между 8500 и 8300 метра надморска височина. За истиска примамка, там има и един неизкачван "среден" връх (8416 метра), точно на половината път, който е защитен от двете си страни от остри скални запетаи. Изкачването на този среден връх, от която и да е страна ще изисква трудни траверси по скален терен.

Траверсът е опитван и от страна на Лхотце Шар, но без съществен прогрес. Лхотце Шар сам по себе си един доста всеизвестен обект, най-често изкачван от един ръб започващ от Island Peak. Проблемът е, че точно този ръб се свързва с Лхотце Шар посредством един огромен, но нестабилен снежен склон. А сега си представете следният сценарий: изкатерваш четвъртият по височина връх на света, траверсираш половин миля по техничен и остър като бръснач ръб и накрая по пътя прибираш в джоба си и един некатерен 8000 метров връх. Сега заставаш на върха на Лхотце Шар с изчерпани припаси и една буря по петите. Вече си към края на силите си и отхвърляш връщането по острият ръб като възможно самообийство. Чудиш се дали да заложиш веднага на едно слизане по южната или северната стена на Лхотце Шар, които като цяло не са най-добрият избор. Двете са толкова големи и чепати, колкото близката Kangshung Face на Еверест и няма начин да носиш достатъчно екипировка, за да слезеш на рапел по някоя от тях. Така че твоят единствен избор е снежният склон, който води към Island Peak, дори и да е лошо натрупан и заплашващ да се откъсне заедно с теб.

Траверсът на Лхотце е вероятно най-фантастичната задача, която може да се постави в тази област. Пример е основанието, че той има изграден силен имунитет към експедиции в обсаден стил. Не е вероятно и фиксирането на въжета до билото на четвъртият по височина връх в света, дори само и само да грабнеш един незначителен сателитен връх. Но въпреки това, може би няма да чакаме толкова дълго и той ще падне един ден долу.


Превод от :  Димитър Колешев


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 3291 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Височинен алпинизъм:
Великите хималайски открития
Мон Блан - разходка или ...?
Да затворим ли Еверест?
Свирепа Арена - Дунагири
Tъмната страна на Eверест
В Южен Кавказ
Христо загина заради суетата на един човек
Монблан и други бели върхове
Северната стена на Жану
Алпинистите на К2: Господ ни пазеше


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 15/12/2018

    Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят" търси инструктори и планински водачи

    коментара


    Школа по катерене и алпинизъм
    Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят" търси опитни алпинисти и катерачи за ИНСТРУКТОРИ, както и ВОДАЧИ с опит в планинско и алпийско водене. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОФЕСИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ: 1) Планински водач. Водачи могат да бъдат хора със завършен курс за професионална квалификация в Асоциация "Планини и хора" или подобна организация, да са завършили НСА специалност "Туризъм и алпинизъм", да са ...
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.



Последни новини !!!


  • 26/10/2018

    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон

    коментара


    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон
    SOHO представя един интересен и практично-полезен разговор за това как да се подготвим за по-сигурни и безпроблемни преходи през задаващия се сезон. Гост в третото издание от поредицата събития в SOHO - SoADVENTUROUS, свързани с приключения и пътешествия, е опитният планински ...
  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива ра ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Курсове по катерене и алпинизъм


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2019

Sitemap