You have an error in your SQL syntax; check the manual that corresponds to your MySQL server version for the right syntax to use near 'AND activation = 1 AND admin = 1' at line 1 Дишащите материи - отвън и отвътре - Вертикален свят
Вертикален свят
Школа Курсове Изкачване Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Дишащите материи - отвън и отвътре



icerunner  |  Редактирана на 09/02/2015




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


Една от любимите ми алпийски книги е Категория на трудност от Владимир Шатаев. В главата ми се е запечатал един разговор, състоял се през седемдесетте години по време на първото официално посещение на руски алпинисти в САЩ след началото на студената война.

- Нямате екипировка за дъжд?! Според мен вие просто сте лоши алпинисти! - Казал някакъв местен на групата руски алпинисти... След като видял смущението им, техният домакин, известен американски алпинист, обяснил:

- Вие какво, решихте, че в нашата страна няма глупаци ли?! Според мен това племе населява планетата твърде равномерно ...

Дали имате или нямате екипировка за дъжд не ви прави нито по-добри, нито по-лоши алпинисти. Може да ви направи само по-сухи и нищо повече.

Коя обаче е добрата екипировка за дъжд? Какво се е случило от седемдесетте години на миналия век до наши дни? Всяка дишаща материя ли е gore-tex? Или всичко което не е gore-tex е "менте"? Или просто, ако водоотблъскването / дишането отговаря на 10 000 / 10 000 и е ОК? А това 10 000 какво точно означава? Гарантира ли конкретен стандарт или производителя може да напише на етикета каквото намери за добре?

Да започнем отначало. Какво е дишаща материя? Или по-точно водозащитна дишаща материя, защото е ясно, че и тениската ни е дишаща. Проблема идва именно от опита да се комбинират две взаимно изключващи се качества в една материя. С навлизането на синтетичните материали като полиамида и полиестера задачата да се направят абсолютно непромокаеми дрехи е станала тривиална. Каква полза, обаче, до нас да не проникне капка дъжд, ако сме подгизнали в собствената си пот? Човек се поти непрекъснато .., а когато извършва активна физическа работа се поти много ...





Gore-tex, The North Face, PTFE, Neoshell, Patagonia, eVent, Mountain Hardwear, Omni-tech, Marmot, H2NO, Texa-pore, Rab, Sympa-Tex, Mountain Equipment, Dry-Q elite, Mammut, Dermizax EV ...

В тази статия няма да намерите отговор на въпроса „Коя е най добрата мембрана?” нито „Кое е най-доброто яке?”. Ако този въпрос имаше един единствен отговор, то Вие вече все щяхте да сте го научили от някъде другаде. В тази статия ще намерите обяснение на това как работят дишащите материи, по какво се различават една от друга, какви са критериите за сравнение, конкретните им параметри, предимства и недостатъци.

Ако не Ви се чете за тези неща, няма да мога да Ви дам съвет или той би бил тривиален: Отидете в най-добре заредения магазин за екипировка и купете най-скъпото яке от най-реномирания производител... Това разбира се едва ли ще е най-сполучливия избор, но поне вероятно ще сте купили сравнително качествен продукт. Ако това не е Вашият начин на избор, вярвам че следващите редове ще са интересни и полезни за вас.


[b:aa466443]Урока по физика[/b:aa466443]

Знам, че започвам с „лошо”, но няма как. Искате ли да разберете как работи якето ви, не може да прескочите това.


[b:aa466443]Повърхностно напрежение[/b:aa466443]





Разбирането на тази физична величина е в основата на разбирането на почти всеки елемент от водоотблъскващите материи, затова с удоволствие или без трябва да се запознаем с него. Ще се опитам да го направя по лесния начин. Вземете нов тефлонов тиган и го напръскайте с капки вода. Какво виждате –те не се разливат равномерно по дъното на тигана, а си седят на малки кръгли капчици и се търкалят по повърхността му като по нагорещен котлон без дори да оставят мокра следа след себе си.





Сега направете същото върху къс тоалетна хартия –търкалят ли се капките? Не, нали, те мигновено попиват в хартията и я оставят мокра. Е, нали все пак за това тефлоновия тиган е тефлонов, за да не попива нищо, а тоалетната хартия трябва да попива всичко. Сигурни ли сте? Да повторим експеримента, но този път покапете върху тигана чист етилов спирт - я той омокря дъното на тигана, сякаш не е тефлонов а картонен?!? А сега да сложим капка живак върху тоалетната хартия – не знам дали сте изненадани или не, но живака се търкаля на капки по тоалетната хартия, точно като върху незалепващото покритие на тигана...

Явно нищо не е „абсолютно непромокаемо” нито пък „абсолютно попиващо”. Да видим защо стана така – молекулите на всяка течност имат стремеж да се доближат колкото може повече една до друга и да заемат възможно най-малък обем, т.е. формата на сфера.





Всяко вещество обаче се стреми към тази форма с различен ентусиазъм – някои, като спирта например, са доста нехайни и, ако ги оставим в космоса, в пълна безтегловност, те разбира се ще си седят като едно цяло, но усетят ли първите трудности на земния живот се разливат без всякаква съпротива, върху каквото им попадне. Други пък, като живака например, са такива безподобни инати, че каквото и да им причините те никога не отстъпват от принципа „един за всички”, отново и отново се обединяват срещу вас и заемат любимата си закръглена форма.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


Водата, която в случая ни интересува, да кажем, че е някъде по средата в желанието си да запазва своята компактност. Казано малко по-научно, тази сила с която молекулите се държат една за друга се нарича повърхностно напрежение и както видяхме то е много различно за различните вещества.

Да се върнем на тигана – когато на повърхността му попадне капка молекулите й се държат една за друга, тези на тигана също, но в същото време привличат и тези от капката. Това привличане също зависи от веществото и тефлоновия тиган хич не е убедителен в желанието си за социални контакти и само особено големи досадници, като спирта, успяват „да му влезнат под кожата”. Нито водата, нито зехтина, нито живака могат да се похвалят с това. И понеже нас сега, както се разбрахме ни вълнува главно водата, да посочим с пръст тефлона и да го наречем Хидрофобен.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


Той не попива вода, тъй като тя има по-голямо повърхностно напрежение. С целулозата в хартията явно е точно обратното - тя привлича водата много по-силно отколкото молекулите се държат една за друга и ги абсорбира в себе си – тя е Хидрофилна.

И така, спрямо водата, с нейното точно известно повърхностно напрежение всички останали вещества се разделят на два отбора – Хидрофилни и Хидрофобни, омокрящи и неомокрящи, с по-малко и с по-голямо повърхностно напрежение . Не е важно как ще ги наричаме, но е много важно е да ги различаваме и да занaем кой от кой отбор е.


[b:aa466443]Вода, пара, лед[/b:aa466443]

Както си спомняме от училище агрегатните състояния на водата са три – течно, твърдо (лед) и газообразно (пара). Каква е разликата в действителност? Ами разликата е в същата тази сила с която молекулите се привличат, за която стана дума преди малко. При леда тя е огромна, при водата е „някаква” а при парата цари пълно безхаберие на молекулите една за друга и не не само, че не се привличат, ами напротив – колкото и голяма стая да им дадете те ще се настанят равномерно в целия и обем (точно като племето на глупаците, както са установили онези алпинисти). Не само това, но ако след минута отворите вратата към една съседна стая, в която няма никаква водна пара, то нашите молекули лека полека ще превземат и нея, като разбира се тогава и в двете стай ще са доста по-нашироко една от друга. Не случайно се спирам върху това свойство на парата да се разпростира колкото може по-нашироко – то е от главните фактори които позволяват на дишащите материи да дишат.

И като стана дума за това, да си припомним какво е абсолютна и какво е относителна влажност. Като пускаме все повече и повече пара в първата стая, в даден момент да кажем във въздуха в стаята ще има разтворен 1 кг вода, това е абсолютната влажност на въздуха – 1 кг/стая (един килограм на стая). Тъй като „стая” не е много универсална мярка, можем да използваме g/m3, смисъла е същия – общо колко вода има в това което ни интересува. И така продължаваме да пускаме пара в стаята, докато в един момент тя не започне да ни капе на главата... Явно повече няма къде да събере въздуха и тя започва да кондензира – да се превръща отново в течност, тъй като молекулите са станали толкова нагъсто, че вече не могат да защитават свободата си. Ако пуснем парното в стаята, обаче, дори тя да е напълно херметично затворена, изведнъж всичко изсъхва и се оказва, че можем да пуснем още много пара, преди да закапе отново. Т.е. в един и същ обем въздух можем да „набутаме” различно количество вода, под формата на пара, в зависимост от това колко е топло. И всъщност, в много случаи за нас изобщо не е важно точно колко грама или килограма вода има в стаята, а ни интересува именно колко вода има спрямо максимално възможното при тази температура преди да започне да кондензира. Това наричаме относителна влажност и го измерваме в проценти – проценти от максимално възможното и както ще видим също играе важна роля.

Последно, преди да сте загубили търпение, ще спомена думата градиент - тя означава промяната на една величина спрямо друга. Ако имаме две точки в които сме измерили две различни температури, например 10 и 25 градуса, то явно разликата е 15 градуса. В повечето процеси които ни интересуват обаче, се оказва че не е важно само каква е разликата, ами и „къде” е разликата. Ако точкте в които сме измерили температурата са на разстояние 1 м. то температурния градиент е 15о/м. Ако обаче разликата в температурите беше само 5О, но точките на измерване бяха на 10 см една от друга, тогава градиента щеше да е много по голям – цели 50о/м и повечето физични процеси за които е важен температурния градиент, като дифузията на водната пара например, щяха да са много по-интензивни. Всички съвременни дишащи материи отвеждат влагата навън благодарение на температурния градиент и градиента на относителната влажност или наличието на поне един от тях.

И така, вече на по-досетливите всичко им е ясно – просто ни трябва материя, която е хидрофобна и не допуска мокрене от водата, но в същото време е прозрачна за водната пара, която няма никакво повърхностно напрежение. Останалото са подробности...., но както е във всяка област на високите технологии, за съжаление подробностите са това което ги дели на работещи и неработещи. И така, за да не изгубим аудиторията, от физиката рязко преминавам към мембраните.





[b:aa466443]Оригиналът - Gore-tex[/b:aa466443]

Да се върнем през седемдесетте, по времето на затоплянето на руско-американските взаимоотношения в алпинизма. Това е и времето в което се ражда първата истинска мембрана пропускаща пара и непропускаща вода. Когато Робърт Гор – да, същия Gore, си играел в семейната лаборатория татко му вече бил открил като особено практично фолио плътния политетрафлуороетилен – ако нямам нито една правописна грешка браво на мен! Polytetrafluoroethylen е също толкова дълго, затова ще го наричаме PTFE, което днес се среща много често под името Teflon като търговска марка на DuPont.

Та докато си играел в лабораторията сина успял при специални условия да раздуе плътното фолио PTFE около 8 пъти, като получил изключително фина неразтеглива мрежа с отворена структура и около 70% свободно пространство – въздух. Тази материя - ePTFE (expanded polytetrafluoroethylen) дебела само около 10 микрона (или една стотна от милиметъра) има около 1.4 милиона пори на квадратен сантиметър. Порите са толкова малки, че през тях, поради повърхностното напрежение на водата не може да мине и най-малката капка. Те са около 20 000 пъти по-малки от капката. В същото време са достатъчно големи – поне 500 пъти по-големи от свободните молекули водна пара и тя безпрепятствено преминава през нея.







Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


Voila – имаме перфектния материал, който не пропуска никаква вода, но парата излиза безпрепятствено през него. Е, ако не бяха „технологичните подробности” за които вече споменах щеше да е точно така. За съжаление обаче се оказва, че ePTFE е изключително чувствителен към всякакви замърсители и особено към мазнини, които изобилстват в нашата пот. И проблема е сериозен. Но W. L. Gore and Associates не са вчерашни в науката и технологиите и намират решение – от вътрешната страна на мембраната залепят изключително тънък полиуретанов филм. Полиуретана (PU) е плътен и хидрофилен материал. По този начин той „попива” водата и я пренася към ePTFE мембраната, но не допуска никакви мастни молекули да преминат през него.

Това решава ефективно проблема със замърсяването на мембраната, но води до „малка” промяна в механизма на дишане на Gore-tex. Молекулите вода вече не могат да преминават свободно през порите, а чрез доста по-сложен процес на конденз по вътрешната повърхност, абсорбция от PU слоя, дифузия през него, ново изпарение от повърхността му и едва тогава, чрез конвекцията, преминават отново под формата на свободни молекули пара през същинската ePTFE мембрана. Това разбира се забавя дишането на материята, но работи отлично, като в същото време дава много голяма устойчивост на материята.

В продължение на няколко десетилетия тази технология прави gore-tex лидер в света на дишащите материи и като такъв може да си позволи лидерско поведение. Ако решите да влизате в този бранш не можете просто да се обадите в търговския отдел на W. L. Gore and Associates и да кажете „пратете ми 4 топа червен и два черен и сметката, моля”. И 400 топа да сте готови да купите не е достатъчно. Gore-tex дават лична доживотна гаранция (guaranteed to keep you dry) на всеки продукт носещ тяхното лого, независимо от това кой е производителя. И за да не стават грешки имат изисквания към всеки производител относно дизайна, технологията, останалите материали и дори шевовете на всеки продукт. Всеки продукт се подлага на редица тестове отW. L. Gore and Associates и едва тогава може да излезе на пазара. Така например всяка дупка оставена от иглата на шевната машина крие опасност от протичане, поради което всички сериозни производители имат технологии за запечатване на шевовете от вътрешната страна, чрез залепване на непромокаема лента. Някои производители правят т.нар. подлепване на критичните шевове, т.е. не на всички, а само тези които за най-уязвими – качулка, рамене, гръб... При Gore-tex този номер не минава – всички продукти носещи логото на фирмата задължително трябва да са с технология за пълно подлепване на всички шевове. Изобщо, Gore е компания създадена от инженери и все още управлявана от инженери, и протокола им за изпитване на продукти почива на точно определени експерименти, изпитвания и показатели които трябва да бъдат изпълнени. Така купувайки си продукт от Gore-tex, независимо каква марка е, вие знаете, че той отговаря на много строги изисквания за цялостната му изработка.





Разбира се монетата винаги има две страни и една от най-големите частни компании в САЩ често е обвинявана за нелоялни търговски практики, притискане на своите контрагенти с ултимативни договори относно използването на конкурентни технологии и изобщо пълна безкрупулност по отношение на конкуренцията. Каквото и да си говорим, обаче, Gore са причината този бранш изобщо да се развие в такава степен и да придобие статута на бизнес с годишен обем от над милиард долара.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


[b:aa466443]Претендентът - eVent[/b:aa466443]

Какво повече от Gore-tex може да направите, когато те са направили всичко? Сравнително малката технологична компания BHA group също разработва мембрана на базата на ePTFE (патента на Gore отдавна е в историята) и естествено се сблъсква със същия проблем – замърсяването и най-вече мазнините. Прилага сходно по идея, но коренно различно като технология и резултат решение за своята мембрана eVent. Точния процес разбира се е строго пазена тайна, но те успяват да използват PU филма не като отделен слой, предпазващ тефлоновия, а чрез високо налягане го вкарват в самата мембрана, образувайки микроскопично покритие на всяка нишка от ePTFE мрежата по отделно. Какъв е резултата? Отново имаме нужната защита на мембраната, но тя е еднослойна.

Каква е разликата? Спомняте си процеса конденз – абсорбция – дифузия – изпарение – конвекция при класическата gore-tex мембрана, нали? Е, при eVent от горното е необходима само конвекцията – молекулите водна пара преминават безпрепятствено през мембраната чрез проста вентилация и нищо повече. Резултата – много по голямо количество водна пара може да премине през eVent спрямо класическия Gore-tex. Всъщност, ако трябва да погледнем малко по-формално Gore-tex изобщо не „диша” наистина, той е паро-пропусклив, но без да позволява какъвто и да е физически обмен на въздух, докато при eVent дишането е точно такова – директна вентилация през мембраната, която все пак остава напълно водозащитена. Нещо повече – класическия Gore-tex започва да диша ефективно не веднага щом го облечем, а след известно време, когато от вътрешната страна се натрупа достатъчно влага, която да „омокри” полиуретановото покритие на мембраната. При eVent имаме директна вентилация на водната пара и процеса започва веднага щом облечем дрехата.

Понастоящем (от 2004г) eVent е собственост на General Electric и основен конкурент на gore-tex. За разлика от Gore, обаче, хората от GE са доста по-прагматични и са готови с усмивка да продават на всеки, който е готов да купува. Нещо повече – няма никакъв проблем да си брендирате мембраната със собствена търговска марка. Такъв е примера с Mountain Hardwear и тяхната мембрана Dry Q Elite, която си е чист eVent с друго име.

Какви могат да бъдат недостатъците на eVent и респективно преимуществата на Gore-tex? Въпреки, че мембраната е химически защитена чрез вътрешна импрегнацията, липсата на плътен защитен филм позволява по-лесно замърсяване на порите на eVent и производителя препоръчва поддържане на отлична чистота на дрехата чрез регулярно изпиране. Също така, въпреки че и двете мембрани са 100% ветроупорни, поради директната вентилация на eVent при студено време чувството за хлад е мако по-усезаемо - така да се каже липсва затоплящия парников ефект, който създават повечето hard shell дрехи.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:aa466443]RAB Latok jacket, eVent 3-layer, 730g[/i:aa466443]





[b:aa466443]Конкуренцията не спи - Gore-tex Pro Shell[/b:aa466443]

Разбира се, компания като W. L. Gore and Associates няма как да остане в сянка и след като eVent придобива популярност с несъмнените си качества на пазара се появява Gore-tex pro shell, предшестван от Gore-tex XCR (extended comfort range). Новата мембрана има повишена с 28% паропропускливост (имайте едно наум с тези цифри, ще им обърнем специално внимание по-нататък. В конкретния случай увеличаването на дишащата способност на новата мембрана е по-скоро в границите между 10 и 28% в зависимост от условията на експеримента) и с това отговаря на летвата, вдигната от eVent. Решението на Gore-tex pro shell e просто и ефективно – те оставят PU филма в историята и правят сандвич от две ePTFE мембрани една върху друга (според Gore – тайна многослойна система от ePTFE).




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.





Вътрешната предпазва от замърсяване външната без да се налага използването на хидрофилен слой. Дали, обаче така действително ще се запази дълговечността на gore-tex продуктите или просто са вдигнали паропропускливостта „на всяка цена” ще разберем след няколко години, тъй като все още никой не е имал възможността да си тества Pro екипировката достатъчно дълго. Разбира се, тъй като точните технологии са строго пазена тайна, никой не може да попречи на Gore да са използвали и различна технология за вътрешно импрегниране на ePTFE нишките, както при eVent, но по търговски съображения да не го споделят... Това разбира се са само предположения. Така или иначе с Pro shell технологията Gore-tex се доближава силно до eVent, но въпреки това повечето тестъри продължават да дават преимущество на eVent продуктите по отношение на дишащата способност при изпитване в реални условия.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:aa466443]Arcteryx Alpha SV jacket, Gore-tex Pro Shell, 545 g[/i:aa466443]





[b:aa466443]Нови стандарти - Polartec Neoshell[/b:aa466443]

Прескачаме много мембрани, някой от които заслужават сериозно внимание и ние ще им го отдадем, разбира се, но малко по-късно. Сега, докато сме на вълна „дишаща способност” да видим до къде може да стигнем. Gore-tex поставят стандарти в този бранш, които са непревземаеми с десетилетия. Дори eVent, въпреки, че показва по-добри резултати от класическия Gore-tex, се бори за лидерското място в същата категория. Malden Mills, същите които „измислиха” полара и направиха революционна крачка в концепцията за трислойно обличане в екстремни условия със Soft shell текстилите си се хвърлиха в hard shell играта със сериозен скок.

Те използват хидрофилния полиуретан като ознова на своята мембрана, но за разлика от всички свои предшественици, които използват плътен PU филм и онзи дълъг процес – конденз, абсорбация, дифузия и т.н. Polartec разработват полиуретанова мембрана със мрежеста структура подобна ePTFE. Резултатът – много по-голяма способност за обмен на външен и вътрешен въздух с цената по-ниска способност за задържане на водна колона (и за този термин ще поговорим по-късно), но напълно отговаряща на изискванията на напълно водозащитено яке за най-екстремните условия. Освен огромното предимство в дишащата способност, neoshell, използвайки еластичен полиуретан вместо статичното ePTFE позволява създаването на еластични е 4 посоки тъкани, които запазват пълните си защитни качества. За риболова, това може би не е от жизнено важно значение, но за алпинисти или ски-бегачи разликата е много голяма.





[b:aa466443]Империята (отново) отвръща на удара - Gore-tex Active Shell[/b:aa466443]

Както вече нееднократно видяхме, Gore няма да пуснат кокала, каквото и да им предложи конкуренцията. И щом някой е направил супер дишаща мембрана, разбира се gore-tex пуска конкурентен продук – Gore-tex Active shell. Active shell може да се приеме като наследник на стария свръх лек Gore-tex Pac Lite, но за разлика от Pac Lite, който нямаше репутацията на най-добре дишащия ламинат от семейството, при Active shell именно това е приоритета. Технологичните разлики тук са две – тук отново става дума за ePTFE мембрана, но тя е значително по-тънка от тази при classic или pro shell. Освен това имаме изключително тънък и „рехав” хидрофилен вътрешен слой на текстила, който при ламинирането е частично впит в самата мембрана. Последното разбира се, няма как да не се отрази на дълговечността на продукта.

Всъщност, Gore достатъчно отдавна използват тази технология в свръх леката си мембрана използвана специално за спални чували и пухени дрехи от най-висок клас - Gore Dry Loft. Така че технологията не е революционна, просто намира ново приложение. Резултата е много тънък, много лек, близо 2 пъти повече паропропусклив и с малко по-ниска резистентност към водата (но доста над стандартите и тази на Polartec Neoshell) материал, идеален за лека защита при свръх интензивни дейности в планината.







Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


[b:aa466443]Gore-tex Active Shell или Polartec Neoshell?[/b:aa466443]

Като цяло, това което може да се види, ако се сравнят продуктовите гами на най-сериозните производители е, че те все пак не са съвсем преки конкуренти. Polartec Neoshell се използва по скоро в здарви и еластични дрехи за сериозни зимни изкачвания, а Gore-tex Active Shell най-вече в свръх лека ветро и водозащитна екипировка в стил “light and fast”.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:aa466443]Mountain Equipment Firefox jacket, Gore-tex Active Shell, 320g[/i:aa466443]




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:aa466443]Mammut Gipfelgrat jacket, Polartec Neoshell, 779g[/i:aa466443]




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


[b:aa466443]SympaTex – слабостта за едни е сила за други[/b:aa466443]

Един от първите успешни опити за навлизане в запазената територия на Gore-tex, още през 1986г. прави глобалния химически концерн Azko Nobel с мембраната Sympatex. Sympatex не е ePTFE мембрана, а сложен полимер използващ хидрофобен полиестер, като база даваща му здравина, водоплътност и пълна ветроустойчивост и хидрофилен полиетер, който осигурява абсорбцията и дифузното транспортиране на влагата от вътре навън. Тук, за разлика от всички микропорести мембрани като Gore-tex и eVent изобщо не се залага на конвективно пренасяне на водна пара през порите, а полимера е оптимизиран така, че да работи като самостоятелен плътен слой, който отвежда влагата единствено чрез процеса абсорбция – дифузия. Това става на изцяло електохимически принцип, използвайки обичайния градиент на температурата и относителната влажност между вътрешната и външната среда.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


Две са много съществените преимущества на този подход – първо плътната, дебела едва около 5 микрона мембрана осигурява много по-голяма защита от вода (до 45 000 мм воден стълб) в сравнение с всички микропорести мембрани. И второ, всъщност много по-съществено, плътната структура на мембраната не позволява никакво компрометиране на нейните качества в резултат от замърсяване, включително мазнини, соли и т.н. Както винаги, пълно щастие няма и SympaTex заплаща тези си достойнства с малко изоставане по отношение на паропрппускливостта в сравнение с водещите по този показател мембрани. За разлика от ePTFE мембраните, SympaTex е еластичен и позволява разтегливост от над 200%.

Именно поради тези си специфични достойнства, днес SympaTex е намерил своята водеща роля при производството на водонепромокаеми обувки. Съществена роля за това играе и системата на Azko Nobel – SympaTex Moisture-Tech, която може да сращнете и под други търговски марки, като Boreal Dry-Line например. Много хитра и добре работеща идея, която позволява повече от 2 пъти по голяма реална паропропускливост на обувките в сравнение с най-добрите ePTFE мембрани.

За какво става дума - в лабораторията, независимо какъв тест за паропрппускливост се използва, винаги се изпитва чисто, плоско, равно парче ламинат от изпитвания образец. Общо взето, количеството преминала през него пара е правопропорционално на площща му и за това често резултата се дава като количество вода преминало през 1 кв.м. текстил за единица време. Ок, това не е съвсем коректно дори и ако го сравним с дреха, използвана в реални условия, но при обувките изобщо не може да го приемем дори и за близко приближение на действителността. Това е така, поради факта, че обувките имат много малко „свободна” повърхност, а голяма част от тях е „блокирана” от подметка, гумени бордове, двойни и тройни текстили в зоната на шевовете и т.н. В резултат от всичко това, просто едва около 1/3 или ¼ от повърхността на обувката реално диша и може да отвежда влага навън.

Какво е решението на SympaTex Moisture-Tech? Решението е между мембраната и вътрешния слой да се апликира дебел слой порест материал, в който има свободно движение на въздух. По този начин, отделената от всяка част на крака влага, включително и от ходилото, циркулирайки в този слой рано или късно достига до „свободна” зона през която може да премине навън. Резултатите от тази система са наистина впечатляващи и аз ще дам пример с високопланинските ми обувки Koflach, които са с изцяло пластмасова външна черупка (която очевидно няма как да диша) и вътрешна обувка със Sympatex. След 12 часа носене в топло пролетно време, когато събуя обувките си пластмасовата черупка буквално е пълна с кондензирала пот, а чорапите ми във вътрешната обувка са напълно сухи. Когато си купих тези обувки, аз не бях запознат със системата за отвеждане на влагата на Sympatex, и мислейки си че е най-обикновена мембрана бях силно озадачен (и приятно изненадан, разбира се) от този парадокс.


[b:aa466443]И все пак – колко точно дишат и колко непромокаеми са всички тези мембрани?[/b:aa466443]

До сега съвсем не случайно много се пазех от назоваването на числа и единици даващи някакви конкретни стойности за параметрите на дишащите текстили. Сега ще обясня защо. Разковничето е в думата „конкретни”, която използвах. Тя е нож с две остриета. От една страна ние много искаме да знаем някакво „конкретно” число, което може да сравним с друго и да си изберем по-доброто. От друга, почечето от нас нехаят за това какви са били „конкретните” условия в които е било измерено нашето „конкретно” число. По този начин, малко рискуваме да се опитаме да сравним ябълки с круши, без изобщо да разберем кой ни е откраднал колелото…. Няма да ви разочаровам, още малко и ще стигнем до числата. Но преди това само още една подробност….


[b:aa466443]Мембрани и ламинати[/b:aa466443]

На първо място трябва да отбележим, че мембраната съставлява само един от слоевете на текстила от който е изработена екипировката ни. В съвременната екипировка се използват главно два типа ламинати –двоен и троен. Какво значи това – мембраната (почти) винаги е технологично ламинирана към външния предпазен слой на текстила. И почти винаги имаме и вътрешен слой – хастар. Разликата между двойния и тройния ламинат е в това дали вътрешния слой е отново ламиниран към текстила или е отделен самостоятелен слой. В действутелност, поглеждайки „от високо” двойния ламинат си е двоен, а тройния представлява един единствен, макар и многослоен текстил. В общия случай тройния ламинат осигурява най-добрите качества за здравина, лекота, компактност и дишаща способност, поради което повечето продукти от висок клас използват именно тази технология. Двуслойния ламинат намира приложение при не толкова екстремна екипировка в която се набляга повече на комфорта и също така в дрехи които имат допълнителен термо изолационен слой. Отложих числата за след последната подробност, тъй като трябва да е ясно, че един и същ експеримент за паропропускливост на gore-tex например може да покаже съществено различни резултати в зависимост от това дали се изпитва трислоен ламинат или само ePTFE мембранатa. Или по-точно за да получим обективна информация за качествата на продукта е важно не представянето на мембраната, а това на текстила като цяло.


[b:aa466443]Изпитване, стандарти, резултати

Защита от вода[/b:aa466443]

При водоплътността, общо взето имаме един доста обективен критерии за сравнение и той се основава на налагането на водата, което може да издържи мембраната без да пропусне. Измерва се в мм воден стълб – или респективно, напора от колко висока водна колона би издържал образеца. Разбира се, никой не използва 20 или 30 метрови колби пълни с вода, но всеки измерен резултат за налягането може да се представи в този интуитивно разбираем формат. Въпреки универсалната максима на Мечо Пух - колкото повече, толкова повече, добре е да имаме представа каква водоплътност на практика е нужна за условията в които искаме да използваме нашата екипировка, тъй като вече се убедихме, че често високите резултати по този показател са за сметка на дишащата способност.

Повечето ePTFE мембрани издържат воден стълб от над 20 000 мм, докато полиуретанвата мембрана на Neoshell ще издържи едва на половина. За сметка на това, обаче тя създава 2 пъти по ниско съпротивление на водните пари при изпарение. Коя от тях ще ви запази по-сухи? Разбира се отново зависи от условията, иначе явно някой щеше да е фалирал досега…. Привеждането на лабораторния резултат към реалностите на природата никога не може да бъде напълно обективно, но все пак ще се опитаме да дадем някои насоки. Например, 80 килогламов човек, при коленичене създава налягане на повърхността еквивалентно на 11 000 мм воден стълб, а ако спокойно седи на задните си части (поради доста по-голямата им площ) налягането е на полвина – около 5 500 мм. Т.е. ако искате панталона ви да не пропусне, дори докато коленичите върху напълно мокра преспа сняг, то материяла трябва да превъзхожда този показател.

В американската армия има няколко стандарта по този вуъпрос и дори собствените им експерти не дават еднозначен отговор, кой от тях е „официален”, но често се посочва стойността 25 psi което отговаря на 16 700 мм. Дъжд придружен от слаб вятър създава налягане около 1400 мм, а при проливен дъжд и ураганен вятър достига до около 7-8000 мм. За да се изправите отблизо срещу пожарникарски маркуч или полицейско водно оръдие ще са ви необходими поне 70 000…., но тогава израза „да се измъкнеш сух” обикновено има друго значение…


[b:aa466443]Паропропускливост[/b:aa466443]

Тук вече кашата с измерването е голяма и не случайно няма единен стандарт с който всички производители да се съобразяват. Има няколко широко разпространени експеримента, които позволяват лабораторното измерване на паропропускливостта на даден материал, но проблема идва от това, че тези резултати зависят изключително много от конкретния материал и конкретните условия на експеримента – температура, влажност, налягане и т.н. Така всеки производител е свободен да изпитва и съответно да публикува резултатите от тестовете при най-благоприятните за него условия. Дали обаче те са най-близките до средата в която вие ще използвате екипировката? Ако пък задължим всички да провеждат тестовете при едни и същи условия, то най-добър резултат може да покаже не най достойният претендент, а този който е имал късмета експеримента най-добре да пасва на неговите специфики. А да се направи стандарт, който да отговаря реално на условията в природата граничи с невъзможното. Дори да е технически възможно, кои са „реалните” условия – тези на К2 в Каракорум или тези на Бен Невис в Шотландия?

Разбира се все пак има утвърдени тестовете за паропропускливост, чрез които се измерва количеството водна пара, което може да премине през мостра от изпитваната мембрана с определена площ за определено време. Обикновено резултата се представя g/m2.24h. Използват се 2 метода за изпитване с права чаша (upright cup method) и два с обърната чаша (inverted cup method, измерване съпротивление на водните пари (Re,t method) и един динамичен метод.

При методите с права чаша (JIS L 1099, JIS Z 0208, ISO 2528, Desiccant Method of ASTM E96, JIS K 6328 (JIS е съкращение от Japanese Industry Standards) опростено тестовата методика представлява следното – пълни се точно определено количество вода в съд (чашата) и отвора му се „затваря” с изпитвания образец текстил. След определено време (24 часа) се прави прецизно измерване на останалата в съда течност и от разликата спрямо началото на експеримента се определя количеството което се е изпарило през образеца. Разликата между двата използващи права чаша метода е че в първия (А-1 method) се използва разтвор на калциев хлорид, като симулация на човешката пот, а във втория (A-2 method) се използва чиста (дестилирана) вода.





Типичните резултати за най-добрите съвременни материи при този експеримент са 10-15 000 g/m2.24h

- Ниско: Под 4 000 g/m2.24h.
- Средно: 4 000 – 8 000 g/m2.24h.
- Високо: Над 9 000 g/m2.24h.

Резултатите от методите с обърната чаша се измерват на същия принцип, но след поставянето на образеца върху отвора на съда, той се обръща надолу в „тава” пълна с вода, създавайки известно налягане върху образеца. Експеримента се прави с дестилирана вода, като разликата между B-1 и B-2 метода е в това, че при втория върху отвора на съда първо се поставя единичен слой гола ePTFE мембрана и едва след това се поставя образеца от изпитвания текстил. По този начин се елиминира „омокрянето” на вътрешната повърхност на изпитвания текстил, което съществено би повлияло резултата в зависимост от това дали вътрешната повърхност е от хидрофилен или хидрофобен материал. Експеримента с обърнатата чаша показва значително завишени резултати спрямо този на правата чаша.

- Ниско: Под 10 000 g/m2.24h.
- Средно: 10 000 – 20 000 g/m2.24h.
- Високо: Над 20 000 g/m2.24h.

Независимо от това кой от четирите метода е използван, всички те имат някои общи недостатъци, когато се опитаме да приравним лабораторния резултат към представянето на екипировката в реални условия:

- Всички методи представят резултат при контролирани външни условия като температура, влажност, налягане и т.н., които дори не е задължително се доближават в максимална степен до реалните.

- Различните текстили се представят различно добре при различните тестове и трудно може да се направи корелация с представянето им в реални условия.

- Тъй като никой от тези методи не е универесален, производителя е свободен да представи резултатите от този, който дава най-добър резултат за неговия продукт.


[b:aa466443]Re,t метод за определяне на съпротивлението към водната пара[/b:aa466443]

В последно време, като най-обективен се представя Re,t метода. Той представлява малко по различен метод за оценка, като в него не се измерва пряко преминалата за определено време пара. Образец от изпитвания материал се поставя върху пореста метална плоча, която електронно се поддържа с константна температура от 35oC. За да се гарантира че образеца няма да се омокри от конденз, между него и порьозната метална плоча отново се поставя гола ePTFE мембрана. Порите на металната плоча са непрекъснато пълни с вода чрез скачен съд (резервоар). Както знаем от учебника по физика за 8-ми клас, а и често установяваме на практика, когато водна пара се изпари от дадена повърхност, това води до охлаждане на повърхността. Прецизен „електромер” отчита точната енергия за единица време (мощност), която се изразходва за поддържане на постоянната температура от 35оC на металната плоча. Така се определя колко интензивно е изпарението от нея, което пък е в пряка зависимост от съпротивлението което оказва изпитвания текстил към преминаването на водна пара през него. Колкото по ниско съпротивление има (малко Re,t) толкова повече диша текстила.





Немския технологичен институт Хохелщаин прави изследване при контролирани условия и физическо натоварване на хора облечени с дрехи от материали с различен Re,t показател. Благодарение на този експеримент се дава връзка между Re,t показателя и реалното представяне на дрехите от съответната материя.

- 0-6 - Много добро, отлично дишащ - Комфортно при интензивно натоварване
- 6-13 - Добро, много дишащ - Комфортно при средна активност
- 13-20 - Задоволително, дишащ - Некомфортно при голяма активност
- 20-30 - Незадоволително, слабо дишащ - Относителен комфорт при ниска активност
- 30+ - Недишащ - Некомфортно и с кратък времеви толеранс

Последния, но не и по важност е Динамичния тест за преминаване на влага (dynamic moisture permeation cell) въведен от American Society for Testing and Materials. При него се използва сложна установка, позволяваща преминаването на два успоредни въздушни потока, с различна температура и относителна влажност, от двете страни на изпитвания образец. Съществено предимство на този метод, е че позволява симулирането на различни „външни” и „вътрешни” условия, даващи повече възможност за обективна оценка на качествата на материала в реални условия.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


Phil Gibson , Materials Science Team , U.S. Army Soldier Systems Center прави и публикува изключително интересно сравнение на най-популярните дишащи материи при различни условия на влажността. Разликата между относителната влажност от двете страни на образеца винаги е 50 %, но променя средната стойност на относителната влажност – напр. 10% вън и 60% вътре, 20% вън и 70% вътре, 30% вън и 80% вътре и т.н. В него явно се вижда ефекта от директната вентилация при eVent, при който имаме почти константна паропропускливост при различна относителна влажност, докато при Gore-tex, както и повечето други мембрани високите нива на паропропускливост се достигат едва когато влажността е много висока (след омокряне на PU слоя).




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


[b:aa466443]Устойчиво водоотблъскващо покритие[/b:aa466443]

Външната страна на всички водоотблъскващи дишащи текстили се обработват от производителя с устойчиво покритие, което правят повърхността хидрофобна. Познато е с латинската си абривиатура DWR (Durable Water Repellent).





Спомняте си какво значи хидрофобен, нали, значи повърхностното напрежение на материала да е по-голямо от това на водата и да не допуска „омокряне”. Същото правят и DWR препаратите. Тъй като те трябва освен да предпазват външния текстил от омокряне и да не затрудняват дишането по никакъв начин използват същия принцип на действие като микропорестите мембрани – образуват тънък отворен слой с толкова малки пори между молекулите на DWR покритието, че водните капки не могат да преминат през него. Повечето производители на DWR препарати (Grangers, McNett), както и почти всички фабрични DWR покрития използват флуорокарбон-полимер който изгражда микроструктура подобна на милиони микроскопични вертикални връхчета, които не позволяват на капката дори да се доближи до външната повърхност на текстила. Виждали ли сте как листата на някои растения се отърсват от дъждовната вода без по тях да остане и следа от омокряне - ако ги погледнете под микроскоп ще видите същия механизъм.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


Този тип покритие притежава висока устойчивост и ефективност при водоотблъскване. Хатрактерно за него е, че представянето му може да бъде компрометирано от замърсявания и дълга употреба, но все още да не е напълно износено. Тогава действието му може да бъде възстановено чрез почистване (изпиране) и последващо затопляне! Което възвръща острата форма на структурата му. Това затопляне може да се направи в сушилня, за около 10-15 минути при средна температура или с топла, но в никакъв случай гореща! ютия. Използването на ютия върху вашата синтетична екипировка трябва да е много предпазливо. Уверете се че може да задържите ръката си върху ютията, без това да ви причинява болка, след като термостата е прекратил нагряването. Най-добре използвайте кърпа между ютията и екипировката която гладите за да сте сигурни, че няма да я повредите!

Съществуват и други, не флуорокарбонови DWR покрития на базата EVA, силикон, парафин и др., като от тях най голяма популярност има Nic Wax, който използва патентована EVA формула за DWR покритие.

DWR покритието има два индекса, които показват неговото представяне. Първия се измерва в % и показва ефективността му на водоотблъскване, а втория показва след колко изпирания все още гарантира тази ефективност. 80/20 значи 80% водоотблъскваща способност след 20 стандартни изпирания и може да се приеме като отличен резултат.

DWR покритието се износва с времето и това лесно се вижда, когато водните капки спрат да се изтръскват лесно от екипировката ви и започнат дапопиват по повърхността и. Това се отразява не само върху водонепропускливостта, но и върху способността на мембраната да диша, поради насищането на външната й повърхност с влага. Спомняте си за градиента на относителна влажност, нали? Когато това се случи първо може след изпиране да се опитаме да възстановим действието на покритието по метода на затоплянето. Ако това не помогне използвайте DWR спрей за възстановяване на покритието. Старото ви яке може да възвърне всичките си качества с минимални разходи. Освен това поддържането на DWR покритието осигурява значително увеличаване на износоустойчивостта на текстила.


[b:aa466443]Почистване и поддържане[/b:aa466443]

Отдавна минаха времената в които алпинистите избягваха да перат своите въжета, спални чували и дишащи якета за да не загубят своите качества. Всички производители препоръчват редовно изпиране на екипировката, за да запази тя максимално дълго своите качества. Ето някои съвети:

- Винаги избирайте пране, а не химическо (сухо) почистване.
- Винаги използвайте хладка (30оС) вода.
- Сушете екипировката в сухи, проветриви помещения. Никога не я сушете на слънце или срещу печка. По-добре не използвайте сушилна машина, освен за възстановяване на DWR покритието.
- Ако е възможно използвайте ръчно, а не машинно пране. Никой производител няма да ви го каже, за да не се откажете от покупката изобщо, но истината е, че едно изпиране в пералнята се равнява на може би 10 в легена. Никога не използвайте центрофуга – особено чувствителни към подобни интервенции са лентите с които са подлепени шевовете.
- Винаги плакнете много старателно и обилно. Ако перете в перална машина, използвайте кратка програма и после пуснете допълнително плакнене.
- Използвайте специални препарати или, ако използвате обикновени, изберете т.нар. чисти препарати. Никога не използвайте омекотител или препарат с омекотител. Избягвайте ароматизирани, супер избелващи и т.н. „супер” препарати, тъй като техните „екстри” винаги се изразяват в добавки и частици които остават в тъканта след изпирането за да я направят по-мека, по ароматизирана или по-бяла (да, истински белите чаршафи на леля Мария от рекламата, не са по-чисти от останалите, а микро частици остават в текстила и фосфорисцират „за да е бялото наистина бяло…”
- Използвайте поддържащи препарати за импрегнация. Препоръчително е използването на спрей за външна употреба, а не импрегнатор който се използва при пране, тъй като последния ще направихидрофобна както външната, така и вътрешната повърхност, а това често може да компрометира дишащата способност на екипировката.
- Не се престаравайте Все пак екипировката трябва да служи на Вас, а не Вие на нея.


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 1606 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Екипировка:
Ревю на La Sportiva Nepal Cube
Как да изберем еспадрили за катерене
Как да изберете най-добрите обувки за планинско бягане
Как да изберем туристически обувки
Най-добрите обувки за катерене и подход за жени
Новите сечива за ледено катерене на Petzl
Закупуване на еспадрили онлайн
Как да си изберем водонепропускливо яке
Как да изберете челник
10 причини да използвате туристически щеки през лятото


Важни новини !!!


  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два предишни опита за изкачване на Ел Кап изцяло свободно соло с въже са направени до сега. Те също бяха по Freerider като съответно беше ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребителското си име 3. Да отидете в страницата на класацията - htt ...
  • 01/06/2006

    Скиор оцелява след 2600-футово падане на Denali

    коментара


    Ed Maginn се търкаля половин вертикална миля надолу по маршрута Orient Express на Denali последната седмица, но оцеля с малки наранявания. 33-годишният, изключително опитен ски алпинист от Юта, се спуска от 20,320-футовият връх с двамата си партньори и преодолява на ски около 1,000 фута от Orient Express, един дълбок снежен улей, който е успореден на Upper West Rib, когато изведнъж пада по време на едно ...
  • 16/08/2013

    Кирил Николов покори петте най-високи върха в България за по-малко от 23 часа

    (1) коментара


    Кирил Николов покори петте най-високи върха в България за по-малко от 23 часа
    Сребърният медалист от европейското по ориентиране от 2012 г. Кирил Николов-Дизела завърши успешно предизвикателството "Пет върха". Най-добрият български планински бегач покори за по-малко от 23 часа петте най-високи върха в България. В 18.14 часа Николов пристигна на финалната точка в "Драгалевци". "През следващите няколко седмици не искам да бъда близо до планина", бяха първите думи на ориентировача.
  • 29/10/2013

    Kilian Jornet разби рекорда за изкачване на Матерхорн

    коментара


    Kilian Jornet разби рекорда за изкачване на Матерхорн
    Каталунския планински бегач Kilian Jornet тича нагоре и надолу по Матерхорн започвайки и завършвайки в градчето Breuil-Cervinia, Италия за удивителните 2 часа и 52 минути отиване и връщане. Jornet би предишният скоростен рекорд с 20 минути, който беше осъществен през 1995 от италианецът Bruno Brunod.
  • 19/09/2016

    Dani Arnold със скоростни рекорди на Via Carlesso, Torre Trieste и Via Cassin, Пиц Бадиле

    коментара


    Dani Arnold със скоростни рекорди на Via Carlesso, Torre Trieste и Via Cassin, Пиц Бадиле
    Dani Arnold от професионалния екип на Мамут осъществи да скоростни рекорда на маршрутите Via Carlesso на Torre Trieste (7a+, 25 въжета) в Доломитите и Via Cassin (6а, 18 въжета) на Пиц Бадиле. Първият маршрут премина за 1 час и 8 минути, а втория за 52 минути.



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...
  • 03/04/2008

    Снимки от Кавказ

    коментара


    Галерия със снимки от Кавказ.


Black Diamond Equipment


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2017

Sitemap