Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Влудяващата тълпа



Фреди Уилкинсън  |  Редактирана на 16/05/2013


[b:4b057e08]Влудяващата тълпа[/b:4b057e08]

Еверест 2012 беше най-отразявания и популяризирания сезон в блогове и туитове на всички времена. Новините за стотиците катерачи заседнали по маршрута, и как всичко е на ръба на катастрофа доминираха новините. Десет катерачи умряха. Достигна ли Еверест повратна точка, или тази година беше просто бизнес както винаги?

През пролетта на 2012, Ръсел Брайс пристигнал в базовия лагер на Еверест за неговия 21-ви сезон там. Като собственик-оператор на Хималайан Експириънс, или Химекс, една от най-големите фирми водещи клиенти в Хималаите в този бизнес, той беше известен и широко уважаван лидер. През годините живия темперамент на новозаландеца беше му привлякъл много фенове, плюс няколко неприятели, докато ролята му в популярното шоу по Дискъвъри Ченъл „Everest: Beyond the Limits” го направи известен извън планинарските среди. В същото време управленските умения на Брайс и предприемаческото му поведение му помогнаха да рафинира начина, по който комерсиално се катери по планините. Брайс, на 60 години, облече шерпите си в еднакви униформи, даде им най-добрата храна, взе най-точните прогнози за времето, и поддържаше подробни записи за всичко. За да предразположи клиентите си, той изгради направена по поръчка голяма бяла палатка във формата на купол, кръстена “the iPod”, в която има широкоекранен телевизор, дивани и бар и в която може да си купуваш неща с пари. The Pod беше мястото за най-хубавите партита в базовия лагер.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:4b057e08]Влудяващата тълпа
Снимка: Ралф Дужмовиц[/i:4b057e08]

Тази година Брайс бил отговорен за изпращането на комбиниран екип от 71 клиента, гидове и катерещи шерпи през ледопада Кхумбу, които да се пробват да изкачат Еверест, Лхотце или Нумпце. Многообразие от други известни катерачи се събрали на издължения насипан с отломки ледник Кхумбу, сред които Симоне Моро, Ули Щек, Конрад Анкър, Чад Келог, Кентън Куул, Герлинде Калтенбрунер, Дейв Мортън, Майк Хамил и Дейвид Брешиърс. Няколко човека се надявали да изкачат планината без да използват кислород, сред които и няколко сериозни опита за скоростни изкачвания и два добре спонсорирани и рекламирани Американски екипа запътили се по Западния ръб. Броя сериозни опити вкара планината директно под прожекторите на медиите.

Два месеца по-късно когато катерещите шерпи започнаха да махат стълбите от ледопада Кхумбу в края на май, слагайки по този начин края на катерачния сезон от южната страна на планината, единственото ясно нещо беше че събитията случили се в промеждутъка не могат да се обяснят с прости думи. Беше ли сезон 2012 на Еверест предвестник на по-опасна глава от историята на планината? Или беше просто бизнес, както винаги, друг пример за броя успешни изкачвания, които могат да се направят когато гидовете и легионите от катерещи шерпи продължават да подобряват комерсиалните изкачвания свързани със задръствания, и общо възприето фиксиране на въжета, в изобретяването на която Брайс участва, толкова колкото и всеки друг?

Може би най-интересната част от този сезон беше, че Брайс не беше част от него.

[b:4b057e08]Странно начало[/b:4b057e08]

На сутринта, когато Ръсел Брайс се приземил в Лукла, за да започне пътуването си до базовия лагер, той надушил дим. Серия пожари се разразявали в средно високите хълмове на Непал, бълващи злокобна пълзяща мъгла към долината Кхумбу.

„Шерпите ни се обадиха от базовия лагер в началото на Март”- си спомня Брайс. „Пурба каза – Ръс, времето тук е диво –облечени сме в тениски, вместо в пухенки.”

Свързвам се Брайс през Скайп скоро след завръщането му от Непал. Два месеца по-рано, и двамата бяхме в базовия лагер – аз не изкачвах планината, а няколко шестхилядници с приятеля ми Ули Щек докато той се подготвяше за изкачване без кислород на Еверест.

Брайс говори с обмислен, разбран глас, който подчертава нивото на стреса, на който той беше подложен напоследък. Но също виждам че клюмва леко над компютъра си, като езика на тялото му бегло наподобява на хипер-енергичната репутация, която е получил за 38-годишната си кариера на Еверест.

„Нещо вървеше на лошо”-казва той- „още от самото начало.”

Д-р Люане Фриър, с която също се свързах наскоро, също повтори същите тревоги. „Видях езерца, които обикновено не започват да се появяват до началото на Май, на първи или втори април,”- казва тя. Основателя на Everest ER, благотворителна медицинска клиника в базовия лагер, която служи на обществото и дава безплатно обслужване на местните, Фриър е била там всяка година за миналото десетилетие. „Нещата не бяха толкова различни от гледна точка на броя хора, които бяха в планината”- казва Дейв Мортън, живеещ в Сиатъл катерач и член на експедицията Eddie Bauer First Ascent, която се надявала да повтори изкачването на американския маршрут от 1963 по западния гребен. „Но мнозина от нас забелязаха колко сухи са много от стените на Кхумбу.”

Според преценка на пишещия блог за Еверест, Алън Арнет, на планината имало 737 чуждестранни катерачи и местни катерещи шерпи, пробващи се да изкачат Еверест от Непал, и 209 от тибетската страна на планината. Въпреки че северния гребен и южното седло се считат за нормални маршрути, двете линии имат леки разлики. Да изкачиш Еверест от север, от тибетската страна, е по-евтино и по-малко подложено на опасности изкачване, но има рискове в деня на изкачването на върха, дължащи се най-вече на голямото хоризонтално разстояние до върха и после връщането безопасно във височинния лагер на 8300 метра. Деня за изкачване на върха от Южното седло е по-къс от гледна точка разстояние, въпреки че височинния лагер е 400 метра по-ниско. От север, по-голямата част от маршрута следва ръба, така че няма какво толкова да падне отгоре и да те удари. От Юг, от базовия лагер нагоре до Южното седло, вие сте в по-опасен циркус, The Western Cwm, между пръстен във формата на подкова заобиколен от Еверест, Лхотце и Нумпце.

Брайс се прехвърлил да води групи от южната страна на планината след 2008, годината на олимпийските игри в Пекин, когато китайските власти затварят планината, така че, факлата да бъде занесена до върха без страх от намесата на про-тибетски активисти.

Не би му било удобно да върне дейността си към управляваната от Китай тибетска страна, като казва: „Как може да искаш някой да ти плати 60 хиляди, да дойде до Катманду, и после… „Ще видим дали те ще отворят границата или не?” Тази година не я отвориха до 8-ми април. А това е прекалено късно – по това време трябва вече да сме в горния базов лагер. Когато изпуснеш тази възможност за аклиматизация, вкарваш още рискове за достигане целта на експедицията.”

Откакто преместил дейността си в Непал, Брайс е съдействал в приемането на работна подготовка, според която целия маршрут – приблизително 11 000 метра въже – се поддържа. От базовия лагер през ледопада Кхумбу до лагер 2 , отговорността за поддръжката се поема от Сагарматха Полюшън Контрол Комити, или SPCC. „Докторите на ледопада”, както са известни, водени от Анг Нима Шерпа, работят постоянно през сезона за да поддържат хилядите стълби и фиксирани въжета в тази част на маршрута, като условията започват да се променят, блоковете се раздвижват и започват да падат ледове и лавини. Те също така налагат основните правила за справяне с боклука в базовия лагер. Всеки чуждестранен катерач трябва да плати 500 долара на SPCC за тези услуги. За фиксирането на въжета по останалата част на маршрута, от Лагер 2 до върха, Брайс създава отделен фонд, който изисква от всеки по 195 долара, за да се разпределят разходите за екипировката. Хората работещи за това са специален сбор от най-силните екипи.

„Основно големите модерни оператори са тези, които работят заедно.”- обяснява Майк Хамил, водещия гид на Интернешънъл Маунтин Гайдс (IMG), и автор на Climbing the Seven Summits. “Направил съм 10 хималайски експедиции с Ръсел и AAI. Навремето, един от нас поемаше водачеството, и беше трудно да събереш пари от малките играчи. Сега всички се познаваме и има и трета страна – SPCC. Всички се разбираме.”

„Намирам тази степен на координация за впечатляваща.” – казва Крис Клинке, Хималайски гид, който преди това беше изкачил планината от север и пробваше маршрута през южното седло за първи път. Но ако отношенията са се успокоили, физическата трудност нужна за фиксиране на въжета по планината и снабдяване на всеки лагер не са се променили много – и както се случва през цялата хималайска история, през 2012 отговорността падна на раменете на катерещите шерпи, който да изнесат този зашеметяващ товар нагоре.

И може би в ретроспекция, това е мястото откъдето започнаха проблемите на Ръсел Брайс.

[b:4b057e08]Умствени игри[/b:4b057e08]

Според статистика Еберхард Джургалски, от 8000ers.com 24 човека са умрели на самия Ледопада: 11 човека в ледени лавини, пет в падане на сераци, четири от снежни лавини, един от сърдечен удар, и един поради „подхлъзване”. Първия починал там беше американец, Джейк Брейтенбах, през 1963, а последния (преди началото на сезона 2012) беше катерещия шерпа Лхакпа Нуру, при ледена лавина под Западното Рамо през 2009. Наистина, както много ветерани на Еверест отбелязват веднага, терена над него, най-вече стените от сераци и лавинните склонове, които водят към Западното Рамо на планината, са също толкова рискови както и разместващите се блокове лед и скритите пукнатини в самия ледник.

Точния път през тази формация подобна на лабиринт трябва да бъде преоткриван от докторите на ледопада всяка година. До 2006 те по-скоро клоняха към линия минаваща през центъра му. Тази година, обаче, една кула серак се срути, убивайки трима човека – всичките катерещи шерпи. Оттогава, докторите са склонни да избират път, започващ в ляво от центъра на ледопада, изкачващ се на около 600 метра през виещи се пукнатинни полета и „подобни на пуканки” – малки относително стабилни блокове – преди да се доближи към западното рамо, блестяща пирамида от скални кули, стени изпълнени със сераци и лавинни склонове към хиляда метра високи. По новата линия има по-малко стълби от предната централна линия, и е по-бърза и по-директна. Бързината обаче е за сметка на това, че използващите го, трябва да вървят директно под линия от сераци в началото на склона водещ към Западното Рамо. Тази част от маршрута тази година предизвика най-много хаос.

През първите седмици на сезона, докато екипите от катерещи шерпи, методично зареждаха Лагер 2 с провизии, и повечето западни катерачи направиха първата си ротация в базовия лагер, един въпрос сякаш доминираше масовите разговори в палатковия лагер повече от всички други. „Колко опасен е ледопада Кхумбу?” Неизбежно, тази тема предизвика широк спектър от мнения.

От едната страна беше Кори Ричардс, професионален катерач и фотограф, който е минавал през ледопада и преди, по време на изкачването си през 2009 на Лхотце. С Конрад Анкър, Ричардс щял да се пробва да направи изкачване в алпийски стил на Западния Гребен, и да го документират за National Geographic. Той беше цитиран на страницата на NG, казвайки „МНОГО МНОГО МНОГО страшно е тази година.”

„Няма начин да поемеш такива рискове, на която и да било друга планина”- ми каза той между глътки уиски един следобед, говорейки за сераците по Западното Рамо.

Люан Фриър си спомня, че дори самите доктори на ледопада били очевидно притеснени. „Обикновенно те са невъзмутими” – казва тя – „но бяха доста нервни от надвисналите от Западното Ребро сераци.”

Някой други, особено ветераните гидове, които са виждали планината в различни условия, изглежда бяха склонни да приемат риска в хода на нещата.

„Сегашния маршрут следва обсипана с отломки зона покрай края на ледника, която е силно изложена на опасност от надвисналите сераци на Западното Рамо” – казва Хамил – „но позволява на катерачите да се движат по-бързо в опасния участък и е по-малко изложен на опасността от падане на нестабилни блокове... Честно казано, чувствам, че като цяло маршрута от ляво е може би по-безопасен от маршрута, по който минавахме преди години.”

Както обяснява Конрад Анкър: „Терена или е силно нацепен от пукнатини, или вървите по отломки от лавини. Трябва само да се надяваш, че кармата ти е добра.”

Да се говори за ледопада е нормално : той е надвиснал над базовия лагер на Еверест като озъбено животно, и ежедневно издава силни скърцания, пада лед и лавините се чуват ясно от лагера. Изкачването на Еверест, обаче, изисква също и подлагане на по-трудно видими рискове. Ако въобще нещо последва от всички дискусии за ледопада, то беше просто отвличане на вниманието от поредицата от човешки грешки и нещастни случаи, които се случват в други части на планината. Хора умираха – но просто не по начините, които се очакваше.

[b:4b057e08]Списъка на жертвите[/b:4b057e08]

На 18-ти Април, Карсанг Намгйал, дългогодишен катерещ шерпа, се срива в базовия лагер. Луан Фриър отишла да помогне на мястото на инцидента.

„Хората правеха сърдечен масаж, но никой не смееше да положи устата си на него за първа помощ”- си спомня тя. „Аз започнах да му правя дишане уста в уста – идваше ми да кажа- „Хора, какво правите, той също е човек.” За жалост, Карсанг Намгйал починал въпреки това. По-късно било разкрито, че 40-годишния шерпа най-вероятно е починал заради усложнения породени от продължителен алкохолизъм.

„Той работеше навремето за нас, беше добър и силен човек” – казва Брайс. „Обаче, покрай навика му да пие ставаше все по-трудно и по-трудно да го наемаме. Пратихме го на три рехабилитации, но сякаш нищо не проработи.”

Три дни по-късно друг катерещ шерпа, 21-годишния Намгуай Тшеренг, падна от стълба по ледопада, докато се пробвал да мине без да е осигурен. Чад Келог стигнал до цепнатината секунди по-късно. „Това беше напълно предотвратимо и глупаво нещо.” – казва той. „Там имаше две въжета. Той само трябваше да се закачи.”

Въпреки, че никоя от тези смърти не беше преписана директно на условията в планината, няколко други инциденти разминали се на косъм и лоши инциденти, допринесоха за чувството за опасност, особено в обществото на катерещите шерпи. Конрад Анкър бил в Лагер 2 на 27 април, когато пада огромна лавина от Северозападната стена на Нумпце, много близо до лагер 1, на около 2 мили от него.

„Всички в лагера, дори шерпите, спряха и се втренчиха колективно казвайки „Мамка му!” – си спомня Анкър.

Спасители и от двата лагера, веднага тръгнаха към мястото на инцидента. Лавината е паднала от седлото от страната на Нумпце през цялата западна стена на Еверест, като останките обсипват пътя нагоре. За чудо, само един човек бил пострадал: Нима Шерпа, който скочил в цепка, за да оцелее, той си счупил три ребра и два прешлена и бил прехапал по-голямата част от езика си.

Точно преди лавината, гид на Химекс заедно с двама клиента бил тръгнал от Лагер 1 до Лагер 2, но в последната минута те решават да се обърнат и да се върнат към Лагер 1, заради бавното им темпо и късния час.

„Това беше разминаване на косъм” – казва Брайс. „Нормално, при натоварен ден, в тази зона би имало доста шерпи.”

Когато фиксирането на въжета започнало между Лагер 2 и Лагер 3 в края на април, веднага станало ясно че каменопадите са голям проблем. Имало още дузина жертви, включително счупени длани и ръце, разкъсвания и сериозни рани по главата на 26 годишния Лакпа Нуру. Според новините от Чад Келог и писателя Грейсън Шафер, неговия работодател, в началото отказал да покрие 5 000 долара за евакуацията с хеликоптер, но в последствие поддал.

Симон Моро, катерача-пилот, който пилотирал хеликоптера B3, който евакуирал Лакпа Нуру от Лагер 2, казал, че толкова много камъни се били събрали в основата на стената, че тя изглеждала като каменна градина. Чад Келог, който се бил присъединил към Бенегас Брадърс Експедишънс, която се управлява от дългогодишните гидове на Еверест от Аржентина, които се славят с много спасителни операции в планината в последните години и група от катерещи шерпи, които помагали за фиксирането на въжета по стената, почти били ударени от голям 60 сантиметра камък.

Келог си спомня – „Беше набрал такава скорост, това чудо закачаше стената веднъж на всеки 170 метра. Само ми закачи раницата.”

Като цяло броя на пациентите в спешното отделение на Еверест, както казва Фрийр „не бяха скочили толкова. Но виждахме повече травми, особено от каменопадите.”

В същото време, сераците около Западното ребро продължиха да са необикновено активни, засипвайки части от фиксираното въже почти всеки ден – толкова много, че на докторите на ледопада започнало да им свършва въжето. „Те използваха 200-300 метра въже всеки ден, за да подменят части от тази зона.” – казва Брайс. „Те казваха – „Ами по-опасно е от нормално.” Като сметнаха, че е към 50 процента по-опасно.”




[i:4b057e08]Ръсел Брайс[/i:4b057e08]

Според Брайс и другите, по-голямата част от катерачите на Еверест съвсем спокойно тънели в невежество за това или пък били съвсем незаинтересувани от повишената опасност от каменопади и ледника. „Не мисля, че много членове на екипи или дори водачи на екипи говорят с докторите по ледопада.” – казва Брайс.

„Те плащат 500 долара и когато някоя стълба падне, си пускат радиото и казват „Хей, може ли да пратите някой да го поправи?”

Други били свидетели на крайни случки на непредпазливост в Ледопада. „Видях как една група спря за 15 минути в лавинната зона за Западното Ребро. – преразказва Клинке. „Аз им се навиках... Спомнях си как бях в лагер 2, и някой каза: „Ледопада е като страна на чудесата.” – Грешка - това е надвиснала смърт!”

Като Брайс ставал все по и по-загрижен , за това че нещо катастрофално може да се случи, обаче други от организацията на водачите на Еверест безмълвно се съмнявали.

„Имам пълно уважение към Ръс, но лично, не мислех че планината е повече или по-малко опасна от предни години” – казва Кентън Куул, който се надявал за 10-ти път да изкачи върха този сезон, носейки със себе си Олимпийския медал, който бил даден на оцелелите от Британската експедиция през 1924.

Други изразили подобни аргументи, включително и Майк Хамил от IMG, бившия гид на AAI Дейв Мортън, който бил част от експедицията за първото изкачване на западния ръб, и Дейв Хан от RMI. Някои посочват, че първите смъртни случаи – породени от алкохолизъм и човешка грешка – не значили, че планината била по-опасна.

Имало много избегнати за малко инциденти, но до 1-ви май, Еверест всъщност все още не бил убил никого.

[b:4b057e08]Управление на риска[/b:4b057e08]

На трети май, член от екипа на Брайс, Дава Тензинг, се сринал близо до Лагер 1. Въпреки, че бил евакуиран до Катманду с хеликоптер само за три часа, той изпаднал в кома и починал няколко дни по-късно, жертва на масивен удар. Това била третата жертва от страна на катерещите шерпи за три седмици, и Брайс лично бил работил с двама от тях.

На четвърти май, се състояла среща, на която да се обсъди загрижеността за каменопади и намиране на маршрута по стената на Лхотце. Заради сухите условия в горната част на планината, безпрой много малки камъчета падаха, и все още в прогнозата за времето нямаше значителни превалявания от сняг, който да слепи ронливите камъни.

За разлика от невъзможния за отбягване ледопад Кхумбу, тази част от маршрута има алтернатива : линия минаваща покрай прагове от сераци и ледени стени, които започват по вдясно , под ръба Нумпце – Лхотце и заобикаля към средата на стената. Той предлага по заобиколен път, но по-малка опасност. Веднага се направил план заедно с Деймиън Бенегас и Чад Келог от лагер 2, да огледат новата линия.

Въпреки малко напрежение с Докторите по ледопада, да огледат други възможни линии, опитните кадри не отстъпили. Много гидове и катерачи се доверили на тяхното решение.

„Тези хора знаят какво правят” – казва Дейв Мортън, член на експедицията Еди Бауер Уест Ридж Експедишън. „Те се качват нагоре и надолу по нея всеки ден. Те не искат да се изложат на повече опасност от необходимото, и те очевидно чувстваха, че е по-безопасно да приемат този подход тази година.”

В деня на срещата за опасността от каменопади, Брайс обявил, че той спира дейността си, докато няма още информация по въпроса. Следобеда Химекс били домакини на едно от емблематичните за Брайс партита в the Pod, диво събитие. Кулминацията на соарето била прочувствена реч в чест на Брайс от Конрад Анкър, който го нарекъл неговия ментор на Еверест и потвърдил опасните условия в планината, това всъщност била прелюдия към песента, която следвала след това „Personal Jesus” на Джони Кеш. Било подозрително, че Брайс отсъствал от купона.

Следващата сутрин, на 5-ти май, внезапно наводнение станало надолу по оттока на Сети Ривър в района на Анапурна на Непал, на 200 мили от Еверест, убивайки повече от 20 човека.

На Еверест, Брайс събрал целия си екип в the Pod, и им казал че ще си ходят вкъщи.

[b:4b057e08]Опасна работа[/b:4b057e08]

Един от клиентите на Брайс, Грег Пол, описва ситуацията в блога си: „Челюстите на всички паднаха и всички в стаята постепенно се шокираха. Дълго въжделени мечти, години тренировки, големи инвестиции в пари и време, всичко за нищо... Решаващия момент за Ръс бил факта, че неговите опитни шерпи били изплашени до смърт от ледопада. Даже, в рядък момент за хора, които не говорят много и най-често просто следват инструкции, трима главни шерпи се изказали и изразили загриженост за това, колко е опасна планината сега. Те бяха наистина загрижени за това, че ще изложат своите екипи от шерпи на допълнителни опасности... Един от най-опитните шерпи на Еверест се разплака и започна да ни се извинява, като същевременно не отстъпваше и на йота от идеята.”

Новината, че Химекс се отказват се разчула из планината.

По-късно мнозина ще предполагат, че ранните инциденти и избегнатите на косъм инциденти в комбинация с небивалото внимание от страна на медиите тази година, са създали, от близо и отдалече, мнение че планината е по-опасна отколкото реално е.

„Има 3G покритие на цялата планина” – казва Кентън Куул. „Те пишат в блогове и туитове, но хората, които изпращат най-много информация не разбират планината толкова добре. Планините са динамични и условията постоянно се променят.”

Бързо търсене сред писаните от хора на Еверест интернет репортажи за планината по това време са по-скоро като включвания от война а не от почивка: „Дни на драма”, „Сериозното катерене започва – нови новини за смъртните случай.” и „Втора смърт на Еверест.”

И въпреки това си струва да си спомним, че Брайс, както е случая с много от по-опитните оператори на Еверест, като Ерик Симънсън и Кари Коблър, е изключително добър в работата си, защото е особено умел технократ и организатор. Когато го питали за мисловния процес зад решението му, Брайс бил директен като обяснил, че най-голямата му тревога била за катастрофален инцидент на ледопада, и той добавя към обосновката си цифри и статистика.

„Това не беше само чувство.” – казва той. „Ние записваме температурите, когато шерпите тръгват нагоре по ледопада и само пет пъти беше по-малко от 10 градуса целзий. Обикновенно е -14. Последния ден, когато минахме през ледопада беше 0 градуса.

Брайс възложил задачата на гид на Химекс, Ейдриън Болингър, да запише времето, което му е трябвало за да мине под сераците на Западното Рамо. „На Ейдриън му отне 22 минути, така че това значи, че на всеки мой шерпа му отнема по 30 минути. Когато пратите 30 шерпи половин час нагоре и после половин час надолу всеки ден това са 30 часа риск само за шерпите.

„Всеки от моите шерпи има радио, така че аз ги слушам.” – продължава той. „Почти всеки път, когато шерпите минават през ледопада, те си викат един на друг – ”Бягай, махни се оттам, нещо пада.”... Така че чуваме това от шерпите ни всяка нощ – плашещо е. Сякаш пращаш хора на война. Не знаеш кой ще се върне обратно.”

Били Биърлинг, катерач журналист, който работи сезонно пишейки официални съобщения от Химекс, отбелязва: „Ръсел силно го е грижа за шерпите му. Те са неговата фамилия. Това се вижда по това, колко щастлив е той сред тях. Винаги, когато може , Ръс яде заедно с шерпите. И той се буди всяка сутрин в 2 през нощта, когато те се будят да тръгнат през ледопада.” Himalayan Experience дава на всеки от катерещите шерпи радио, лавинен предавател, каски, дрехи и друга екипировка.

„Типичния западен катерач от комерсиална експедиция ще мине през ледопада шест до осем пъти” – отбелязва Конрад Анкър, „но шерпите минават оттам 14 до 20 пъти. За много от тях, режима е един ден носят товар нагоре, един ден почиват, после следващия товар – и така в продължение на седмици.”

Самия Брайс смята, че за всеки западняк, който се качва нагоре към върха, четири товара трябва да се качат нагоре по ледопада, плюс още два, които да се свалят. „Съотношението е винаги едно и също, - добавя той – „независимо дали сте едночленна експедиция, четиричленна експедиция или 60 членна експедиция като нас.”



Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[b:4b057e08]Треска за изкачване на върха[/b:4b057e08]

Промяната на маршрута по стената на Лхотце, беше недооценената история на успеха за тази година – пример за това как, с правилна комуникация, координация и работна сила, гидовете на Еверест може да намалят риска. Обаче, както го разказва Келог, по-голямата част от работата по фиксиране на въжета до Лагер 2 до върха се паднала на малка група от хора броещи се на пръстите на ръката, които благородно се самопредложиха, докато други не правеха нищо. Липсата на катерещите шерпи от Химекс, обикновенно едни от най-благонадежните хора допринасящи за фиксирането на въжета по маршрута, беше усетена осезаемо.

Втората седмица на май беше необичайно ветровита, и няколкото опита направени да се фиксират въжета от Лагер 4 до върха бяха провалени. На 16-ти май един серак се прекатурил в Лагер 3, по средата на стената на Лхотце, заравяйки около 15 палатки. Като по чудо само един катерещ шерпа бил пострадал. Като екип от катерещи шерпи довършили работа на 18-ти май, няколко хиляди желаещи се засилили към планината, за да са в позиция, за атака на върха.

„През миналите години, можеше да видиш точки, когато хората бяха горе по стената на Лхотце” – казва Чарлз Мейс, който на 18 май беше в долината срещу маршрута, тъкмо излизащ на Западния ръб с експедицията на Еди Бауер. „Тази година беше като линия направена с маркер. Лудост.”. Непрекъсната линия от около 150 катерачи се изкачваха по една 300 метра дълга зона от фиксираните въжета.

„Имаше толкова много хора пред и зад мен”- казва Симон Моро, който както Щек и Ралф Дужмовитц, се надяваше да изкачи върха без кислород. „Дори и в колата, никога не съм бил на толкова дълга и бавна опашка. Нямах кислород с мен и риска да заседна беше прекалено голям... Щеше да е пълен кошмар на южното седло.” Моро се отказал от опита си още ниско на стената на Лхотце.

Някъде по тази линия беше Ширия Шах, 33-годишна, родена в Непал жена, която се била преместила в Торонто, Канада, и се надявала да изкачи Еверест в чест на страната, в която емигрирала. „Няма нищо невъзможно в този свят” – както пишеше в нейната интернет страница. Дори думата „невъзможно” казва Аз съм възможен”. (I M POSSIBLE).” Шах била клиент на Хепи Фийт, базиран в Катманду снабдител, и била придружавана от двама катерещи шерпи. Тя не била наела гид за Еверест, въпреки, че това за нея било първия й сблъсък с Хималаите.

Шах тръгнала за Южното седло в 8 и 30 следобед. Повече от 17 часа по-късно, в два часа през нощта, на 19 май, тя била стигнала едва до южния връх, благодарение на комбинацията от задръстване и нейното бавно темпо. Въпреки, че многократно била предопреждавана от сирдара и катерещите шерпи, че се движи прекалено бавно, за да стигне и да се върне от върха безопасно, Шах продължила напред. След като стигнала до върха късно следобед, тя бавно слезнала до Балкона, свършил и кислорода и се спряла. В 10 вечерта тя припаднала.

„Тези хора... те просто не спират.” – казва Ули Щек, който сам изкачил върха без кислород на 18-ти. „Това е лудост. Тя е използвала девет бутилки кислород. После кислорода й свършил и тя умряла.” На повечето катерачи на Еверест се полагат шест или седем бутилки (които струват малко повече от 600$ всяка).

На същия ден, д-р. Еберхард Шааф, 44-годишен германец бил фатално споходен от височинен белодробен отток покрай Южния Връх. Ха Уенюи, 55 годишен, от Китай, бил намерен на Триъгълната стена не далече от там където Шах починала. Сонг Уон-Бин, 45 годишен корейски катерач, станал агресивен и дезориентиран, паднал няколко пъти по време на слизането и починал.

Ако имало общ фактор сред тези четири смърти, по време на първия прозорец за изкачване на върха, това било че никой от тях не катерил с най-добрите комерсиални експедиции.

„Ако погледнете отблизо хората, които закъсали на 19-ти, това бяха хора от малките оператори.” – казва Хамил, които отбелязва, че правилната организация може да предотврати определени потенциални проблеми по време на деня за изкачване. „Знаехме, че може да има задръствания, така че пратихме допълнително катерещи шерпи с още кислород, така че на клиентите ни да не им свърши преждевременно.”

„Непалските снабдители на екипировка все повече и повече преобладават, и няма никакви проверки” – отбелязва Дейв Мортън. „С интернет, хората осъзнават, че ако директно наемеш непалски снабдител цената е наполовина.” Той добавя, че тези хора после може да разчитат на ресурсите на по-големи групи, ако им трябва спасителна акция, още кислород или лекарства.

Дейвид Бръшиърс има по-общо обяснение. „Така става” – казва той – „когато амбициите ти не съвпадат с опита ти.”

[b:4b057e08]Сезон с плюсове и минуси.[/b:4b057e08]

В края на краищата, тези които успяха този сезон, бяха тези, които се приспособляваха най-бързо и бяха готови да приемат провала.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:4b057e08]Преминаване на бергшрунда по стената на Лхотце – това е първата технична част от маршрута[/i:4b057e08]

За двата американски екипа, които се пробваха да изкачат върха , трудностите по Западния Ръб бяха очаквани дори преди времето да се стабилизира достатъчно, за да позволи сериозни опити. Маршрута беше в изключително лошо състояние, с огромни петна изложени на опасност от изсъхнал син лед и чести срутвания на скали. Опита на Анкър за изкачване на Западния ръб в алпийски стил беше практически спрян, когато партньора му, Кори Ричардс, бил евакуиран от планината на 28 април след неопределено дихателно заболяване. Екипа на Еди Бауер First Ascent продължават опита си, дори знаейки, че има малък шанс за завършване на изкачването.

„Раздадените ни карти бяха доста очевидни,” – признава Чарли Мейс, - „но ние искахме да продължим. Чувствам силно, че ние бяхме един от истинските екипи в планината.”

Анкър, преждевременно, прехвърлил вниманието си на маршрута през Южното седло. Той пристигнал в Лагер 4 на 24 май без да има план, и да приема вариант с провал. „Аз вече бях се качвал на върха” – обяснява Анкър – „така че, не ме интересуваше да правя същото нещо отново.” След като си взел един ден почивка, той, както и Щек, ще продължи и ще направи рядко изкачване без кислород на планината (нещо правено от по-малко от 180 човека). Нещо дори по-значително, Щек и Анкър намерили начин да работят с катерещите шерпи в планината по време на изкачванията си. Анкър носил товар с екипировка от Лагер 2 до Лагер 4, и Щек, в един израз на наставничество, си партнирал с Тенджи Шерпа, на 20 години, който изкачил върха на първото си голямо Хималайско изкачване.

Един от най-забележителните опити на сезона дойде от Чад Келог. Следобеда на 25-ти, той тръгнал от ледопада, носейки Горе-текс маратонки с микро шипове, с надеждата да подобри скоростния рекорд на Марк Батард от базовия лагер до върха 22 часа и 30 минути. Затруднен от кишавите условия в ниската част и коремни болки, над лагер 3, Келог осъзнал, че темпото му е по-бавно. С малка вероятност да подобри рекорда Келог продължил до 8650 метра преди да тръгне обратно към около 2 и 40 следобяд.

„Часът в който трябваше да тръгна обратно от върха беше 4 часа следобяд, и аз осъзнах, че няма да мога да стигна до тогава дотам. Надявах се да завърша този проект тази година, така че да не се налага да се връщам обратно в този цирк... но ще се върна.” – си признава Келог.

[b:4b057e08]Вечно променящия се Еверест[/b:4b057e08]

Рано в началото на сезона, следобеда на 18 април, Ули Щек и аз тръгнахме от Горак Шеп, прашен куп от половин дузина лоджии кацнали напряко на ледника Кхумбу, и пеша отидохме към базовия лагер на Еверест. Тази вечер, на по чеснова супа и пица с колбас, ние се запознахме с другите катерачи, които споделяха разрешителното на Щек: трима опърпани словашки планинари, и също Шрия Шах. Нямаше претенции, че тези пет индивида от силно различни култури и с различен катерачен опит, имаха нещо общо освен общия базов лагер.

Когато отбелязах че четиримата, всички от които планираха да катерят без допълнителен кислород, силно увеличаваха техния шанс за измръзване и по-лоши последствия, Шах отговори категорично. „Не казвай такива неща!”. – ме сряза тя.

Тя ми се стори като отворен и добросърдечен човек – но също така и ужасно наивен.

Докато интервюирах хора за тази история, аз бях очарован от това как толкова силно различни реалности може да си съжителстват на едно и също място. На моменти се чувствах, че хората описват различни планини със съвсем различни условия. Разнообразието от изживяванията беше частично в мненията за колко хора е имало на планината. Общо, неофициално 548 катерачи са изкачили върха този сезон, правейки го най-успешния в историята (официалните данни не бяха достъпни по време на пускане на статията), 10 човешки живота бяха загубени, на равно с 1988 ставайки четвъртата най-смъртоносна година на Еверест.

В крайна сметка, сезон 2012 повдигна повече въпроси отколкото отговори.

Мнозина чувстват, въпреки широкоразпространената загриженост, че планината остава безопасна само за опитните планинари. Кентър Куул спори, „Жълтия Пояс (намиращ се между Лагер 3 и Лагер 4 е осигурен с болтове, както и части от ръба минаван в деня на опита за изкачване. В края на деня, условията за работа на шерпите сега са по-безопасни от предни години.”




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

„Аз мисля, че е нещо велико от страна на Ръс да не го е страх да спре екипа си и да ги изтегли от планината.” – казва Майк Хамил. „Имам голямо уважение към усета му за планината. Аз мисля че Еверест може да се изкачи безопасно с гидове, и мисля че се броят на пръсти компаниите които го правят. Вижте как бяха фиксирани въжетата на планината преди десетилетие. Имаше миш-маш от въжета. Сега ние се включваме на нови въжета.”

Междувременно, някои оплакват ефектите от комерсиализацията. „Еверест е разпродаден, до последния серак.” – обявява Келог недвусмислено. „Има много малко истински катерачи на планината. Почти всички са клиенти, гидове и шерпи.”

Анкър описва фиксираните въжета като „алпийския еквивалент на спортното катерене” потвърждавайки че има смесени чувства относно комерсиалната култура на Еверест. Той споделя поразяваща случка, на която бил свидетел докато слизал от планината последния път: „Подминах този човек на края на ледопада, а той говори по радиото си с шерпите, обаждайки се в базовия лагер, някой да му приготви раницата и да го чака на хеликоптерната площадка, така че той да може да отлети директно в Катманду. Този тип дори още не беше слязъл от планината, но беше прекалено нетърпелив да прекара една последна нощ в базовия лагер.”

Други се чудят дали членовете на обществото на водачите на Еверест не са станали толкова добри в това което правят, че е само въпрос на време преди да се препънат от успеха си. „Все повече и повече хора изкачват върха, а отношението изкачили върха/ починали спада” – казва Дейвид Бръшиърс. „Не може да спориш с успеха, но дали това е успех базиран на основополагащи ценности? Ако няма граница за броя хора, има момент в който това ще стане несъстоятелно , пет или десет години нататък.... Кога ще стигнем до момента, в който на ферибота ще се качат прекалено много хора и той ще потъне?”

Чад Келог повтаря тази загриженост. „Уважавам решението на Ръсел, но същевременно, човек какво правиш с 31 клиента в планината? Прави нещата с малко хора, безопасно.”

Мащабния инцидент, от който някои се страхуваха за 2012 за щастие не се случи. От смъртните случаи, по-голямата част бяха по вина на грешна преценка, особено катерачите, които се преуморили в деня на изкачването и отчайващо се нуждаели от силен водач или лидер. Също може само да се чудим, какво щеше да е ако например лавината от Нумпце падна в ден, когато има много хора по маршрута, или пък падането на сераци от Лагер 3 беше станало 24 часа по-късно. Да загубиш 15 или 20 човека само от един инцидент е реална възможност. В такъв случая света щеше да величае преценката на Брайс.

Както се оказа, решението му донесе както ползи така и вреди – въпреки, че няколко клиента си тръгнаха от базовия лагер гневни, той спечели незаличимото уважение на обществото на катерещите шерпи.

„Трудно е да оцениш колко решението на Ръсел повдигна уважението на шерпи” – казва Анкър.

Брайс звучи веднага самоанализиращ се говорейки за сезон 2012, загрижен за бъдещето, в крайна сметка, спокоен. „Ние направихме от Еверест, едно чудовище.” – казва той. „Но вярвам, че с контрол на нещата, може да качиш до 150 човека горе и да ги свалиш за един ден. Но трябва да има силни лидери.

„Знаете ли, през 1981, когато за първи път отидох на Еверест от южната страна, ние направихме 12 минавания през ледопада дори преди да направим напълно маршрута” – добавя замислено Брайс, внезапно звучейки повече като катерача, който той беше в по-младите му години отколкото като отговорния гид, който е станал. „Нямаше доктори на ледопада, така че трябваше сами да свършим тази работа, и ние си поехме риска. Сега хората, които идват на Еверест оставят риска за някой друг.

„Аз мисля че истинския дебат трябва да е : Само защото хората плащат да изкачат Еверест, колко рискове трябва да поеме екипа – гидовете, шерпите – за да се качат тези хора на върха?


Превод от английски:  Станко Йончев


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 1289 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Височинен алпинизъм:
К2 и другите осемхилядници по света
Лхотце
Подбираха за Еверест като за филм
Истината на Аврам Аврамов, или истината за Еверест
Западната стена на Gasherbrum IV
Хан Тенгри
КОНТЕЙНЕРЪТ
Еверест – най-високата цена
Да бъдеш или да не бъдеш ...
Височинна болест


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Petzl


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2018

Sitemap