Вертикален свят
Школа Курсове Изкачване Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Приказка за два счупени пръста и една стена



Станко Йончев и Димитър Колешев  |  Редактирана на 08/01/2013


Може би някъде преди година ми се роди идеята да си направя катерачна стена под някакъв вид вкъщи. Майка ми и баща ми бяха сравнително скептични, доколкото едно е да си говориш ей така, но съвсем друго да тръгнеш да правиш нещо. Реално така си тръгна годината, нямах особено, ако въобще имах някакви пари, които да вложа в каквото и да е, горе долу гледах да оцелея нищо повече. С приближаването на лятото обаче баща ми започна да ми се връзва на акъла и се почнаха едни велики планове кое как къде и т.н.

Така дойде момента за решението, къде точно ще бъде великото съоръжение и колко ще е голямо. Цялата идея се въртеше около един останал дървен материал, който баща ми купил преди великия преход или по-скоро по време на прехода с цел да вложи в нещо малко пари. Като материала е бил до определен момент писан за покрив на къща, но така не беше мърдал от една барачка в ъгъла на двора за може би 18 години. То хубаво ама решихме мястото да е на мястото на една друга импровизирана барачка или с други думи скован от дядо ми навремето надвес, под който той беше сложил дървен материал от една къща, която по време на първоначалния строителен бум изчезна и на нейно място се появи едно блокче. Целта беше колкото се може повече от дървения материал да влезе, така че поне за това да не се дават пари.

Добре но все пак колко голяма трябва да е една стена. Всеки катерач му се ще да има едва ли не цяла голяма зала вкъщи, ама нещата не стоят така, като се стигне до момента, реално какво може да построиш в имота си, всичко се променя. Общо взето отстоянието от съседния парцел е важно в момента понеже „строежа” реално беше близо до оградата със съседите. Но няма да ви отегчавам със сухи факти, продължавам с историята. Какво ме ограничаваше, първото и основно беше материала, който имах. За тези, които не знаят дървените греди се продават с дължина най-много 4 метра, от там нататък всичко по-дълго или трябва да се прави със снаждане или от друг материал да кажем стомана. Като доколкото знам конструкциите на стените в големите зали са стоманени, най-вече защото стоманата е благ материал за правене на сложни конструкции и най-вече за сложни връзки, болтовете и заварките са по-лесни за изпълнение. Та явно височината щеше да дойде към 4 метра, а другите размери просто бяха съобразени с вместването в мястото, което бяхме отделили в двора. С други думи в план размера стана 3.5м на 5.7м.

От там нататък започнах да мисля как да изглежда цялото чудо, бях говорил с Митко хипотетично по въпроса и той ми беше казал, какво мисли, че е най-хубаво да има излизане от таван и стена с променлив наклон и т.н. Да ама тея работи като конструкция хич не са прости, а и обикновено се навързват към нещо готово, което е кораво. Мястото беше прекалено малко, за да се правят такива чудеса, а и вече се почваше да се мисли и колко пари ще влязат в моята барака. Затова след кратко разсъждаване на семейния съвет и ровене из нета от моя страна се реши че едната стена ще е скосена, а другите прави, като покрива ще продължава от края на наклонената стена надолу, горе долу тип хижа. От там нататък срещуположната стена на наклонената щеше да си остане права, заедно с третата страна, а четвъртата щеше да има подкос и да стане реално отвътре наклонена, като там си вмъкна един кампус борд. Баща ми се въодушеви и направи един модел от клечки на стената. Докато аз правих някакви чертежи и груби сметки да видя как да направим конструкцията.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

Така лека по лека стана август и започнахме да разбутваме бараката та да освободим място. Веднага започна да стои въпроса: добре де ама на какво ще стъпи туй чудо, за който не знае на всяка сграда се правят фундаменти, които имат за цел да предадат натоварването от сградата на почвата. След мислене кое как да дойде дали да бъркаме бетон или какво и докъде да фундираме ми дойде идеята, че в службата изпитваме бетонови кубчета от бетонните възли, които след като се изпитат се хвърлят и се чудим къде да ги денем, та направихме сметки и решихме да направим 6 фундаментчета 30x30 които да влизат към 60 сантиметъра надолу в почвата.

След като разчистихме терена и направихме една нивелация, се оказа че има към 60 сантиметра денивелация от едната страна към другата, няма лошо просто от едната страна ще се зидат още кубчета. Да ама, това е в подножието на Витоша, който не знае почвата е супер камениста, има няма 30-40 сантиметра надолу и започват да излизат камъни, камъчета и големи павета. Както се оказа излязоха едни павета, дето нямат вадене. Така набързо се смали височината на фундаментите, какво да се прави, щяха да ми останат кубчета, все щяхме да ги вложим в нещо.

Като да обясня набързо: всичката работа се вършеше вечерта след работа и събота и неделя, когато нямаше други задачи. Общо взето започнах все по-малко и по-малко да катеря. И когато започнахме с фундаментите реално спрях, набирах се нещо и тренирах, но дотам. Всъщност фундаментите ги завършихме на лампа някъде към 10 часа вечерта, вече се очертаваше, че бая труд по нощите ще трябва да се хвърли, за да излезе нещо като резултат.

Хубавото беше, че практически не си бях взимал отпуска за тази година, и макар че бях мислил отпуската да я ползвам за катерене, явно нямаше да я бъде тая, ако исках да имам стена. То при мен отпуската винаги се взима с условността, че ако нещо излезе ще трябва да се телепортирам в службата и така беше и сега, малко на тръни, защото чаках едни чужденци за една поръчка, а те се моткаха с решението си и можеше да се наложи да прекъсна.

Но още не съм стигнал до отпуската. Сложихме надлъжни греди върху фундаментите и наредихме напречни греди между тях, като между напречните греди сложихме парчета от греди да се изравни всичко, за да направим долна рамка, върху която да стъпи конструкцията. Някъде тогава бачках и на един обект, като нямаше събота, неделя и празници, направо бях луднал по цял ден на един покрив в центъра на София връщах се и започвах да чукам и дигам греди вкъщи. Плачех си за отпуска, ама шефа каза като свършим, та какво да правя.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

В крайна сметка си взех отпуска и тъкмо 3-тия ден от отпуската започнахме да слагаме гредите от рамката и докато размърдахме гредите, които бяхме развадили баща ми ми бутна една греда 10x10 на четири метра и тя падна баш на палеца на крака ми. Веднага ми беше ясно, че съм я втасал, ама айде довършихме си работата. После се видя че нокъта ми е тръгнал да посинява, тече кръв, въобще хубава картинка. Нощта не знам дали спах, май към сутринта се унесох. След като станах, се реши че ще се ходи в Пирогов, какво да се прави. Отидох. Както винаги там беше лудница, но ми пуснаха един ренген. После влизам в кабинета и ми казаха директно: счупил си го. Отиде катеренето. Честно казано не си мислех до момента, за последствията и колко самото катерене зависи от това да си здрав. Как да е, омотаха ми пръста, след като се наложи да си сваля сам превръзката, която майка ми направи, докато сестрата блееше как се гърча, понеже не знаела какво съм вързал (мила родна картинка). Доктора реши да вземе някой лев и ми вика- „Трябва едно направление да си вземеш, пак да те видим, как ще са нещата”.

Реално обаче аз си чувствах крака добре понаболяваше ме като натисках с палеца и беше ясно, че ще ми падне нокъта, но си ходех нормално. С други думи обекта ме чакаше. Попочинах малко с мазането с импрегнатор на гредите отдолу и разкарване напред назад за пирони. Отпуската с две думи си стана просто работа на друго място, ставах хапвах и айде горе. Спирах за обед и после продължавах до вечерта, когато баща ми идваше и се захващахме да правим нещо, което аз не бих могъл сам да направя, а именно слагането на напречните рамки, които представляваха две колони с една греда отгоре. Като решихме да сме модни и да ползваме удобствата, които сега се ползват в дървените конструкции, с други думи готови планки, с който се прави връзката между отделните елементи.

Забавата дойде като започнахме да вадим гредите, които щяхме да вложим за колони и греди на конструкцията отгоре, оказа се че навремето дядо ми ги складирал мокри и макар да са били разделени с летвички и натрупани една върху друга те са се изкривили и усукали. Това може би ни беше и грешката решихме да ги вложим както са, но като започнеш да слагаш криви работи ти идва крива сметката, не са нивелирани нещата и се зориш да сложиш останалите неща.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

По време на отпуската успяхме да направим скелета на конструкцията. Като общо взето направихме четири рамки, на които аз после доковавах отгоре ребра. Всичко разбира се не мина без инциденти системата ни на вдигане на рамките беше аджамийска, като първата вдигнахме като нивелирахме колоните и после качвахме гредата, втората рамка вдигнахме цялата отдолу, така и третата, четвъртата трябваше да е по първоначалния метод. С други думи някъде вече по-тъмно заковахме колоните и аз тръгнах да качвам гредата, качих я върху колоните и докато заковавах планката на едната колона се изсули от другата страна и ми подпря на главата, докато бях на стълбата, как да е озорих се и я вдигнах с диви усилия в другия край и я заковах, но оттам нататък свърши работата по принципа до когато свършим плана, който баща ми си е наумил за деня.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

Може би когато тръгнахме да правим скелета изникна въпроса, за това как ще се осветява това нещо, ща не ща трябваше да имам врата, над която бях решил да си сложа трейнинг борда. Но бункера трябва все пак и да има някакъв прозорец, та щеше да има дупка с прозорец в едната стена, нямаше начин, трябва отнякъде да влиза светлина. Баща ми изнамери отнякъде един прозорец, който заковахме между две от колоните и стабилизирахме работата. Някъде в този момент отпуската ми свърши, макар да беше две седмици и половина. Пукаше й на стената колко труд и пари вкарваме.

Въпроса за това, с какво ще се затвори барачката стоеше още от началото имаше в службата покривни и стенни панели, които бяхме изпитвали и всичко беше въпрос на това шефа ми за какви пари ще ми ги даде, измисли той една цена докато гледаше тавана и вместо цялата барака да се затвори с такива панели се оказа, че само покрива ще е от такива. Та докарах баш преди да си взема отпуска със служебното камионче четири панела по 4,4 метра и ги оставих да чакат времето си .

Времето си минаваше и вече беше октомври, и макар да беше слънчево все някога щеше да завали, пък не може така да висят нещата, дървото дъжда му вижда сметката. То хубаво, ама едно е да буташ нещо на един метър над земята друго да се пробваш да го качиш на 4 метра. След голям зор и като стана очевидно че няма да можем цели да ги качим ги нарязахме на две парчета и ги избутахме от наклонената страна нагоре. За наклонената страна въпроса седеше на дневен ред, като баща ми имаше идеи за керемиди, ама отиваха нещата по-скоро към не. В крайна сметка успя от познати да измоли ползвана покривна ламарина, с която го направихме. Като стана така че едните ламарини бяха с различна вълна , не ни стигнаха и правехме кръпки с друга ламарина, въобще с каквото можехме да докопаме го затворихме.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

Да ама туй чудо трябва и да се затвори и от другите страни. Като до момента съвсем леко прокапваше, идваше времето, когато можеше и да почне да вали. Макар и да имахме бая хубави дни натътака и есента да беше сравнително слънчева вървяхме по план. Баща ми реши да си вземе отпуска, за да го затвори, като от едната страна вложихме един сачак, който както се оказа е доста пипкава работа за редене и коване, особено след като е седял толкова години и се е поизкривил. След като вложихме доста от сачака, баща ми реши че останалото ще го правим с дъски, първо, защото щеше да е по-бързо и второ защото според него сачака нямаше да ни стигне. Общо взето неговата отпуска влезе в рендосване на дъски и коване, заедно с майка ми.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

Затварянето на стената разбира се също така не мина без инцидент, за да се хванат плоскостите шперплат от правите стени слагах напречни гредички. Докато ковях една такава гредичка с планки от страната на стената с кампус борда, с всички сили си изпрасках палеца на дясната ръка с чука. Разбира се последва съкратена процедура, бинтоване, неспане една нощ, тоя път обаче ударих пас и не ходих в Пирогов, няма нужда само да губя време вече ми беше ясно какво съм направил.

Следващата стъпка от плана трябваше да сложим дъски за под, защото не беше особено забавно да ходиш от греда на греда, нищо че бяха на към 40 сантиметра една от друга. Но проблема беше, че входа е някъде на 50 сантиметра над земята и доколкото на мене не ми пречеше да прескачам директно горе за баща ми си беше зор. А също така и трябваше да вкарваме сума ти дъски оттам. Речено сторено направихме едни бързи сметки, колко кубчета ни трябват и как ще дойдат стъпалата. На следващия ден докарахме от службата кубчета и бяхме готови. Изкопах малко надолу и започнахме да действаме с теракола. Да ама сметката хубава хубава ама неточна, оказа се че какво съм смятал не излизаше сметката с едно стъпало и с още толкова кубчета. Следващия ден пак имаше акция до службата и довършихме великото дело. Отгоре на стъпалата сложихме бетонни плочи и наредихме още няколко за да не се каляме докато стигнем до обекта.

Както казваше една колежка, докато имахме почивка от лекциите в една особено студена зала във ВИАС- „Затваряй вратата, да не живееш в хан.” . По логиката че ще вкараме де що има материал, решихме да вкараме входната врата от къщата на баба ми и дядо ми, то хубаво ама вратите от там складирани на едно място и затиснати хубаво с какви ли не чудесии, то падна едно вадене, и разбира се вратата беше най-отдолу. С малко подлагане оттук оттам заковахме касата и захванахме вратата. Ковнахме и една дъска за прага и бяхме готови за следващата стъпка.

Следваше пода, който щеше да е като стените от рендосани дъски или грубо казано от дъски, които трябваше да се рендосат. Разбира се гредите, които бяхме наковали на пода се оказаха първо леко криви и второ не с равна височина една с друга. Решението на проблема, рязане на дъските на по-къси парчета и после бой с десет сантиметрови пирони, докато приберат дъските, за да се изравни пода. Разбира се като се взимат дъските без нужните инструменти са с различна широчина отвориха се фуги, въобще пълна забава. След като лека по-лека заковахме пода беше време за доковаване на напречни гредички още където трябва и след това шперплата.

Гредичките не бяха нищо особено, мериш разстояние, режеш, после не става режеш пак, рендосваш и заковаваш с планки и моите любими 10 сантиметрови пирони. Повтаряш доста пъти, без да си заковеш някой от пръстите и е готова работата.

Преди обаче да сложим шперплата, трябваше да сложим все пак някаква изолация, няколко рула каменна вата влязоха като стой, че гледай. Като преди да се сложат се виждаше, че тук-таме има дупки между дъските и гредите и на помощ дойдоха няколко флакона полиуретанова пяна.

По това време вече захладня и заваля сняг, с други думи стана гърч на обекта, взехме една печка да ни топли, но както се оказа от пода духа та се къса, та максимум ако качеше до 5 градуса беше добре. Познатия график си продължаваше къщи, работа, обратно в къщи, и горе на стената. Започнахме да хващаме плоскостите в наклонената част, познатите проблеми се появиха пак изкривени греди, рендосване и чак тогава подготовка за слагане на плоскостта. Кроене на плоскостите, отбелязване на дупки за хватки, дупчене, отбелязване на дупки за винтове, дупчене, слагане на плоскостта, дупчене на дупки в гредите и завиване на винтове. За към една седмица привършихме с плоскостите и остана пода.

Макар да смятах, че не е толкова фатално и да си останат черни, майка ми и баща ми бяха за боядисване. Избраха цветове и докато аз бях на работа майка ми боядисваше, заедно с баща ми, който имаше още няколко дни останала отпуска и си я ползваше. За съжаление се оказа, че боята не е много добра и трябваше три пъти да се мине докато покрие, но какво да се прави.

Следващата стъпка беше пода, ако се погледне от вън барачката изглежда че е във въздуха, и от това имаше неприятни последствия, духнеше ли през фугите се чувстваше полъха. Първата ми задача беше да запълня фугите между дъските с кит, което за два дни след работа свърших, като поне според мене работата малко се пооправи. Но истината е че пак беше студено, отпреди това бяхме усетили че така ще стане, така че се реши освен обикновената мека подложка за ламиниран паркет да се вземе още една по-дебела и по-твърда, като в последствие ще заградим отстрани барачката така че да не духа отдолу толкова, което ще даде по-добра изолация. Разбира се пода беше леко крив, с тук таме изпъкващи дъски, но никакъв проблем за рендето и малко гърчене по пода. Сравнително набързо изпраскахме целия под. Срока за довършване наближаваше, или с други думи нова година, точно преди коледа свършихме с паркета и спокойно изпразнувахме. На коледа вече не катерил от сума ти време ми писна, почистих колкото можах, взех хватките и си направих няколко маршрута, без да влагам прекалено много мисъл. Разбира се установих, че съм станал пълен кашкавал, пръстите ме боляха а движенията ми бяха като на скован новак.

Какво още ни оставаше: боядисване на стената, която беше затворена с гипсокартон, плот за масата, докарване на два стари матрака и направата на кампус борда. Общо взето обаче бяхме забавили крачка, просто вече се усещаше теглото от цялата работа, която бяхме свършили дотук. Преместих си трейнинг борда, хванах го и една вечер за към час два подготвихме първите летвички за кампус борда. Искам да кажа, че прецизността малко беше останала на заден план, а доколкото се режеха на око, едните станаха по-големи, а другите по-малки, нищо, че трябваше да са еднакви. Захванахме ги и реших да се пробвам, като последния идиот без загрявка, без нищо, не можех да отлепя от първата летвичка. На следващия ден втори опит, всичко супер ама пак същия метод и на дясната ръка разтегнах нещо по пръстите, то се видяло, че ще си почина още малко, то не че нямах нужда пръстите ми не бяха свикнали и от катеренето бях си пробил кожата на върховете на почти всички пръсти. С други думи забава. Така си и дойде новата година, минах два пъти стената с гипсокартона с боя, подготвихме другите летвички за кампус борда, и просто оставаше разни други хватки да си направя, первази за паркета и евентуално някакви калъфки за матраците. Като това са сравнително незначителни неща и не смятам да влизам в подробности, а просто за финал да ви дам малко съвети относно как да си направите стена, или нещо подобно ако имате възможност.



Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


[b:80c77c65]Какъв наклон да е стената[/b:80c77c65]

Принципно е хубаво, както би казал Митко, стената да е с променлив наклон. Реално трябва да сте наясно с възможностите си, ако не можете да направите стена с променлив наклон. Ако сте много напреднали стена с по-голям наклон е по-добра, ако тепърва започвате по-скоро напълно вертикална стена е добра за вас. Според мен стена с наклон от 10 до 15 градуса е едно добро решение, за повечето хора. Не че е лошо да е напълно вертикална, но просто това ви ограничава до определена степен, в смисъл, че като започнете да задобрявате дори и да сложите супер малки стъпки и хватки, няма да ви е интересно, докато при стена с наклон 10-15 градуса може да преминете от големи хватки към по-малки и ще има още заигравка. Хубаво е да имате и таван, за да тренирате движения в таван или грубо 2-3 метра на 3-4 метра в таван.


[b:80c77c65]Какъв шперплат да си взема за стената?[/b:80c77c65]

Принципно най-силната фирма у нас за стени Walltopia предлага плоскости за катерачни стени, ако сте мноооого богати може и да си ги позволите, цените за нетретиран шперплат са 70 евро на квадрат, а за третиран 90 евро на квадрат. Варианта за всички останали са плоскости хидрофобен шперплат, цената му на платно е към 55 лева, като то е с размери 122x244, има различни дебелини, като аз бих ви препоръчал 22 мм. Може и да си мислите, че и OSB-то или както много хора го знаят ПДЧ е вариант, но за да ви дам ориентир ще кажа че якостта на шперплата приблизително е от 3 до 5 пъти по-голяма от тази на OSB-то.


[b:80c77c65]През какво разстояние да подпра шперплата?[/b:80c77c65]

От скромните неща, които аз прочетох от ръководството на Metolius е хубаво да го подпрете през 60 сантиметра ако подпорите са ви вертикални. Нищо не пречи и по-нагъсто да ги подпрете.Ако нямате такава възможност, тогава сложете напречни гредички през 60 сантиметра, според мене това е добър вариант.


[b:80c77c65]С какви болтове и през какво разстояние да захвана шперплата за носещата конструкция?[/b:80c77c65]

От ръководството на Metolius извадих следната информация, захващане с винтове Ф4 през 15, аз възприех тактиката Ф6 през 25см, като е хубаво ако е в силен надвес да ги посгъстите. Като сложите първия по-близо до ръба на плоскостта.


[b:80c77c65]Какви хватки да си взема?[/b:80c77c65]

Отново бих споменал, че това зависи от колко сте напреднали. Аз бих препоръчал повечко малко по-големи от тези, на които може да направите да кажем 4-5 набирания, 15-20 по-малки за стъпки и няколко големи джоба. Разбира се това зависи и от наклона на стената ви. Общия принцип е колкото повече толкова по-добре.


[b:80c77c65]Откъде да си взема хватки?[/b:80c77c65]

Единия вариант е HRT или с други думи подразделението на Walltopia за правене на хватки. Цените честно казано според мене не са за нашия джоб, освен ако нямате отстъпка покрай някой познат. Цените на другата фирма, от която можете да си вземете хватки , Устето са така да се каже народни. Те са базирани във Велико Търново, но няма проблем да пратят хватките с куриер, според мене са супер точни и разбрани, избора не е толкова голям като HRT, но според мен достатъчен. Също така в София, магазин Алпи продава хватки на Устето, но освен ако не мислите да си взимате една две хватки между другото си поръчвайте директно, просто ще ви излезе по-евтино. Друг вариант за HRT е да си поръчате през Стената, бих казал недейте, поръчайте си директно, така можете да сте по-спокойни и да знаете кога ще дойде поръчката ви. Поръчка аз направих през сайта им, като те после се свързаха с мен.
Ако имате възможност, разбира се, можете да си направите хватки от дърво. Като освен такива, които се захващат с винтове, може да си направите и такива които се захващат с болтове. Хубаво е да сложите шайба на хватките с болтове, така че след няколко натягания да не се изяде дървото. Можете след като ги подготвите да ги намажете с епоксидна смола и отгоре да ги поръсите с пресят пясък.


[b:80c77c65]Как се захващат хватките за стената?[/b:80c77c65]

Хватките се захващат или с болтове, като за всяка хватка се прави дупка, от едната страна се слага шипова или T-образна гайка с вътрешна резба. А от другата заедно с хватката се навива болт с цилиндрична глава и дупка за завиване със шестограм. Болта е М10. За завиването му ви трябва шестограм с глава 8мм. Дупката, която правите трябва да е с диаметър 12мм, за да влязат гайките. Това са хватките с дупки за болтове, тези с дупки за винтове се захващат с винтове Ф5 за стената, като аз лично установих, че за някои от хватките на Устето по-добре прилягат винтове Ф4,5мм.


[b:80c77c65]През какво разстояние да сложа дупките на шперплата и по-какъв начин да ги разположа?[/b:80c77c65]

Ако хвърлите едно око към страницата на Walltopia ще видите, че вариантите са от 20 сантиметра до към 15 сантиметра разстояние между дупките. Можете да дупчите както шахматно така и една над друга, принципно четох че шахматното дупчене позволява възможност за повече вариации, според мене това не дава голяма разлика. Имайте също така в предвид, че една шипова гайка струва към 23 стотинки, като наблъскате много дупки трябва да си вземете и толкова шайби, като ако нямате достъп отзад не можете да слагате нови дупки с шайби. Трябва да свалите цялата плоскост, за да сложите нови гайки.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[b:80c77c65]Каква конструкция да направя, за да си подпра стената?[/b:80c77c65]

Честно казано бих ви посъветвал да се посъветвате със строителен инженер за това. Нещата много зависят дали правите нова конструкция или се връзвате към готова такава.


[b:80c77c65]Какво да използвам за дюшек?[/b:80c77c65]

Принципно ниско до земята и при вертикална стена можете да минете с обикновен краш пад, но ако имате надвес или таван определено ви трябва някакъв дюшек. Вариантите са два, стари матраци, които не ползвате, или пък другия вариант е да си направите дюшеци като в залата. Как става това – купувате си три слоя дунапрен общо с дебелина 40 сантиметра, като средния нарязвате на ленти и лепите слоевете един за друг, а отгоре можете да сложите някакъв промазан плат, който да захванете за пода, като му направите дупки отстрани, където да излиза въздуха, като падате. Принципно за нормалните краш падове, долния слой е по-мек от горния, но това е по ваша преценка.


[b:80c77c65]Как да си измислим маршрут?[/b:80c77c65]

Един от най-лесните начини е да гледате някои от състезанията по катерене и да вкарате няколко движения от там едно сред друго. Разбира се като имате повече опит и техника, ще ви идват нови идеи за движения и маршрути. Като трябва да възприемате домашната стена, като място, където можете да тренирате по-сложни движения и техники, както и сила и издръжливост. С други думи хубаво е в маршрутите да влагате упражнението на определена техника, или пък забавни неща като скокове и т.н. Вариант за направата на вариации е използването на по-малки хватки и стъпки или пък разместване на стъпките и хватките, така че правенето на движенията да е по-трудно.


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 2235 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Разни:
Как да си захванем трейнинг борд или хватки в къщи
Историята на женския алпинизъм
Един прекрасен зимен ден
Бъдещето на алпинизма
Как да загреем преди катерене
Истините на живота
Стръмни Върхове - ревю на книгата
Нийл Гришъм – 15 съвета за начинаещи
Моите планини - Втора част
Преди да се родя и след това


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два предишни опита за изкачване на Ел Кап изцяло свободно соло с въже са направени до сега. Те също бяха по Freerider като съответно беше ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребителското си име 3. Да отидете в страницата на класацията - htt ...
  • 01/06/2006

    Скиор оцелява след 2600-футово падане на Denali

    коментара


    Ed Maginn се търкаля половин вертикална миля надолу по маршрута Orient Express на Denali последната седмица, но оцеля с малки наранявания. 33-годишният, изключително опитен ски алпинист от Юта, се спуска от 20,320-футовият връх с двамата си партньори и преодолява на ски около 1,000 фута от Orient Express, един дълбок снежен улей, който е успореден на Upper West Rib, когато изведнъж пада по време на едно ...



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...
  • 03/04/2008

    Снимки от Кавказ

    коментара


    Галерия със снимки от Кавказ.
  • 01/04/2008

    Български катерач загина в Канада

    коментара


    29-годишен български катерач загина при планински инцидент в канадската провинция Британска Колумбия. Ивайло Минков е опитвал да изкачи заедно с приятелката си заледен връх в Маунт Денис, информират местни медии. Българинът обаче се изпуснал и паднал от около 30 м височина. Неговата приятелка, която единствена го придружавала в изкачването, не ...


Курсове по катерене и алпинизъм


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2018

Sitemap