Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Произход на болдър катеренето - част 1



John Gill  |  Редактирана на 11/01/2012


[b:cf697ec6]Джон Гил е наречен от мнозина „бащата на модерното болдър катерене” и има защо. Неговата идея за болдър катеренето като отделна дисциплина, вместо само за тренировка за дълги маршрути, била напред за времето си. Той е един първите, които използват магнезий и възприемат динамичния стил на движение по скалите, това, което ние разбираме под болдър катерене, се дължи най-вече на визията на Джон. Не само че идеите му били нови и много напредничави, но и физически той бил особено силен, неговия болдър маршрут The Groove в Колорадо изкачен през 1978, за сега е изкачен само още веднъж и е поне 7c+/V10, толкова е напрягащ, че един катерач счупил гръдния си хрущял докато го пробвал.

Това което следва е превод на малко над половината от неговия труд: „The Origins of Bouldering”, който освен че можете свободно да прочетете на неговия сайт www.johngill.net можете и да закупите на книга оттам. Като този откъс се публикува с разрешението на г-н Гил, както ми написа той като го питах дали позволява: „Да, Станко. Моята интернет страница е изцяло с образователна цел и се радвам да споделя това знание.”

Надявам се написаното да ви даде един по-дълбок поглед към един вид катерене, чийто смисъл все още убягва на много хора у нас.[/b:cf697ec6]


[b:cf697ec6]История на Болдър катеренето – кратък обзор

Традиционно болдър катерене[/b:cf697ec6]

Недокументираните болдър изкачвания или болдъринг – в зависимост как сте го възприели – може и да е било практикувано почти от средата на 19-ти век, когато алпинизма започнал да процъфтява. Швейцарските гидове и клиенти им най-вероятно прекарвали доста от дъждовните дни на болдърите вместо да се отправят към високите върхове. Както гидовете така и аматьори най-вероятно са се упражнявали на малки местни камъни в подножията на планините дори и при хубаво време.

От къде е първото ни сведение за началото на болдър катеренето? Някои си мислят че всичко е започнало с Крис Шарма в началото на 1990-те. Други мислят, че всичко е започнало с мен (Джон Гил) през 50-те години на миналия век. Трети пък мислят че Пиер Алан и неговите 'Bleausards са дали начало на спорта през 30-те години на миналия век. Всъщност, катерачите са се покатервали по болдърите във Фонтенблу още през 1874. Покатерването и лесното катерене счита ли се за болдър катерене? Ако да, тогава катерачите от Фонтенблу може би са първите, които са се възхитили на спорта.

Не само че ранните катерачи там си записвали какво катерили, но и тези изкачвания – независимо дали били на установка или не, били правени поколение след поколение от Парижките катерачи, които предприемали кратката екскурзия до Фонтенблу за да се упражняват за Алпите – и продължават почти без прекъсване до сега. Това непрекъснато катерене сякаш го няма никъде другаде, но най-важния напредък в трудността се случил във Фонтенблю през 70-те години на миналия век.

По-подробен изглед към ранните болдър изкачвания – които се случвали по света, и не концентрирани само около една зона като Фонтенблю – сякаш са във Великобритания през 1880, водени от Оскар Екънстейн – нисък, но корав катерач гимнастик, който можел да направи набиране на една ръка. Алистър Кроули разказва как Екънстейн изкачил един маршрут по Y-Boulder-а в Лейк Дистрикт, който други добри катерачи не са могли – за мен това свидетелства за една състезателна среда, в която болдър катеренето не е било само тренировка за катеренето в планините. Екънстейн може би е бил първия същински добър катерач в този спорт: катерач, който не само поставял все по-трудни маршрути, но и допринасял съществено към еволюцията, философията и практиката в самото болдър катерене:

В Шотландия – през 1880-те – Фрейзър Кемпбел и други често се занимавали с приятната тренировка, която те описвали като „болдър катерене”.

Въпреки това, голямата част от Английските катерачи отказвали да признаят болдър катеренето като спорт по само себе си доскоро, за разлика от Френските асове на скалите в годините между двете световни войни – които започнали да възприемат болдър катеренето като нещо различаващо се от традиционното катерене.

[b:cf697ec6]Отклоняване от традицията[/b:cf697ec6]

Пиер Алан и хората, с които той се движел популяризирали катеренето на огромните камъни във Фонтенблу във Франция през 30-те години на миналия век, и след войната през 40-те, отстоявали, че този тип катерене има съществена стойност в района на Фонтенблу – важна стъпка на стария континент. Те скъсали с традицията, определяща болдър катеренето като само нещо за тренировка – във Фонтенблу, но само там. Катерачите от там правели прости динамични движения, използвали смола за краката си, и започвали да катерят от малки болдър килимчета. Очевидно Алан заслужава заслуги като младия майстор на спорта.

През 1947 Фред Берник направил първите дълги траверси (circuits) във Фонтенблу като тренировка за алпийските изкачвания. Английските болдър катерачи може би са тренирали по подобен начин, когато могли, но французите въвели това определение. Интересно е, но почти по това време (1941) един катерач направил 300 метра дълъг траверс по скалите в Харисън Рокс, покрай Лондон, популяризирайки да се катери във пясъчниковите подножия, подобни на тези във Фонтенблу.

[b:cf697ec6]Развитие на модерното болдър катерене[/b:cf697ec6]

Възприемайки катеренето като продължение на гимнастиката, вместо просто разходка, аз възприех подход като гимнастическо упражнение към късите изкачвания на скали, или по-точно болдъринга, в Америка през 50-те години на миналия век. От залите за гимнастика, аз въведох талка в скалното катерене. Вдъхновен от контролираните скокове с пускания и хващания от артистичната гимнастика, аз започнах да пробвам контролирани динамични движения, като техника, която най-вече използвах, така и като нещо необходимо за преминаване на някои маршрути, като нарекох някой от тях "free aerials" (дайнота). Аз също така измислих и първоначална и съвсем отделна система за категоризиране – подходяща независимо от болдър зоната. Също така може би аз съм първия катерач, който сериозно се е занимавал с болдър катеренето и които е популяризирал този „нов” спорт като универсална дейност – която не е ограничена само в определена местност – и водех борба за приемането му като значима част от скалното катерене.

За много катерачи това е началото на модерното болдър катерене. Моята статия в Журнала на Американския Алпийски Клуб от 1969 – „Изкуството на болдър катеренето” – насърчи възприемането на болдъринга като автентична форма на катерене. Имаше още няколко американски катерачи през 60-те години, които възприемаха болдър катеренето като съвсем отделен и артистичен тип катерене – включително и Рич Голдстоун, гимнастика и катерач от Колорадо, Пат Амент, гения от Девилс Лейк, Пийт Клийвланд. Но към средата на 70-те повечко други катерачи, също започнаха да се концентрират върху изкачването на малки камъни.

Използвайки V-категоризацията на Шърман – направена за категоризиране в Хуеко Танкс през 90-те – бих казал че англичаните достигнали V0 и V1 към 1900. Ален и неговите приятели най-вероятно стигнали до V3 през 30-те. А към 1950-те други във Фонтенблю вдигнали нивото до към V4 или V5. Въпреки, че повечето от маршрутите до късните 50 години на миналия век бяха от V2 до V7, на моменти правех движения до към V9 и V10, но най-вероятно не по-трудни.

Джим Холоуей най-вероятно достигнал до V12 и нагоре през 70-те. Той рядко се занимавал с лесни работи, и бил един от първите, които влагали значително време и усилия – дни и седмици – за да мине определени движения. Това отношение било значително различно от това на болдър катерачите от моето поколение. До преди това, дори и много добрите катерачи (включително и аз) прекарвахме най-много няколко часа в измисляне на движенията на отделните маршрути – ако това не беше достатъчно, преминавахме към други предизвикателства. Холоуей, слаб, но грациозен и силен – и особено висок – станал един от първите, чиито физически заложби породили вървящите до момента разговори за това до колко генетиката влияе при определяне на трудността.

Броя катерачи изкачващи двуцифрени категории значително се е увеличил след това. А трудността е стигнала дори по-нагоре. Плюс това вида на болдър проблемите се е променил до известна степен, като някои изискват освен възможността да направиш определени движения и издръжливост. В един момент в края на 20-ти век, срещаните от време на време установки били изоставени от повечето болдър катерачи в полза на болдър килимчетата.

В последващите страници, бих искал да позволя на катерачите от миналото да разкажат за техните преживявания. Където няма директно цитиране, аз съм разказвал. Нямам за самоцел да съм философ. Само искам да ви запозная с катерачите, които са катерили болдъри в историята на скалното катерене (най-вече, но не само – като тренировка за дълги маршрути) и че тази дейност постепенно е съзряла до степен, в която много от катерачната общност сега приемат болдъринга като съвсем отделна значителна част от катеренето.

Думите, обаче, не казват достатъчно колкото историческите снимки…

[b:cf697ec6]Ранните английски болдър катерачи[/b:cf697ec6]




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:cf697ec6]Болдъринга е исторически значим и почтен спорт!
Снимка British Mountaineering - Claude E. Benson, 1909[/i:cf697ec6]

Английските катерачи от края на 19 –ти век въвели думите болдъринг и проблем възприели и започнали да развиват скалното катерене като спорт. Твърде вероятно е болдъринга първо да е започнал като забавление в дъждовни дни, когато не е било подходящо за дълги изкачвания, или за тренировка в местата, където нямало големи скали, като в резултат се получили късите маршрути, когато скалното катерене още се зараждало.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:cf697ec6]"Скална гимнастика. Напрежението, на което се излагат пръстите е изключително. Даже изкачването, по този начин, се доближава до границата на силите ми, и ако беше още един метър дълго едва ли би било по силите на който и да е.” – коментира Бенсън снимката отгоре.

Снимка British Mountaineering - Claude E. Benson, 1909[/i:cf697ec6]

До 40-те години на миналия век, Английските болдър катерачи успявали да различат вече направените болдър маршрути по следите от подкованите с пирони обувки оставени по скалата. Няколко години след като спрели да ползват тези обувки, аз подсигурих това да се виждат съществуващите маршрути по следите от магнезий!




[i:cf697ec6]Снимки: George & Ashley Abraham[/i:cf697ec6]

На оградената горе снимка от 1890 Д-р Джозеф Колиър (1855-1905), един от водещите манчестърски хирурзи, катери Y болдъра в Мосдейл използвайки нужната техника: катерене с краката напред. До него го гледа приятеля му, A. E. Field.

Колиър бил всестранно надарен атлет, който се занимавал с ръгби, тенис, голф и каране на колело. Той бил висок, но гъвкав, и размаха на ръцете му бил значително голям. Планинар, той се бил катерил в Алпите в Кавказ преди да стане от основополагащите скални катерачи (и болдър катерач) в английската Лейк Дистрикт.




[i:cf697ec6]1890 : Шестима болдър катерача катерят едновременно Bowderdale Boulder. Дрехите за болдър включвали Norfolk якета, кюлоти, и подковани с пирони обувки. Един от катерачите е жена.

Снимка: George & Ashley Abraham[/i:cf697ec6]




Това пък е рисунка, направена по снимка на A. Pettit, на която са показани някои от пионерите катерачи на Гаш Рок, през 1870-те. Един от тези джентълмени, полковник Джон Бароу написал следното: „Това е един забележителен камък от ляво на прохода, стоящ отгоре на стръмно възвишение, той е висок към 10 метра, има плосък връх покрит с треви и два наклонени явора. Напълно достъпен е от всичките си страни но може да бъде изкачен само с въже или стълба.” Допълнително той добавя, че тъй като той не е наименуван, той го кръстил на гида си.

W. P. Haskett Smith коментира по въпроса през 1894: "Ние сме задължени на полковник Бароу за това име, на което той кръсти Blea Crag . . . без друга причина освен че той познавал човек кръстен Гаш, който не знаел как се казва скалата, или как да я изкачи.”




[i:cf697ec6]Снимка: J. of Fell & R. Climbing Club/ Courtesy Henry S. Hall, Jr. American Alpine Club Library[/i:cf697ec6]

Това пък е снимка на Гаш Рок, заснета някъде през 1900-1910, на която се вижда самотен болдър катерач. Има слух че Оуен Глайн Джоунс – един от първите наистина атлетични катерачи – направил един от ранните хайбол проблеми на Гаш Рок.


[b:cf697ec6]Един болдър ден от миналото[/b:cf697ec6]

Това, което следва е пасаж от British Mountaineering, от Claude E. Benson, в който автора описва един отделен болдър ден, от преди 1909:

". . . но дори и един единичен болдър в нищото не трябва да бъде пренебрегван. Аз се пробвах на един такъв онзи ден… Той не беше по-висок от три метра, и с форма напомняща хлебче за едно пени. Открих три различни начина да се изкача отгоре, всичките изискващи същинско катерене, и още два или три проблема, които бяха прекалено трудни за мен. В момента, в който си свърших работата с болдъра се чувствах чудесно освежен и във форма…Сега предполагам, че човек който има такъв болдър в близост, би могъл да се поддържа в доста добра форма.”

[b:cf697ec6]Просто болдър катерач…[/b:cf697ec6]

Отново, от Бенсън: „Едночасова тренировка… ще даде по-голямо натоварване на мускулите ви от много от признатите изкачвания средно ниво…трябва да вложиш двойно повече труд от себе си, а този труд е три пъти по-труден. Особено е трудно да увериш някой катерачи в това. Те се целят да отидат и изкачат нещо голямо, и мегаломанията ги спира да разберат… Въпреки това, ако някой стори това, той ще бъде пре достатъчно възнаграден от болдър катеренето.”

[b:cf697ec6]Други болдъри и болдър катерачи…[/b:cf697ec6]

Alport Stone в Дарбишайър




[i:cf697ec6] Снимки от ляво надясно:
J. Croft (1898), G.A. Fowkes (1900), G.A. Fowkes (1900)[/i:cf697ec6]




От ляво надясно: The Boulder в Robin Hood's Stride (Снимка: Bird & Co., Stamford , 1898), Stonnis Crack, Black Rocks, Cromford (снимка: G. A. Fowkes, ca 1900), The Hemlock Stone (снимка: G.A. Fowkes, ca 1900).




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:cf697ec6]The Andle Stone[/i:cf697ec6]

Посвещението под снимката е следното:"Това късо изкачване по ръба е изключително трудно. За да го минеш трябва да застанеш прав на един крак държейки се само на един пирон на ръба на миниатюрна цепка, докато ръцете ти са протегнати към ръба на камъка. Разпъвайки се този начин, катерача успява да се хване достатъчно добре на горния ръб, и да се издърпа лесно.




[i:cf697ec6]Снимка: G. A. Fowkes, от Henry S. Hall, Jr. Amer.Alpine Club Library [/i:cf697ec6]

Коментар: Тази снимка показва че eliminate проблеми е имало (проблем, при който или някое движение или серия от движения са към хватка, която е прекалено далече или нещо ви пречи да я стигнете) в ранните години на болдър катеренето. Съвсем вероятно е катерача в ляво да е Оскар Екънстейн.

[b:cf697ec6]От Журнала на Катерачния Клуб, брой 5, 1903

Неизвестен болдър: [/b:cf697ec6]

Описанието е следното: „Два проблема. Има и трети помежду им, и един или два от задната страна на камъка. Мъжа, който се показва от тънкия горен ръб на ъгъла е стигнал до там само използвайки ръцете си, и без да използва определена стъпка, която би направила проблема прекалено лесен. Той сега трябва да се изправи срещу надвесения връх на болдъра и да се издърпа нагоре.”

[b:cf697ec6]Болдърите Wharncliffe[/b:cf697ec6]

В края на Журнала на Катерачния Клуб, брой 4, 1902, C. F. Cameron на края на една статия за скалите Wharncliffe, казва следното:
„Тази статия би била непълна ако не се споменат болдърите. Няма друга част на Англия, където да има подобно разнообразие от болдър проблеми отколкото сред огромните отломъци от скалните стени, които се намират в основата на скалите Wharncliffe. Възможностите за развитие на болдърите още не са изтощени; пробвани са да се изкачат някъде към 20 камъка, като на някои от тях има по три или четири проблема. За половината от тях се казва от добрите катерачи, че са сред най-хубавите болдъри въобще. Може да прекарате цял следобед трудейки се упорито само на болдърите.”

[b:cf697ec6]Изкуствено измислени маршрути[/b:cf697ec6]

В Moors, Crags, and Caves of the High Peaks (1903), E. A Baker казва следното за изкуствено създадените проблеми:
„Нашите домакини от Шефийлд имат навика – само с цел забавление, разбира се – да елиминират по-хубавите хватки от някои изкачвания, по същия начин по който добрия изпитващ преподавател не пита за най-лесните логаритми; и по този начин може да вкарат новодошлия в особено трудни упражнения. Един маршрут по стената, например, беше направен по-труден, като се елиминираше голям камък; и беше особено задоволително за Шефийлци да гледат кат редовно гостите им падат на въжето, след като един след друг са стигнали до тази част на камъка.”

[b:cf697ec6]Ръчно счупени хватки[/b:cf697ec6]

На друго място, Бейкър (1903) разказва за изкачване на камък, който бил надраскан:
"Пунктуалния катерач разбира се ще се въздържа да използва, като хватки, издълбаните инициали, имена и драсканици в скалите, от частта от човечеството, която никога не катери без да остави следи от това. Ако без да искате използвате някой от тези, е задължително да слезете и да започнете отново.”

Размислите тук са очевидно в контраст с практиката да се дълбаят нови хватки, която оцеля до 80-те години на 20-ти век.

[b:cf697ec6]Оскар Екънстейн… Първия описан защитник на болдър катеренето[/b:cf697ec6]



Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:cf697ec6]Екънстейн в Уестдейл Хед Хотел, 1890
Снимка: Abraham Bros.[/i:cf697ec6]

Твърде вероятно е, че първия човек, който наистина се е занимавал с болдър катерене е Оскар Екънстейн (1859-1921). Той бил свръзката и ментора на странния и забележителен Алистър Кроули, с който той катерил както в Хималаите така и в Мексико в края на века.

Той се запознал Кроули в Уестдейл Хотел в Лейк Дистрикт по време на почивка за катерене през 1890-те. Екънстейн често се връзвал на едно въже с братята Абрахам, Леман Опенхаймър, и няколко други зарибени катерачи от Уестдейл, но изглежда сякаш той прекарал по-голямата част от времето, в което катерил в Уелс, катерейки с приятели, сред които Джефри Уинтроп Йънг и J. M. Archer-Thomson на Pen-Y-Gwyrd.

[b:cf697ec6]Принос към катеренето:[/b:cf697ec6]

Екънстейн, когато го споменават, най-често е свързван с това че е иноватор, теоретик по техническата екипировка, и учител, вместо с това че е страхотен гид, който смело водел групи по предизвикателни нови проекти. Ще разберете за какво става дума като продължите да четете…

[b:cf697ec6]Принос към техническата екипировка[/b:cf697ec6]

Екънстейн проектирал наново котките през 1908, така че да приличат на това, което носим днес. Като направил това, той открил смел нов стил за ледено катерене. Допълнително, той създал система за оценяване на състезание включващо гидове и аматьори, използващи това негово устройство, за да изкачат ледник в Алпите. Това сигурно е било първото формално състезание в историята на планинарството.

Той проектирал, конструирал и рекламирал къс пикел, който би могъл да бъде използван с една ръка (дължина на острието 18 cm, дължина на дръжката 84 cm). С това, той бил шейсет години напред от времето си. Както котките му, така и пикела му били приети слабо в Англия, може би заради опънатите отношения между Екънстейн и членовете на Алпийския Клуб. Той също така публикувал статии за връзване на възли и ефективността от използването на пирони на катерачните обувки. Всички статии за катерачната техника, които той написал били придружени с подробни мащабни чертежи, демонстриращи значителните му инженерни и чертожни възможности.

[b:cf697ec6]Да водиш или да си втори?[/b:cf697ec6]

Той катерил на Великобританските острови, в Алпите, Мексико и Хималаите и често бил част от опити за първи изкачвания във Великобритания, но рядко водел, когато катерили. Малкото останали негови снимки как катери, всъщност го показват как осигурява някой друг. Джордж Ейбрахам си спомня само един случай от всичките години, през които катерил с Екънстейн, при който той е водил: Moss Ghyll в Скафел.

[b:cf697ec6]Болдъринг – една лаборатория за експерименти: [/b:cf697ec6]

Когато бил в Уелс, свръзката на Екънстейн бил J. M. Archer-Thomson, който споделял страстта му към болдър катеренето, и там той научил от Оскар великата техника за балансово катерене.

[b:cf697ec6]Катерачни умения[/b:cf697ec6]

Това че някой не води не е индикатор за гимнастическите му умения на скали или общата му форма. Но очевидно говори нещо за смелостта, почитана от толкова много поколения катерачи. Той без съмнение бил реализирал се скален гимнастик. Ето и какво казва Кроули по въпроса: „Той (Екънстейн) беше завършен атлет, дясната му ръка беше толкова силна, че само трябваше да достигне с няколко пръста някой объл на надвесен камък над него и спокойно можеше само с нея да се издърпа отгоре… Той беше сравнително нисък, но здраво сложен.”

Кроули продължава с описанието: „ Катеренето му беше несравнимо чисто, с точен ритъм и интелигентно; моето едва ли може да бъде описано като катерене на човек. Движенията му бяха плавни на серии, моите бяха непрестанни, той използваше само определени мускули, докато аз използвах цялото си тяло.”




А относно болдър катеренето, Кроули коментира: „Има едно изкачване от източната страна Y-shaped болдъра близо до Уесдейл Хед Хотел, което можеше да направи само той, независимо че много от първокласните катерачи се пробваха.”

Разбира се не може да не приемем това, което казва Кроули с лек скептицизъм. Той е известен с това, че понякога коварно клеветил враговете си, и аналогично, може би, е възхвалявал приятелите си. Независимо от това, има още няколко източника, които са до някакъв степен хвалили по подобен начин катерачните умения на Екънстейн.

[b:cf697ec6]Човека[/b:cf697ec6]

Оскар Йоханес Лудвиг Екънстейн бил роден в Канънбъри на девети септември, 1859, с баща германец и майка англичанка. Баща му, социалист, напуснал Бон през 1848, имигрирайки в Англия, където неговите възгледи били по-приети. Оскар, социалист, който често критикувал политиката на страната си, станал активен член на Националния Либерален Клуб. Той имал две сестри Амелия и Лина. Лина, също като Оскар, била политически активна, особено в движението за Свобода на Жените, през първата част на двадесети век. Тя била историк, специализиращ в средновековието, а също така активен писател по други разнообразни теми. Някои наблюдатели потвърждават, че Оскар принадлежал към семейство със силни интелектуални възможности.

Екънстейн има атлетични и музикални заложби и се справял много добре с гимнастиката като дете, както и със свиренето на гайда. Като младеж той показал необичайна склонност към науката и математиката и учил в такива училища – първо в Юнивърсити Колидж Скуул, а по-късно в Лондон и Бон, където учил химия. Той бил аматьор дърводелец и механик, и впечатлявал много хора както с обхвата, така и с дълбочината на знанията в разнообразни други технически и академични теми. Екънстейн живеел, първо при майка си, а по-късно сам в семейния дом в Саут Хемпстед от 1893 до сватбата му двадесет и пет години по-късно.

Той обичал математическите пъзели и един път дори принудил сър Джералд Кели (зета на Кроули) да го чака нервно във фоайето докато той подготвял, в стаите на дома си, сложна постановка с цел да се пробва да реши интересна задача: Kirkman's Schoolgirl Problem – представена от Преподобния Къркман около 1850 – за когото Екънстейн съставил библиография по-късно публикувана в Messenger of Mathematics (1912). Той също така събирал книги, ръкописи, и оригинални писания на сър Ричард Бъртън, който Екънстейн сякаш е почитал силно, като всичко предоставил на Royal Asiatic Society преди смъртта си. H. W. Millhouse от Бостън споменава, че е чувал Екънстейн често да говори за Бъртън, и за интереса си и този на сър Ричард към източните философии, особено тези свързани с умствена телепатия. Royal Asiatic Society, в началото на петдесетте години на двадесети век, най-накрая стигнало до там да прегледа колекцията и членовете му били изумени от качеството и количеството на включените материали. Разбира се, Оскар отдавна не бил между живите и нямало кой да отговори на въпросите им.

Екънстейн се обличал по-дрипаво и имал гъста брада. Докато бил в Ню Йорк по работа, според негов приятел, той носел сламени сандали, независимо дали времето било лошо или добро. Той предпочитал стара гръцка рибарска шапка – може би подходяща за образа на социалист, който той си предавал – и пушел лули (които може и да са били взети от приемната на Шерлок Холмс). Той бил с къс фитил, и не се бавил да покаже че нещо не му харесва. Много нравоучителен и често дразнещ, когато смятал че е прав, „коефициента на еластичност на отстъпчивостта му беше нула” (Кроули).

При един случай той се разгневил и свикал среща на Катерачния Клуб, за да опровергае намеците че крака му е потрепервал докато пробвал нов маршрут, както Джордж Ейбрахъм намекнал когато писал за опита за изкачване. След това, в негово отсъствие, потреперването на крак заради преумора било наричано от някои, включително и R. L. G. Irving, да имаш „Екънстейн”.

Има доказателства че той бил толкова загрижен да развенчава твърденията на други катерачи, колкото и да записва своите собствени изкачвания, което той правил в сбити бележки в хотелските книги. Той не толерирал Алпийския Клуб, със застаряващите му Викториански планинари, и голяма част от членовете му отвръщали със същото, отблъсквани от характера му, социалистическите му разбирания и тевтонския и еврейския му произход.

Той бързо се обиждал, и още по-бързо обиждал другите. Обаче, Кроули споменава факта че Екънстейн се опитал да го научи на изкуството да контролираш мислите си, докато били на катерачно пътешествие до Мексико. Това обучение било в резултат на желанието на Екънстейн да отклони Кроули, от това което той смятал за глупавите увлечение на Кроули в нещото, което той наричал магия.

Оскар Екънстейн, с дрипавото си облекло, нямал въобще вид на заможен човек. Той категорично заявявал че „планинарите трябва да са разбойници”. Въпреки това външния вид може да бъде подвеждащ. Според негов познат, който го познавал от повече от 14 години, Екънстейн имал работа и взимал редовно заплата от Международната Железопътна Конгресна Асоциация, и можел да си позволи да пътува в чужбина – първа класа – когато си поискал. Подобните на него пътешественици го считали за ексцентричен английски милионер.

[Когато разкрих това, веднага си помислих за Ивон Шоуйнар – не само че двамата са катерачи почти с една и съща височина и телосложение, с предполагам близки гимнастически умения, но и двамата са интелигентни и изобретателни, умели майстори, и двамата независимо са разработили къси, удобни пикели, и двамата са спомогнали за вида и начина на използване на котките, и двамата са избягвали „формалното” облекло. Шоуйнар се нарича „заможен dirtbag (катерач, който живее бедно, и единствената му самоцел е да катери). И двамата превъзходни катерачи по природа не са се сдържали да изразяват мненията си! Шоуйнар, обаче – значително по-богат от Екънстейн – водил при повечето от най-добрите му изкачвания, бил горд от широко известната си смелост.]

Като относно качеството на работата, която вършил, H. W. Hillhouse, който познавал Екънстейн, когато той представял Великобритания на събрание на Конгреса в Ню Йорк, отбелязва ”…открих че О.Е. е години напред от времето си в мислене и научни изобретения на устройства за подобряване на железниците…” Въпреки, че Екънстейн имал много врагове, никой не отричал интелекта му.




[i:cf697ec6]Снимка на групата от Pen-Y-Pass: трети от ляво, средната редица Джордж Малъри, горния ред в дясно е Джефри Йънг, най-вдясно е Арчър Томсън, седнал отпред с лулата е О. Екънстейн - 1907
Снимка: A. W. Andrews[/i:cf697ec6]

[b:cf697ec6]Сериозна работа [/b:cf697ec6]

Кроули и Екънстейн били интересна двойка. Тук Кроули ни дава бегъл поглед (от 1896) на забавното, но сериозно отношение към всекидневните развлечения, които повечето от катерачите правят в един или друг момент: „В свободните дни на Уестдейл Хед, едно от забавленията ни беше да хвърляме бумеранг. Екънстейн имаше отдавнашен интерес към него и беше конструирал различни видове, всеки със специфичен полет. По щастливо стечение на обстоятелствата, Уокър от Тринити дойде в долината. Той беше заслужил членство с есе за математичното обяснение на полета на бумеранга. Теоретика и практика започнаха да мислят с една цел, и направихме някои необикновени оръжия. Едно от тях можеше да бъде хвърлено на половин миля, дори и от мен, който не мога да хвърля топка за крикет на петдесет ярда. Друго, вместо да се връща при хвърлящия го, тръгваше на лети нагоре надолу и така като по зигзагообразна линия и след седем осем повторения падаше на земята. Трето пък се изстрелваше направо, бръснеше земята за към сто ярда, спираше внезапно сякаш се е ударило в стена, издигаше се нагоре, въртейки се във въздуха докъм петдесет фута, от където започваше да пада в бавно разширяваща се спирала.

Очевидно, тези изследователи разнищваха задачата с летенето. Екънстейн и аз, реално, предложихме да разработим този проблем. Идеята беше да изсечем просека през гората на част от мой имот на границата на Лох Нес. Искахме да конструираме парашут и да се засилим от горе с колело с подвижни крила. И трябваше да има парна лодка до езерото, която да ни поеме след края на полета. Ние, всъщност, предлагахме това което днес, през 1922, се оказа толкова успешно. Но идеята се разви само до изграждането на къща за лодки за лодката. За това е виновно моето странстване.” (Признанията на Алистър Кроули, 1922)

Въпреки значителната разлика между личностите им, Кроули и Екънстейн били особено близки приятели. Скоро след смъртта на Екънстейн, Кроули написал спомени за него, които в последствие станали „Признанията на Алистър Кроули”.

[b:cf697ec6]Алпите[/b:cf697ec6]

Екънстейн изкачил първия си връх през 1872, на 13 години. Първото му описано изкачване в Алпите било през 1886. Той направил значителен брой изкачвания в Алпите, или придружаван от някой гид или с приятели, въпреки, че няма свидетелства, че той е водил някое от тези изкачвания. Независимо от това, някои от тях били доста смели – и очевидно опасни. Интересен е факта че прочутия германски катерач и академик, Пол Прюс, бил въведен в западните Алпи от Екънстейн, по време на два летни сезона.

[b:cf697ec6]Странна фобия[/b:cf697ec6]

Според Кроули, Екънстейн се страхувал само от едно нещо: Котенца. Той нямал проблем с големи котки, но изпитвал силно отвращение от малките.

[b:cf697ec6]Болдъринг и творческия дух[/b:cf697ec6]

Увлечението му към математиката и научната работа, неговата прецизна натура, любовта му към катеренето и таланта му като гимнастик може да са повлияли на О.Е. да се отдаде нещо, което на времето би се счело да отдадеш необикновено количество от катерачната си енергия за болдъри, за откриване и усъвършенстване на техника, която ще да даде възможност за изкачване на по-трудни дълги маршрути. Обаче е очевидно, че се бил разболял сериозно от вируса „болдър” и изморителната игра, която станала популярна петдесет – шестдесет години по-късно му доставяла удоволствие,. Той може би е първи катерач, който изпитвал удоволствие от самото катерене на болдъри.



[i:cf697ec6]Викторианска техника предхождаща балансовата[/i:cf697ec6]

Сега звучи странно, но Екънстейн може би е бил първия катерач, който представил идеята, че не ти трябват големи хватки и стъпки за да катериш, а по-малки хватки може да са ти достатъчни, ако тренираш пръстите си и изучиш значението на баланса при скалното катерене – а къде най-добре да направиш това, ако не на болдърите. Катеренето на плочи станало съвсем друго преживяване под влиянието на Екънстейн – преди неговото време, катерачите често се облягали на скалите и използвали триенето на дрехите със скалата за да се залепят за повърхността, както се вижда на снимката по горе.

Екънстейн бил твърдо против популяризирането на катеренето за масовата публика. Може би заради това, а също така и заради свадливостта му, несговорчивата му същност, има само бегли споменавания за него в планинарската литература от това време.

Алън Ханкинсън казва „За него катеренето беше персонално, лично, почти мистично изживяване, по-скоро въпрос на уединение, а не на общност, нещо, което може да бъде почернено непоправимо от вулгарната публичност.”

Това отношение го поставило срещу Оуен Глин Джоунс, който използвал всяка възможност да разкаже публично за своите приключения. По този начин, обаче, Джоунс сложил начало на промяната във вижданията и е запомнен в историята като първия велик гимнастик скален катерач, и малцина знаят за значителния принос на Екънстейн за болдъринга, скалното и леденото катерене, въпреки че пътешествията му до Хималаите са сравнително добре описани.




[i:cf697ec6]Болдъра Eckenstein
Снимки: Simon Panton 2004[/i:cf697ec6]

Джефри Уинтроп Йънг, в биографията на Сноудон (1957), коментира: „По време на същия преходен период (1900), Оскар Екънстейн, инженер, с телосложение и брада като от праисторията ни, беше, вярвам първия планинар в тази или друга страна, който започна да обсъжда хватките, и как да се балансира върху тях, на теория с илюстрации. Той се преместил заедно с Фредерик Гарднър от Pen-Y-Gwyrd в една колиба в Pen-Y-Pass, която той взел от мините Сноудън,и докато го гледах да виси като маймуна от стената на едноименния му болдър под стената, и прекарах дланта си между пръстите му, който едва докосваха скалата и самата скала, това беше първата проява на баланс и катерене със стъпване почти само на краката, по-късно анализирана от Маутин Крафт.”

Тези наблюдения се потвърждават с коментарите направени от Ерик Нюби в A Short Walk in the Hindu Kush, като той препредава опитите си да катери в Уелс през 1950-те: „След един голям традиционен чай с бисквити и твърдо сварени яйца в страноприемницата, ни заведоха да катерим Болдъра Eckenstein. Оскар Екънстейн бил известен катерач в края на деветнадесети веки, чиято слава се дължала на това, че той бил първия човек в тази или в която и да е страна, който е разучил техниката на хватките и баланса при катерене на скали. Той използвал най-плодотворните си години да лази по болдъра, който сега носи неговото име. Въпреки че е бая малък, почти с размерите на баничарка, се смята че този болдър олицетворява всички фундаментални усилия, които радват особено планинарите и се оказаха кошмар за нас.”

[b:cf697ec6]Оскар Екънстейн говори… [/b:cf697ec6]

През 1892 Екънстейн, заедно с сър W. M. Conway и няколко други хора станал част от научна и катерачна експедиция в планините Каракорум. По-късно той съставил дневник за времето прекарано там, кръстен Karakorams and Kashmir (1896). Това е забавна малка книжка, която дава вътрешен поглед към една сложна и често гневна личност, весела в едни моменти, и жестока, дори склонна към насилие в други. Например: „… когато думите ми спираха да бъдат любезни, въпреки че запазваха АнглоСаксонския си характер, те очевидно ме разбираха – но не се пръждосваха. В крайна сметка се измъкнах на борда на нашата лодка, и казах на носача да ликвидира всички местни, които се появят.” И после: „Аз изчислих след това че трябва да са ми трябвали някъде към десет хиляди обиди за да ги накарам (носачите) да минат през прохода, без да споменавам значителното количество физическа саморазправа.”

Харесвало му да стреля и отстрелял доста птици с пушката на един негов спътник трекер, която толкова му прилягала че често той и казвал „поема”. От по-голямата част от източниците може да се научи, че той изкарвал прехраната си като железопътен инженер, въпреки че, в разказа в един момент той е попитан от местния полковник: „Работех ли за да се издържам?” Отговора му: „понякога”, което ни води на предположим че той си се представял като по-голям разбойник от приятелите му катерачи – в по-голямата си част хора с професии – от Pen -Y – Pass в Уелс. Той говори, че е бил в Южна Африка, и след края на това пътешествие казва че има ангажимент в южна Индия.

Екънстейн обичал да пуши лулата си: „ … обичах да пуша местен тютюн с голямо задоволство. Имаше леко странен, но не неприятен вкус, поради сместа с малко Индийска трева, но нямах нищо против това – даже, не мина много време преди да счета това за подобрение.”

Относно екипировката му: „Вътрешността на моята палатка беше доста забавна – броя вещи, които в един или друг момент са принадлежали на разни мои приятели беше огромен. Имах превъзходна шапка, дадена ми от T… Също така имах втора шапка, която ми подари La… Имах стар кариран юрган, даден ми от приятеля ми Le… Моето палто, реално, не беше мое палто… то принадлежеше или беше принадлежало на O.W… А относно вълнената ми риза… мисля че достигна до мен от D… - дебелия пуловер беше предоставен от Брус… възглавница… за чиято собственост претендираше Конуей, докато аз бавно но твърдо не я приватизирах, за негово забавление… червена кърпичка, по-късно собственост на споменатия по-горе Le… джобен нож, който бях конфискувал от F.W… кесия за тютюн, която си бял намерил на влака… молива, с който пишех, който преди беше на J…”

До голяма степен играещ роля на странстващия учен, той носил изобилие от инструменти със себе си при пътуването, с които да прави географски, атмосферни, и физиологически наблюдения. Половината от тях дефектирали, и той избеснял, когато друг член на експедицията използвал тези дефектни устройства за да прави измервания за Кралското Географско Дружество. Той имам знания за металургията, и бил умел в разпознаването на скъпоценни камъни. Знанията му по математика от преди са очевидни като той споменава за въжен мост, който виси под формата на верижна линия, и по-късно, описва понито с това че обича епициклоидни криви, които прави много бързо, и дори chortoids.

Той бил в състояние да погълне забележими количества храна. След един период със скромни дажби, той и един негов приятел си хапнали с апетит в едно местно село: „Двамата с Брус хапнахме две пилета пържени в масло, дузина пържени яйца, половин дузина големи чапати изпържени в масло и половин галон мляко. Наистина бяхме твърде изморени да изядем, това което си беше обикновено хапване, и спахме като пънове… Събудихме се в 6 сутринта… пийнахме три кварти мляко, хапнахме половин дузина яйца, десет изпържени пържоли и чапати както винаги. Аз изпих още една кварта малко по-късно, и около 10 свършихме, тъй като беше дошло време за обяд, изядохме деветнадесет пържени яйца и чапати… аз прекарах времето си пишейки и изпих още една кварта мляко… вечеря… тя трябваше да бъде скромна, състояща се от пиле и десет пържоли… а също така и десет яйца.”

На 17-ти юли 1892, Оскар напуснал експедицията в Асколе, след като се случил (или той провокирал) конфликт с останалите. Заключавайки че той почти няма шанс да направи голямо алпийско изкачване, без екипировка и сам, той решил да катери болдъри:

„Тук има голям брой особено добри болдъри, и прекарах много време не само катерейки ги, но също така и в мотивиране на местните да ги катерят. Аз правих редовни катерачни състезания между тях, като целта ми беше да видя как са местните в сравнения със Швейцарските гидове. Бях особено удивен от подвизите, които те постигаха, и стигнах до следните заключения (… от гледна точка катерене на болдъри). Най-добрия човек, който открих там би бил най-добрия гид, който съм виждал с лекота независимо от типа на скалата. За 'Platten' (гладки плочи) повечето местни ще бият Швейцарците. За катерене на малки стъпки и хватки, местните биха загубили от средно ниво гид, но разликата няма да е голяма. А относно „катерене на триене” (кръгли гладки камъни), няма много за сравнение. Най-добрия местен, който аз намерих не беше въобще изключително различаващ се човек от другите, тъй като няколко други доближаваха уменията му. Аз разглеждам скалното катерене тук само от гимнастическа гледна точка. Тяхното мислене при катерене не беше добро, даже беше особено лошо, имайки в предвид как се представяха. Много е забавно да мотивираш местните в тази дейност (болдъринга): обещанието за награда от една дребна местна медна монета, беше достатъчно да накара цялото село да се пробва на камъните… В четвъртък спрях в Биано и направих моите велики състезания. Относно скалното катерене, моите общи заключения от Асколе… се потвърдиха…опитах се да тествам техните умения при катерене на дървета, но без успех. Най-трудното за катерене дърво, което успях да намеря беше само двадесет фута от земята и там се разклоняваше.. шампиона скален катерач се казваше Гулам Али, и той беше награден с огромната сума от една рупия.”

[b:cf697ec6]Статия от списание[/b:cf697ec6]

В броя на списание Сандоу за Физическа Култура от май 1900, се появила статия написана от Екънстейн, кръстена „Насоки към Младите Катерачи”.

Ойген Сандоу (1867-1925) е бил първия от модерните бодибилдъри, и едно търсене през Гугъл дава значителна информация за живота му – който съвпада в известна част с този на Екънстейн. Както О.Е. той бил с тевтонски произход, но бил прекарал по-голямата част от живота си в Англия. И също както Екънстейн, той имал значим интелект. Твърде е вероятно те да са се познавали, вероятно споделяйки информация относно двете физически идеи, които те представяли. Тук следват няколко откъса от тази статия, които дават свидетелство за уникалното му мислене, въпреки че някой критикуват цялостното му усърдие като обикновено и нормално за времето си:

„умствените качества, в сегашното състояние на Mountain Craft в Англия, изискват развитие… средностатистическия човек има очевидно физическите възможности да се справи с всичко, което се иска; ако той, обаче, иска да катери особено трудни камъни, за него би било полезно да развие определени индивидуални мускули в пръстите си… и няколко седмици наистина трудно скално катерене ще развият тези мускули в значителна степен.”

„Катеренето, доколкото знам, е единствения спорт при който абсолютен мошеник може да се прави на велик без да могат веднага да го разобличат… не вярвайте на нищо което ви казват за планинарството, освен ако нямате твърдо доказателство, че ви говори истински експерт.”

„ … сигурен съм че мога, само за един сезон, да направя който и да обикновен здрав младеж със добра сила и издръжливост, и с нужното мислене, в катерач доста напреднал спрямо всички англичани сега, с изключение може би на половин дузина… следващия въпрос е „Как да започнем?”. Освен ако не познавате някой експерт по въпроса, ще ви бъде най-добре да започнете сам… отидете до Уестдейл Хед… когато там няма лед или сняг… чифт добри ловджийски ботуши, добре подковани с пирони от ковано желязо, са напълно достатъчни… катерете се по планините, откривайки и правейки по-лесните скални изкачвания… По пътя си ще се случва да попадате на болдъри, които са така разположени, че ако се подхлъзнете докато ги катерите няма да се нараните. Катерете тези болдъри по колкото начини можете да измислите. Ако някой начин ви се стори прекалено труден, не го оставяйте, дори и след няколко провала. С малко късмет евентуално ще успеете.”

„Постепенно увеличете трудността на скалните ви изкачвания; докато в един момент се пробвате на наистина трудните, защото ще сте се научили да не се подхлъзвате дори и на места, на които не ви стигат силите. Мускулите, които трябва да се развият са тези, които позволяват да носите на тях цялото си тегло, или част от него, на няколко пръста сгънати близо до дланта, тъй като единствените хватки, който не са присъщи на атлета са тънките цепки в камъка или малки изядени дупки с остри вертикални ръбове.”

„Сега вече сте достатъчно добър да се пробвате в голямата планина… ако предположим че си вземете (алпийски) гид… вие ще сте неизмеримо по-добри, дори и по маршрутите, които те знаят добре. И ако ви застигне лошо време, което се случва, може да имате отблагодаряващото се, но изморяващо усилие да използвате умствената си сила да обедите някой напълно отчаяни мъже, че не всичко е загубено, и да им дадете сили да се върнат в къщи.”

„Великите принципи на скалното катерене не се отнасят само за скали със средна трудност. Когато се появи особено гнусен пасаж, трябва независимо от времето да го минете по най-добрия начин. Съществуват много ниски скали, където специална хватка, или интересен начин на усукване на тялото, или започване с гръб, или дори скок може да се изискват за да ги минете… Има пасажи в скалните изкачвания, с необикновена трудност, където устата ви , брадичката, лакътя, коляното, или всяка друга част от тялото може да ви служи, за да се хванете… Един болдър в Цермат, в момента взривен (камъка де, не селото!), можеше да бъде изкачен само ако се хванеш на един израстък със зъби.”

„Въжето е само ненужна пречка на средно трудните и безопасните скали… На наистина трудните скали то спестява време, тъй като може нагоре да се качи някой който е свеж и бърз… Катеренето сам е почти толкова безопасно колкото другото катерене, само понякога трябва да се откажете. Също така не го препоръчваме за експерти, а само за начинаещи… (Това твърдение може да ви звучи странно, но навремето използването на въжето е било толкова примитивно, че да имаш някой начинаещ вързан на въжето било в пъти по-опасно. Така че смисъла е че по-добре начинаещите да катерят сами та ако паднат да не завлекат някой друг в пропастта заради некомпетентността си.)

„Докато станете експерт ще имате огромен брой от отдадени на това врагове. Всяко оръжие което се базира на лъжите, скандалите, и очернянето ще бъде използвано срещу вас. Компетентните органи ще отказват да признаят всяко ваше ново изкачване, и Алпийския Клуб хич няма да иска да чуе за вас. Всичко това ще ви забавлява.”

[b:cf697ec6]Екънстейн… Странника[/b:cf697ec6]

В сърцето на Лейкланд (1908) от Леман Дж. Опънхаймер (най-вероятно Le, който е споменат от Екелстейн, по горе), автора, в Глава XI, описва дълъг разговор между няколко катерачи в пушилнята на Уестдейл Хотел. Трудно е да сме сигурни дали Опънхаймер разказва реална дискусия, от която е бил част и той, или използва разказа само като средство да перефразира няколко катерача приятели с цел да даде на читателя разбиране как те мислят. Въпреки че не се споменават имена, единия от тези джентълмени е наречен Странника. Няма съмнение, че това е Оскар Екънстейн.

Следват серия цитати от книгата, които ще ви дадат по-добра идея за характера на изумителния, но объркващ Екънстейн… „На мястото на заслужилия, до огъня, по право седи Странника, като слуша през по-голямата част от времето, с весело, толерантно изражение заиграващо леко покрай гъстия му мустак и брада, което се разваляше на моменти и преминаваше в най-догматична, но непредизвикана мисъл… точно сега той тихо смуче любимата си извита надолу лула, чакайки да му дръпнат опашката.”

Един от събранието, преглеждайки катерачната книга на хотела, където някой младеж току що записал подвизите си, казва „Хмм! – докато прибирал въжето – намотавайки го още веднъж на рамо – ще считаме ли че това е съгласно правилата на играта, рефере?, говорейки на Странника.

Странника: „По моята подобрена система на планинарство, всяка допълнителна помощ, била тя от човек или изкуствена, е напълно забранена във всички случаи, и извършилия нарушението, трябва да бъде осъден да бъде влачен, между два гида, в Алпите, по фиксирани въжета и клинове. Колкото повече катерача зависи от своя собствен мозък и мускули толкова по-добре, и колкото по-рано спреш да разчиташ на някой да те носи, и да използваш изкуствена помощ при катерене, по-малък е шанса че професионалните гимнастици и инженери ще ви правят на глупаци… съществено важната част от планинарството, като спорт е да преодолеете трудностите, колкото повече се отбягват те толкова повече се губи смисъла на спорта, и идеалния планинар е този, който прави първи изкачвания сам и без помощ.”

„… ако не вземеш нужните мерки, за собствената си безопасност, мисля че би го направил за други. Не оставяйте отговорните органи за катерене да ви налагат да използвате въже?”

Странника: „Безопасността на другите! Властите! Какво са отговорните органи? Глупости, сър; в по-голямата си част глупости – концентриран субстрат от нелепост! Добро за други,наистина! Ти си също толкова късоглед в твоя алтруизъм колкото и остатъка от цивилизования свят, който спасява всички слабаци в болници за да множат една немощна раса, и прави конвенционални хипократи от безполезните си членове, вместо да ги насърчава да бъдат себе си. Ако просто вършеха престъпленията си и бяха обесени за това, бъдещите поколения биха били спасени от тяхната глупост; и толкова за теб и за въжето ти. Ако си загрижен за доброто на обществото, защо в името на логиката, не катериш без въже? Ако си некадърник и паднеш и се убиеш, света ще се е отървал от теб, и няма да го има риска да лишиш света, от човек, от който той има нужда..”

„Но… защо винаги ходиш с въже ако това е мнението ти?”

Странника: „Моето мнение? Ни най-малко. Аз съм хедонист. Аз не защитавам алтруизма. Това са твоите мнения, всичките са твои, просто са доведени до логичното си заключение.”

„Ако искаш да направиш някакви подобрения откажи се от спорта и започни да се занимаваш с времето…”

Странника: „Мисля да направя състояние някой ден от продаване на барометри на хотели и къщи давани под наем – които са с гаранция да показват хубаво време, като да бъдат нагласяни да пада налягането, когато никой не гледа. Това да се намокриш не ощетява никого, но да се тревожиш че евентуално може да се намокриш може да ти развали наслаждаването на някой момент.”

„Сега, просто исках къса железопътна линия от Дригс… и тунел до Уестдейл Хед… Всеки връх и долина ще бъдат достъпни, но достъпът до там ще бъде без някой да изнася изгода…”

Странника: „Защо не? Няма ли да изникнат безброй места, където мазни образи да си взимат бира? А освен това, не взимаш в предвид това, че освен че за тях няма да има никаква друга изгода освен да гледат гледката, те ще развалят монопола на задоволството, което малцина изпитват в момента… Препятствията, които пречат да стигнеш до най-хубавите планини в момента, отсяват тези, които няма да ги оценят…”

„И всички стари овчари ще станат сервитьори, а жените на фермерите и дъщерите им алчни хазяйки, а ? И пътеки ще бъде прави, а табелите в изобилие, така че всички да стигнем до там…”

Странника: „Видях как това стана в Цермат, преди вие да бяхте роден, и прозирам съдбата на Уестдейл Хед. Път над Стай ще е началото… и няколко добре планирани хотела ще последват естествено, с бюро за гидовете до сцената за оркестрите и телескопи в цветните поляни, за да гледат как принципните хора се катерят. После, фуникуляр до Гавел Нийзе… стигаща до една цъфнала кръчма на Гейбъл топ, със станция по средата за да посетителите да стигнат Иглите Нейпс и Ръбовете. Изявите по иглите може да са синхронизирани с разписанието на влаковете… кино изложби за изкачванията ще бъдат показвани в Уестдейл Консърт Хол през нощта… на най-хубави места за гледки в планината може да бъдат поставени трибуни… различните маршрути по скалите може да бъдат обозначени с боя, която да се обновява преди сезона. Табели предупреждаващи за опасност вече бяха предложени под определени маршрути… да се регулира навалицата, като се разрешават изкачвания само по един маршрут, а слизания по друг… просяците може да бъдат лицензирани да пеят йодели и да правят ехота от тръби от бездните за наслада на посетителите.”

Елинор Уинтроп Йънг, съпругата на Джефри, си припомня: „Спомням си Екълстеън много добре от празненството от 1911, нареждайки думи в залата и пушейки своята ужасна лула с тютюн. Той имаше гъста брада по това време и беше възприет като нещо от сорта на пророк по това време.”

[b:cf697ec6]Агресивното поведение и силата на мускулите противоречат на вродената слабост:[/b:cf697ec6]

Може това да изненада читателя но Екънстейн бил асматик, също както и приятеля му Кроули. В Каракорум и Кашмир, той съвсем не споменава физически проблеми дори бегло свързани с това състояние, а и за каквото и да било друго значимо вътрешно заболяване. Обаче, участниците от експедицията от 1892 твърдят друго: „той беше известен с развити качества на планински изследовател, но външната му маска имаше един малък дефект, който е ужасна пречка в тази част на света, и това е деликатен интериор.” (Генерал Брус). О.Е трябваше да напусне експедицията поради „влошено здраве и други причини” (A. D. McCormick).

Сър W. M. Conway, водача на експедицията описва Екънстейн, че понеже се чувствал продължително зле, той бил принуден да го върне обратно в Лондон. (Тук е хубаво да се спомене, че Конуей, любимец на Алпийския Клуб, и Екънстейн, не се разбирали). И през 1902, Екънстейн (подпомогнат от Кроули) водил експедиция до К2, която въпреки че страдала от разнообразни проблеми, в резултат имала двама от групата, които стигнали до височина 6,500 метра. Екънстейн устоял на почти комична политическа засада, с цел да не отиде до този район, а в крайна сметка се разболял от грип. Прекаленото пушене на лула…?

[b:cf697ec6]Застаряващия Планинар:[/b:cf697ec6]

Вече в петдесетте си, и очевидно катерещ много малко, Екънстейн, независимо от това, бил пленен от нерешения проблем с изкачването на Мон Блан на ръба Броилярд директно от Кол Емил Рей. Той прекарвал дълги часове наблюдавайки този участък през своя телескоп, като чувствал че може да бъде изкачен през слабост по плочите на Пик Луиджи Амедео, ако няма лед по скалите. Това се случило през лятото на 1911, и Екънстейн казал на своя приятел, Карл Блодиг, който бързо до пътувал до Курмайор, и няколко дни по-късно направил изкачването с G. W. Young, H. O. Jones, и Josef Knubel, известния гид.
По време на следващите години от Великата Война, Екънстейн доброволствал и служил като цивилен полицай в Лондон.




[i:cf697ec6]Оскар и Марджъри
От 1919[/b]

През февруари 1918, на 58 годишна възраст, той се оженил за Марджъри Едуардс и се заселил в село в подножието на хълмовете покрай Ейлсбъри. Скоро след това, се разболял от белодробна туберкулоза, и умрял през 1921. Той не оставил деца след себе си, а вдовицата му се омъжила наново.

Негов приятел, J. P. Farrar, пише в Алпийския Журнал от 1923, „Отидох да го видя, докато беше на смъртния си одър, един летен ден преди две години, в малкото градче Овинг. Дробовете му бяха сдали багажа, можеше само да пъшка, но очите му бяха чисти, колкото и преди, смели, колкото бяха независимо от недостатъците на расата му, често от бедност, той умираше като смел човек – обгърнат до края си в обичаните от него планини.”

Фразата на Фарар „недостатъците на расата”, може да бъде обяснена от един друг пасаж от Признанията на Кроули, засягащи жалките критики на някой консервативни британски катерачи към Екънстейн.: „Другите ми приятели катерачи, почти без изключение, идваха при мен и ме предупреждаваха „да си нямам работа с този нехранимайко Екънстейн”. „Кой е той всъщност? Мръсен еврейн от Ийст Енд.”(цитирам г-н Морли Робъртси, съчинител на цинични новели, който ми каза това в Цермат.)”

Намека за бедност е под въпрос, както и споменаването на обичаните му планини, за да отнема от поетичността на израза: „Овинг е на височина 150 метра над морското равнище.

[b:cf697ec6]Арчър Томсън, Кроули, Джоунс…[/b:cf697ec6]



[i]J. M. Archer Thomson
Пионер катерач, който оценявал болдъринга. . . [/i:cf697ec6]

Джеймс Мериман Арчър Томсън (1863-1913): Коментарите на G. W. Young за болдъра на Екънстейн всъщност завършват с споменаване на балансовото катерене което било показано от Екънстейн на един от наистина славните пионери на Уелското скално катерене: „Арчър Томсън се упражняваше с него (на болдърите), слаб с тъмни дрехи, с лъвски очи и грива, и ловки, тихи движения. Той стана с малко първия практикуващ това майстор на балансовото катерене.” Професор Ортън, в некролога на Томсън от 1913 в CCJ, прави леко закодирано изявление: „Той често споделяше с писателя на тези редове, за това че е длъжен особено на един инструктор (при Pen-Y-Gwryd)”. Това би могло да бъде само Екънстейн, който редовно бил споменаван с лошо, от катерачите от организацията.

Чрез упражнения на болдърите, а също така и водене на маршрути, продължава Йънг: „Той еволюира леко специализирания тип катерене, който е принципно виновен за необикновения напредък в трудността на изкачванията в последните години; бавното контролирано движение, зависещо от прецизен баланс, вместо от стискане, което е идентично по ритъм и сигурност както на лесните скали така и на трудните пасажи.”

Томсън повел, другарите си катерачи навън от тъмните кулоари, към ръбовете и плочите, „ където хватките бяха толкова малки колкото голямо беше чувството за опасност” (A. Hankinson, The Mountain Men). Той твърдо вярваше в принципа да се катери въжето директно от долу, като се избягва практиката да се минава на установка преди да се изводи, която ползваше O. G. Jones, а също така и откатерването на маршрута преди да го изкачиш. Той се обоснова че всяко от двете поражда по-голям риск и опасна задача за свръзката, която го изкачва след това. Той обмисляше без да бърза следващите си движения на някое трудно въже, „застинал на хватки колкото нокът, високо горе на стръмна плоча, той се отпускаше назад от талия нагоре, безшумно медитирайки над трудностите горе за дълги минути… отпускайки се леко навън, с половината от тялото си свободно, като краката му и колената му бяха свързани със скалата на някакъв негов си принцип на баланс, гледаше нагоре с усмихната решимост, която изглеждаше на половина като внимателен преглед и на половина отдалечено, съзерцателно удоволствие.” (G. W. Young).

През 1884 Томсън отишъл директно от Кембридж в Уелс. През 1896 той бил назначен като директор на Llandudno County School, пост, на който останал до смъртта си през 1913.

В колежа той бил капитан на Футболния Клуб, и бил част от отбора по тенис. Той бил най-добрият в карането на кънки на лед в Северен Уелс, и веднъж докато се пързалял една неделя, предизвикал гнева на няколко каменоломци, който приели деянието му като светотатство. Те дори започнали да хвърлят камъни по него, но после ги оставили и аплодирали Томсън, очаровани от уменията му. Той бил сдържан и бил известен сред много от другарите си като самотен поет, рядко изказващ се, но радващ се на приятелството им, независимо от това.

Йънг коментира: „За голяма част от нас скалите на Сноудън… и несравнимите пропасти на Лиуед… ще бъдат обитавани от духа, и почти осветени, от спомена за една фигура, самотна и пушеща, приклекнала на някой живописен и почти недостъпен ръб, или движеща се с необикновена лекота по сипеите.

За жалост, Арчър Томсън бил първия от великите Британски, катерачи който сам отнел живота си.

[b:cf697ec6]Алистър Кроули… Тъмна магия… [/b:cf697ec6]




[i:cf697ec6]Снимка: Признанията на Алистър Кроули[/i:cf697ec6]

Алистър Кроули (1875-1947) - "The Great Beast 666" – бил отличен скален катерач и правдоподобен болдър катерач, както и защитник на фрий-солотата. Ето и как се описва самия той: „Без съмнение поради влошеното ми здраве като малък, така и не развих физическа сила, но бях много лек, имах в особена степен гъвкавост и баланс.”

Ранните му изживявания с неопитни водачи го обърнали срещу всички форми на професионално катерене, и той обявил че най-добрите аматьори са в пъти по-добри от който и да било гид. Той бил научен на основите на скалното катерене от Норман Коли, химик, който открил неона и бил първия който правил медицински рентгенови снимки. Коли бил значима фигура от ранното Британско катерене.




[i:cf697ec6]G. Grant & Кроули на Beachy Head[/i:cf697ec6]

За добиете идея за болдър катеренето в края на 18-ти век следват две описания на Кроули за различни случки от този период време. Единия включва съперника му Оуен Глин Джоунс – динамичен катерач, който „подскачал от хватка на хватка” и катерел кратки, трудни маршрути на установка преди да ги изкатери „етично” – като това било постъпка, която била считана за спорна, и за мамене от някои катерачи, като в този момент се обсъждала ролята на въжето като предпазна екипировка. Кроули, също така, загатва своите собствени предпочитания за катерене без въже.

„Джоунс беше си заслужил репутацията на най-брилянтния скален катерач на времето си с упорита самореклама. Той никога не беше първокласен катерач, защото той не беше безопасен катерач. Ако той не достигаше някоя хватка скачаше да я хване, и бяха му се случили няколко сериозни инцидента преди финалното размазване. Но неговата репутация е основана основно на изкачвания, които той въобще не е направил, според истинския смисъл на думата. Той често отиваше с няколко фотографа и го спускаха отгоре многократно по маршрута, докато заучи особеностите му, и тогава правеше „първото изкачване” пред тълпа почитатели. Бих казал че основната трудност на преодоляването на кой да е маршрут е че трябва да губиш неопределено време и сили докато откриеш къде са хватките. Въобще няма слава от повтаряне на изкачване.

Друг трик на Джоунс беше да кара приятелите си да се уговарят с други хора за да се пробват да изкачат неизкачени до момента скали, и после да отлага пътуването, заради различни оправдания докато Джоунс не успеел да го преодолее по описания горе метод.

Този начин на държане за мене изглеждаше абсолютно неспортсменски. Да търгуваш с планините за сметка на собствената си суета е нещо съвсем по-лошо. Аз опитах злобата от завистта на хората в първата ми седмица. Лична тема се появи от самото начало. Случи се Робинсън да ме попита дали съм катерил в Уелс. Аз му казах да, и му споменах едно място, the Devil's Kitchen или Twll Dy , което аз изкачих като си свалих обувките. Нямах идея, че това място е прочуто, но то беше. Беше прието за невъзможно за изкачване. Самия Всесилен Джоунс беше се провалил там. Оказах се, за моя изненада, в центъра на бурята. Джоунс зад гърба ми, директно ме обвинил, че лъжа. Съвсем безсъзнателно, аз обаче, се оправдах. Никога не съм успял да установя, защо е нужно да правиш от изкачването си нещо голямо. Има хубава причина да опишеш някое първо изкачване. Това е с цел да пратиш и други да изживеят удоволствието от него. Някой поради същата причина може да опише и вариант на изкачването, или ако то е изкачено от сам човек. Както се случи, Джоунс се хвалеше с първото изкачване на Kern Knotts Chimney; последното въже обаче не беше успял да мине чисто, без помощ. Той се беше качил на рамената на свръзката си. Отидох да го видя и открих че ако заклиниш камък в една удобна цепка и по-този начин тръгнеш един метър нагоре, можеш да стигнеш до горе и го направих. Записах го в катерачната книга; и на следния ден мъж наречен H. V. Reade, вероятно леко скептичен, ме последва. Той открил заклинения камък, надменно го хвърлил, и изкачил въжето без него, като записал постижението си. Това беше двоен удар за мистър Джоунс. Вече не можеше да използва аргумента, че ако той не можеше да го направи, никой не можеше да го направи.”

Но това не е всичко. Скафел беше разделен от Скафел Пайкс от проход наречен Микълдоор; и от страната на Скафел той е разделен от пропаст. Ръба на прохода е добре обозначен; ако се слезе малко надолу, от едната страна може да се изкатерят скалите до Броуд Стенд или Микелдоор Чимни, от другата страна по Северното изкачване и т.н. Но за всеки катерач беше амбиция да започне от върха на ръба. Това беше наречено директно изкачване на Микълдоор, и никой до момента не беше го направил. Това беше жалко, така че аз го изкачих. Този път тигана беше на огъня. Моята честност беше открито поставена под съмнение в пушилнята. Аз свих рамене, но предложих да го изкача повторно на следващия ден пред свидетели – което и направих. Може би съм едно невинно магаре, но не можех да разбера защо някой, който се нарича човек би започнал серия злобни интриги по такава тема за спор. Трябва да си призная, че моите методи понякога нарочно бяха замислени с цел да дразнят другите; но нямах търпението да се занимавам с идиотската суета на масите. Аз възприемах Дневника на Катерачите като сериозна книга и никога не записвах нещо в нея, без да съзнавам пълната си отговорност от това, което записвам. Така че когато открих че е записан тържествен химн за петото изкачване на Пилър Рок от „дама”, заведох кучето си с мен до върха и записах, „Първо изкачване от кучка Сан Бернард.” След като Джоунс, по обичайния си начин, изкачи Керн Нотс Крак, и трима училищни директори, които трябваше да са наясно в какво нагазват, казаха че са го видели, и изкачването било прекрасна проява на умения и още какво ли не, аз завърших техните коментари с кратко заключение: Толкова много шум се вдигна около изкачването на Керн Нотс Крак, че Екънстейн заведе едно младо момиче наречено Мис Ничълс и я помоли да го изводи, което тя и направи.”

(При зараждането на спорта скално катерене (1880-1885) въжетата рядко се използвали за каквото и да е, и първоначалното им използване, което последвало, както се вижда в снимките на братята Ейбрахам, са страховити. Хаскет Смит, считан за баща за Британското скално катерене, избягвал да използва въжета или други предпазни мерки при ранните си изкачвания, като поставил прецедент, който другите се чувствали задължени да следват. Някои мислят, че отношението му било породено от непринудения подход към новия спорт, но мисля че е по-скоро поради това че се опитвал да придаде правдоподобност на дейност отхвърляна, като безцелна от старите Викториански алпинисти.)

Другия инцидент може би прецедент за sandbagging (излъгване, че някой маршрут е много лесен, с цел да се измъчи този, който ходи да го катери) в болдъринга, на преди това неизкачен болдър в Алпите, за зла ирония в същата местност където Джоунс починал. На този „най-зъл сред живите мъже” не му липсвало чувство за хумор, не зависимо колко унижаваща била шегата за него.

„Друг особено забавен инцидент се случи при Арола. Малко нагоре от стария хотел има голям болдър, който не беше никога изкачен от страната на хотела. Аз прекарах известно време там преди да намеря начин да го изкача. Трябваше да се траверсира малко надясно, с минимални хватки и стъпки, докато се стигнеше до място, където наклона ставаше по-малък. Но тази част от камъка беше защитена от голяма издутина, която те изкарваше от баланс. Беше само възможно за някой много слаб човек, който можеше да си глътне корема да го мине. Но всичко беше въпрос на милиметри в повече и стъпването на триене ставаше недостатъчно. Това беше едно от най-трудните скални изкачвания, което някога съм правил..

Реших да се позабавлявам и научих едно момиче как да го минава. Тогава предложих сто франка, на гида, който успее да го мине. Събрахме малка групичка един следобед и отидохме там за да се изфукам. Няколко хора се пробваха, но без успех. Аз започнах да им се присмивам и казах: „Но това е абсурдно – мъже, вие въобще не можете да катерите – а е толкова лесно – даже се басирам че и момиче може да го направи – не бихте ли се пробвали мис …? Моята ученичка си изигра прекрасно ролята и се престори, че трябва много да я убеждавам. В крайна сметка, тя предложи да се пробва ако някой я държи на установка. Аз казах „Няма смисъл, ти може да се справиш и сама!” Групичката протестира че тя ще се убие; а тя се престори, че е събрала смелост, отказа каквато и да е помощ и го изкачи със страхотен стил.

Това засрами всички. Дори гидовете ги досърбя да се пробват. Но никой не успя да го изкачи. Така че започнах да ги уча на установка. Няколко успяха с малко морална поддръжка и без да ги дърпам отгоре. Доста добра бройка, обаче, паднаха и изгледаха смешно, висейки на въжето. Хората започнаха да окуражават свещеника да се пробва. На него хич не му харесваше; но той дойде при мен и каза, че ще се пробва но само ако аз му държа въжето, така че да не изглежда смешен ако падне, заради длъжността му. Аз му казах, че ще приема тази задача напълно сериозно. Признах си че нарочно се присмивах на някои от другите, но за него ще вържа въжето както трябва; не под рамената му а леко над бедрата му.

След като наредих по този начин нещата заради длъжността му, аз се качих на върха на скалата и седнах достатъчно назад така че да виждам какво става по стената й. Когато той падна, понеже въжето беше вързано толкова ниско, той се обърна с главата надолу. Аз се направих че не съм доразбрал и го дръпнах нагоре надолу за няколко минути, преди да го издърпам отгоре, целия почервенял и одраскан. Не бях се провалил, заради длъжността му. Но на доста хора им липсваше вкус да му се смеят.”

[b:cf697ec6]Единствения истински Джоунс… [/b:cf697ec6]



Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:cf697ec6]Снимка: Abraham Bros (1890s)[/i:cf697ec6]

Оуен Глин Джоунс (1867-1899), един от ранните катерачи гимнастици – някои го наричат първия автентичен скален катерач – на снимката горе на гритстоун на Дербишайър. Най-вероятно първия истински „тигър”, той измислил категоризация за трудност, която е еволюирала в тази, която се използва в момента във Великобритания. Джоунс, който започнал кратката си но интензивна катерачна кариера през 1888, бил добър в това да прави трудни къси изкачвания без въже, като нещо струващо си само по себе си, вместо като тренировка за Алпите, въпреки че стратегията му да използва въже, създала малко противоречия.

Въпреки това, изглежда че той е катерил категории 5.7, 5.8, може би малко по-високи на болдърите, в средата на 1890-те години. Това би го поставило поне на ниво с пионерите катерачи в района Elbsandstein по това време, така че той може да бъде считан за един от истинските предшественици на модерното скално катерене.

Като младеж, той показал склонност към механиката и математиката, и в един момент бил асистент в катедра математика. С диплома за завършване с успех в експериментална физика, без възможност да получи професура, той станал учител по физика в училището Сити ъф Лондън.

Никога не отбягвал вниманието, дори с чувство за хумор се наричал „единствения истински Джоунс.” Той е описван като човек с безгранична енергия и ентусиазъм, който имал приятен характер. Сякаш всички го харесвали – освен Алистър Кроули. Следващото е легендарна история описваща невероятната гимнастическа сила на Джоунс, преразказана от катерача и фотограф Джордж Ейбрахам, един от най-ревностните му поддръжници:

„Покрай една коледа, един пикел беше поставен като лост… Той (Джоунс) хвана лоста с три пръста на лявата си ръка, повдигна ме с дясната си ръка, и само благодарение на силата на мускулите си успя да си вдигне брадичката до нивото на лоста три пъти.”

Факт или измислица? Вие решете. (Когато бях в най-добрата си форма, може да направя набиране на една ръка държейки над 10 килограма в другата, никога не се пробвах с повече, но предполагах че бих могъл да добавя още към 5 килограма.) Тук може да се добави, че Джордж Ейбрахам е бил известен с това че преувеличава на моменти, и дори накланял фотоапарата си с цел да направи по-впечатляващи снимки! За да поставя това подозрение в правилния контекст може да направим кратък преглед на една друга статия на Джон Гил „Historical Performances in Chin-ups, . . .” :

OAC – набиране на една ръка



Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.


В Climbing Days (1935), автора, Дороти Пилей, разказва за слуховете за постиженията на Джоунс: „... Оуен Глин Джоунс, герой с безброен неповторим брой подвизи... Че той може да се набере на върха на врата десет пъти само използвайки върховете на тънките си пръсти... Знаех от години... Но това че можеше прав да скочи с катерачните си ботуши от един перон до друг през единична жп линия беше нова и интересна информация за мен.” Приятелите на Джоунс с любов се обръщали към него с Гимнастика.

Един инцидент от кратката му, но прекрасна катерачна кариера и доста странен. За да се излекува от измръзване, той вкарал ръката си в казан с врящо лепило. Резултата от това е че ръката му се деформирала в нещо като вкочанени клещи, които той с настроение приел като нещо в полза на катеренето!

Оуен Глин Джоунс умрял на Дент Бланш в инцидент, при който той и негов приятел катерач се държали за пикел, който бил заклещен хоризонтално в една цепка и се използвал като стъпка посредством, която гида да стигне по-хубава хватка. Гида не успял да се задържи отгоре и паднал върху Джоунс и приятеля му, и всички паднали надолу по склона на планината, като издърпали и четвъртия от свръзката, който бил 10 метра по надолу. Всички, включително и петия катерач, били вързани на едно въже, като последния в миг на отчаяние прегърнал скалите, в очакване на неизбежното дръпване – но това така и не се случило, тъй като въжето между него и останалите било фиксирано и очевидно се скъсало. Петия катерач, джентълмен кръстен Хил, не може да се спусне по маршрута сам, така че успял да мине по малко по-различен вариант и достигнал върха, а после тръгнал нагоре, като на моменти припадал от умора и делириум.

Деня преди да умре, докато той се разхождал в долината Арола с W. M. Crook, разказал на спътника си, който му се чудил колко много Джоунс катери всяка седмица, „Виж, има още само няколко години, през които може да правя това, и ми се ще да направя колкото се може повече през тях.”



[i:cf697ec6]Да започнеш от малък

На тази снимка е млада болдър катерачка, с чисто новите си обувки. От the Journal of The Fell & Rock Climbing Club (1913). Само може да предполагаме за съдбата й – сега част от далечното минало.

Снимка: Arthur Wells (1913)[/i:cf697ec6]


[b:cf697ec6]Първия Британски Болдър Гидовник? [/b:cf697ec6]

Клинт Уорън, докато правил проучване за катерене в Лейкланд през годините, попаднал на невероятно информативна болдър схема на известния Y-Boulder в Уестдейл Хед. Той споделил информацията с Майкъл Кокър, който ми я прати. Тя била в книгата на посетителите на Уастуотър Хотел, с дата 18 Април 1898. Текста бил написан от Алистър Кроули, а схемата направена от L. A. Legros.

Кокър пише, „Екънстейн също бил отседнал в хотела и това е момента, в който Кроули и Екънстейн се запознали... Книгата на посетителите показва, че Кроули бил отседнал в хотела от 14 март до 18 април. Екънстейн от 1-ви до 29-ти април, а Легрос от 7-ми до 20-ти април. Странно е че Кроули е решил да запише това в книгата на посетителите, а не в катерачната книга на хотела, която се използвала от 1890 и в която бил записвал данни и преди. Мисля, че причината че това е в книгата на посетителите е че, по това време, изкачванията за тренировка на болдърите, не били считани за истинско катерене и за това не били подходящи за катерачната книга. Това е първата бележка относно Y-boulder и въпреки че е възможно преди това други да са покатервали по него, е твърде вероятно че този Великден бил открит пълния му потенциал, като Екънстейн, Кроули и най-вероятно Легрос са изиграли важна роля за това. Джозеф Колиър също бил там (6-ти до 11 април), така че е вероятно тогава той да е направил изкачването си с краката напред, което е записано под номер 22.”

И в по-късно съобщение, „Доколкото става дума за Уесдейл, склонността да се упражняват на болдърите там и на други приспособления е нещо, което сякаш спонтанно се е развило в средата на 1890-те. Откриването и документирането на Y-Boulder става само година след като катерачите започват да използват стаята за билярд, залата, площадките и стълбите на хотела и стената на хамбара отвън да си измислят разнообразни акробатични или гимнастически упражнения. Собственика на хотела, сякаш, бил особено толерантен към това и има много забавни анекдота, някои особено съмнителни, който са останали от този период.”




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:cf697ec6]Лусиен Алфонс Легрос (1865-1933), син на известния артист, Алфонс Легрос, бил машинен инженер, който изписал много за печатарството, а също така и за конструирането на автомобили.[/i:cf697ec6]




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

Фотокопия благодарение на Clint Warren, Michael Cocker, е Iain Whitmey, архивар на Fell & Rock Climbing Club

[b:cf697ec6]Записките на Кроули[/b:cf697ec6]

1. The Easy Way. (Лесния път)
2. The Right Slab. You may not use the edges. (Дясната плоча. Не може да се използват ръбчетата)
3. do. You may not use the slab for handhold. ( do… Не може да използваш плочата, за да се хващаш.)
4. The South Arete. One leg each side all the way. (Южния ръб. Всеки крак от едната му страна)
5. The Overhung Arete. (Надвесения ръб)
6. The Left Crack. You must not use the jammed stone. (Лявата Цепка. Не трябва да се ползва заклинения камък.)
7. do. You must not use the left branch of the Y for handholds. (do . Не трябва да се използва левия край на Y-ка за хватки)
8. do. Finishing to the right of the j.s. (jammed stone) (do. Завършва в дясно от заклинения камък)
8a. Between the cracks. Doubtful if this has been done fairly. (Между цепките. Съмнително е дали някой го е направил честно)
9. The Right Crack. (Дясната Цепка)
10. do. Not using the Left Crack.(do. Без да се използва Лявата Цепка.)
11. The Left Undercut. Not using the Right Crack.(Лявата обратна хватка. Без да се използва Дясната Цепка)
12. The Right Undercut. Keeping (?) the edge. (Дясната обратна хватка. Придържайки (?) се към ръба.
13. The North Corner on the face. (Северния ъгъл на стената)
14. do. in (?) the corner. ( do в(?) ъгъла)
15. The Steeple Ridge from the NE. (Стийпъл Ридж от североизток)
16. do. N. end. (do Северния край)
17. do. W. end. (do Западния край)
18. The Left Slab. (Лявата плоча)
19. do. Not using the edge. (do Без да се използва ръба)
20. The Easy Crack. (Лесната цепка)
21. The Middle Slab.(Средната плоча)
22. The Easy Way. Feet first. Face inwards. (Лесния път. С краката напред. Главата надолу.


[b:cf697ec6]Осемнадесет години по-късно... Още един болдър гидовник...[/b:cf697ec6]

Още един болдър гидовник бил публикуван през 1916 в журнала на Fell & Rock Climbing от английската Лейк Дистрикт. Написан от J. P. Rogers и кръстен "Boulder Valley", той описва доста маршрути в долната част на Лоу Уотър зоната на Конистън. И да, думата проблем се появява в текста, както и книги от преди това за зоната описващи усилията на малка група катерачи, който възприемат скалното катерене като спорт в периода 1880-1900. „Problem” (макар директно да си го превеждаме проблем, тази дума се използва за математическа задача), оригинално, се е използвала както за 30 метров маршрут така и за 5 метров болдър.

Като пример, който може да ви даде идея за статията, ето ви един цитат за болдър наречен Пирамидата: „Северозападния ъгъл изисква добър баланс и малко внимание, когато сменяте краката в началото, докато на южния край му се носи лоша слава за трудността му. Смята се че C. Grayson го е минал, но автора не е видял никой да го минава, въпреки че маршрута на някои места е издраскан.”



[i:cf697ec6]LowWater Coniston 1910 (?)
Снимка: От F&RCC[/i:cf697ec6]

А тук пък автора описва the Overhang на Puddingstone:” The Overhang е изцяло гимнастическа игра, и се състои от това да скочиш за стърчащ камък 2,60 метра над земята и да се залюлееш нагоре докато той се окаже под лявата мишница. След това с помощта на обла стъпка за десния крак, е възможно да се качите отгоре посредством хватка за дясната докато коляното ви може да се качи на ръба. От тук нататък остатъка е лесен.”

Автора завършва със следния съвет: „... не зависимо от относителната им близост до земята (на камъните), на по-голямата част от описаните маршрути, е съществено нужно въже.”

[Забележка: Проблема с откриването на произхода на болдър катеренето е усложнен от трудността да разграничим това което [u:cf697ec6]сега[/u:cf697ec6] приемаме за болдър катерене (ако разбира се приемем, че в момента има чиста дефиниция за това!) от традицията за катерене за упражнение, най-вече на установка. Всъщност, когато първо формулирах моите идеи за болдър катеренето, в средата на 50-те години на 19 век, аз не изключих от тях катеренето на установка, вместо това възприех „болдър проблемите” като движения или кратки серии движения, които се правят близо до земята често без въже, като най-често включва динамични движения, и изискват специална сила или техника, която не се среща по по-дългите изкачвания. Спортното катерене, разбира се, не съществуваше тогава в Америка, и нямаше да се появи за още 20 години.]

[b:cf697ec6]Gash Rock – Първо изкачване – 1893[/b:cf697ec6]



Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:cf697ec6]O. G. Jones и J. W. Robinson записали първото документирано изкачване на 6-ти септември 1893 в катерачната книга в Уесдейл Хед
Снимка: Abraham Bros, courtesy F&RCC[/i:cf697ec6]

[b:cf697ec6]Още ранно Британско болдър катерене[/b:cf697ec6]




[i:cf697ec6]Mantlepiece на Low Man - Climbers Club Journal No. VIII, 1905[/i:cf697ec6]

Джефри Уинтроп Уънг (Mountain Craft, 1949) казва следното, размишлявайки над болдър катерене от времето на Виктория и Едуард:

„ Болдър катеренето е сред най-приятните разсейващи дейности през почивните дни, но голяма част от мъжете прекаляват с прекарването на време на леко трудни работи. То трябва да се използва за безопасни упражнения за заучаване правилата на стила. Когато можеш да изкачиш някой лесен блок само с ръце, или на балансираш по една стена с токова малки хватки за ръце, че някой приятел да може да си прекара дланта между тях и ръцете ви , или сте измислили как да изкачите някой ръб без хватки отгоре, като се избутате с ръце, това за вас е минало изпитание което можете да ползвате в бъдеще. Да се борите срещу чистата трудност, на която не бихте се пробвали на опасно високо изкачване, само с помощта на мускулите и силата си, не доказва нищо и не е полезно за никой; това само намалява почивката ви в почивния ден.”




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:cf697ec6]Снимки: R. Adam ca. 1918 C.E.Benson ca.1900 C.E.Benson ca.1900[/i:cf697ec6]

От ляво на снимките е Харолд Рейбърн, някъде около 1918, като позира с това, което той нарича „Вертикална поза”. В дясно, са катерачи от Касъл Хед, от около 1900. Снимката в средата е кръстена: „Без да можеш да си мръднеш нито дясната нито лявата ръка”, а описание на снимката най-вдясно е „Откъртване на опасна хватка. По-близкия катерач имал идея как да стигне, и почти зарадвал човека с фотоапарата, който искал силно за снимка как някой пада. Падането тук би било опасно.” - Crags & Hounds в Лейкланд от C. E. Benson, 1902.

На централната снимка можете да видите, колко леки и добре направени може да са катерачните подковани обувки. Те се правели по поръчка, и не можело да си ги купиш директно от магазина. Грешка е да мислим че те са били подобни на масово произвежданите, страховити планинарски обувки с метално бомбе с твърди като стомана подметки използвани от армията през Втората Световна Война, и възприети от катерачите след това. (Вярвайте ми знам – скоро след като започнах да катеря си купих чифт такива.)




[i:cf697ec6]В същото време, в Уестуотър Лодж в Уестдейл Хед, дъждовните дни и следобедите били изпълнени с много физически забавления в Билярната Стая, когато катерачите не траверсирали прочутата стена на хамбара.

Снимка: от началото на 1930-те от H. W. Lambert[/i:cf697ec6]

„Вечерята свърши, групата се разпиля из хотела, и въпреки това всяка стая сякаш беше претъпкана... В същото време можеше да намериш по-енергичните в Билярдната Стая...”хайде да видим пасажа под крака на билярдната маса”. Само Гимнастика успява, той започва като седи на масата ... леко се отпуска надолу, и внезапно се обръща на обратно и обхваща с крака здраво напречните греди отдолу... след сериозна борба другата му ръка и крак се появяват от другата страна на крака на масата, и момент след това тоя седи отново без дъх на масата, сред силни поздрави.” - L. J. Oppenheimer в The Heart of Lakeland, 1908.

Гимнастика бил Оуен Глин Джоунс. Снимката тук е на непознат катерач 30 години по-късно.

[b:cf697ec6]Болдър катерене за дами...[/b:cf697ec6]




Рут Рейбърн (сестрата на Харълд) създала привлекателно дамско облекло за катерене и болдъринг, както можете да видите отгоре, преди 1920. Ако си мислите че преувеличавам само за да включа болдър катеренето тук, прочетете какво казва тя:
“Прекрасно е да се препоръчва на тепърва започващото момиче, а и на всички начинаещи, да се занимават с болдър катерене колкото се може повече, а за момичето, да си избере тези болдър изкачвания, където движенията и баланса са от по-голямо значение отколкото силата на мускулите и набирането на ръце. Тя ще може демонстрира там на някой по-опитен и много по-силен мъж, как ниските трудни скали може да бъдат изкачени с лекота и грация.

Освен ако изкачването не е под 3 метра, с хубаво място за приземяване, трябва винаги да се използва въже. Под тази височина млад човек, който внимава като слиза и едновременно е стъпил с крака и хванал се с ръце не би могъл да се контузи.

Болдър катеренето се счита лошо за кожата. Винаги трябва да носите ръкавици. Те трябва да са тънки и да ви стават добре, без да са ви широки. Краката си можете да предпазите с навит бинт. Освен ако панталоните ви нямат усилени колена, е добре да си вържете някакви предпазители, както заради колената така и заради дрехите ви. Те може да бъдат направено от няколко по-големи кърпички или стари шалове. С ръкавици, с навит бинт и предпазители на колената, един час трудно болдър катерене няма да доведе дори и до най-леко повреждане на нежната кожа.

Болдър катерене е чудесно да се научите, че малките хватки може да се ползват безопасно – когато сте в затруднение- на големите изкачвания. Също така то е прекрасно за да подобрите баланса си, и учи как да се настроите и какви усилия трябва да вложите на различните видове хватки. На един единствен пет метров болдър можете да откриете серия изкачвания, които включват всички характеристични трудности, които ще срещнете на целодневно изкачване на някой прекрасен скален връх.” - Mountaineering Art от Харълд Рейбърн, 1920.

[b:cf697ec6]Допълнителни бележки за болдър катеренето от Джефри Уинтроп Йънг[/b:cf697ec6]




Д.У.Йънг (1876-1958) бил не особено очарован от болдър катеренето, въпреки че понякога се поддавал на изкушението му. Даже, той катерил болдъри на Болдъра на Екънстейн с Оскар Екънстейн в началото на миналия век. Ето и какво мисли той по въпроса, в Mountain Craft (1949) и Snowden Biography (1957):

„Запознаването с катеренето, което обичайно се случва на начинаещите е пробване на малки скали, ниски скали покрай брега и разпръснати болдъри, с или без помощта на въже отгоре. Това болдър катерене или катерене на проблеми, може да послужи да се разкрие таланта или да окуражи интереса, но няма по-голямо приложение от просто упражнение. Изкачванията са кратки. Те не дават възможност за основно развитие на ритъм или баланс при движение. Ако са лесни, те се изкачват бързо без да се научите на нищо. Ако са по-трудни, или може да си повредите мускулите – като е грешка да започнете така – или ако мускулите ви не ви задържат, това че земята е наблизо, а въжето ви държи отгоре, ви лишава от чувството за провала и успеха, които изпитвате, при която и да е тренировка за хладнокръвност и за развитие на мисленето. Те си струват само за напредналите, които са свикнали да се отнасят към всички скали с еднакво уважение, били те 2 метра или 200. Те стават страхотни катерачи при положение че имат като заложби силни стави на палците и пръстите, и вече са усвоили основите, но начинаещите ще имат по-голяма полза от лесни, дълги, упражнения на простите правила и лесните ръбове.” (MC)

„Скалите в подножията на планините и ниските скали не се възприемаха, като истински ден катерене. Катеренето на болдъри, което правехме на скалите близо до лагера, в почивните и дъждовни дни, беше ограничено упражнение, което не спомагаше много за подобряване на техниката по това време. Болдър катеренето започна да се възприема като отделен вид катерене, да се практикува широко и от него да произлизат добри катерачи, когато катерачната треска се разпространи из равнинните, където самотните камъни от гритстоун или пясъчник играеха ролята на планини, като в Пийк Дистрикт. Херфорд и Лейкок са оригиналните и очевидни примери за истината, която излезе на яве петдесет години по-късно, че практиката и прогресивната тренировка на сравнително ниски, но технически трудни скали от този тип е съществена част от подготовката за пробване да се изкачат модерните сериозни скални проблеми.” (SB)


[b:cf697ec6][url=http://verticalworld.net/articles/article.php?id=480]ПРОИЗХОД НА БОЛДЪР КАТЕРЕНЕТО – ЧАСТ 2[/url][/b:cf697ec6]


Превод от английски:  Станко Йончев


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 1711 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ




Напишете коментар

1 Публикуван на 10/01/2012 от Димитър Колешев Коментирайте
Леле ти си почнал да превеждаш книгата като гледам ! БРАВО и мерси :)









ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Боулдър:
Сравнителна таблица между спортната и боулдър категоризация
Боулдър категоризации
Произход на болдър катеренето - част 2
Боулдър упражнения от Нийл Грешъм
Как да си направим капус борд
Динамичното движение
Спотинг или пазене при катерене на болдъри
Боулдъри в района на Мальовица
Даниел Уудс – La Force Tranquille
Тренировка за боулдър


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


La Sportiva


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2018

Sitemap