Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Категория на трудност - Част ІІ



Владимир Шатаев  |  Редактирана на 10/07/2011


[b:767a18c7][url=http://www.verticalworld.net/articles/article.php?id=413]КЪМ ЧАСТ І[/url]


Глава VIII

ПАМИР – 1974[/b:767a18c7]

Безобидни планини няма. Планините са хищници. Понякога те спят, сити, задоволени... Дълго, много години. И на хората им се струва, че те са опитомени. Всички - и най-опитните, най-предпазливите, най-предвидливите, се приспиват, ако планините спят дълго. Правилото "Безобидни планини няма" полека се изтрива от паметта...

...Вървим по спокойна планина. По полегатите, безметежни, миролюбиви склонове, прилични по-скоро на зимни равнинни полета, отколкото на стени на седемхилядник. Само светлината буйства. Струва ти се, че ако към тази свирепа светлосила се добави още малко, ще стане взрив... Всичко останало е застинало - изпъкналите, набити преспи, от които буквално изтича слънце, въздухът, небето, панорамата на Заалайския хребет... Райска благодат - тук би трябвало деца дa се пързалят с шейни! Откъде може да се вземе опасност тук! Там, на Хан Тенгри, на връх Победа - най-северният седемхилядник в света, се разхождат ураганни ветрове, люти студове... На Хан Тенгри и на Победа трябва да се измислят "в случай че", да се вземат предвид нещастни положения, да се предвижда непредвидимото. Тук всичко е известно, всичко е разбираемо, всичко е спокойно… Тук би трябвало дечица да се пързалят на шейни …

Отнасяме се към тази планина като към опитомено кученце, чиито зъби и челюсти не са опасни за стопанина. Четиридесет и пет години се отнасяхме към нея така, сякаш и налягането тук е безобидно, и разреденият въздух не задушава. Изкачвахме се на осмия километър в небето така уверено, без съмнение в изхода, както на "Седмото небе" в Останкино. ..

Тази планина отново беше заспала... Или пък се беше притаила?
Четиридесет и пет години - от деня на първия щурм, тя убеждаваше хората в смирението на агънцето. А сега показа какво струва нейното озъбване...

За втори път се изкачвах на връх Ленин - за втори път през последните две седмици... Не ме пускаха, уговаряха, забраняваха. Обяснявах, убеждавах, уверявах - измъкнах се. За какво? За да я видя за последен път? Разбира се. Но това е само полуистината... Не можех да им говоря за чудото, на което все пак се надявах?! За микроскопичната, неосъществима надежда, в която сам не вярвах с ума, но вярвах с душата?!

На 8 август, на другия ден след страшните събития, когато се прояснило, японците напуснали своя бивак на 6500 м. и за втори път тръгнали да търсят женската група. Намерили ги на предвърховия склон. От 7000 м. надолу, разтегнали се на 200 м. едно след друго край пътя на слизането, като пунктир на хартия лежали телата. Те били седем... Така и съобщили в лагера нашите чуждестранни колеги...
Седем, а къде е осмата?!
И коя е осмата?

... Безпочвена надежда, нито един реален шанс. Ако тя беше слязла в загубено, но обитавано място в Памир, сега, три дни след катастрофата, ние бихме знаели за това. Нищожната надежда увисна във въздуха и сега се държеше само по силата на моето желание. Опитвам се да й поставя "подпора" - измислям фантастични варианти, но в нито един краищата не се свързват. Знам - глупаво е. И все пак се надявам.. . Трябва да намеря осмата...

С мен са челябинците. Те са четирима - приятели на челябинския алпинист Валери Переходюк. Неговата съпруга, Галина Переходюк, е една от тези, които сега лежат горе. .. Още една алпийска двойка, разведена от планините... И той гореше от желание да върви с нас. И за него "осмата" беше колеблива надежда...

Вървим твърде бавно. Или така ни се струва? Болката, която се трупа вътре, е по-силна от всеки допинг. Опитвам се да ускоря темпото, но вместо това нарушавам ритмичността на алпийската крачка... Впрочем да се движим по-бързо е невъзможно. Има два пъти повече сняг от обикновено. Обработването на следите като никога сега е сложно. Следите трябва да се правят съвестно, иначе ще потънеш, както се казва, до шия...

Странно лято. Аксакалите* не помнят такова снежно лято.

*Аксакал - старейшина, почитан човек в Средна Азия и Кавказ. - Б. пр.

Преди две седмици, на 25 юли, аз и майсторът на спорта Дайнюс Макаускас - мой приятел и спътник в изкачванията - отивахме към връх Ленин от Югозападен Памир. (Там имахме няколко изкачвания с алпинисти от ГДР.) По пътя видяхме как по алпийските пасища овцете потъваха в снега. Овчарите откарваха стадата надолу, в Алайската долина, като мислеха, че там ще спасят животните от глад... Но и в долината бе бяло-беленичко... През нощта на 25 юли дойде небивал циклон и планините побеляха до самите подножия. Международният лагер "Памир" е разположен на поляна под връх Ленин, на височина 3700 м. Поляната затова е поляна, за да бъде зелена. Заварихме я покрита с 30 см. снежен пласт. По-късно през този сезон подобно нещо се повтори два пъти.

Именно по това време, на 25 юли, американската четворка на Хари Улин направила изкачване на връх XIX партиен конгрес. Внезапно те почувствали силен трус.
Земетресението е често явление в Памир. Но сеизмичните вълни, движейки се от отделните епицентри в района на Афганистан-Ташкент, като правило идват тук отслабнали. Този път ударът бил не по-малко от четири бала. Това било достатъчно, за да приведе в движение узрелите за свличане снежни маси.

Голяма лавина затрупала американците. Но опитните алпинисти успели да се освободят. Очевидно, разсъждавайки по принципа, че най-сигурното място за укриване от снарядите е прясната яма, те се изкачили нагоре по следата на лавината и поставили там палатка. Но вероятността, колкото и да е малка, с времето става факт. Възможно е това да не е било хиляда години и не ще бъде още хиляда. .. Но това се случило сега - втора лавина се стоварила върху алпинистите и ги повлякла надолу. Трима съумели да се измъкнат. Четвъртият, Хари Улин - един от най-силните алпинисти на Америка, загинал...

По сигнала за бедствие във въздуха се издигна вертолет и хвърли на американците храна и маркировъчни колове, за да означат местонахождението на тялото. От лагера към пострадалите се отправи спасителен отряд от съветски, американски и френски алпинисти.
Това беше първата жертва на планините...

Злощастният нощен снеговалеж, който паднал на 24 срещу 25 юли, заварил женската група в пещерата на 5200 м. Девойките се оказали тук при второто аклиматизационно изкачване, което се планирало до височина 6000 м. По научното и практическото разписание изкачването трябвало да им даде нужното привикване към височината, така да се каже, аклиматизационен запас, достатъчен, за да стигнат след това още един километър по-високо.

Така се планирало, но не станало така. Опасното състояние на снега и случаят с Хари Улин принудили лагерното началство да даде заповед за слизане на всички, които се намирали по склоновете. Такова положение заварихме ние с Дайнюс, когато пристигнахме в международния лагер "Памир".

На поляната не се задържахме и час - помолиха ни да се изкачим на 4500 м. и да съобщим на ръководителя на американската група Шонинг за гибелта на Хари Улин. (Неговият бивак се намираше зад хребета, а радиопредавателите "Виталки" работеха само при пряка "видимост".)

По пътя срещнахме завръщащите се девойки. Предадохме им писма и им казахме да ни чакат на гости. Те се спогледаха тайнствено, разгледаха внимателно всеки от нас от горе до долу и нищо не отговориха.

В лагера се заехме да търсим палатката на женската група. Но ни казаха: групата на Шатаева живее на другата страна на ручея, зад крепостна стена и входът за там е със специални пропуски.

Ние се прехвърлихме, по-точно прекрачихме през ручея и започнахме да търсим крепостната стена. Намерихме я: дебела и висока една "тухла". Наистина поради липса на тухли стената се състоеше от бели, наредени в пръстеновиден пунктир камъчета.

Пазачът, същевременно и дежурен готвач, Ира Любимцева, въоръжена с димяща, очевидно току-що извадена от гозбата голяма лъжица, като чу нашите стъпки, изскочи от кухнята палатка и ведната даде сигнал за тревога. От "памирките" се изсипа гарнизонът. Дайнюс, случайно престъпил "стената", веднага бе заловен и въдворен зад пределите на крепостта.

Елвира, като опазваше престижа на вожд и спазваше ритуала, остана в своята резиденция. Доложиха й. Тя церемониално излезе и след като огледа "чужденците", запита:
- Какви са тези? Какво искат?
- Казват, на гости... - отговори Ела Мухамедова.
- На гости-и?!

Тя се обърна и като даде знак, отведе всички освен Валя Фатеева. Тя остана като часови. Забавиха ни 15 мин. От палатката се чуваше женска глъчка, често прекъсвана от взривове смях. След това се появи Люда Манжарова. Тя държеше в ръцете си чисти листчета хартия и химикалка. Без да ни обръща внимание, тя ги предаде на Фатеева и каза:
- Нека напишат заявление. Всеки поотделно. Може в един екземпляр, ние не сме бюрократи.

Написахме: "Молим ви да ни приемете, тъй като много искаме да ядем."

Накрая излезе Нина Василиева и каза:
- Съветът прегледа вашите заявления и счете причината за уважителна. Съветът постанови: да се издадат специални пропуски.

Обявиха ни за гости и известно време ни оказваха подчертано вежлив, внимателен прием, като се стараеха да не излизат от ролите си. Това забавляваше всички и на всички се искаше да поиграят това представление по-дълго. Но понякога те се забравяха и пускаха по наш мъжки адрес предизвикващи взривове от смях остроти. Най-сетне Таня Бардашева каза:
- Не е добре, девойки! - И обръщайки се към нас, добави: - Не го слагайте на сърце - те ходят тук и търсят: кого да осмеят?!
- Какво, какво пък вие! - отговори Дайнюс. - Ловец ми разказваше веднъж, че мечките даже обичат, когато пчеличките ги жилят. Но ловецът както винаги, навярно лъжеше...

Вдигна се престорена паника. Възмутени, те заговориха открито: значи, помислете си само: ние сме пчелички - те мечки!

Те се разбираха една друга с половин дума, с един поглед и така сговорно обръщаха разговора в своя полза, като че ли наистина четяха роли от представление.
А се бяха събрали преди две седмици, на 10 юли в Ош. Много от тях се виждаха една друга за пръв път. Елвира знаеше някои само по минали изкачвания, останалите само по преписка, която започна през януари 1974 г.

След тази вечер ние прекарахме в женския "манастир" още два дни, след като получихме разрешение да поставим палатка (вярно, че ни оградиха с бели камъчета).

Те живееха като добре обучен екипаж на кораб - дисциплина, точност на правилника, пунктуалност в неговото изпълнение, познаване на своите задължения, на своето работно място. Не ни се случи нито веднъж да чуем караница, спор, да видим нацупване, недоволни физионо¬мии, осъждащи погледи. Поведение, което буквално опроверга източната пословица: "Две жени - пазар."

Разхождайки се с мен край палатките, Елвира кимна към малката отъпкана полянка и каза:
- Това е нашата "заседателна зала".
- Вие какво, тук танцувате ли?
- И танцуваме.
- А ти въобще си юнак. Направи група...
- Пак ирония?
- Не, наистина.
- Нима доживях до твоите хвалби?! Чудеса!

Лагерът замлъкваше по малко. Гласовете в женската палатка стихваха. Само нейде зад ручея се чуваше шеговита песен под акомпанимент на китара:
Ах, какая же тм лас-сковая,
Альпинистка моя, скалолазка моя...
Скоро и тя замлъкна, а все не можех да заспя и в главата ми все се въртеше този заразителен рефрен.

Знаех, че Дайнюс също не спи, и му казах:
- Ето ти и жени. Такъв ред и в мъжките групи ще има да търсим...
- Наистина... Но за друго си мисля... Бият в една точка - ние, значи, жените, по нищо не отстъпваме на вас, мъжете. Уж като на шега, като на игра...
- Не "уж като", а точно като шега. Те искат ние да бъдем по-силни и ни обичат затова, че сме по-силни...
- Така мислим. И те така мислят - мислят, че искат това... И все пак "уж като". В тях има несъгласие... Вековно несъгласие...
- Несъгласие с природата? - запитах.
- Точно така. Скрито, прогонено под кората, натрупано от поколения. Защо те така се стараят? Защото им се е паднала почетната участ да изкажат своето несъгласие... Да отстоят съсловието. Над тях от хилядолетия тегне нашият скептицизъм...
- Нашият е още половин беда... Своят собствен!
- Именно. Какво се получава? Те са се изкачили на алпийския Олимп. Изкатерили са се. Издрали са се, изподраскали са се, превърнали са се в непрекъсната синина, но са се изкатерили. Победили са в битката. В каква? Във физическата! Излезли са на Олимп и са повярвали в своите боеви качества. Но виж ти, над тях, както и хилядолетия преди това, все същият скептицизъм... Стоят те на този Олимп редом с нас и виждат, че ние оглеждаме панорамата от кота с една глава по-високо. Но в разгорещеността от победата им се струва, че и тази разлика могат да преодолеят... ако се повдигнат на пръсти. Ето протягат се, а така дълго не можеш да стоиш...
- Боя се, че не на тях, а на теб така ти се струва - прекъснах Дайнюс. - След тяхното изкачване на връх Корженевска и на Ушба реших, че сам господ бог нищичко не знае за женската порода.
- Възможно е, не споря, говоря само това, което ми се струва. А още ми се струва, че фетишизирайки дисциплината, те... Как да кажа? Подвеждат се, що ли? Те знаят: един от крайъгълните камъни на алпинизма е дисциплината. Те се възхищават, че силни, здрави, волеви, самостоятелни мъже така умеят да се подчиняват. Мисля, че на това се възхищават, тъй като им се удава трудно. Те според мен се страхуват повече от упрека: значи, събрали се жени - каква дисциплина може да има там? Ето ти и грижа номер едно - да не се даде повод за такива упреци (на първо място на самите себе си), да се държат така, че всичко да бъде безупречно. Оттук е и моето безпокойство - не са ли прекалили. Боя се, че те така се стараят, че не дисциплина, а послушание става - дисциплина без инициатива, без самостоятелност. Ако помислим, и при най-независимата жена най-слабото място все пак е самостоятелността. В нейните гени е да разчита на защита от страна на мъжа...

По-рано нямах разногласия с Дайнюс по този повод. Но събитията от последните две години разколебаха моето мнение.

През 1971 г. Елвира замисли изкачване на седемхилядник от женска група. През цялата зима на 1972 г. тя подбираше своята група. А през лятото четворка, под ръководството на Галина Рожалска, където освен Елвира бяха нейните приятелки Ела (Илсиар) Мухамедова и Антонина Сон, покори връх Евгения Корженевска (7105 м.). Всъщност това бе първото в света успешно женско изкачване на седемхилядник. Въпреки че опити имаше и преди това.

През следващата 1973 г. Елвира организира и ръководи още една женска експедиция, която направи траверс на легендарната Ушба. И това са факти, с които не може да се спори.

Но в нещо Дайнюс все пак беше прав. Макар че неговата правота само подчертаваше, умножаваше техния подвиг. Може само да се предполага до каква степен утежняваше тяхната работа нашето мъжко неверие. В една от статиите, посветени на първото женско изкачване, Елвира пишеше: "Психологическата бариера, нейното преодоляване - ето една от основните задачи на нашето изкачване експеримент... И репликите на скептиците, че жените и едно денонощие не могат да преживеят без ексцеси, звучаха като предупреждение. Може би понякога това е и истина."

Те справедливо смятаха, че в тяхно лице се подлагат на изпит всички жени. Всяка грешка ще предизвика възклицание: "Жени!" А най-важното - този възглас бе готов да се откъсне при случай от тяхната собствена уста. Те се стараеха да организират своя поход, поставяйки "под чехъл" женските емоции, спокойно, без бързане, с мъжка издръжливост и разсъдливост. Всичко това даде психологическото състояние, което наричат "живот с оглеждане".

Те бяха скромни в своето женско самоутвърждаване - без замахване към голям спортен скок, без желание да изумят света, да предизвикат овации. Женското изкачване бе само поредната крачка на тези спортистки, тази, която се намира редом с постигнатото. Те се решиха на нея, макар че в душите си подозираха: а не лежи ли тя отвъд пределите на техните женски възможности? И не действа ли тук "табу"? Поради това подхождаха към работата разумно, предпазливо, боейки се повече от всичко от надценяване на своите сили. Още в Москва Елвира ми каза, че иска да организира изкачването под девиза: "Бавно, но сигурно."

Същото е казвала и на Володя Кавуненко, който уговаряше Елвира да тръгне за връх Хан Тенгри.
Този северен преден пост на най-големите върхове на земята може да се сравни по трудност с изкачването на хималайските осемхилядници, макар че формално той не влиза в "номенклатурата" - той не достига до 7000 само с 5 м. (6995). Образно казано, студ повява даже от страниците на историята на този връх. Тук и в базовия лагер - на височина 4000 м. - сред горещото августовско лято свирепстват снежни бури. Хората се добират с труд от палатка до палатка. Можете да си представите какво е горе... През по-голямата част от годината върхът е скрит под мощен слой облаци. Струва ти се, че те са прикачени към него навеки, както купола на чадъра към дръжката, и така непоклатими, както самия връх. Безкрайни снеговалежи. А лавините "вървят" с честотата на влакове на метро. Времето се променя бързо, рязко и неочаквано. Не напразно този район се нарича "гнило място".




[i:767a18c7]Хан Тенгри

Снимка: www.watbworldwide.co.uk[/i:767a18c7]

Кавуненко убеждаваше Еля да върви в Тяншан, тъй като сам планираше щурм на Хан Тенгри. Той й доказваше: нищо страшно няма. Понякога и петхилядник, към който отиваш без опасения, така ще ти даде да разбереш, че цяла година нямаш желание да гледаш планините. Затова пък недостъпен връх като Победа изведнъж ще ти се стори лесен. Най-главното е да се избере необходимият момент - ние ще го изберем. Взаимодействието на двете групи ще облекчи задачата и ще донесе успех и на едната, и на другата.

Той, както и всички ние, малко се страхуваше за жените. Знаейки, че служебните работи могат да ме отдалечат от района на женското изкачване, той бе решил, че ще бъде по-добре, ако жените бъдат по-близко до него. Тогава могат да бъдат подсигурени незабелязано за тях.

Но Елвира не се отвличаше от темата "женско изкачване". Женско! Тя веднага усети подтекста и заяви на Кавуненко:
- Ти мислиш, че ние на шега? А вие сериозно! Володя, ние се борим не за награди. Понякога може би има смисъл да измамиш другите, но себе си за какво? Запомни: най-големите скептици в тази история са самите жени. Разбираш ли? Аз самата не вярвам докрай в себе си, макар че съм била на Ушба и на Корженевска. Споря сама със себе си и отивам на връх Ленин, за да си докажа още веднъж. А ти, джентълмен, ме каниш на Хан Тенгри, за да ме водиш за ръчичка.

От попечителство не е трудно да се избавиш, ако не го искаш. Тя, разбира се, се отказа не по тази причина: разбираше, че засега Хан Тенгри още не е по силите им.

Те не искаха реклама, гръмки вестникарски статии и преждевременни похвали. Ето писмото, което Елвира написа на Илсиар Мухамедова преди отпътуването за Памир:

"Москва
Елка, здравей!
Ето, че започваме да отброяваме дните до срещата. Вече малко остана. Радостта е неизмерима. Искам още веднъж да те поздравя с Деня на жената - деня, когато утвърдиха нашата група.
Трябва ли да правим излияния? И така всичко е ясно. Само че още не ми се вярва.
Имам някои работи с тебе. Първо - не забравяй да вземеш със себе си картата за медицинския преглед. Второ - не знам дали това е възможно или не - палатката, в която вие живеехте с Галка на поляната, е добра. Би ли могла да доставиш такава? На нас, разбира се, ще ни дадат, но вероятно памирка. И трето. Своите любими неща (бонбони, цигари или нещо друго) набави като свое фирмено блюдо за "дамската маса".
Нашите шефове В. М. Абалаков и В. Н. Шатаев вярват в нас твърде, твърде много. Мисля, че няма да ги подведем. Събират се добри лелки.
Елка, аз съм твърде суеверна. Много те моля - никому никакви интервюта. Нека тръгнем в мълчание, а? Бих искала нищо да не се споменава, нито писмено, нито устно. Макар че в съюза вече знаят. Да знаят. Но нищо ново нито за себе си, нито за групата, нито за изкачването. Ранните предвиждания не са най-добрият изход за нашата работа.

Разбра ли намека?

Целувам те. Шатаева."

На другия ден, 28 юли, когато се събудих, нямаше още 6. Платното на палатката светлееше като витраж. Дръпнах завесата и видях чисто небе, ярко слънце и открити планини. Струваше ми се, че по целия свод няма нито едно облаче.

Събудих Дайнюс, "показах" му времето и без излишни думи, след като си казахме добро утро, започнахме да стягаме раниците. След един час от нашето пребиваване останаха само белите камъчета.

Преди тръгването погледнах в памирката на Елвира. Тя спеше - толкова здраво, че срещу устните и на възглавницата се виждаше влажно петно. Гледайки я, си спомних думите на Евгений Тур, казани някъде в статия на списание: "Когато ми казваха, че алпинизмът прави жените груби и подобни на мъже, аз винаги привеждах примера с Елвира, нейното изящество, женственост, необикновена душевна щедрост."

Оставихме им бележка, че сме тръгнали "да се поразходим" до връх Ленин, и се отправихме към лагера да оформим заявката за изкачването. По пътя срещнахме познат младеж от Ленинград. Като узна за нашето намерение, той каза:
- Вие какво, побъркали ли сте се? Двама по такъв сняг?! До 5000 м. няма да стигнете - ще издъхнете!

Ще стигнем.С нашата аклиматизация можем и на осемхилядник. През последния месец ние, както се казва, се бяхме регистрирали на височина. Времето и спортната форма даваха всички основания да се разчита на успех.
На 28 юли се изкачихме на 4500 м. Можехме да се движим и по-нататък, но решихме, че за първи ден стига. Затова пък към вечерта на следващия ден оставихме след себе си един и половина километра разлика във височината и организирахме лагер на 6000 м.

Уморени, но с настроение на именници и със съжаление, че алпинизмът няма зрители, легнахме да спим. Преди да заспим, сами си устроихме овации и това ни стигаше.

Сутринта на 30 юли времето както преди си оставаше хубаво - това разпалваше нашата алпийска страст. След като размислихме малко, оставихме раниците и палатката, изгълтахме кутия сок и тръгнахме на път.
В 16 часа разликата във височината от 1150 м. до последната педя остана под нас. Ние бяхме на връх Ленин... Десет минути за процедурата със записката, която поставихме в пирамидата с бюста на Владимир Илич. Десет минути щастие - този път с особено изострено чувство. Може би поради това, че изкачването се съпровождаше с постоянно усещане за точност, майсторство, необикновен темп?




[i:767a18c7]Връх Ленин

Снимка: www.exploruj.pl[/i:767a18c7]

В 16,10 започнахме слизането. Обаче...
Още при подхода към най-високата точка черно-сива вълна от облаци се приближаваше бавно към върха. Силен вятър с внезапен порив завъртя падналия сняг. Видимост 10-15 м. Малката следа на последния участък бе покрита за четвърт час.

Положението не бе просто трудно, а критично: палатката, раниците с храната, примусът с горивото, снаряжението останаха в лагера на 6000 м. Трябва да слизаме, но къде? Избор няма. Изходът е само един - да се доверим на собствения алпийски нюх, иначе - "студена" нощувка. На върха, и то в такова време!

Вятърът ни поваляше, като забиваше в лицето твърд, пробождащ сняг. Превили се, едва ли не опирайки чело в коленете, изчаквахме на всеки две-три крачки непоносимите пориви на бурята. Почти слепешката все пак се движехме надолу. След един час, даже при тази нищожна видимост, ни стана ясно, че се намираме на неизвестни склонове... Но накъдето и да отиваме, само да чувстваме под краката си слизането...

Най-после излязохме от този адски хоризонт. Времето започна просто да се укротява, скоро вятърът отслабна, стана по-топло.

Надолу склонът се разперваше като ветрило и напомняше метла. Дайнюс пръв забеляза и радостно извика: "Метлата!" Все пак сме късметлии: "Метла" наричат добре познат на алпинистите маршрут...

През този ден се спуснахме до пещерата на 5200 м. Намерихме там всичко, което ни бе необходимо: продукти, чували, снаряжение и главното - примус с гориво. Пренощувахме сити и на топло. На следния ден се изкачихме на 6000 м, прибрахме палатката и с пълни раници се върнахме обратно.

Като се приближихме към "обитаваната" височина, още отдалеч забелязахме познатите памирки и разбрахме - жените.

Пещерите не им харесали и те се разположили на повърхността, като поставили палатките на двадесетина крачки. Посрещнаха ни Еля, Нина Василиева, Валя Фатеева. Останалите вече спяха. И трите се захванаха да приготвят вечеря.

Започнахме да разказваме за своите приключения. Дайнюс преднамерено между другото отбеляза, че за един ден сме се изкачили от 4500 на 6000 м. Искаха ни се много аплодисменти. И ги дочакахме. Нина, като гледаше учудено, запита повторно:
- Хиляда и петстотин?! Двамата по такъв сняг?! Чухте ли, девойки?
- Това е вредна за нас информация - намеси се Елвира. - Девойки, запомнете: както казват в Одеса, не си наумявайте такова нещо. Ще действаме според силите си. Никого няма да догонваме. Те си имат свои задачи, ние - свои. Те с нашата няма да се справят никога - нека се опитат да направят женско изкачване!
- Това не е фокус каза Дайнюс. - Случва се и мъже да ходят по женски... Ние с Володя веднъж видяхме: шест мъже се бяха завряли в една ниша и чакаха кога ще умрат. Трябваше да употребим сила. В буквален физически смисъл. Наплескахме тримата по бузите, останалите сами тръгнаха... Сега за всеки празник ни изпращат телеграми.
- Да... - въздъхна Елвира. - Груба мъжка сила не ни достига. Добре - заключи тя. - Нека бъде така: панталоните са добро нещо, роклята - лошо. Но ние ще останем в рокля - няма да подражаваме на никого, няма да организираме надбягване. Ние създаваме свой стил на изкачване - женски, тъй като не сме задължени и не можем да вървим така, както вървят мъжете. Няма за къде да бързаме. Контролният ни срок е 9 август и дотогава ще направим траверса през Разделни.

Тяхната задача се изразяваше с три думи: траверс на връх Ленин. Това в дадения случай означаваше: да се изкачат по маршрута през скалата на Липкин, да преминат през върха и да слязат от другата страна през връх Разделни.

Това беше планът, към чиято нерушимост нашите жени по понятни на читателя причини се отнасяха по-благоговейно, отколкото при подобни случаи ние, мъжете. Ние бихме погледнали на това просто: успеем ли с траверса - добре, не успеем ли - ще имаме върха. Те смятаха, че не трябва да правят така, за да не предизвикат поредното обобщено въз¬клицание - "жени!".

... Те ни нахраниха с кюфтета с елдена каша, напоиха ни с чай със сладко.
Ядохме с апетит. Елвира, като се усмихваше, открито ме гледаше в устата харесваше й моят апетит... Макар с анораци и ледокопи те си оставаха жени...

След 10 мин. всичко, което изядох, беше на снега. Еля започна да се безпокои, но моето състояние беше такова, че бях готов, ако щеш, още веднъж да тръгна към върха.
- Не се вълнувай. Всичко е нормално. С мен е така вече втори ден. Ти знаеш - на височина това се случва.
След това ние нарамихме раниците.

Но преди да тръгнем, повиках Елвира настрани и казах:
- Ако видиш, че някоя е на края на силите, оставяйте нещата, палатките на 6500 м, щурмувайте върха и се връщайте по пътя на изкачването - взел го дяволът траверса! Обещаваш ли?
- Какво говориш, Володя? Ако някой заболее, няма да мисля за никакъв връх. Веднага ще започнем слизането. Но ако се изкачим на върха, няма да се откажем от траверса. Разбери - за нас това е неудобно. Ако базата предложи - това е друга работа...
- Базата може да не знае за вашите работи.
- Нищо няма да скриваме, всичко ще доложим както си е.

Дайнюс вече ме очакваше 40 крачки по-ниско. Тръгнах към него, но като се отдалечих малко, се обърнах и извиках:
- До скорошна среща в Москва! Покани всички девойки у нас на гости!

В 23 часа пристигнахме в лагера и пресметнахме, че целият поход е продължил 80 часа - с всичките лутания и повторното 800-метрово изкачване - от 5200 до 6000 м.
След като приехме поздравленията на другарите, легнахме да спим.

Службата ме зовеше в Москва. На сутринта със самолет пристигнах в Душанбе и още същия ден отлетях у дома.

На 7 август 1974 г. на адреса на Комитета за физкултура и спорт на СССР пристигна телеграма от международния лагер "Памир". В нея се говореше за гибелта на швейцарската алпинистка Ева Изеншмид. Причина: екстремни метеорологически условия, създали се в района на връх Ленин.

Вечерта на същия ден със заместник-председателя на комитета В. И. Ковал излетяхме за Ош. Пристигнахме през нощта и веднага се свързахме по радиото с лагера. На 8 август в ефира полетяха думите: "Станало е голямо нещастие..."

" .. 2. Заболяването на две участнички в момента на пребиваването на отбора на върха значително усложнило положението на групата и съдействало за трагичния изход.
3. Основната причина за гибелта на групата са били крайно сложните, внезапно възникнали метеорологически условия, ураганният вятър със сняг, рязкото понижаване на температурата и атмосферното налягане, отсъствието на видимост..."
Из изводите на официалната комисия.



[b:767a18c7]Глава IX

КАТАСТРОФАТА[/b:767a18c7]

“... Днес е 13 август. Крачим трети ден. И останахме трима... Три по три девет... А те са били осем. Не. Отначало са били девет. Едната не им подхождала - те единодушно я отхвърлили... Пухеното яке на Соколов е скъсано. Къде ли го е скъсал? Интересно, ако се разтвори пухеното яке, с него може, ли да се полети при силен вятър? А ако се измисли харпун и се изстрелва от него въже с приспособление да може да се закачи?... При всяко време, при нулева видимост... Изстрелваш - и се закача. Изтегляш се... И отново 40 м. напред... С такова нещо те, може би биха се спасили... Глупавото слънце жари без мярка... Кой ми е превързал лицето с марля? Ах, да... Току-що дойде Давиденко и каза, че на скулите ми има мехур - слънчево изгаряне... Сложи ми превръзка, аз не забелязах, след това се сепнах, исках да я сваля, но се сепнах още веднъж - те не ме пускаха, а аз обещах, че всичко ще бъде наред... О'кей. Американците са силни момчета. При тях всичко е о'кей. Когато ги попитах добре ли са маркирали, ще можем ли след това да намерим телата, те казаха: “О'кей.” След това видях как плачеше Шонинг... И с мен всичко ще бъде о'кей - напразно се безпокоят... Защо поех ръководството... Защо?! Всичко е вярно... Така се получи. Къде е заболял?... Преди 300 м... Очевидно той не понася височината... И сам го отправих надолу заедно със съпровождащите... Всичко е вярно: бяхме Петима - сега сме трима... Трима? Всичко е вярно - Давиденко, Соколов и аз... Трябва да изляза напред.”

- Соколов, хайде да се сменим! Аз ще тръгна пръв.
Дявол да го вземе, какъв ужасен сняг! Никак не можеш да го отъпчеш...

И тишина... Поне нейде нещо да се сгромолясаше... Лавина да паднеше. .. Тази скална издатина прилича на котка... Не обичам котките. Те са злобни и лъжливи... А Еля ги обичаше... Тя е доверчива. Затова и обичаше котките. Тя не трябваше да бъде мамена. Срамно?! Не е тази думата... Тя беше нежна... Беше?! Беше!... "Планините се усмихват" - поетите ги гледат от долу на горе... Нима това е усмивка?! Това е котешко озъбване... Този безмълвен смях... Стоп! А, къде са нашите лопати?! Нима сме ги забравили в бивака?! С какво ще копаем гробовете?! Тю, дявол да го вземе... ето я под капака на раницата... А ако имаха костюми с електронагряване?! Мъничък акумулатор... Или атомен източник? И пломба на ключа: "Да се отвори само в извънреден случай." А кислород? Бутилка? Също с пломба? Още 10 кг. на гърба? А как ще бъде с налягането? Да викам, да вия... Да ида някъде зад склона и там да закрещя по целия Памир... Да се взриви тази идиотска тишина... Как можа да се случи това?! Та нали наоколо е имало хора! От онази страна Корепанов с група, от тази - групата на Гаврилов - там нали е бил и Костя Клецко! Японци, американци... На някакви си 500-600 м. Това е учудващо. А защо не учудва друго: когато край леглото на умиращия има десетки лекари, а той умира и никой не може да му помогне? "Лакътят ти е близо, а не можеш да го ухапеш" - сега е ясно докрай какво означава тази пословица... Може би най-драматичните фигури в тази трагедия са тези, които са били там и не са могли да помогнат... Не бих искал да бъда на тяхно място... Така и не намерихме следите на техния бивак на 6000 м… Това все още е бил добър бивак. Еля предала оттам: "Пристигнахме на 6000 м, почиваме. Примусът вече съска. Настроението е добро." ... Това е било на 1 август в 20 часа...

... Всяка крачка ни приближава към страшното място... До срещата не остава много - някакви си 200-300 м. денивелация. С базовия лагер имахме няколко сеанса за свръзка и всеки път очаквах тайничко чудо, всеки път преди включването на радиото мечтаех да чуя глас: "Володя, тя се намери..." Макар че още в лагера някой ми каза: "Японците като че ли са я познали." "Като че ли"... - тъпи ножици, които не режат, а мачкат и дупчат... И все пак вярвах. Но вярата си отиваше с всяко ново въже, с всеки метър височина... Най-сетне си казах: "Стига си си мътил главата - тя е там, на склона край върха." От тази секунда се отървах от вярата в чудесата. Готвех се за срещата. Страхувах се от нея - страхувах се от себе си. Сега съм алпинист. Ръководител. Обещах, че всичко ще бъде наред. Нещо повече, пуснаха ме не за последно свиждане. По работа. От всички намиращи се в лагера аз единствен ги помнех добре в планинска екипировка. На това играех - формален повод, който най-сетне ми помогна да убедя всички, които се бяха уморили да ме уговарят, убеждават. ..

Те трябва да бъдат разпознати и да се състави опис. Описът е задължителен. След година ще ги свалят и предадат на роднините. Кой ще ги сваля? Надявам се, че аз. Но всичко може да се случи. Тук е нужен документ.
Портативният магнетофон "Сони" под пуловера натиска ребрата.

Държа го тук, за да не замръзнат батерийките. Дразни, но не чувствам болка. Кой ще диктува?
Момчетата са мрачни. Вървят, ниско приведени, нахлупили качулките над очите, гледайки под краката. Измъчва ги не толкова умората, колкото предстоящата среща... Зловеща сцена... Откъде да взема сили? Едно само е ясно - на височина 7000 м. никой не трябва да къса нервите на другите при никакви обстоятелства. Едва сега стана ясно каква морална тежест са поели, като се съгласиха да вървят с мен...

Гребенът е недалеч. Тук някъде на 2 август в 13 часа Елвира е предала на базата:
"Остава около час до излизането на гребена. Всичко е добре, времето е хубаво, ветрецът не е силен. Пътят е прост. Самочувствието на всички е добро. Засега всичко е дотолкова добре, че даже се разочароваме от маршрута..."

Какво е било по-нататък? Не е известно много. Единственият източник са разговорите по радиото (възстановени от мен според участниците в тях).

Същия ден, 2 август, в 17 часа жените предали в базовия лагер не по-малко жизнерадостна и оптимистична информация от тази, постъпила в 13 часа. Лагерът им пожелал лека нощ и връзката завършила.

3 август, 8 часа сутринта.
Елвира: “Решихме да вземем един ден почивка.”
Базовият лагер (В. М. Абалаков): “Елвира, ти виждаш по-добре. Както си решила, така да бъде. Не бързайте. Прогнозата е добра.”

Отгоре след щурм на върха срещу женската група вървяла групата на Гаврилов. Майсторът на спорта Олег Борисенок бил на свръзка, чул съобщението на жените и им предал:
“Вървим към вас. Скоро ще се видим и ще поговорим.”

3 август, 17 часа.
Елвира: “Права бях, че взех почивка!”
Базовият лагер: “Не се съмнявам, ти виждаш по-добре, доверявам ти се. Ти предложи - аз се съгласих.”
Елвира: "Утре искаме да стигнем под върха - да извършим голяма работа за сметка на почивката. Може би ще направим опит да излезем на върха."

Сутринта на 4 август някъде около най-високата точка се движела групата на Георгий Корепанов. Те вървели от другата страна. Към вечерта, след като достигнали върха, тръгнали надолу и до мръкване успели да слязат неколкостотин метра към връх Разделни. Между тези три подвижни точки - групите на Шатаева, Гаврилов и Корепанов - и базовия лагер се поддържала редовна връзка - било пряка, било чрез препредаване (чрез посредник). Долу предаването водел Виталий Михайлович Абалаков.

4 август, 17 часа.
Елвира на базовия лагер: "Докато си говорехме с вас, момчетата изкачиха връх Ленин (има се предвид групата на Корепанов - б. а.). Завиждаме им. Но утре и нас също ще могат да ни поздравят. Нека Корепанов ни посрещне на Разделни, да стоплят чай. Поздравяваме Жора с рождения му ден. Желаем всичко най-хубаво. Носим ти подарък. Ти вече покори връх Ленин, сега ти пожелаваме осемхилядник."
Корепанов на Елвира: "Чакам подаръка. Идвайте по-бързо. Трябва ли ви този връх? Ако не ме гонеха - не бих ходил."
Елвира на Корепанов: "Времето се разваля. Вали сняг. Това е добре - покрива следите. За да няма разговори, че ние се изкачваме по следи."

В момента на тази връзка групата на Гаврилов почивала до женския бивак на височина малко повече от 6000 м. Заслужилият майстор на спорта Константин Клецко се свързал с базовия лагер.

Клецко на базовия лагер: "Какви нареждания ще има?"
Базовият лагер: "При девойките всичко е добре. Еля доложи. Самочувствието е прекрасно. Те съобщиха своя план - по време. Подсказах им нещо. Смятам, че трябва да тръгнете надолу и утре да продължите слизането."
Обаче гавриловци имали много повече сведения за самочувствието на жените, тъй като ги видели с очите си, заедно пили чай. Девойките наистина се чувствали добре.

5 август, 8 часа сутринта.
Борисенок на базовия лагер: "Времето е хубаво. Топло. Сега ще се приготвим и ще слизаме с шотландците."
Базовият лагер: "Добре, ако те са съгласни, слизайте."
Групата на Шатаева още спяла. Връзка с тях нямало.

17 часа.
Шатаева на базовия лагер: "Ние сме на върха."
Базовият лагер: "Поздравявам!"

Читателят очевидно се досеща, че общата стратегия на придвижването на групите бе обмислена и заедно със собствените алпийски цели предвиждаше известно патрулиране от мъжките групи по време на изкачването на жените по склона - за осигуровка във всеки случай. Обаче колкото и грижливо да се скриваше това, там, на място, то ставаше тайна, известна на всички. И не е изключено, че именно поради това жените забавят изкачването. Те се стараят да се измъкнат от попечителството, като избират за преходите моментите на най-голямо отдалечаване от "опекуните".

Отначало групата на Гаврилов - Клецко по разбираеми причини не бърза със слизането. Но след като получава указания от базата, тръгва надолу и на 5 август в 17 часа достига японската пещера на 5700 м. В 17 часа в предаването "базов лагер - Шатаева" се включва Олег Борисенок. Като узнава за благополучното излизане на върха, той казва:
"Много добре. Желаем сполучливо и най-бързо слизане. Жора чака и не може да дочака своя подарък."
Шатаева на базовия лагер: "Видимостта е лоша – 20-30 м. Съмняваме се в посоката на слизането. Взехме решение да бивакуваме, коего вече направихме. Палатките поставихме "в тандем" и се настанихме. Надяваме се да огледаме пътя за слизането при подобряване на времето."
Базовият лагер: "Съгласен съм с такова решение. Щом няма видимост, по-добре е да се изчака и в краен случай тук, на върха, да се пренощува, ако това е възможно."
Шатаева: "Условията са търпими, макар че времето не ни глези, няма видимост. Вятър, както ни казаха, тук има винаги. Мисля, че няма да замръзнем. Надявам се, че нощта няма да бъде твърде тежка. Чувстваме се добре."
Базовият лагер: "На върха е неприятно и действително студено. Не е изключено по-нататък вятърът да отслабне, но може да стане и по-силен. Постарайте се по-рано да се събудите, огледайте и намерете пътя за слизане и ако е възможно, веднага започнете слизането."
Борисенок: "Лека нощ. Сполучлива нощ."

6 август, 10 часа сутринта.
Шатаева на базовия лагер: "Времето никак не се е променило. Видимост никаква. Станахме в 7 часа и през цялото време следим - няма ли да се появи просветление в мъглата, за да се ориентираме за спускането. И ето, вече е 10 часът и нищо, никакво подобрение. Видимостта е все така малка - приблизително 20 м. Какво ще ни посъветвате, Виталий Михайлович?"
Абалаков: "Хайде в 13 часа да поговорим. Закусете."

13 часа.
Шатаева (в гласа й се чуват тревожни нотки): "Нищо не се е променило. Никакво просветляване. Вятърът започна да се засилва, и то доста рязко. Видимост също няма и ние не знаем: накъде все пак трябва да се движим? Готови сме всеки момент да тръгнем. Но времето мина... Сега приготвяме обяд. Искаме да обядваме и да бъдем готови, за да се приготвим за 10-15 мин, не повече. Има ли Жора някакви съвети за нас? Съобщете, не върви ли някой към нас?"

В групата на Гаврилов връзката водил Борисенок. Той се намесил в разговора.
Борисенок на Шатаева: "Молим да се направи малко прекъсване. Сега ще се свържем със Жора."
Групата на Корепанов се намирала зад склона и нямала пряка връзка с върха. Борисенок повикал Корепанов и му предал въпросите на Елвира.

Корепанов на Борисенок: "Влошаването на времето се забелязва на гребена и по-ниско. Днес нагоре тръгват отделни алпинисти, но по всяка вероятност изкачване на върха няма да има. И ако някой е излязъл от своя бивак, очевидно ще се връща поради лошото време."

След няколко минути Борисенок преразказал на Шатаева съдържанието на разговора с Корепанов.
Шатаева: "Накъде все пак да вървим, ако застанем с лице към обелиска?"
Клецко: "Застанете с лице към обелиска и започнете слизането вляво..."
Клецко на Корепанов: "Как да слизат по-нататък?"
Корепанов: "Твърде трудно е да се даде консултация по радиото. По принцип там ясно слизане няма, такива... редуващи се полета. Могат да слизат, в случай че има следи от предшестващи групи. Ако ги няма и няма никаква видимост, по-добре е да стоят и да изчакат лошото време. Слизането към Разделни не е ясно изразено."
Клецко на Шатаева: "Ако времето е лошо и нищо не се вижда, по- добре оставайте на място."
Шатаева: "Сега ще обсъдим и ще вземем решение."

17 часа.
Шатаева на базовия лагер: “Времето никак не се е подобрило, напротив, влошава се все повече и повече. Омръзна ни тук...Така е студено!”
Бихме искали да тръгнем надолу. Вече загубихме надежда за просветляване. . . И искаме просто да започнем... по всяка вероятност, спускането.. . Тъй като на върха е много студено. Много силен вятър. Преди тръгването, Виталий Михайлович, ще ви послушаме - какво ще кажете за нашето предложение. А сега бихме искали да повикате в радиостанцията лекар. Имаме въпрос, трябва да се посъветваме."

Групата на Гаврилов в този момент се намирала на 4200 м.
Борисенок на Шатаева: "Почакайте. Стойте на приемане."
Борисенок: "Молим да се обади Толя Лобусев." (Той се намирал в лагера на 5300 м, откъм страната на Разделни.)
Лобусев: "Каква е работата? Каква консултация ви е необходима?"
Шатаева: "При нас заболя една алпинистка. Повръща след приемане на храна вече около едно денонощие. Подозираме, че я безпокои черният дроб."

Въпроси и отговори с цел да се установи диагнозата.
Лобусев: "Предполагам, че това е начало на пневмония. Групата трябва веднага да слиза."
Шатаева: "Имаме неголям комплект от лекарства" (изброява ги).
Лобусев казал какво, кога и в каква доза да се инжектира, какви лекарства веднага, какви - след два-три часа.
Шатаева: "Не знам как да разделям лекарствата, тъй като още една алпинистка не се чувства добре..."
Отново изясняване на симптомите и препоръки на лекаря.

Абалаков на Шатаева: "Обявявам ви мъмрене за това, че не съобщихте по-рано за болната алпинистка. Бързо изпълнете указанията на лекаря - да се направи инжекция - и веднага слизайте по пътя на изкачването, по маршрута на Липкин."

Шатаева: "Разбрах. Добре. Сега ще направим инжекциите, събираме палатките и веднага, след 15 мин, започваме слизането. Всичко, което се отнася до мъмренето, предпочитам да получа долу, а не на върха."

Алпинистите, както и повечето от възрастните хора се хранят три, пряко сила четири пъти в денонощие. Елвира казала: "Повръща след приемането на храна..." Значи този симптом се проявил у болната не повече от три-четири пъти. Възможно е болната да не е придала на това необходимото значение и за да не предизвика безпокойство в групата, да е премълчала своето състояние. Естествено е да се мисли: ако групата е знаела за това по-рано, тя би повикала лекаря на апарата още при първата свръзка.

Второ. Жените не са имали никаква причина да скриват заболяването на алпинистката - върхът е бил изкачен и след тежката нощувка траверсът едва ли ги е съблазнявал. Алпинистът знае, че това е противоестествено. След такива изпитания заедно със силите си отива и честолю¬бието. Остават само дългът и подчиняването на дисциплината (у силните хора). При тях, както е известно, и едното, и другото е било особено изострено. Само това ги е удържало от самостоятелното решение да слизат по маршрута на Липкин. Хора в тяхното положение могат да мечтаят само за едно: по-скоро да се намерят долу - не е важно как, а най-добре “с махане на вълшебна пръчица”. Тази нотка явно звучи в разговорите. Лесно е да си представим, че заболяването на алпинистката би послужило като повод за слизане на цялата група по най-простия път.

Но не е трудно да се разбере и В. М. Абалаков. Повече от денонощие жените се намират на върха, вече няколко дни са в района на седемхилядната височина, в условия на кислородна недостатъчност и едва поносим студ, в условия, където налягането е два и половина пъти по-ниско от нормалното. Той нервничел и както се казва, избухнал, когато неочакваното съобщение ударило по неговите и без това обтегнати нерви. Всеки друг на мястото на този волеви и сдържан човек би се изразил още по-рязко.

През този ден радиовръзка повече не е имало. Жените започнали слизането. Но за събитията от тази вечер станало известно от сутрешното предаване на 7 август. Запитвайки Шатаева, лагерът чул:
Шатаева на базовия лагер: "Вчера в 23 часа при слизането умря Ирина Любимцева..."

Да. Горе при болестите има особено време - равнинният час е равен на планинската минута... Там умират от простуда по-бързо, отколкото изтича кръвта...

Познато ми е състоянието на човек, загубил другаря си в поход. Всичко, към което се е стремил, си губи цената, става лъжливо и зло.

Те са жени. Убити от нещастието, изтощени от височината, вкаменени от студа, те намерили сили в себе си да се съпротивляват. На тясното, продухано от ледените ветрове гребенче - отляво пропаст, отдясно стръмен склон - поставили две палатки. На най-широкото място се помествала само една, втората поставили по-ниско...

На 7 август в 2 часа през нощта на върха се стоварил ураган. Ураган в най-енциклопедичното разбиране на тази дума. Как да се обясни какво означава това?... Този, който долу сваля покриви, разбива стени, къса проводници, изкоренява дървета, поваля мачти... горе е много по-свиреп. Тук той е студен, неизтощен от хребетите... А човек, попаднал в него, прилича на мушица, всмукана от прахосмукачка, също така безпомощен и по същество със същото неразбиране за това, което става. ..

Ураганът разкъсал палатките на парчета, отнесъл вещите - ръкавиците и примусите в това число, като ги разпръснал по склона. Нещо успели да спасят - и най-главното, радиопредавателя.

Те предали за това в утринната, в 10 часа, радиовръзка. Лагерът чувал лошо и Борисенок повторил предаването на базовия лагер.

Петнадесет минути след приемането на съобщението въпреки лошото време от базовия лагер тръгнал нагоре отряд от съветски алпинисти. Самостоятелно, по своя инициатива на помощ на пострадалите се отправили французи, англичани, австрийци.

Японците напуснали своя бивак на 6500 м. и тръгнали към гребена. Два часа безплодни, с риск за живота търсения в мъглата и беснеещата виелица... Те извършили всичко, което могли... Уви! Нищо не могли да направят и американците.

Следващата радиовръзка била около 14 часа.
Шатаева на базовия лагер: "При нас умряха две - Василиева и Фатеева... Вещите са отнесени... Имаме три спални чувала за петте... Мръзнем твърде силно, много ни е студено. Ръцете на четири са силно измръзнали.
Гаврилов, след като чул това съобщение, ги помолил да се свържат след 30 мин. с лагера и да го повторят.

Около 14,30 часа групата повторила информацията на базовия лагер.
Базовият лагер: "Движете се надолу. Не падайте духом. Ако не можете да вървите, мърдайте, намирайте се в движение през цялото време. Молим ви да влизате във връзка на всеки час, ако е възможно."

Около 15,15 часа.
Шатаева: "Много ни е студено... Не можем да изкопаем пещера... Няма с какво да се копае. Не можем да се движим... Вятърът отнесе раниците..."
17 часа.
Базовият лагер на Клецко: "Японците не са намерили нищо на гребена. Сами измръзнали поради силния вятър. Всичко е безрезултатно."

19 часа.
Базовият лагер на Клецко: “Трагедията горе завършва. По всяка вероятност няма да издържат дълго. Ще ви съобщим какво да правите утре при сутрешната връзка в 8 часа. Очевидно ще тръгнете нагоре...”

20 часа. Отгоре дошло още едно съобщение за безнадеждното състояние на групата.
Базовият лагер на групата: "Направете яма. Сгрейте се. Утре ще дойде помощ. Помъчете се да издържите до утре."

21,12 часа. Предаването този път води Галина Переходюк. Чува се излизане в ефира, но не повече - мълчание. След това плач. Твърде трудно се разбират думите "простете" или "прости"? Най-сетне:
Переходюк на базовия лагер: "Останахме две... Нямаме повече сили... След 15-20 мин не ще бъдем между живите…
Два пъти още се чува натискане на копчето на радиопредавателя - опит да се излезе в ефира...

8 август, 8 часа сутринта.
Базовият лагер на Клецко: "Шатаев всичко знае. Той пристига тук."

... Още едно неголямо, но стръмно изкачване. Горе склонът се е огънал и изпъква остро с източено напречно снежно ребро. Може би там, зад гребена? Време е вече ... Излизам на полегат участък. На 40 крачки напред се вижда тъмен, кръстообразен, врасъл се в снега предмет... Малко по-нагоре още един...

Искам да помръдна, но краката... Вкопчвам се в ледокопа, стърчащ в снега, и се вглеждам със страх, боейки се да узная... Оттук не можеш да различиш - трябва да се дойде по-близко. . . Но знам, че това е тя...

Отзад са Соколов и Давиденко. Гледат смутено и двамата свеждат очи, когато си срещаме погледите. Те не знаят как да постъпят... Да ме задминат, да отидат сами или да предоставят тази възможност на мен? Трябва да се върви...

Така си и знаех - това е Елвира. Тя лежи с лице нагоре, главата на север, с разперени ръце без ръкавици...
Момчетата тактично ни оставиха двамата и се спуснаха надолу зад склона. Благодаря им - трябва да постоя с нея насаме...

Някой трябва да "диктува". Магнетофонът е у мен под дрехата - не е лесно да се извади... И необходимо ли е? Шнурът на микрофона е къс. Ако диктува някой от тях, трябва да стоя привързан и да слушам чуждия деловит глас.. . Да стоя и да чакам.. . По-добре сам.

Натискайки копчето на приемателя, поднесох микрофона към устните си и казах: "Елвира Шатаева... Краката са на юг. Главата е в качулката. Анорак със син цвят, пухено яке. Панталони голф, черни, двоен вибрам, на краката "котки". Очила няма. На 4 м. е намерен ластик от очила. ... В джобовете карабинери и разни дамски дреболии - пиличка за маникюр, клещички за нокти, молив "Живопис", кръгло огледалце - счупено (напукано).

... Десет метра по-нагоре. Изглежда, Галя Переходюк - трудно е да се познае... Да, това е тя - познавам я по шапчицата, която й извеза Елвира. Сиво пухено яке. Зелен пояс на гърдите. На него два карабинера - единият от тях "папа Карло". Обута е във валенки, отгоре гамаши от палатъчен плат. На ръцете червени вълнени чорапи. На дясната ръка чорапът се е свлякъл и се вижда пръстен..."

Намерихме всичките осем. Осмата - Нина Василиева, лежеше в разкъсаната палатка под тялото на Валя Фатеева и японците затова не са я забелязали. Те проучили обстановката, без да пипат нищо, тъй като сметнали, че това би могло да противоречи на националните обичаи, етиката, ритуала.

Изкопахме два гроба. В единия от тях погребахме Нина Василиева, Валентина Фатеева, Ирина Любимцева. Във втория - Галина Переходюк, Татяна Бардишева, Людмила Манжарова, Елвира Шатаева, Илсиар Муха- медова. Над гробовете над снега останаха да стърчат дръжките на лопатите и флагчетата. В пирамидката на късче жълт плат сложихме консервна кутия с бележка, че тук временно са погребани алпинистките от групата на Елвира Шатаева. В бележката бяха изброени имената с указание за мястото на полагане на всяка...

Измина година. През цялото време при мен идваха, пишеха писма на Скатерни переулок* и у дома - приятели, познати и непознати алпинисти. Те изказваха съболезнования и се обръщаха с една молба: да бъдат зачислени в експедицията, която ще бъде изпратена на връх Ленин за сваляне на телата.

* Скатерни переулок е седалището на Федерацията по алпинизъм на СССР. - Б. пр.

Непознатите посочваха своите алпийски звания, изброяваха заслугите, понякога забравяйки за скромността, без да се стесняват да преувеличават, само за да попаднат в утвърдения списък. Понякога на такива позвънявания отговарях: "Разбери - изкачване на върха няма да има..." Но скоро разбрах, че с това просто обиждам мнозина.

Защо да си кривя душата - като слушах тази молба от непознати, си задавах въпроса: "Какво искат, каква полза търсят?" "Полза" нямаше, затова пък намерих грешка в своите разсъждения. Оказа се, че в "задачата" има неверни данни: те не са чужди - те са свои. Те са алпинисти. За тях е важно да съзнават тази братска близост, да бъдат уверени в нея, тъй като знаят и друго: алпийската солидарност прави силен всеки. Това е по-скоро знание на сърцето, отколкото на разума. Знание с огромна цена, без което животът на алпиниста ще бъде празен, което трябва да се укрепва, на което е нужно постоянно утвърждаване. Те молят да ги включат в списъка, тъй като винаги търсят повод да заздравят тази братска връзка. И в това навярно е тяхната полза. За тях е изгодно да тръгнат на риск и лишения, но в замяна да получат здравата непоколебима вяра в алпийското братство. Те не могат да не тръгнат и поради това, че там ги зове душата на истински рицари.

Проведе се конкурс. Утвърденият брой бе 25 души. Заявления - устни и писмени - около стотина. Как да откажеш, без да обидиш никого? Все мислех, като не се освобождавах докрая от своите заблуди, че мнозина ще отпаднат сами, че техните заявления са направени в минути на порив. Но такива имаше малко. Повечето през цялото време грижливо се осведомяваха за съдбата на своите кандидатури. Трябваше да правим всякакви извъртания, да измисляме форми на отказ.

На 20 юни 1975 г. експедицията в състав от 25 алпинисти отпътува за Памир. В нея влязоха най-силните алпинисти на страната и, разбира се, много от тези, с които се запозна читателят от тези страници. Тук бяха майсторите на спорта от международна класа Владимир Кавуненко и Генадий Карлов, майсторите на спорта Дайнюс Макаускас, Валентин Гракович. . .

Имаше желание да участва в експедицията и Олег Абалаков. Той, разбира се, беше сред първите кандидати. Но не му провървя - получи счупване на няколко ребра по време на игра на футбол. За съжаление, в момента на тръгването на експедицията той още не беше се възстановил.

Бях назначен за ръководител на експедицията.
Работите вървяха строго по графика. Без провали, без произшествия. Всичко беше, както бе предвидено. . .
В лагера израсна цяло селище на роднините. След 2 седмици тежък труд телата на техните близки бяха пренесени на поляната. Три откараха у дома. Останалите, включително Елвира, погребахме тук, като им поставихме общ и лични паметници. Поляната ще помогне да се запази тяхната памет навеки - докато стоят памирските планини, тук винаги ще има алпинисти. . .

Имаше митинг. Имаше речи - много речи... Неприличащи една на друга - хората тук говорят от сърце, а всяко сърце има свой глас... И все пак в тях звучеше обща мисъл.

Ние сме алпинисти. Ние сме изпитатели. Летците проверяват във въздуха сигурността на конструкцията на самолета. А ние в планините - конструкцията на човека. Неговата мощност, пределите на неговите физически и психически сили.

А изпитателите, случва се, загиват. . .

Но защо така бързо расте броят на алпинистите? Ще отговоря - ние имаме завиден живот! Даже ако се случи той да се прекъсне не навреме, и тогава може да му се завижда. Тъй като в този кратък живот преживяваме няколко живота, пресичаме цялата история на човечеството, изкачваме се към началото на човешкото племе, към трудната съдба на първобитните хора...

Статията се публикува благодарение на Диди Андреева

[b:767a18c7][url=http://verticalworld.net/articles/article.php?id=450]КЪМ ТРЕТА ЧАСТ ОТ КНИГАТА[/url][/b:767a18c7]


Превод от руски:  Руен Крумов


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 986 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Височинен алпинизъм:
Опитомен ли е К2?
Историята на завоюването на най-високите върхове на света
Височинна болест
Боян Петров: Вътрешен глас ме поведе към върха
Последните хималайски проблеми
Свирепа Арена - Чангабанг
Българи покориха Килиманджаро с благотворителна цел.
Тюркоазен връх за приятели
Западната стена на Gasherbrum IV
Мамо, защо го оставиха да умре?


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 15/12/2018

    Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят" търси инструктори и планински водачи

    коментара


    Школа по катерене и алпинизъм
    Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят" търси опитни алпинисти и катерачи за ИНСТРУКТОРИ, както и ВОДАЧИ с опит в планинско и алпийско водене. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОФЕСИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ: 1) Планински водач. Водачи могат да бъдат хора със завършен курс за професионална квалификация в Асоциация "Планини и хора" или подобна организация, да са завършили НСА специалност "Туризъм и алпинизъм", да са ...
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.



Последни новини !!!


  • 11/09/2019

    Новите технологии в челниците на Black Diamond през 2019

    коментара


    Новите технологии в челниците на Black Diamond през 2019
    Челните лампи на Black Diamond са били винаги едни от водещите в индустрията с най-добрите технологии на пазара. През 2019 година Black Diamond добавиха някои нови екстри, промениха интерфейса и подобриха цялостно качеството на своята гама продукти.
  • 26/10/2018

    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон

    коментара


    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон
    SOHO представя един интересен и практично-полезен разговор за това как да се подготвим за по-сигурни и безпроблемни преходи през задаващия се сезон. Гост в третото издание от поредицата събития в SOHO - SoADVENTUROUS, свързани с приключения и пътешествия, е опитният планински ...
  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива ра ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Курсове по катерене и алпинизъм


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2019

Sitemap