Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Звезди и Бури - Пиц Бадиле



Гастон Ребюфа  |  Редактирана на 18/04/2011


[b:052fad60][url=http://verticalworld.net/articles/article.php?id=411]КЪМ ПЪРВАТА ЧАСТ ОТ КНИГАТА[/url][/b:052fad60]

[b:052fad60]СЕВЕРОИЗТОЧНАТА СТЕНА НА ПИЦ БАДИЛЕ [/b:052fad60]




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:052fad60]Пиц Бадиле

Снимка:http://klubvg.org[/i:052fad60]

Пиц Бадиле* се намира в най-чаровния планински циркус, който човешкото въображение може да си представи: Вал Бондаска** в кантона Тичино. Всичко там лъха омайна хармония, като се тръгне от дъното на долината и се стигне до върховете от ситнозърнест светъл гранит.

Съчетаващи швейцарската спретнатост с италианската нагизденост, Промонтоньо*** и Бондо**** са две истински планински селца, а не уродливи, грозни селища с претенции за град, каквито се срещат в алпийските и скиорските средища.

Подобно на потока и пътеката, която води до върховете, си пробива път през гъстата дъхава гора. Щом се отминат покритите с мъх ждрела, туристът навлиза в широк циркус, царство на мълчанието. Единствен шум, единствено движение са ромонът и играта на потоци и водопадчета, родени от утробата на вечните ледници, препускащи като забързани хора в един свят на тишина, който живее с ритъма на годишните времена. Отляво и отдясно на потока се вият корита, диви, дълбоки, криволичещи, износени, остъргани от лавините, които вилнеят всяка пролет тук. Дънери се чернеят между младите дръвчета, които възкръсват всяко лято.

Безкрайно романтичен пейзаж ... на човек му се прищява да поседне, да помечтае, да си отдъхне. Въздухът е напоен с нежното ухания на зеленина, на смола, на палав ветрец. Човек забравя всичко, дори че е дошъл да катери.

Пиц Бадиле има скромна височина – 3308 метра. Той не е обграден от просторни ледници. Околните върхове не са величествени. Ала североизточната му стена, извисяваща се с цели деветстотин метра, е гладка, стройна, правилна и олицетворява сякаш съвършенството.

Подобно на много други планински вериги и Пиц Бадиле заедно с побратимите си Пиц Ченгало*5, Пици Джемели*6, Пицо ди Шора*7 служи за граница между Швейцария на север и Италия на юг.

Също като Гранд Жорас северните склонове са толкова трудни, колкото южните скатове са лесни, слънчеви, приветливи.


И тук Рикардо Касин след блестящите си победи над Торе Триесте и северната стена на Чима Овест ди Лаваредо*8 в Доломитите е привлечен от стената на Бадиле. Касин и другарите му Еспозито и Рати дошли най-напред, за да проучат стената, но започнали изкачването й, щом времето се оправило – 13 юли 1937 година. В същия ден потеглят към основата на стената, макар и по друг път, двама млади катеарчи от Комо – Молтени и Валсеки. За покоряването на стената мечтаят много алпинисти.

------------------------------------------------------------------
[i:052fad60]* - Връх Лопатата (итало-реторомански). – Б. Пр.
** - Долината на река Бондо (итало-реторомански). – Б. Пр.
*** - Селце на 819 м, граница на южноалпийската флора. – Б. Пр.
**** - Селце на 802 м. със старинен замък. – Б. Пр.
*5 - Връх Ченгало (итало-реторомански), 3374 м. – Б. Пр.
*6 - Близнаците (итало-реторомански), 3259 м. – Б. Пр.
*7 - Връх Шора (итало-реторомански), 3241 м. – Б. Пр.
*8 - Покорени с Рати през 1935 г. – Б. Пр.[/i:052fad60]

Вечерта двете свръзки се събират на една малка площадка, където нощуват. На другия ден Молтени и Валсеки са изморени. Прекарали са дъждовните дни преди изкачването в хижа Шора* при тежки условия, като са спали в кухнята, защото не са имали ключ за спалнята, и са пестили храната, за да дочакат хубавото време.

Вечерта на втория ден катерачите бивакуват в подножието на голямата светла плоча. Нощта се оказва адска поради разразилата се буря. На третия ден скалата става невероятно трудна. В края на краищата упоритостта и изключителната издържливост на Касин, Еспозито и Рати побеждават. В четири часа следобед петимата алпинисти излизат на върха, където фъртуната бушува със сляпа ярост.

Слизането се извършва по обичайния път откъм италианския склон. Той е лек при добро време, ала сега снежната виелица, брулещият леден вятър и побеснелите стихии го правят страшно труден. Почти веднага Молтени умира от изтощение. Останалите продължават с мъка, но когато най-сетне стигат до последната трудност – една малка каменна преграда, видимостта е толкова ограничена, скалите са навети със сняг и толкова еднообразни, че Касин се колебае, търси пътя ... Ако успеят да заобиколят този праг, планинарите ще бъдат спасени – хижа Джаноти е съвсем наблизо. Касин се лута. Подир малко се връща. Четиримата алпинисти се събират на куп. Тогава Валевски, който не е забелязал, че другарят му е загинал, потърсва с поглед Молтени. Отгатва какво се е случило, проплаква и издъхва.

Както и други планини Бадиле взема кървав откуп от хората за победата им.


Пълни дванадесет години североизточната стена на Пиц Бадиле бива изоставена. Голямата трудност, отдалечеността, трагичността на първото изкачване карат алпинистите да я избягват.

Защо ме бе привлякла тази стена? Има неща, които са свързани помежду си, извеждат се едни от други, взаимно се налагат. В основата винаги трептят желанието и любовта. Другото идва с течение на времето. Но узрее ли плодът, човек трябва да го откъсне. Тогава е леко и приятно да се подложат събраните длани, за да се усети тежестта и дори вкусът на нещо навременно. Същото се случи и с Бадиле.

-----------------------------------------------------------------
[i:052fad60]* - Хижа на Швейцарския алпийски клуб на 2151 м, близо до ледника Бондаска. – Б. Пр.[/i:052fad60]


Както в 1945 година за Уокър, изкушават ме желанието да повторя едно изкачване на Касин, без нищо или почти нищо да зная за пътя (за Уокър съвършено нищо, за Бадиле само една техническа бележка) и обстановката на една чужда планина, далечна и непозната. Така ще се почувствувам по-силно „Касин” в подножието на големите стени, които той е покорил. Тласкат ме жаждата за завоевания, волята и преди всичко – любовта. Тогава всичко останало идва от само себе си: удоволствието от катеренето под най-различните си прояви и победата.

Често в навечерието на едно трудно изкачване, особено за Уокър, съм се мъчил да се почувствувам „алпинист в навечерието на настъпление към девствена стена”, за да изпитам суровата, себичната наслада на откривателството и най-вече за да обикалям в подножието на големите плочи, да ги оглеждам със своеобразна нежност, да отгатвам линиите им, да ги опознавам, да ги узнавам предварително. Колко неща „за откриване”, след това неща „за вършене”!

И сега удоволствието добива нов допълнителен вкус. Макар и да ме очаква всичко изброено, пак ми трябва нещо друго.

Много повече от катеренето за катерене (когато човек е добре подготвен, техниката превъзмогва какви ли не пречки!) едно ми се нрави най-силно на тръгване: да проверя доколко съм овладял занаята си и три дни наред да се наслаждавам на щастливото лице на приятеля си Бернар в Бадиле.
- Казана дума, хвърлен камък, отиваме!

И един поглед ме възнаграждава за всичко – дългите вечери на колебание, когато трябва да се разграничи любовта към планината от трудността на пътя, да се съпостави желанието с действителните възможности и да се принуди съвестта да решава безпристрастно.

- Разумно ли е да се тръгва за средното ребро на Гранд Жорас със стажанти? За Бадиле с Бернар, който е още „зелен” като алпинист?

Първоначално не се и спореше – щях да потегля с Жан Дьодон*. Бадиле? Какъв чудесен предлог за укрепване на приятелството ни. Щяхме да отидем на равна нога, щяхме да обозрем, после да обикнем тези грамадни плочи, щяхме да минем в настъпление. Жан щеше да помъкне голямата раница и по навик щеше да ми подложи гръб – каква опора са само раменете му! Щяхме да бивакуваме и както винаги щеше да ни кваси дъжд и да ни брули вятър, но не бих посмял да гъкна. Жан нямаше да охне, щеше да ми поиска непринудено цигара, за да постопли огромната си черупка. Може би щеше да подметне:
- Знаеш ли, на Хидън пик** в лагер IV ...

На следния ден щяхме да продължим, като се редуваме във воденето на свръзката. С Жан Дьодон бих имал сили да мина неуязвим препятствия дори от седма или осма степен на трудност.

Но дъждовното лято измени кроежите ни. Наложи се да чакаме, да дебнем за благоприятен обрат.

Жан Дьодон го няма вече. Каква по-естествена комбинация тогава от решението да тръгна с Бернар Пиер? По Великден заедно правехме преход на Ле-з-Егюй дю Диабл, а неотдавна тримата катерихме дружно голямата стена на Егюй дьо ла Бренва***.
---------------------------------------------------------------------
[i:052fad60]* - Френски алпинист любител. – Б. Пр.
** - Скритият връх (англ.), 8068 м. в Каракорум, покорен от американците в 1858 г. Първата Френско-хималайска експедиция в 1936 г. го изкачила едва до 6900 м. – Б. Пр.
*** - Иглата Бренва (фр.), 2727 м. на югоизток от Монблан. – Б. Пр.[/i:052fad60]


Снощи на трапезата, докато мъдрувахме върху хубавото време, промъкнало се от три дни в края на това необичайно дъждовно лято, в нас пак се разгоряха нуждата и потребата да изкачим някой по-личен връх, току-речи да предприемем някаква експедицийка. Пламеността, която стопля подобни вечери, е забавна. Бяхме отчаяни, ала звездите се бяха върнали, та излязохме да видим каква поличба ще ни донесат. Прибрахме се радостни, но едва седнахме, отново безпокойството ни зачовърка.
- Дали още греят?

Заспахме щастливи, въпреки че ни се искаше да бодърствуваме, за да не изпускаме от очи тези вкочанени от студа звезди, които възкресяват надеждата. Ново упование сгря сънищата ни, а на утрото стегнатото слънчево време развесели сърцата ни.
- Няма шега. Тръгваме!

Тази сутрин трябва да изкача с клиенти Бреван* откъм стената, а рано следобед да прескоча до Ле Гайян**. Както обикновено стягам раницата си, подтичвайки към лифта. Не давам и петак дали клиентът ще върви добре или ще се тутка. Днес имам чудесно настроение. За проклетия този клиент, който се пипка, е довтасал тъкмо когато на портата хлопа едно хубаво време, чиито мигове са преброени.

Бернар се е погрижил за раниците, колата е готова и ни чака. Сбогом Клоше-Клошетон, Бреван, Гайян, из които се лутам от осем дни напук на проливния дъжд. Клиентите ви изказват признателността си, без да прикрият отсенката на пренебрежение. Часът е пет. Потегляме. Още не знаем къде ще спим, но когато е щастлив, човек нехае за такива дреболии. Мигар знаем къде ще бивакуваме подир два, подир три дни, увиснали на някоя стена?

Снощи приказвахме само за Матерхорн по ръба Фурген***. Дори не произнесохме името на Бадиле. Промонтоньо е прекалено далече, а хубавото време е прекалено отскоро.

Но още отзарана съм разположен, разсеян, развеселен – в главата ми се промъква пак мечтата от зимата – Бадиле.

Кой е измислил имената на планините? Неотдавна прекарахме петнайсетина дни в Доломитите. Звучните имена будят желания. Неусетно те зазвъняват в ушите и почват да ни преследват: Промонтоньо, Шора, Бадиле.

Всичко се завърта на сто и осемдесет градуса и ни изправя пред нови главоболия.
А всичко беше намислено толкова просто: Фурген – вече покорен – какъв прекрасен спомен!

Във Виеж решаваме. Няма да напускаме долината на Рона, продължаваме право на изток все по широките алеи с тополи. Усещам до себе си Бернар, тръпнещ от възбуда в навечерието на една голяма битка.
--------------------------------------------------------------------
*- Леснодостъпна планина (2525 м) на север от Шамони, откъдето се открива красива гледка към Монблан. – Б. Пр.
** - Местност на юг от Шамони с увеселителни заведения, изходна точка за ледника Босон. – Б. Пр.
*** - Югоизточният най-труден ръб на Матерхорн, тръгващ откъм ледника Фург. – Б.пр.


Хижата е изгоряла през войната, та спим в чаршафи от домашно платно на пансиона „Шора”.

Този пансион напомня приветлива старовремска странноприемница. В три и половина сутринта хазайката, пълна миловидна жена, ни донася сандвичи с шунка, сетне ни изпровожда с едно „Buona fertuna*” и затваря зад нас вратата, дебела пет пръста.

Един работник от бъдещата хижа ни придружава до подстъпа. С фенер в ръка той ни показва пътя, който изминава всеки ден. Сещам се за Касин, покорителя на тази непокорна преди единадесет години стена.

Часът е осем и половина, когато стигаме до подножието на Пиц Бадиле. Различаваме вдясно началното настъпление на двамата алпинисти от Комо. За миг ни спохожда изкушението да поемем по-наляво, в основата на големия среден улей, но слънцето, което затопля горната част на стената, предизвиква каменопади, чиито сипеи образуват черна следа върху малкия ледник.

Привързваме се с въжето, разпределяме товара. Когато е възможно, ще катеря с лека раница, Бернар пък ще пуфти с претъпкана раница.

Ледникът е много нисък и долните плочи на подстъпа са силно износени. Търсим „снежния мост”, намираме го и тъкмо се каним да го прехвърлим, той се продънва за голямо развлечение на работника носач, застоял се да позяпа как ще се оправим. Първите стъпки са рядко неблагодарни. На края Бернар ми подлага гръб, после ме настига и двамата тръгваме дружно по голямата площадка, водеща до първия ъгъл. Той ни изненадва – дотук изкачването беше толкова леко. Превъзмогваме препятствието и се озоваваме на други площадки, които свиват наляво към подножието на голяма изсечена канара. Там именно се отделя истински стената.
Там именно почва Пиц Бадиле.

-------------------------------------------------------------------
[i:052fad60]* - На добър час (ит.) – Б. Пр.[/i:052fad60]




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:052fad60]Пиц Бадиле

1.Подстъп 2400м.
2.Средна преспа - първи бивак
3.Надвесът
4.Втори бивак
5.Било 3308м.[/i:052fad60]


Началото е безобразно. И все пак един клин по-нагоре в скалата ни сочи пътя. Докато Бернар ми подава съоръженията, оглеждам тези ъгли, източени във възходящи наляво диагонали – единият равен, с формата на стряха, другият издут, почти отвесен, вдълбан отдолу на петдесетина метра. Неволно се сещам пак за Касин. Представям си как е стигнал до тази канара, как е подловил катеренето, станало изведнъж невероятно трудно, така непринудено, както току-що е бил изкачил леките площадки.

Несъмнено катерачите от Доломитите имат голямото преимущество, че са принудени да очакват на всяка крачка клопки и да бъдат психически подготвени за всичко – ъгли, които хлътват; надвеси, които надничат; прекосявания, които се следват от спускания; липса на стъпки; стъпки на клинове; преходи, където се напредва с по десет метра на час, преходи, където може да се мине само с пандюл и където човек се залюлява на въжето, макар и да не вижда повече от пет метра. И все пак, когато алпинистът идва от Доломитите, едно нещо изненадва и донякъде разочарова – тези плочи, тези ъгли от хубав гранит са по-малко отвесни, по-малко надвесени от варовиковите плочи и ъгли. Но въпреки това единственото спасение са пак клиновете. Скалата е плътна, няма и помен от хватки. Къде са тридесетметровите кули на Сас Пордой* или на Спиголо Джало** , където въжето не докосваше стената? Тук стълбичките не висят, а опират в плочата. Ала тъй или иначе този наклонен ъгъл е костелив орех за клиновете, които трябва да се закрепят с лявата ръка, заради чупките, които се редуват като рибена кост. Човек се доверява на клин, забит наопъки, сетне на втори клин, забит също с главата надолу. Гадна работа – това зачукване на клинове отнема много време, уморява, досажда ... Не толкова, защото съм се разделил от леките площадки или защото става току-речи невъзможно да се върнем по тези наклонени ъгли, а защото ми се струва донякъде безполезно да зачуквам клин подир клин. Докато катеря този ъгъл, едва напредвам с по десетина метра в час. Но стената е висока деветстотин метра – просто смешно! Заслужава да пъхнеш тук-там някой и друг клин в източната стена на Крокодила***, но днес тук под това ясно небе е грехота да дълбаеш дупчица, подир дупчица! ...




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:052fad60]Началните плочи[/i:052fad60]

И все пак (навярно плод на техниката?) ровя в „такъмите”, избирам подходящия клин, забивам го в скалата, вслушвам се как пее и поверявам на това късче желязо тялото си с целия му запас от любов и надежда. Спечелвам един метър, вниманието ми се изостря, свивам се, за да прехвърля ръба на ъгъла, който от наклонен става прав, после се изпъвам, за да спечеля нови двадесет сантиметра, намирам тясна цепка за един тънък клин. Най-сетне и той е забит. С помощта на стълбичката спечелвам още два метра.

Не виждам вече Бернар. Той обаче отгатва движенията ми по звъна на клиновете и най-лекото полюляване на въжетата.

Между краката ми плочките бягат, те са напълно отвесни, а сто метра по-надолу се издават навън като трамплин.

Благодарение на няколко хватки напредвам по-бързо със свободно изкачване и стигам до праг. С третото въже изтеглям голямата раница. Бернар ще се придвижи с малката раница. Сега на свой ред следя пътя на другаря си по трептенето на въжето. Той прибира клиновете – каква умора и акробатика! – и ми ги донася. Тези парчета желязо са поне повод за една усмивка, когато вторият от свръзката ги подава на първия.

Обогатен с железарията и с една усмивка, пак потеглям и пак ще зачуквам клинове, колчем се яви потреба.

-------------------------------------------------------------
[i:052fad60]* - Канарата Пордой (реторомански) – планинска верига в Доломитите с най-висок връх 2952 м. – Б. Пр.
** - Жълтият ръб (ит.) в масива на Лаваредо – Доломитите. – Б. Пр.
*** - Част от Егюй дьо Шамони в масива на Монблан – Б. Пр.[/i:052fad60]

Прехвърляме други ъгли и други плочи и излизаме на бивака на италианците, ала не спираме. Пътят свива вляво нагоре през хубави плочи със здрави малки хватки. Ето го мечтаното свободно открито катерене, където всичко е наслада. Редуват се площадка след площадка, дължина на въжето след дължина. Ето и преспата, разположена по средата между билото и подножието на стената. Ето и корнизите й. Тук Бадиле си почива, за да се устреми отново в небесата.

Часът е шест и четвърт.
Оставям раницата и отивам да разузная. В тези огромни плоски плочи се виждат малко гънки, над главите ни стърчат такива надвеси, че се питаме под коя ли стряха е могъл да се провре Касин.

Както в началото на изкачването мами ме големият среден улей на осемдесетина метра вляво, но камъните, парчетата лед и водопадът, които се свличат от висините и вдигат адски тътен, ме карат да се откажа. Вървя надлъжно по стената и намирам ъгъла на Касин, препречен от грамаден надвес. През тук ще минем. Ала тая вечер ще се задоволим само с разузнаване – сега е шест и половина (денят е 28 август и по стената няма и следа от сетните лъчи на залязващото слънце). Много е късно да се залавяме с непознатата издаденост.

Изкачвам първите тридесет метра, които са много трудни, подготвям преминаването и се връщам при Бернар. Вече е седем и половина – наближава нощта.

Слизаме още двадесетина метра и се заемаме с подготовката на нощуването. Времето е хубаво – с други думи, студено. Въпреки тъмнината, която се спуска, не бързаме особено да се настаним – иска ни се да скъсим колкото се може повече дългата нощ. Забиваме по един клин за осигуряване, обличаме пухените якета. С нежен поглед разгъваме бивачните чували, за които снощи толкова се колебахме. Запалваме свещ, запращява и сухият спирт. Двама души заживяват върху скалите на Бадиле.

Щом цялата суетня завършва, поглеждаме часовниците – едва е осем. Започва безкрайна нощ на бездействие и безсъние. Вцепенени от студ, закачени на клиновете като картина на стена, живеем само в очакване на слънцето. Небето има красотата на бална рокля.

Утрото в планината е винаги много мразовито и винаги идва много бавно. Пък и изложението на Бадиле е североизточно, та изчакваме някой и друг лъч, преди да потеглим. На стотина метра над нас слънцето ни се усмихва. Ще отидем да го прeсрещнем. Снегът на преспата е твърд, водата от разтопяването се е заледила. Озоваваме се в подножието на ъгъла. Часът е осем. С вкочанени крайници почвам да катеря тромаво по въжето, вързано от снощи. След десетина метра опипвам камъка, който слънцето е огряло и стопило. Бодростта, доскоро сякаш угаснала в мене, пак закипява. Движенията ми стават пъргави. Бързам, понеже Бернар продължава да зъзне долу. Добирам се устремно до една площадка и викам другаря си. Сетне му подавам въжетата и се подемам напред.

Вчера сутринта ъглите ни изненадаха, днес съм смаян от дързостта на избрания път. Издатината е отвесна като на варовита стена. Катеренето е въздушно до немай-къде. Точно толкова стъпки и хватки, колкото да се мине. Не катерим плочи, а „една единствена огромна плоча”, на която малко не достига, за да бъде съвършена. Какво удоволствие за катерача. Без да си давам сметка, съзнавам смътно, че напредвайки по тази стена на Бадиле, откривам смисъла на изкачването ни. Радостта ни блика не от наближаващия връх, не от самото изкачване, а от мускулите и мозъците ни, изпълняващи една задача, за която са създадени и подготвени. Тук сме в стихията си.

Каква наслада трябва да е изпитал Касин, прокарвайки си път по тази стена! Увереността, че може да мине навсякъде, сигурно му е дала сили, за да победи вълнението, което се поражда от надвесената преграда, когато човек вдигне очи към нея.

А за да я достигне ... алпинистът е длъжен да се провира в една неясно очертана цепнатина. Околовръст се извисява стройна гладкостенна кула чак до стряхата.

Там катерачът увисва на забитите наопъки клинове и на стълбичката, която се люлее във въздуха, за да се промъкне вляво водоравно под надвеса и да излезе на следващия ъгъл. Всичко изглежда кажи-речи просто, защото друг избор няма.




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:052fad60]Минаване под надвеса[/i:052fad60]

Ъгълът е изтеглен, мъчен. Въжетата се плъзгат трудно, понеже изпъкналостта ги затяга. Трябва да си отварям очите на четири, докато превъзмогна препятствието. Хватките са заоблени, тридесетте метра на свръзката тъкмо ми позволяват да допълзя до една незначителна площадка, където осигурявам другаря си. След това вечната ангария – издърпвам раницата. Идва ред на Бернар. Каква акробатика, за да измъкне клиновете! Не след много и той е при мене и ми подава като трофей ценните железа, които продължават да бъдат незаменими.

Тук просторността на стената е шеметна. Тя се подсилва още повече от набраната височина. Подир една опасна стена и една водоравна цепнатина достигам до миниатюрна площадка. На нея италианците са бивакували втората нощ. Край на грамадната издатина. Пред нас се откроява голямата светла плоча, която се различава отдалеч. Вдясно се чернее началото на процепа.

Часът е дванадесет. Спираме, за да похапнем на площадката, над която витаят тъжни спомени. Оставените по пътя клинове са диря от човека, ала клиновете в мястото на бивакуването са наситени с радост или горест. Тук хора са пели, защото са зъзнели ... Без да са били гладни, преди да се разделят с тази плоча, която са топлили цяла нощ, те са пъхнали в устата си по някой залък, защото човешките сили се изчерпват ...

Не се бавим – небето се заоблачава и потъмнява.

Тръгваме по цепнатината, която по-нагоре се разширява в процеп и завършва на северния ръб. Макар и нетрудно, изкачването е опасно. Поточета, бликащи от връхните преспи, заливат цепнатината и процепа. Катерим предпазливо, а се налага да бързаме.
Лошото време, което винаги съпътства дръзките начинания, не ни пощадява – облаците се снишават, светлината угасва, очертанията на скалата се притъпяват. Тогава ме пришпорва страхът, че бурята може да ни застигне в този улей, ручейчетата начаса ще се превърнат във водопад. Това ме ужасява и ми дава криле. Почвам да катеря бързо, много бързо, малко припряно. Зад мене въжетата тегнат от водата, която се стича по тях. Отвесни, трудни стени преграждат процепа в горната му част. Отново тежко изпитание. Обвиващата камъка водна ципа го прави хлъзгав. Вали, но на нас ни се струва, че се лутаме в баня от неподвижна, ледена пара, толкова осезаема и твърда, че човек би могъл да я натроши. Висините изгубват предишната си ефирност и все пак се чувствам лек, сякаш съм свлякъл от гърба си обременителна черупка: дори потичвам по скалата.

Водна струя се отцежда от цепките, където съм увиснал, промъква се по ръцете и ме вледенява чак до рамото, намокрено вече от въжетата, които ме свързват с Бернар. Другарят ми също се катери много бързо. Затова скоро набираме височина. Но улеят, който изглежда толкова къс от бивака на Касин, се проточва на пълни двеста метра – седем-осем дължини на въжето. Колко въже за намотаване!

За щастие започва да просветва. Ще се възползуваме от това. Но стръмнината пъчи гърди и ме заставя да присегна към клиновете. Пак скъпо време нахалост. Каква бистрота на ума напук на тревогата и възбудата. Бурята ме плаши, силите ми се удесеторяват, песента на клина ме ободрява. Бернар се изкачва с голямата раница, върху която сега носи и моята раничка. Когато придърпва напоеното с вода въже, за да улесни напредването си, в ръкавите му шурва същинско изворче. Неволно възкликва:
- Ех, да ме види майка ми! ...

Просветлението не трае дълго. Дъждът завалява още по-гъст. Добре че превъзмогвам последната издатина и стъпвам на една гънка. Докато осигурявам спътника си, озъртам се наоколо, но не виждам на повече от десетина метра. С впечатление съм, че се намирам наравно с площадката, по която трябва да се тръгне, щом се излезе от улея. Съблазнява ни обаче желанието да продължим все направо, за да се доберем до северния ръб. Сещаме се за Касин, който е бил забавен от неблагоприятните условия и от дългата свръзка и пак не е свел глава пред стената. Ами ако този улей се превръща в клопка при лошо време? За миг се колебаем дали да свием по едва очертаната площадка, ала в края на краищата свирепата буря, която се задава, ни кара да се побоим от водопада. А е едва пет часът. Тъкмо ще ни стигне времето, за да изскочим на върха още тази вечер.

Прекосявам двайсет и пет метра. Площадката се разширява, но е навята със сняг. Бурята избухва с бясна ярост. Бернар ме настига. Мълния изтрещява току под носа ни. Никакво мърдане. Забивам един клин. Навличаме бивачните чували и понеже няма как да продължим, решаваме да изчакаме, за да видим какъв кадрил ще се завърти.

И започва дяволски кадрил. Спуска се пълен мрак. Върху нас се излива пороен дъжд. Гърми се час по час, мълниите трещят съвсем наблизо и ни заслепяват с блясъка си – белезникав, дразнещ, парещ очите. Мокри сме до кости и премръзнали до мозъка. Бернар поглежда часовника си – шест часа. И тая нощ ще осъмнем на стената.
И ето започва безконечно чакане.

Десет минути просветление ще ни стигнат, за да се поприближим до върха. Но не мечтаем толкова за височина, колкото за малко движение, вместо да висим закачени на клина. Да предприемем нещо, вместо да дремем на място. Мускулите ни са вече вцепенени и вкочанени. Това бездействие ни разяжда бавно. Ние сме катерачи, направени сме да катерим, не да стоим мърцина с часове под бурята. Ще изкачим какво да е: камина, цепнатина, плоча. Ще изкачим ...

Няма да роптаем. Само и само да катерим, да се разтъпчем, да се изправим. Бернар ще усеща как мокрото найлоново въже се плъзга през пръстите му, докато аз катеря. Да изкачим поне една дължина на въжето както обикновено. Това не е прищявка, това е отклик на живота в нас. Ще подвикна на другаря си:
- Излязох. Идвай!

И Бернар ще нарами двете раници, без да мрънка, че му тежат. Наравно с мене ще бъде така доволен, че се измъква от тази площадка ...

Уви, блянът е вече неосъществим. Часът е седем и половина. Не просветна, макар и за миг. Сега властелин е нощта. Площадката е нашият чертог.

Наоколо мълнията не секва. От време на време барабанят зърна град. Бернар пресмята на часовника си: гърмът трещи на всеки три минути. И при всеки гръм настръхваме от страх.

Срещу вятъра, който събаря и приспива бавно, срещу мраза, който съсирва и съсипва кръвта, срещу снега, който гори и сее смъртта, срещу снега, мраза и вятъра алпинистът може да се бори – да не се отрича от живота. Ала срещу нас е мълнията, която пресича живота мигновено. И колчем мълнията превръща нощта в ден, ние се притискаме към скалата, две безпомощни сенки на живота.

Как копнея за снега, който завалява подир укротилите се бури и покрива всичко с мека пелена. Спомням си една преживелица с Рьоне Малийо* преди две години. Халата ни застигна, когато спускахме на рапел Егюй дьо Рок** - шест часа вечерта в края на септември – та се наложи да бивакуваме в процепа. Валя сняг цяла нощ. Бяхме наквасени и вдървени – пухкавият сняг се промъкваше навред. Най-напред трябваше да прогоним съня. Сетне трябваше сегиз-тогиз да измъквам ръката си, за да разчиствам снега, който се трупаше връз нас като пелерина. Призори половин метър нов сняг застилаше всичко. Прибрах премръзнала си ръка в джеба, намокрен от разстопения сняг, и се колебаех дали да я извадя пак, но си повтарях:
- От двама ни водачът съм аз. Водачът трябва да бъде неуязвим.

Тогава знаех, че пръстите ми няма да измръзнат. Ала срещу мълнията съм слаб, немощен.

Студът ни пронизва все по-силно и по-силно. За да не стоим със скръстени ръце, решаваме да сварим чай. Нагласяме примусчето, закрепваме го горе-долу, слагаме сух спирт между преградите, напълваме със сняг канчето. Играем си обаче на драсни-пални-клечица. Щом драснем кибритените клечки, вятърът ги угасява. Случи ли се пък някоя клечка да подпали сухия спирт, угасва спиртът. Кибритът ни се свършва, та оставаме с пръст в уста.

-----------------------------------------------------------------
[i:052fad60]* - Белгийски алпинист любител. – Б. Пр.
** - Скалната игла или Канарата (фр.) в масива на Монблан. – Б. Пр.[/i:052fad60]

За да се поразтушим, Бернар присяга към цигарите. Ами кибрит? И сега си оставаме само с желанието да пушим.

Светкавиците се разреждат. Като че бурята отминава и се качва към Бернина*, къпейки в чудно сияние езерото Силваплана**.

Отпускаме крака, изпъваме ги, провесваме ги в бездната. Толкова отдавна тръпнем, прилепени към тази скала, свити на тази тясна площадка, без да се движим. Под нас се точат безкрайните плочи на Бадиле. Бернар изтървава едната си ръкавица. Пак зачаткват зърна град. Хапваме по залък-два. В далечината светкавиците се сгромолясват над Сен Мориц.

Понеже гърмът се отдалечава, даваме простор на фантазията. Утре ... Продължава да вали, тракаме със зъби, но вече мислим за утрешния ден. Ако скалата не е прекалено мокра ... Ако слънчев лъч ... Предстои ни да преодолеем силно откритото прекосяване, което Касин подчертава в техническата си бележка. Налага се да вземем мерки, за да не бъдем премного затруднени, когато дойде часът да подновим катеренето. Свиваме и отпускаме пръстите на краката си в обущата, разтриваме се криво-ляво. Но от дрехите, включително от ризите ни, се отцежда вода, която, охладена от допира с кожата и подета от вятъра, се превръща в ледена черупка.

Щом мълнията и гръмотевиците стихват, чуваме тътена на каменопадите по стената на насрещния Пиц Ченгало. Липсват обаче снощните фойерверки – онзи дъжд от искри така красив в тъмнината.

Инстинктивно свиваме глави между издадените рамене, прибираме към гърди дългите си нозе, задържаме дъха си.

Наново пада гръм. Светкавицата озарява плочите около нас.

Виждам дъжда в млечен цвят, облия гръб на Бернар, лъщящата му качулка. Най-напред долавям съскащ шум, сякаш идващ от пергаментена хартия, която се мачка, и веднага след това оглушителен трясък. Разтърсва се целия циркус. Ехото отскача от стена на стена.
Имали сме само кратко междучасие.

Дави ме страх, защото съм безсилен. Мълниите се сипят, плющят и ни обкръжават със своя блясък и грохот. Бернар ми казва часа – дванадесет без нещо.

Бурята трае шест часа вече. Още не се е върнал мракът, който отморява очите, още не се е отпуснало сгърченото тяло, още не са отминали тръпките на ужаса и ново огнено кълбо се търкаля по скалата.

Неведнъж и дваж гърмът ни е подгонвал, разтърсвал, събарял, ала поне сме имали упование в бягството. Скачали сме от камък на камък през снежни полета, закрепяли сме рапели с бясна бързина, за броени мигове сме се свличали все по-надолу и по-надолу с устремни, точни движения – една почти опияняваща борба за живот. Тази нощ обаче не участвуваме в сражението – заставени сме, приковани като пленници, да играем ролята на бездейни зрители. Тази нощ няма да свърши никога.

-----------------------------------------------------------
[i:052fad60]* - Планинска верига в Енгадин с най-висок връх Пиц Бернина, 4055 м. – Б. Пр.
** - Живописно езеро на юз от Сен Мориц, на 1794 м. височина, площ 2,65 кв. км. – Б. Пр.[/i:052fad60]

Рано сутринта, след като бурята се е усмирила, извършваме хоризонталния преход, за който споменава Касин в бележката. След това с два рапела се прехвърляме в големия среден улей. Там един ръб, слабо очертан, но защитен от каменопадите, ни отвежда до върха. Пладне е. Срещаме двама алпинисти, изкачили се по обичайния път откъм южния склон. Щастливи сме, че подир толкова напрежения зърваме човешки същества. Всичко има нов вкус: скалата, слънцето, хората, цветовете, тютюнът и портокалът, който италианците ни поднасят. Обгръщаме с поглед победения великан. Небето пак е ведро, планините пак са усмихнати. Дружно и весело слизаме по редовния път към хижа Джаноти*.

Сега имам най-хубавата награда. Сполучих да покоря Пиц Бадиле като планински водач – това не е малко, но онова, което в моя занаят представлява най-висшата отплата, е, че доверието ми в спътника се оправда. Водачът не би бил толкова силен, ако не даде нещо от себе си. Бернар, алпинист от преди две години, се оказа на мястото си по плочите на Бадиле.

-------------------------------------------------------------
[i:052fad60]* - Х. Луиджи Джаноти на Италианския алпийски клуб, изходна точка за италианския склон на Пиц Бадил. – Б. Пр.[/i:052fad60]

Откъса от книгата е качен благодарение на Диди Андреева


[b:052fad60][url=http://verticalworld.net/articles/article.php?id=437]КЪМ ТРЕТАТА ЧАСТ ОТ КНИГАТА[/url][/b:052fad60]


Превод от френски:  Светослав Колев


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 741 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Алпийско катерене:
Пътешествието | Гренландия
Айгер - Една мечта
Бързо и леко: Северната страна на връх Thalay Sagar
Мон Блан – 5 маршрута до върха
Моите Планини - Част Седма
Североизточната стена на Срон На Киш, Остров Скай
Руска система за категоризиране на алпийските изкачвания
Ули Щек: Нито веднъж не изпитах усещането, че започва да става опасно
10 начина за ускоряване на катеренето в алпийски условия
Звезди и Бури - Дрю и Матерхорн


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...



Последни новини !!!


  • 26/10/2018

    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон

    коментара


    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон
    SOHO представя един интересен и практично-полезен разговор за това как да се подготвим за по-сигурни и безпроблемни преходи през задаващия се сезон. Гост в третото издание от поредицата събития в SOHO - SoADVENTUROUS, свързани с приключения и пътешествия, е опитният планински ...
  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Black Diamond Equipment


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2018

Sitemap