От 70 години насам, до днес и завинаги, цел № 1 за всеки уважаващ себе си български алпинист си остава в. Мальовица. В 79-годишната история на родния алпинизъм има много върхови постижения - Пти Дрю, Гранд Жорас, Матерхорн и Айгер в Алпите, траверсите на Безенгийската стена, Шхелда и Ушба в Кавказ, осемхилядниците Лхотце, Еверест, Анапурна, Макалу, Чо Ойо ... списъкът може да бъде и още по-дълъг. Над всичко обаче един успех безапелационно е заслужил особена почит – покоряването на Мальовица. Няма друг връх у нас, който да е така тясно свързан с историята и развитието на българския алпинизъм.
Мальовица! Със своите 2731 м надморска височина той не е от най-високите, но когато става дума за алпинизъм, пред него отстъпват дори популярни предизвикателства, като Мусала, Вихрен, Злия зъб и Двуглав. Почти няма български алпинист от онова героично време на 30-те години от миналия век, който да не е правил опит да изкачи недостъпната северна стена, наречена "Черния триъгълник", станал нарицателен в ония години, защото е провалил атаките на редица смелчаци, а даже и светила на европейския алпинизъм. Не успяват австрийци, италианци и французи. Последният, който обявява стената за непобедима, е именитият французин Раймонд Лайнингер, дошъл в страната ни по поръчение на своето правителство, за да демонстрира успехите на френския алпинизъм. Но известният европеец достига едва 50-60 м височина и се отказва ...
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Константин Саваджиев - Учителя
Неколкогодишните неуспешни опити на наши и чужди алпинисти обаче не отчайват двама млади българи, които, преди да премерят сили с "Черния триъгълник" , прокарват редица трудни и интересни маршрути по Искърското дефиле и Витоша. Това са стругарят Константин Саваджиев и Георги Стоименов, и двамата от Самоков.
На 21 август 1938 г., само няколко дни след като Лайнингер е напуснал стената с наведена глава, двамата българи опъват своите палатки в основите й. Придружават ги само двамата им най-верни приятели Борис Чешмеджиев и Владимир Лимончев. Със 120-те клина, саморъчно изковани от Саваджиев, и 60-метровото въже, донесено им специално за целта от книжаря Тодор Чипев, завърнал се от Германия, на 21 август двамата атакуват стената. В борба с трудните и непознати за тях скални пасажи те напредват бавно. Първия ден излизат на 50-60 метра, с огромни усилия изнасят 30-килограмовите си раници, пълни с клинове и карабинери, както и малко храна. По опънатото двойно въже надвечер се спускат в основата на стената, а на 2-ри започват истинската битка. С настъпването на нощта вече са преодолели 100 метра - височина, която никой преди тях не е дости-
гал.
След неудобно нощуване на "Орлово гнездо" на следващия ден изкачването е подновено, но при влошени атмосферни условия - дъжд и гъста мъгла. Въпреки това връщане назад няма. След 36-часова борба мократа и студена стена е превзета в 14 часа на 23 август 1938 година. Константин Саваджиев и Георги Стоименов са щастливи в прегръдките на своите придружители.
Паметно първо изкачване! Постигнато не от прочути европейски майстори, а от двама скромни българи. Успехът е изключителен и той намира широк отзвук сред туристическите и алпийските среди. Ласкави отзиви поместват редица столични всекидневници - "Зора", "Нови дни", "Заря". С обширни материали, посветени на победата, излизат и списанията "Български турист" и "Млад турист".
В изминалите вече 70 години от този забележителен успех българските алпинисти изкачиха много и по-трудни върхове. Те бяха в Алпите и Кавказ, в Памир и Тян-Шан. Развяваха родния трибагреник и на непристъпните и много високи върхове на Хималаите, Каракорум и Хиндукуш. Прелетяха над
океана, за да катерят популярните върхове на Андите и Кордилерите. Нямам точни сведения, а навярно никой не е направил изследване по този въпрос, но съм абсолютно убеден, че 90 процента от българските алпинисти поне по един път са преминавали по класическия маршрут на Мальовица! Защото той бе и си остава цел за всеки български алпинист. "Черният триъгълник" си извоюва правото да бъде съдник за спортното майсторство на нашите алпинисти.
Така че на 23 август (събота) нека всеки, който счита себе си за алпинист и български турист, да си спомни и зачете този юбилей. "Черният триъгълник" ни чака!
Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.
Посрещане на върха – от ляво на дясно: Георги Стоименов, Константин Саваджиев, Васил Ненков
ПОКОРИХМЕ ВЪРХА, СТРЕСНАХМЕ ОРЛИТЕ
(Извадки от разговор с Константин Саваджиев през 70-те години, записани от автора, когато е подготвял дисертационния си труд "Принос към историята и развитието на алпинизма в България")
"Само няколко дни след като прославеният френски алпинист Раймон Лайнингер бе обявил стената за непревземаема, четирима самоковски планинари - Аз, Коста, Ат. Саваджиев и Георги Д. Стоименов (катерещата свръзка, или както по това време бе популярно - "кордето") и двамата ни верни приятели Борис Чешмеджиев и Владимир Лимончев установихме бивака си над третото малко езеро. На 21 август към 11.30 часа двамата с Гошо тръгнахме по стената. Трябваше да проучим началните участъци от скалата и да изнесем тежките си раници от по 25-30 кг. В тях бяхме натъпкали 120-те железни клина, изковани лично от мене за тази цел. След като преодоляхме без проблеми първите 50 метра, отново се спуснахме в основата на стената, за да нощуваме по-удобно.
Следващото утро - на 22 август, още в 6.30 часа подновихме прекъснатото изкачване. Пред нас се изправяше гладка и студена стена, без никакви изгледи да се забие кука или пък да се очертава място за хватка. И така - цели 12 часа в непосилна и непрекъсната борба със скалата, стъпихме на една наклонена площадка, колкото да седнем и двамата. Завързани в забит здраво в скалата клин, ние си отдъхнахме и унищожихме малкото храна и вода, що носехме. Малко над нас видяхме един корниз, 50 см широк и около 2 м дълъг. Решихме тук да нощуваме, тъй като беше започнало да се стъмва. Бяхме на 120 метра по стената, а ни оставаха още толкова. За връщане назад беше вече абсолютно невъзможно. Прекарахме тягостна нощ. Към 1.30 часа ясното и звездно небе се помрачи от черни облаци, а малко след това започна да ръми. Появиха се и светкавици. Налегнаха ни тежки мисли, но най-вече се бояхме, че няма да можем да реализираме нашия блян, с който живяхме толкова месеци преди това - да изкачим непристъпната скала. Но планината като че ли се смили над нас. Към 6 часа облаците се разкъсаха и червените слънчеви лъчи почнаха да озаряват както нас, така и околните върхове. Тръгнахме бодри и отпочинали. Над нас обаче беше един голям навес. Това ключово място ни отне цели три часа, а бе само от 7 метра. Оттук нагоре пътят беше значително по-лек. Вече чувах съвсем ясно и мобилизиращите думи на нашите приятели, излезли на върха, за да ни донесат глътка вода и парче лимон. "Коце, кураж, малко остана!" Ах, колко много топлят думите на приятелите! Уморени, отпаднали до краен предел, в 14 часа след пладне, вторник, бяхме и двамата на върха. Значи, по стената бяхме прекарали цели четиридесет и четири часа. Мъглите отново обвиха върха, излезна и вятър. Орлите неспокойно се виеха над нас, прокудени от своите гнезда, те като че ли търсеха по-непристъпни места за убежище. Да, Мальовица беше победена!
КРАТЪК ПОСЛЕПИС
Константин Саваджиев доживя дълбоки старини. Продължи да се катери много години. Прокара множество тренировъчни и категоризирани маршрути в Рила, Пирин и Стара планина - най-вече в района на гара Лакатник и Черепиш. През 1958 г. бе включен в състава на първата българска група, посетила Кавказ. Годините не му позволиха да стъпи на голямата си мечта - Елбрус (5633 м). Беше само на в. Гумачи (3805 м), което не е малко, нали? Приживе "бай Коце" не бе удостоен нито със званието "Заслужил майстор" или дори "Майстор на спорта". Но малко ли е бъдещото поколение да те назове "Учителя", защото за всеки български алпинист той си остана такъв.
Георги Стоименов малко се радва на голямата победа, защото само две години по-късно, и то точно на рождения си ден - 20 януари 1940 година, снежна лавина отне живота му по склоновете на балканския първенец Мусала. Признанието към него продължава и днес, защото всяка година на тази дата десетки верни приятели на планината и алпинизма се изкачват на върха, за да се поклонят пред подвига му, извършен на 23 август 1938 година.
Оценка на статията: 10.0 | Логнете се в сайта, за да гласувате
On April 27, Korean Oh Eun-sun summited 26,545-foot Annapurna, and news stories worldwide declared she was the first woman to climb all 14 of the world’s 8,000-meter peaks. However, doubts about her May 2009 summit of Kangchenjunga have continued to swirl, including questions raised by rival Edurne Pasaban of Spain, who completed the 14 peaks in May of this year.
Общо на линия са 23 потребители :: 7 регистрирани, 1 скрити и 15 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, marinec, MSN [Bot], Yahoo [Bot], ZLoBiL4e7o
