Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.
brumbarche | Редактирана на Нед Авг 23, 2009 2:54 pm
Червения Връх (Monte Cervino) – Камен е уловил момента, в който върха е обагрен в червено от изгрева.
Кликвайте на картинките, за да ги видите в пълен размер.
В две свръзки тръгнахме към Матерхорн (Matterhorn) 4478м с намерението да се изкачим по Североизточния ръб (Hörnli rige) AD- III- (с пасажи до IV+). Наричан също така Червения Връх (Monte Cervino), той фокуса интереса на катерачи и туристи по различен начин – избрания от нас маршрут по-скоро попадаше в краткия списък с “туристическите” пътища до върха, до колкото това определение е съотносимо към този връх. В деня на атаката се изкачват близо 1700 метра, а денивeлацията е 1200 м., което е предизвикателство при липсата на добра аклиматизация.
По пътеката към хижа Хьорнли.
Снимка: Димитър Колешев
Пристигнахме в Цермат, Швейцария и от там с лифта набрахме височина до Шварце Парадайз. Долината остана под нас и пътеката се заизнизва близо 2 часа нагоре до хижа Хьорнли (3260 м). Освен възскъпата хижа и тук има алтернатива да се спи на палатка в импровизираната къмпинг зона върху един сипей.
Дамян Петков в основата на ръба. Минути за реклама :)
Снимка: Димитър Колешев
След безсънна и кратка нощ в 3.30 сутринта тръгнахме по маршрута. Вече имаше няколко свръзки преди нас и ние следвахме светлинките от челниците им по серпентините на лабиринта от кули и каменни купчини. В началото използвахме фиксираните парапети, а сетне се движехме по ръба или леко го подсичахме от източната страна. Настигнахме светлинките, които с охота ни отстъпиха задачата да намираме пътя. Катерихме предимно във френска свръзка, освен на пасажите в някои от кулоарите, които пряко сили са 3-та категория, но нощем по този силно ерозирал терен, където всеки отломък скала се крепи на честна дума и няма осигуровки, предпазливостта е задължителна.
Дидо се катери по фиксираните въжета над заслона Солвей.
Снимка: Димитър Колешев
Малко преди заслона Солвей (4003 м.) се минава по плочест терен с по-трудни пасажи (до към 3+), а и започва да се усеща надморската височина. Матерхорн има печална статистика – над 500 жертви заради слаба подготовка, непредвидени биваци или внезапно влошаване на времето. Първото изкачване е направено по този ръб от Едуард Уимпър и компания през 1865 година.
Люба и Дидо на заслона Солвей (4003 м.).
Снимка: Димитър Колешев
Заслона е построен през 1915 г. именно заради многото нещастни случаи и спасителни операции - кръстен е Солвей на името на богатия белгийски индустриалец финансирал проекта. В момента мястото не е особено приятно – за съжаление хората и там злоупотребяват с това съоръжение за спешни случаи и то е неприятно мръсно, а въздуха вътре е и известно предизвикателство за обонянието.
Предвърховата част.
Снимка: Дамян Петков
Излязохме на заслона в 7 сутринта – изгасихме челницте и се сляхме с навалицата от близо 20 свръзки, които атакуваха върха същия ден. Голяма част от тях бяха гидове с клинетите си – тук ще си позволя да отбележа неприятното бутане, изпреварване и задръстване по плочите под Солвей и ръба над него.
Дамян Петков на върха с българското знаме.
Снимка: Дамян Петков
Митко и Дидо продължиха по финалните 400 метра, но недоспиването от последните 3 дена си каза тежката дума и аз реших да открадна няколко часа сън, докато другите катерят. А и за мене блъсканицата някак отне удоволствието от самото катерене и съответно мотивацията ми да продължа в мелето нагоре.
Панорамна снимка от върха.
Снимка: Дамян Петков
Височината оказа неблагоприятното си влияние върху Дидо и 200 метра преди върха Митко взе решение да слизат надолу – няма изкачване на един връх на всяка цена, това да се върнеш винаги е приоритет пред амбициите и прекомерния риск. Дамян продължи сам нагоре – справи се соло до върха и развя българското знаме горе. Евала и поздравления за успеха!
Последния рапел.
Снимка: Камен
Слизането де факто е откатерване (в по-голямата си част) и едно лутане, за да намериш верния път надолу и точното място, където трябва да пресечеш ръба. Спуснахме и няколко рапела, където терена ни позволяваше.
Дидо откатерва по парапета.
Снимка: Камен
Вечерта бивакувахме до едно красиво езеро малко над лифтовата станция. Камен ни послрещна при последния рапел от върха и аз съм му безкрайно благодарна за това, че ми отстъпи спалния си чувал – сутринта имаше кристали лед върху него, но въпреки ниските температури умората надделя и съня беше приятен.
Добро утро Люба :)
Снимка: Димитър Колешев
Красивата пирамида на Матерхорн има своето особено очарование. Много хора се стремят към върха. Не зная дали са колекционери на върхове или наистина се наслаждават да катерят по ронливите склонове. Върха е един грамаден сипей, а тълпата от хора постоянно събаря камъни. По източната стена е особено страшно – като тръгне каменопад се спира чак в основата на масива. След улеите по иглите на Шамони някак бях свикнала с паветата и на Матерхорн не им обръщах внимание. Това което ми липсваше беше красивото катерене и спокойствието, което имаш когато не се препъваш в други свръзки по твоя маршрут. Лично за мене ръба Хьорнли на Матерхорн е жертва на своята популярност и медийна реклама.
Снимка: Камен
Макар и технически лесен, в никакъв случай не е леснодостъпен и се иска силна мотивация и воля за да стъпите на върха му. Котките и 2 сечива за водача са задължителни в предвърховата част – там терена е микс, макар и с не голям наклон на склона (последните 150 метра са по северната стена).
На швейцарския връх.
Снимка: Дамян Петков
Сутрин плочите под Солвей са обледени на места и това ги прави леко коварни. Ако мога да добавя и още една жълта лампичка – местните гидове имат малко собственическо отношение към върха. Вярно че те са екипирали тук там маршрута с цел по-лесно да осигуряват клинетите си, но на моменти трябва да си малко нагъл и ти, за да не ти се качат на главата – буквално ;-)
Оценка на статията: 10.0 | Логнете се в сайта, за да гласувате
Британските катерачи Tom Chamberlain и Tony Barton направиха едно забележително първо изкачване на Huaguruncho (5723 м) в Cordillera Oriental, Перу. Тяхната нова линия, Llama Karma (1000 м ED/ 90·/V, 24 въжета) беше изкатерена за повече от четири дни и преминава по голямата Западна стена на Huaguruncho. Chamberlain и Barton бяха опитвали подбна линия през 2008, придружавани от Olly Metherell, но тогава не достигнаха върха. Тази година екипа о ...
Общо на линия са 31 потребители :: 7 регистрирани, 1 скрити и 23 гости
Регистрирани потребители: elated, Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, MSN [Bot], Yahoo [Bot], ZLoBiL4e7o
