Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.
brumbarche | Редактирана на Пет Май 08, 2009 9:48 pm
Следвайки програмата, курса по катерене посети някои катерачни обекти в Гърция.
Започнахме с Музаки, което се намира на 18 км западно от Трикала, а катерачните сектори са непосредствено до селото. Типично за гърците скалите са на 5-10 минути от заравнено парко-място до пътя. Също така типично за там има създадени много удобства – заслон, дървени масички и пейки, удобна площадка под маршрутите. Спряхме се на това място най-вече заради уверенията, че дори при дъжд може да се катери на сухо благодарение на огромните надвеси.
Туровете варират от 4с до 8b+, добре осигурени и подходящи за начинаещи и обучаеми катерачи.
В заслона под скалите може да се чувалува, а отвъд реката има подходящи за къмпинг поляни.
Надвесите от по 2 въжета при Музаки.
Първият ден, вероятно леко замаяни от дългото пътуване, осъществихме отдавна замисленото катерачно кръщение – паметното “първо падане” на всеки един в “занаята”. Плочите и леките надвеси предоставиха възможност за доста безобидни и спонтанни падания, завършващи с – “о, ама това ли било, не е толкова страшно” - и да имаше други отзиви, никой не си призна ;-)
След 6 часа подвизи по скалите ни нападна максимата “от катерене се огладнява” и едва смотали инвентара в багажника на бусовете се втурнахме към Музаки. Не отчетохме културните особеностите на гръцкия късен-неделен-следобед и бързо се озовахме пред безкомпромисно затворените врати на местните магазини. Освен религиозните подбуди, скоро открихме и друга (същинската) причина за хлопнатите кепенци – на стадиона се играеше мач, а където има много хора има скара-бира и така се озовахме на правилното място.
По план график на втория ден, след бързо разглеждане на Метеора, се отправихме към плажа Милопотамос, под Цангарада. По стара традиция пак си имахме вземане-даване с гръцките автомонтьори – като по поръчка на 20 метра от един гумаджия спукахме гума и след кратка сценка, като от ням филм, човека си свърши работата. Случайността е скрита форма на необходимост – гума-паузата ни забави достатъчно, за да нямаме време да потърсим място, различно от вече набелязания Милопотамос.
Подхода към скалите на плажа Милопотамос.
Въоръжени с пътна карта, съмнителни познания на гръцката азбука и с невежеството си, поехме по финалните 50 км към Цангарада. Следващите 2 часа шофиране на ниска предавка се вписват в адреналиновите преживявания на това пътуване. Прекосихме планината Пилион по безчет завои, вариращи от остри до по-остри и обратни, безспирна въртележка по ръба на бялата линия, зад която се отварят директно отвесни каньони - мантинела няма. Когато пристигнахме по тъмно до скалите над плажа Дамян се изсипа от седалката с думите: „Митко, държиш ли се здраво защото идвам!”
Туровете при пещерата.
Скалата изглежда привидно доста „наредена” и начупена, но са оказа неподозирано здрава в по-голямата си част. Осигуровките са на планки, на места има леко голямо разстояние между тях. Поради близостта си до морете част от планките са леко ръждиви (личи си къде са били подменяни и дублирани). Освен на главния плаж, маршрути има и в изключително красивия каньон на Милопотамос – открихме десетина спортни тура и още толкова традиционни, както и място за интересни премиери, от което Дамян се възползва на втория ден от престоя ни.
В началото на каньона на Милопотамос.
В началото на каньона има и няколко класически боулдъра, на част от тях в най-горната част са поставени осигуровки (хайбол с финално цопване в реката), а за други в ролята на крашпад е пясъка под тях. Дамската част от курса показа завиден боулдър ентусиазъм и умения.
Тук и разпънахме палатките, а морето беше изхвърлило предостатъчно сухи клони за огън и импровизирани скамейки.
Гледка от палатковия лагер.
Сред екстрите беше и паянтовия, ръждив душ със студена речна вода, от който се възползваха по-несвенливите. В каньона се натъкнахме на „свежи” (в превод: „възкисели и горчиви, но авантата си е аванта”) на вкус портокали и смокини.
Пътеката, водеща до брега, се спускаше през твърдолистни красиви цветя, които един изявен ботаник сред нас кръсти лалета. Музата на Катеренето, която и да е тя, навести голяма част от присъстващите. През нощта ни навести и неизвестен нарушител, който незабелязано видя сметката на няколко наденички;-)
С две думи мястото много допадна на всички и решихме да останем един ден в повече от предвиденото.
Романтичен обяд с консерва боб на брега на морето.
Оценка на статията: 9.66 | Логнете се в сайта, за да гласувате
Британските катерачи Tom Chamberlain и Tony Barton направиха едно забележително първо изкачване на Huaguruncho (5723 м) в Cordillera Oriental, Перу. Тяхната нова линия, Llama Karma (1000 м ED/ 90·/V, 24 въжета) беше изкатерена за повече от четири дни и преминава по голямата Западна стена на Huaguruncho. Chamberlain и Barton бяха опитвали подбна линия през 2008, придружавани от Olly Metherell, но тогава не достигнаха върха. Тази година екипа о ...
Общо на линия са 25 потребители :: 9 регистрирани, 3 скрити и 13 гости
Регистрирани потребители: dobber, Google [Bot], Google Adsense [Bot], Google Feedfetcher, Jabse [Crawler], MSN [Bot], Tedi Ivanova, Yahoo [Bot], ZLoBiL4e7o
