Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Опасности в планината - Част VI от учебника по алпинизъм за ВИФ - 1977 година



Георги Щерев  |  Редактирана на 15/12/2009


Планината като обект за алпинизъм трябва да бъде добре позната на алпинистите. Солидни знания за образуването на планините, за техния структурен състав, за процесите, които възникват под действието на външните и вътрешните сили, за особеностите на климата и метеорологичните условия са необходими за всички, които осъществяват прояви във високата планина. Тези знания трябва да се основават на редица науки, имащи непосредствена връзка с алпинизма и обективно съществуващите закономерности в природата. Тези солидни знания са основа за познаването и на опасностите, свързани с практикуването на алпинизма, и причините, които ги пораждат, и мерките, които трябва да се вземат за предпазване от тях. Спазването на правилата за безопасност трябва да почива на закономерностите в природата и е задължително за всички алпинисти, независимо от тяхната квалификация, т. е. то е валидно както за майстора на спорта с многогодишен стаж, така и за начинаещия, който току-що навлиза в планината. Пренебрегването и на «най-елементарните» правила за безопасност може да стане причина за нещастие.

С увеличаването на трудността на алпийските обекти нарастват рискът и вероятността за нещастие. Това съвсем не означава, чe опасностите не съществуват при тъй наречените «леки» обекти. Напротив, опитът показва, че именно на тези «леки» места най-често стават нещастия поради подценяването на обективно съществуващите опасности и неправилното поведение на планинаря.

От решаващо значение при опасностите е наличието на богат планински опит и осторожност и при най-малката вероятност за опасност. По време на бедствие проличава солидната подготовка, взаимопомощта и другарството между алпинистите. В повечето случаи причините за възникване на дадена опасност имат връзка с поведението на претърпелите нещастието. Ето защо всички действия на алпинистите по време на различните прояви трябва да произтичат от доброто познаване на правилата за движение, осигуряване и безопасност. Наред с всичко това не трябва да се забравя, че по време на нещастие най-бързо ще помогнат на пострадалите техните оцелели от нещастието другари. Това задължава всеки алпинист да знае всички начини зз оказване на първа помощ и евакуиране на пострадал в планината.


[b:5a1e7258a0]ОПАСНОСТИ, СВЪРЗАНИ С КЛИМАТИЧНИТЕ И МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ПЛАНИНАТА


1. НАМАЛЕНО БАРОМЕТРИЧНО НАЛЯГАНЕ[/b:5a1e7258a0]

Главна особеност на високопланинския климат е пониженото барометрично налягане, което съответно довежда до понижаване и на парциалното налягане на кислорода в белите дробове. Това проличава от следната таблица:

В резултат на намаленото барометрично налягане значително се понижава обмяната на кислород между алвеоларния въздух и кръвта. Влошава се съответно и количеството на преминалия кислород в тъканите. Това явление, познато като планинска болест (хипоксия), е известно още от древността.

Организмът на алпинистите, пребиваващи на голяма височина, се приспособява към намаленото количество на кислород посредством икономизация на енергоразхода при определена дейност, засилват се белодробното дишане и хемоглобинът.

Малката надморска височина на нашите планини не дава възможност да се наблюдава така нареченият кислороден глад благодарение усилената дейност на системите, осигуряващи кислородния режим. Забелязват се само някои, и то не напълно показани симптоми. Отклонения от установените норми могат да настъпят, особено при усилена физическа дейност вследствие недостатъчното снабдяване на организма с кислород и при средно високите планини. Тогава при лицата, непривикнали към височина, настъпват видими нарушения в работата на нервната, дихателната и сърдечносъдовата система. Намалената влажност на въздуха, макар и в по-малка степен, също оказва влияние и затруднява сърдечно-съдовата система.

Първоначално при неаклиматизиранмте към дадена височина се забелязва лесна уморяемост, сърцебиене, учестяване на дишаното, главоболие.

Появата па планинска болест е в зависимост от особеностите на климата и индивидуалната устойчивост към недостига па кислород. Докато при един алпинист симптомите па болестта се появяват на височина 2500 м, то при други това става на височина 3500-4000 м. При усилена физическа работа въздействието на височината се чувствува още при височина 2000-2500 м за неаклиматизираните и 3500-4000 м при лица с по-добра височинна поносимост.

Приспособителната способност на организма към кислородния недостиг става за сметка на увеличаването на минутния обем на дишането и учестяването на пулсовата честота. Често като проява на планинската болест се наблюдават повишено настроение (еуфория), силно изразена жестикулация, възторжени възгласи. Изследванията па А. П. Жуков, Г. Щерев и др. показват, че при големите височини у човек се развиват необикновено продължителни процеси на възбуждане на подкоровата част на главния мозък. Освен това се нарушава нормалната взаимозависимост между кората и подкорието, от една страна, и на основните нервни процеси, от друга.

Според данни от изследванията на Е. Б. Гииенрейтер въздействието на факторите на високопланинския климат понижава мускулната работа на височина 3500 м средно с 16-18 % за двата пола и на височина 5200 м с 45% за жените и 60 % за мъжете в сравнение с работата, извършена при условията на нормално барометрично налягане. Това говори за по-високата устойчивост на организма на жените по отношение на кислородния глад.

Първата фаза на аклиматизация — периодът па създаваме на равновесие на организма с околната среда, трае от 4 до 5, а при някои 8-10 дни. През този период трябва да се намали физическото натоварване от 80 до 50%. Неспазването на горното може да доведе до смущения в хода на аклиматизацията (дезадаптация), изразени в увеличаване на пулсовата честота, увеличаване на артериалното кръвно налягане, апатия (по данни па Кр. Кръстев И И. Илиев). През този период особено ефикасен трябва да бъде постоянният лекарски контрол. Трябва да се има предвид, че при някои случаи субективното самочувствие не съвпада с обективното състояние.

Максималната височина на приспособяване не трябва да превишава 5000-5500 м и не трябва да трае повече от 3-4 седмици.

Тази фаза на първоначално приспособяване (според някои автори адаптация към хипоксия) трудно може да се разграничи от втората фаза — аклиматизацията, която е по-продължителна И има за цел приспособяването на организма към условията на намаленото парциално налягане на кислорода. Тя трае около 20 дни. Според Дж. Миледж аклиматизацията може да продължи и по-продължителен период от време - 40-60 дни.

Като естествена последица от продължителния престой на голяма височина се наблюдава увеличение на еритроцитите (за 20 дни с около 1 милион в кв. мм или 18%), което води до нарастване на количеството на хемоглобин в кръвта (с 31,9% — по Е. Б. Гииенрейтер).

Продължителният престой в хипоксична среда се отразява върху самочувствието. Възбуденото състояние се заменя със състояние на понижено настроение, раздразнимост, апатия и притъпяване интереса към проявата. Не са редки конфликтите за дребни на глед неща. Забелязва се известно нарушение на моториката на движенията.

Самовнушението и страхът от планинската болест могат да се отразят отрицателно върху психиката на алпиниста. Ето защо с всички средства и усилия па волята е необходимо да се преодолее вредното влияние на последиците от планинската болест. Сънят е неспокоен и се повишава телесната температура с 12°.

Появата на болестните явления на планинската болест са в зависимост от характера на изкачването, тренираността, типа нервна система, възрастта, от специализираните средства, подпомагащи отстраняването на тези явления — приемане на кислород, медикаменти, специална храна и течности. Колкото изкачването е по-ускорено (темп и разстояние) и набирането на височина не е придружено с необходимата аклиматизация (не са спазени фазите на приспособяване на организма), толкова симптомите на планинската болест са по-видимо и рязко изразени. Такива случаи са и патологичните явления.

Възрастният организъм по-трудно се справя и понася влиянието на височината. Това е обяснимо със забавянето на функциите на органите и системите, които способствуват за преодоляването на болестното състояние. В изследванията си Дж. Миледж посочва като най-подходяща за изкачване на голяма височина възрастта между 23 и 45 г. При правилна и системна подготовка, здрав организъм и аклиматизация са известни много случаи алпинисти на възраст 65 години да достигнат височина над 5000 м.

Степента на изменението в организма под действието па пониженото парциално налягане зависи от състоянието на организма като цяло и преди всичко от типа нервна дейност. Многодневната напрегната работа на голяма височина отслабва вниманието и способността за даване на правилна преценка на обстановката, понижава се уровенът на протичане на процесите на висшата нервна дейност. Нарушава се координацията и се изменя чувствителността на отделните органи. Не са изключени загубата на съзнание, острата сърдечна недостатъчност, поразяването на някои от вътрешните органи (сърце, бели дробове).

Усилената физическа работа и височината се отразяват и върху вкусовите усещания на алпинистите. Предпочита се кисело-солената храна. Според М. Махтор (Индия) приетите хранителни продукти на височина около 5500 м трябва да бъдат около 4000-5000 калории, а течностите 3-4 литра. Приемането на лимонов сок със захар или гликоза повишава мускулната работоспособност и подпомага преодоляването на планинската болест.

Да се избягва употребата на тютюн и алкохол.

Като първа мярка против планинската болест е да се облекчи алпинистът, като му се помогне в носенето на багажа, да не води и пробива пъртина по маршрута. При влошаване състоянието се прибягва до инхалации с кислород и медикаменти, стимулиращи дихателната и сърдечната дейност. Ако и това не помогне, налага се незабавното спускане на заболелия надолу.

За усилване на кръвообразуването в организма се препоръчва взимането на чернодробни препарати. Благоприятно въздействуват върху организма медикаментите пирамидон, аспирин, смес от кофенал (0,02 г), луминал (0,02 г), аскорбинова киселина (0,05 г), лимонова киселина (0,5 г) и гликоза (50 г) (по Н. Н. Сиротинин). Приемането на витамините А, Вх, Ва, В, В12, С, РР способствува за подобряване па адаптацията към хипоксия (по Е. Б. Гипеирейтер).

Като профилактична мярка се препоръчва създаването на активен интерес към проявата, увереност в силите и успеха.

От голямо значение е да се запази авторитетът на водача и поддържането на бодър дух всред участниците. Симптомите па планинската болест могат да бъдат намалени и отстранени и чрез мобилизирани съвети и нареждания. Това нормализира взаимоотношението между подкорието и кората на главния мозък.

За подобряване координацията на движенията и засилването на вниманието се препоръчва вземането на еднократна доза от 15-20 мг фенамин 30-40 минути преди изкачване, като това обезателно бъде съобразено с типа нервна дейност. Неговото действие трае 60-80 мин. Добре е вземането на фенамин да се съчетае с вземането на витамин С (400-500 мг).

При изкачването на големи височини планинската болест се преодолява с вдишването на кислород или смес от кислород (95 %) и въглеокис (5 %) от специални бутилки.

Най-ефикасна за преодоляването на планинската болест остава активната аклиматизация, при която постепенното набиране на височината се съчетава с краткотрайни престои и активно участие във всички мероприятия по време на това изкачване (обзавеждане на бивака, приготвяне на храна, вода, сушене на екипировката и пр.).

Изкачването и изнасянето на багажа до горестоящите лагери и слизането в по-долиите лагери за нормализиране функциите на организма осигурява правилното нагаждане към хипоксията и води до най-правилна аклиматизация. Така организмът се приспособява към пониженото парциално налягане и леко се понася кислородният недостиг. Недостатъкът на този метод се състои в неговата продължителност. Неспазването на фазите на адаптация и аклиматизация води до отрицателни резултати и непостигането на поставената цел.

Известни са много случаи на правилна аклиматизация, когато алпинистите достигат върховете над 8000 м и без помощта на кислородни апарати: Чогори (8611 м) от италианците, Чо Ойо (8199 м) от австрийците, Даулагири (8172 м) — от швейцарците, Чомолънгма {8842 м) от американците. По правило в зоната над 8000 м не трябва да се остава повече от 2-3 дни.
Високопланинските върхове могат да бъдат обект на алпинисти, добре запознати със симптомите на планинската болест, с богат спортен стаж, отлично здравословно състояние и много добра общофизическа и специална подготовка.

Тренировката в зависимост от обекта трае продължителен период от време (10-15 месеца). Редовният контрол осигурява правилното протичане на цялостната подготовка и височинната поносимост.


[b:5a1e7258a0]2. НИСКА ТЕМПЕРАТУРА[/b:5a1e7258a0]

Една от съществените опасности, особено за зимните прояви и тези във високата планина, е ниската температура.

В зависимост от географското положение на планинските вериги температурните колебания варират различно. Така например за планините до 2500 м температурата се понижава е изкачване на всеки 1000 м със средно 5,5°. Според изследванията иа А. Хригиан това понижение на Кавказ е от 6,3 до 6,8°, а за Памир — до 9° на 1000 м.

Температурата през деня достига плюс 10-15 и повече градуси, а през нощта спада на 5-10 и повече градуси под нулата. Тази голяма амплитуда на денонощната температура поставя на сериозно изпитание алпинистите, тяхната екипировка и съоръжения. Ето защо още по време на предварителната подготовка на алпийските прояви участниците трябва да повишат устойчивостта си към студа чрез закаляващи процедури, да проверят годността на екипировката и съоръженията за тези резки колебания на температурата, особено по отношение на студа.

Екипировката не трябва да позволява отделянето на голямо количество топлина от тялото, но не бива да задържа изцяло топлината поради опасност от прегряване на организма, особено по време на движение. Тя трябва да не пропуска вятър и да е непромокаема. Обувките трябва да са достатъчно широки, за да могат да се носят с два, а при нужда и с три чифта вълнени чорапи. Щом се появят първите признаци на измръзване на краката (най-често на пръстите и петите) — загубване иа чувствителност, незабавно трябва да се събуят обувките и да се разтрият измръзналите части. Разтриването се прави със сух вълнен предмет (ръкавици, шалче, чорап). Може да се използува терпентин или камфоров спирт.

Обуването на мокри обувки или влажни чорапи подпомага измръзването на краката. Ето защо при бивакуване обувките и чорапите трябва да се поставят в спалния чувал, загънати в брезентов калъф.

При студено време и престой на едно място някои части на тялото започват да мръзнат. Необходимо е енергично и непрекъснато да се раздвижват за подобряване на кръвообращението.

Най-трудно се посреща студът, когато има вятър или е придружен с валеж, който мокри. Мокрите дрехи са лоша изолация от ниската температура. Поради това при валеж трябва да се носи плащ-торба, която предпазва алпиниста от намокряне. При лошо време да се потърси защитено от вятъра или валежа място, като се използува подветрен склон, скали и палатка чувал.

При много ниска температура (под -25°) на лицето се поставя специална маска от обработена кожа (гюдерия) с отвори за очите, носа и устата. Обикновемо при студено време се носят по два чифта ръкавици — вълнени отдолу, които влизат под маншетата на анорака (или плащ-торбата) и втори чифт - от импрегнирана и добре изолираща от студа тъкан, които се поставят върху маншета. Подходящи са и ръкавиците от пух.

При ниска температура мокрите въжета от изкуствени влакна замръзват, губят от якостта си и с тях трудно се работи.

По време на алпийска проява, особено при опасност от измръзване, да се яде висококалорична храна. Това трябва да се прави дори и при лоши атмосферни условия (валеж, вятър). Изтощеният и уморен организъм е по-податлив на измръзване, отколкото нахраненият, и не е в състояние да се бори с трудностите, възникнали по време на проявата.

Приемането на алкохол е вредно, защото се разширяват периферните кръвоносни съдове (тогава те отделят повече топлина) и затова по-бързо изстива тялото.

Организмът е по-податлив на измръзване при известни болестни състояния — тогава съпротивителната му способност е намалена. Измръзването може да бъде общо, когато е измръзнало цялото тяло, и местно, когато са измръзнали отделни части на тялото.

Общото измръзване (бялата смърт) е характерно с постепенното забавяне на дейността на всички органи и системи. След време те напълно преставят да функционират. При общо измръзване (пулс, не по-нисък от 25 удара в минута, и температурата на тялото пад 20°С) пострадалият се подлага на постепенно затопляне (въздушно или водно) до достигане температурата на тялото (37°С). След идването на измръзналия в съзнание се дават топли напитки (чай или кафе). Измръзналите части се разтриват много внимателно.

Местно измръзване получават отдалечените от сърцето части на тялото (уши, нос, пръстите на ръцете и краката) поради слабото им снабдяване с кръв. Това често се улеснява и с неизправността на екипировката.

Различаваме три степени на местно измръзване.

Характерните признаци на първата степен на измръзване са загубване па чувствителността на кожата и нейното побеляване. При втората степен след затоплянето се явяват пълни е течност мехури. Третата степен засяга лежащите дълбоко под кожата тъкани, които след време умират.

Измръзналите части се размразяват чрез постепенно повишаване на температурата на околната среда (вода или въздух), като се почне от 10—15° и се стигне до температурата на тялото. Във водата за баня се сипва дезинфекциращо средство (йод, калиев хиперманганат) и се прави лек масаж. Не трябва да се пукат образувалите се мехури. При спукването им се посипват със сулфатиацол или намибацин и се превързват със стерилна превръзка. Разтриването със сняг е противопоказано поради опасност от увеличаване на степента на измръзването и от инфектиране на кожата. Вътрешно се даваг лекарства, действуващи разширяващо на периферните кръвоносни съдове (кардиазол - 20 капки, и витамин РР).

При силни студове начеващите да се контролират от по-опитните алпинисти и ръководителя на проявата, като им се оказва своевременно помощ.


[b:5a1e7258a0]3. ИНТЕНЗИВНА СЛЪНЧЕВА РАДИАЦИЯ[/b:5a1e7258a0]

Разреденият планински въздух (на височина 2000 м е с плътност, около 20% по-малка в сравнение с въздуха в равнината), съдържа малко количество дребни частици (водни пари, прах), което позволява обилното проникване на ултравиолетовите и инфрачервените лъчи. Наличието на големи снежни повърхности подпомага отразяването на ултравиолетовите лъчи, особено при прясно навалял сняг повече от 90% (при стар сияг около 60%). Всички това крие голяма опасност за очите и откритите части на тялото, изложени непосредствено на действието на тези лъчи.

Силно отразените лъчи, попаднали в конюнктивата на окото, предизвикват възпаление, изразено в сълзене и зачервяване на очите. Болките нарастват, особено при гледане на светлина, а в някои случаи се получава и временна слепота (снежна слепота). Ето защо, когато има опасност от ултравиолетова радиация, задължително всеки алпинист трябва да носи специални очила. Не трябва да се употребяват очила със сини или розови стъкла, тъй като те пропускат ултравиолетовите лъчи. Не се препоръчва непрекъснатото сваляне и поставяне на очилата. Носенето на очилата е необходимо и при мъгла в планината поради това, че тя също така отразява слънчевите лъчи. Всички останали средства за предпазване на очите са неефикасни.

Импровизираните очила от картон с дупчици или цепнатини, мазането със сажди на областта около очите са временни мерки, към които трябва да се прибягва при крайна нужда и малък срок от време.

При възпаление на конюнктивата е необходимо пострадалият да престои на тъмно (или да си направи превръзка), да промие очите си с борова вода и да постави студен компрес върху тях. Когато има капки за очи (цоларгол, цинкови капки или новокаин), капва се от тях по две във всяко око.

Попадайки върху различните тела, слънчевите лъчи се поглъщат от тях и се превръщат в топлина. Погълнатата от клетките лъчиста енергия предизвиква в тях сложни процеси. Особено лесно подлежат па обгаряне кожата на лицето и раменете. Това може лесно да се избегне, като предварително се излагат на слънце тези части.

Най-чувствителни са устните, които под продължителното действие на слънчевите лъчи получават мехуресто възпаление — херпес. Лицето и устните могат да се предпазят добре, ако се носи маска от марля. Като профилактична мярка се препоръчва мазането на лицето с 5 % танинов разтвор, а устните — с цинкова паста. При херпес да се избегне мокренето на устните. Вода се пие с тънка гумена тръбичка.

Изгорените места след почистване и подсушаване се мажат е тънък слой небацитин (или немибацин).

На главата за предпазване от топлинен удар се носи шапка от лека материя, позволяваща проветряване.


[b:5a1e7258a0]4. ДЪЖД[/b:5a1e7258a0] '

Валежите от дъжд, количеството на които се увеличават с повишаването на височината, влошават видимостта, затрудняват преодоляването на формите на скалния релеф, особено ако по него се срещат често тревисти пасажи.

Когато алпинистите имат непромокаемо облекло, вероятността да се намокрят е малка. По време на преходи по ниските части на планината слабият дъжд не пречи на движението. Значително по-сложна е обстановката по време на катерене или травере. Дори местата, считани за леки, стават неустойчиви и опасни при дъжд. Повишава се опасността от каменопади и лавини. По високите части на планината дъждът е придружен с понижаване на температурата и пада често като мокър сняг. Движението по склоновете и кулоарите се затруднява от стичащата се вода, която в ниските части и водосливи се събира и образува потоци. Реките стават трудно преодолими. Намокрянето на инвентара и съоръженията крие редица неудобства при употребата им. Поради това трябва да се вземат мерки за запазването им сухи.

Продължителният валеж може да затрудни движението, ако е съпътствуван с вятър. Подслоняването под надвесим скали или завиването с непромокаемата палатка чувал ще запази ие само от измокряне, но ще спести изразходването на излишните сили.

При обилен валеж от дъжд палатките трябва да са на място, което позволява лесното отцеждане на падналата вода, или да са окопани, за да се избегне навлизането на вода вътре.


[b:5a1e7258a0]5. СНЕГОВАЛЕЖ[/b:5a1e7258a0]

При обилен снеговалеж се увеличава извънредно много вероятността от падане на лавини дори и по склонове, считани за безопасни. Намалява се видимостта, а също така се изменят формите на местните предмети и релефът. Това затруднява правилното ориентиране. Мокрият сняг попива по дрехите и мокри алпиниста. При застудявапе може да се стигне до тежки измръзвания. При буря снегът навлиза в палатката, мокри чувалите, пречи на почивката. Мокрите скали бързо се заледяват и стават опасни за катерене. След време падналият сняг покрива цепнатините, хватките, стъпките и лишава алпиниста от възможността да върви по правилния път.

При траверсите се заличават следите, оставени от предните свръзки или групи, минали преди това по същия маршрут. Ръководителят трябва да прецени на място изменението на обстановката и при опасност от лавини по маршрута да даде незабавно нареждане за слизане по безопасен път. Организирането на бивак е оправдано само ако е на безопасно място.


[b:5a1e7258a0]6. ВЯТЪР[/b:5a1e7258a0]

По високите части на планината е особено опасен силният вятър, достигащ понякога 150-200 км/час. В повечето случаи неговото появяване е предвестник иа влошаване на времето. Появяват се облаци, валежи, понижава се температурата. Съчетан с някоя друга метеорологична опасност, той често заставя алпинистите да напуснат маршрута и да търсят уморени и премръзнали подслон в низините.

По време на катеренето и движението по ръбове вятърът нарушава равновесието иа алпинистите. Освен това той ги уморява и изтощава. При комбинирани или снежни маршрути носи снежен прах, засипва и мокри. Особено се зачестява падането на каменопади, снежни козирки и лавини.

При движение не трябва да остават открити части на тялото, изложени на вятъра, защото може неусетно в преодоляване па трудностите по маршрута да се получат измръзвания. Трябва да се внимава най-вече за лицето (уши, нос), китките (при къси ръкавици и ръкави), половите органи. При вятър, придружен със снеговалеж, освен от намокряне има опасност и за загубване иа правилния маршрут поради намалената видимост.

Осигуряването при силен вятър дори и при малка опасност от падане е задължително. В палатъчния бивак е хладно, неуютно. При лошо, ветровито време за предпочитане е снежното устройство. Когато е невъзможно да се направи снежен бивак, да се издигнат защитни стени, които да предпазват и намаляват силните пориви на вятъра. Палатките трябва да са укрепени добре.


[b:5a1e7258a0]7. МЪЛНИЯ[/b:5a1e7258a0]

Опасността от мълния при разразяването на гръмотевична буря е особено голяма нри движение по високите части па планината и е чест спътник на алпиниста, особено при валеж.

При появата на гръмотевична буря и опасност от мълния алпинистите трябва веднага да напуснат билото и да се прикрият далеч от отделно стърчащи на местността височини или скали. Всички метални предмети се оставят или спускат ниско с въже на 20-30 м и встрани от местостоенето.

При организиране на бивак и опасност от мълния трябва да се вземат необходимите предпазни мерки. Тогава се избягва опъването на палатките на ледокопи. Металните предмети от екипировката предизвикват силни изгаряния по тялото иа алпиниста.

Пораженията от мълнията довеждат до тъй наречената мнима смърт. Удареният получава парализа на нервните клетки, дишането, сърцето. Незабавно трябва да се пристъпи към изкуствено дишане и масаж в сърдечната област. При загубване па съзнание течности не трябва да се дават — могат да попаднат в дихателните пътища. Това може да стане едва след идването на пострадалия в съзнание. Най-добре е да му се даде силно кафе или горещ чай и 1-2 таблетки корамии.


[b:5a1e7258a0]8. МЪГЛА[/b:5a1e7258a0]

Опасността от мъглата се дължи преди всичко на намалената видимост и затрудненото ориентиране. Като се има предвид, че високите части на планината през по-голямата част от годината са мъгливи, то е напълно ясно, че при придвижването тя не ще бъде избягната. Затова водачи в планината могат да бъдат алпинисти, които много добре познават маршрута и характерните предмети за ориентиране.

При движение в мъгливо време се изменя чувството за разстояние и големина на предметите. Така например светлите предмети изглеждат по-далечни, а тъмните — по-близки. Забелязва се, особено при равнинен терен, и стремеж за завиване встрани. Всичко това увеличава опасността от загубване, а също така и от попадане в лавини, каменопади, козирки или пропасти.

При постоянна гъста мъгла движението може да става само ако има опитен познавач на маршрута, карта и компас.

Необходимо е да се вземат мерки и за осигуряване. Алпинистите трябва да се движат в непосредствена близост и да поддържат постоянен контакт помежду си.

Ориентирането се извършва по характерни местни предмети (ориентири) или чрез засичане на азимут. Правилно е ориентирането, когато придвижването става но билните части на планината при условие, че се вземат мерки за избягване на козирките през зимата.

Когато се изгуби посоката и е невъзможно за алпинистите да се ориентират, трябва да се изчаква на безопасно място вдигането на мъглата и ако се наложи, да се устрои бивак.


[b:5a1e7258a0]9. ТЪМНИНА[/b:5a1e7258a0]

Въпреки правилото по време на алпийски прояви да се прекратява движението най-малко два часа до настъпването на тъмнината, често алпинистите по една или друга причина не го спазват и са принудени често да замръкват по маршрута. Тогава движението се усложнява и става опасно. Трудно може да се подбере подходяща и здрава хватка на скалата или стъпка в заснежения склон. Алпинистът може лесно да се заблуди и да попадне на места, които са опасни поради каменопади, лавини или козирки. Това най-често се случва след преминаване на трудни еднодневни изкачвания или неправилно разчитане на времето. Липсата на бивачии съоръжения заставят алпинистите да слизат в тъмнина. Умората от изкачването и по-лекият терен отслабват вниманието и лесно може да се дойде до нещастие.

При движение нощем се използуват рефлектори, които се носят на челото и чрез проводник се свързват с батерия, намираща се в раницата или джоба на алпиниста. Най-често това се случва при търсенето на подходящо място за бивак, напускането на маршрута поради авария, след завършване на изкачването (траверса) или при спасителни акции. Движението трябва да бъде много внимателно и да се спазва необходимият интервал — всеки да вижда алпиниста пред себе си и да следва предварително уговорената сигнализация.

Нощният студ втвърдява размекналия се през деня сняг (фирн), което, особено при луна, може да се използува от алпинистите за по-леко, а също и за по-безопасно преминаване на такива участъци. Тъй като снегът отразява добре лунните лъчи, не се налага употребяването на фенерче. За по-продължителни прояви се носят и резервни батерии.


[b:5a1e7258a0]ОПАСНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ХАРАКТЕРА НА РЕЛЕФА И СТРОЕЖА НА ПЛАНИНАТА[/b:5a1e7258a0]

Планинският релеф под действието па различни сили постоянно се мени. Тези изменения усложняват изкачването или траверса и представляват голяма опасност за алпинистите.

Ето защо е необходимо да се познава добре цикличността на тези опасности и да се предвидят евентуално моментите за тяхната поява. Последното трябва да се има предвид от алпинистите с оглед на безопасността при провеждането на проявите във високата планина.


[b:5a1e7258a0]1. КАМЕНОПАДИ[/b:5a1e7258a0]

Под въздействието на външните сили планинският релеф се руши. Това влияние наричаме изветряне. Особено осезателно върху скалните масиви се отразява разрушителното действие на въздуха, водата, снега и леда.

Различаваме три вида изветряне: физическо, химично и органично.

Физическото изветряне протича в резултат на въздействието на температурните колебания. Попадналата през деня в цепнатините вода замръзва през нощта, увеличава обема си и при разтопяването си прониква още по-дълбоко, за да замръзне отново през новата нощ. От многократното повтаряне на този процес, известен още като студено изветряне, скалите се разрушават механично, без да се изменя минералният им състав.

Голяма част от скалните маси са от разнородни минерали, които различно се нагряват и съответно имат различно разширение. Възниква вътрешно напрежение, което води до по-бързото нарушаване на връзката между отделните минерали, а оттам и до разрушаването па скалата.

Химичното изветряне, особено във високата планина, е значително по-слабо.

Органично въздействува на скалите растителността по тях. Чрез корените се разширяват цепнатините, а чрез органичните киселини химично се разтварят някои от съставните им части.

Течащата зода и носените от нея примеси също видоизменят планинския релеф — подмиват се отделно стоящите камъни.

Изветрянето на планинските хребети и стени и законът за земната гравитация са причината за една от често срещащите се опасности в планината — каменопадите. За тази опасност съдим по образуваните сипеи в подножието на гребените и стените, от оставените бепези по снега и тревата— отломките от скалната маса. Най-интензивно нагряване и изстудяване, а оттам и изветряне се забелязва по южните склонове на планината.

Процесът па изветрянето протича равномерно през цялата година. Каменопадите са типична опасност за пролетния и летния сезон, особено след продължителен дъжд. Най-силни са каменопадите при огряването на скалите от слънцето и разтопяването на замръзналата вода. Особено опасни са кулоарите и събирателните улеи по склоновете и стените.

Като правило трябва да се избягват местата, където има каменопад. Движението в планината се извършва но билните части и ръбовете.

Когато се налага пресичането на улеи, това трябва да стане в най-тясната им част, като преди това се постави наблюдател па безопасно място, който да следи за падащи камъни и да предупреждава. Да се избягва попадането на много хора в опасния участък.

При голям наклон на склона добре е пресичането да стане в свръзка, като се използуват клинове или скални издатъци за осигуряване.

Вертикалното преминаване на кулоар е по-опасно. Разстоянието между хората трябва да се намали. Това дава възможност за задържането на съборен камък, преди да е набрал скорост и съборил други. Придържането към стените на кулоара е за предпочитане, тъй като все пак край тях могат да се намерят защитни места при каменопад. Заслонените страни (при извивките) на кулоарите са по-безопасни.

Падането на камък трябва да бъде сигнал за каменопад и алпинистите трябва незабавно да се изтеглят зад надвесени скали. В краен случай трябва да се защити главата, като се постави на нея раницата или ръцете.

При катеренето на стенни маршрути да се подбира здрав и безопасен път. Носенето на каски както по учебните, така и по сложните и техническите стенни маршрути е задължително.

Преминаването на пасажи по стени с явна опасност от каменопади да става при студено време. Най-подходящи са ранните утринни часове или късно след залез слънце.


[b:5a1e7258a0]2. ЛАВИНИ[/b:5a1e7258a0]

Една от най-коварните опасности в планината не само за алпинистите, но и за жителите на високопланинските селища са лавините. Те са познати още от дълбока древност. Свличането на снежни маси по планинските склонове наричаме лавина (думата има латински произход - labes - падане, срутване, и labi - подхлъзване).

Лавинната опасност се обуславя от следните фактори, действуващи в повечето случаи комплексно:

Състояние на снега. Охладените от студения въздух пари падат на земната повърхност във вид на сняг - бели шестоъгълни звездички (кристали от хексагоналната система).

Белият цвят на снега се дължи на богатото съдържание на въздух (90%). Със степента на уплътняване на снежните маси въздухът се намалява (в леда 15-30%, във фирна - 60%). Снежните кристали се отличават с най-разнообразни форми. В резултат на малката си скорост на падане (0,5-1 м/сек) те често търпят изменения от атмосферните условия. Поради това понякога те падат на земната повърхност не като нежни и красиви снежинки, а като по-големи монолитни шестоъгълни кристали. Такъв сняг има лоша връзка помежду си. Новият, прясно навалял сняг запазва формите на първичната кристализация. Старият се отличава с това, че снежните кристали са се видоизменили, загубили са първичната си форма. Това се дължи на процеса на прекристализация, станала в самата снежна маса.

Тази метаморфоза, която понякога започва още по време на самия валеж (при силен вятър), играе решаваща роля при лавинообразуването. Съществена причина за превръщането на познатите снежни звездички в безформени твърди зрънца е разликата в температурата на снежните пластове близо до повърхността на склона и горните пластове. Често тази амплитуда достига 20, а понякога и повече градуси.

Високите температурни граници поради лошата топлопроводимост на снега (0,13%) се запазват и довеждат до изпаряване в долните снежни пластове. Образувалите се пари, като се стремят да излязат навън, упражняват налагане върху горе лежащия снежен слой, разяждат го и го уплътняват. Това става причина за образуването на кухини между отделните слоеве сняг. което годи до нарушаването на връзката между тях.

Образуването на ледени зрънца при процеса на прекристализацията довежда до чувствително намаляване на сцеплението между снежните пластове, в резултат на което се свличат неустойчиво лежащите снежни маси. Формите на прекристализация най-добре могат да се видят след построяване на снежен профил.

Ниско лежащите снежни пластове са подложени на налягането на масата на горе лежащите пластове. От голямо значение за това са количеството сняг и неговото относително тегло. Така например 1 м3 от прясно навалял сняг (прашен) тежи 10-30 кг, а мокрият фирн - 600-800 кг. За определяне плътността на снега се нрави крива, изразяваща съпротивлението на отделните пластове в килограми, измерени със специална сонда.

Ако ново навалелият сняг е паднал при голяма влажност на въздуха (най-често мъгла), то процесът на прекристализация се ускорява. При дъжд просмукалата се вода подмива лежащите долу пластове и нарушава сцеплението им със склона. Често се наблюдава поради насищането с влага на горните снежни пластове смачкване на лежащите под тях пластове. При всички тези обстоятелства лесно може да стане откъсването на снежната маса от основата им.


[b:5a1e7258a0]Климатични и метеорологични условия[/b:5a1e7258a0]

По високите части па планината, където валежите често са съпроводени с вятър, настъпват съществени изменения на релефа. Причина за това е вятърът, който играе голяма роля при разпределянето на снега. Носеният от вятъра сняг различно покрива релефа. Изложените на поривите му склонове са като преграда, задържаща въздушния поток.

При срещнато препятствие вятърът първоначално намалява скоростта си. Непосредствено пред него (особено в горната му част) скоростта рязко нараства, което е причина за загребването па лежащия на склона сняг. След препятствието скоростта намалява. Останалият по наветрения склон сняг се уплътнява и се образуват лавинни наслаги за снежни дъски. На под-ветрената страна се натрупва носеният от вятъра сняг в тъй наречените въздушни възглавници. Те са особено опасни, тъй като в тях сцеплението на снега е много слабо.

Когато има ледени частици в снега, вятърът отнася по-малките, а по-големите отлага, образувайки грапавини (бръчки). Тази неравна повърхност е предпоставка за образуването на лавини при падането на нов сняг.

Непосредственото натрупване на снежните кристали от вятъра по гребените е причината за образуването на снежните козирки. За това най-вече благоприятстват полегатите наветрени и стръмните подветрени склонове. Благодарение на пластичността на снега те израстват на склона и добиват най-различни форми. Влажността на въздуха допринася за уплътняването и наслояването на снега по козирките. Най-често образуването им се наблюдава при перпендикулярно разположените на вятъра хребети. Процесът на метаморфоза на снежните кристали в козирките довежда до скъсяването им от гребена и падането им към подветрената страна. Това често може да се съпътства със свличане на намиращия се по склона сняг и да даде начало на лавина.

Между неравностите на гребена вятърът може да заравни празнините до такава стенен, че те трудно да бъдат различени от алпинистите. Тези образувания, наречени снежни мостове, са особено опасни, тъй като при известна тежест или напреднала прекристализация могат да пропаднат, увличайки в бездната намиращите се отгоре хора.

Влажността на въздуха подпомага бързото уплътняване на снега. Ако непосредствено след това се понижи температурата, образува се плътна и твърда повърхност, която впоследствие трудно задържа сняг. Задържалите се след това върху й снежни наслаги са силно лабилни.

М. Шилд счита, че "внезапното повишаване на температурата довежда до намаляване, а бавното - до увеличаване на здравината на снега". Така при затопляне, мъгла или дъжд горният слой силно се намокря, натежава върху ниско лежащите пластове и ускорява прекристализацията. Проникването на водата до основата на снежните маси нарушава сцеплението им със склона, върху който лежат, и тъй като тежестта става по-голяма от силите на сцеплението, следва откъсването им.

За точното следене на състоянието на снежния пласт се прави температурен профил, който показва температурата в различните снежни слоеве.


[b:5a1e7258a0]Характер на склона[/b:5a1e7258a0]

Особено благоприятства образуването на лавини наклонът на склона. Малкият ъгъл на наклона на улеите и склоновете задържа добре снежната покривка и вероятността им от подхлъзване е малка. От направените наблюдения се установява, че лавиноопасен може да се счита наклон от 13-14° нагоре. Много стръмните склонове, подложени на постоянното действие на ветровете, задържат малки количества сняг. Най-често те се свличат при малко натрупване или се отнасят от вятъра. От направените проучвания се вижда, че най-лавиноопасни са склоновете с наклон между 25 и 50°, което съвсем не изключва падането на лавини при наклон под 25 и 50° нагоре. Всичко това е свързано с останалите причини за образуването на лавини.

Профилът на склона също има голямо значение за лавинообразуването. Вдлъбнатите склонове най-често са места на донесен от вятъра сняг, натрупан в големи количества. Изпъкналите, обратно, задържат по-малко сняг, тъй като те са открити и вятърът лесно ги отнася. В случаите, когато снегът успее да се задържи на изпъкналия склон и се уплътни, опасността от лавини може да възникне и от скъсването на снежния пласт в изпъкналата част, където той е най-тънък.

Различните ровове и неравности по склона ограничават свличането на снежните маси. Силно пресечените склонове намаляват общата дължина на лавината, което обаче не пречи за образуването на лавиноопасни зони.

Лавинната опасност е зависима и от профила на долината. При тесни долини падането на лавини от едната страна може да предизвика с образувалата се въздушна вълна падането на лавина и на обратния склон. Широките долини в основата си задържат падналата лавина и предизвикват по-малка въздушна вълна.

Образуването па лавини се подпомага п от характера на повърхността. Покритите склонове с едри камъни или гъсто залесени с дървета и високостъблени храсти възпрепятстват лавинообразуването. Оголените склонове, покрити с отделни ниско лежащи храсти, висока алпийска трева и плочи са добра предпоставка за лавини.

Сцеплението на снежните пластове след проникването на вода рязко се нарушава, ако тази вода не се просмуче от почвата. Това най-добре става, ако повърхността на склона е земя, а по-малко, ако е скалиста.

При скалисти склонове вероятността за падане на лавини е по-голяма на склоновете, при които напластяванията са по посока на стичащата се вода. Начупеният структурен състав по посока на гребена задържа снега.

Лишеите и високата алпийска трева подпомагат прекристализацията и с това увеличават опасността от образуването на лавини.

Заледените долни пластове поради лошото сцепление, което имат с горе лежащия снежен пласт, предизвикват лесното му откъсване.

Дължината на склоновете може също така да се окаже решаваща при образуването на лавини. Натрупването на големи количества сняг по един сравнително дълъг склон увеличава подхлъзването на долните пластове. Увеличава се и вертикалното усилие за скъсване при най-горните пластове, особено при изпъкналите части (там, където снежният пласт е най-малък). Съществуването на грамадни количества сняг по протежение на дълъг клон крие опасност от образуването на огромни опустошителни лавини. За лавинообразуването немалко значение има и изложението на склона по отношение на посоката на вятъра и слънчевото греене.

Склоновете, огрявани от слънцето (южните), са подходящи за образуването на лавини, тъй като при тях процесът на прекристализация е по-ускорен. Северните склонове са източници най-често на прашни сухи лавини.


[b:5a1e7258a0]Класификация на лавините[/b:5a1e7258a0]

Класификацията на видовете лавини е построена въз основа на два признака: характер на пътя и движение на лавината и състоянието на снега.


[b:5a1e7258a0]Характер на пътя и движение на лавините[/b:5a1e7258a0]

"Истинският характер на лавините се проявява в движението" - казва един от познавачите на лавините - Валтер Флайг. За да определим обаче по-пълно характера на лавината, нужно е да я проследим още от момента на откъсването й. Освен това за характера й съдим и от нейното последно проявяване - наноса. При появяването на лавини се наблюдават три фази: откъсване, падане (движение) и лавинен конус. И трите фази са в зависимост от характера на склона, а също така и от вида на склона.

Лавинният басейн обхваща района по склона, от който е паднала лавината - от мястото на откъсването до лавинния конус.

Мястото на откъсването на лавината е от значение за мащаба й. Движението на снежните маси може да стане непосредствено по повърхността на склона, по въздуха или смесено - по въздуха и по склона. Това се обуславя от характера на релефа на лавинния басейн. В зависимост от това се прави следното делене:

а) лавини, които имат за основа гладка повърхност;
б) лавини с основа неравна повърхност;
в) лавини, които падат по силно пресечена повърхност.

Към първия род лавини могат да бъдат отнесени подхлъзващите се основни лавини и снежните плочи.

Движението по неравна повърхност и особено през пресечен релеф на склона (падове) е свойствено за голяма част от прашните (скачащи) лавини. Влажните лавини най-често текат по коритото на улеите и кулоарите.


[b:5a1e7258a0]Състояние на снега[/b:5a1e7258a0]

Според Г. К. Тушински лавинообразуващият сняг може да бъде в три състояния: сух, влажен и мокър. Оттук и лавините биват: сухи, влажни и мокри.

При всяка от посочените лавини може да има известни отклонения, но характерът на основната снежна маса се запазва.


[b:5a1e7258a0]Лавини от сух сняг[/b:5a1e7258a0]

Падналият при ниска температура сняг има лошо сцепление както помежду си, така и с повърхността на склона. От друга страна, вятърът натрупва на подветрените склонове в големи количества пръхкав сняг, който е неустойчив и лесно се свлича надолу. Най-често лавинният басейн има капкообразна (крушевидна) форма. Мястото на откъсването обикновено.е нищожно на глед свлачище, което в долната си част увлича голяма снежна маса. Тези лавини се движат по повърхност на склона. Някои от тях са с голяма динамична сила на снежната маса (в долната част) и имат добре изразен лавинен конус.

Много опасни са лавините от ново навалял прахообразен сух сняг - така наречените прашни лавини. Тези лавини са със силна въздушна вълна, предшестваща лавината. Те падат като облак от бял снежен прах. Скоростта на падането им понякога превишава 350 км в час, прави образувалата се въздушна вълна разрушителна. Непосредствено след лавината се образува вакуум и околният въздух, стремящ се да запълни празното пространство, се стича по посока на лавината.

Поради силната въздушна вълна на лавината някои я наричат още ветрова лавина. Опустошенията на прашната лавина са най-големи на срещулежащия на падането склон, където тя може да предизвика падане на други лавини. При някои прашни лавини не се забелязва лавинен конус - снежната маса под натиска на силната въздушна струя се е разпръснала наоколо.

Лежащият на склона сух сняг, подложен на действието на атмосферните условия и най-вече на вятъра, се уплътнява. Поради различните условия и сила на вятъра това уплътняване е различно. Освен това долните (по-старите) снежни маси са в период на прекристализация. Отделящите се пари налягат към горните пластове и се образуват кухини. Нарушава се връзката между отделните пластове, което довежда до тяхното подхлъзване. Тези лавини са известни като снежни плочи (дъски). Те имат голяма плътност. Един кубически метър тежи около 600 кг. След подхлъзването си се нацепват на блокове. Поради постоянното напрежение у тях те са едни от най-коварните лавини. Имат голям динамичен удар на снежната мaca. Областта на отлагането на снежните маси е характерно изразена.

Снеговалежът от дребни сухи кристали също не може да образува добро сцепление, а ниската температура пречи на сцеплението и на кристалите. От този вид сняг се образуват сухи фирнови лавини, които са също с голяма разрушителна сила. Имат езиковиден лавинен конус.


[b:5a1e7258a0]Лавини от влажен сняг[/b:5a1e7258a0]

Ново навалелият влажен сняг, паднал при температура 0°, увеличава напрежението в долните снежни пластове поради сравнително голямото си относително тегло.

Невинните, малки и влажни фирнови свличания, характерни особено нa силно огряваните склонове, често могат да прераснат във влажни фирнови лавини. Падането им може да се предизвика и от откъсналия се от снежните козирки сняг, който, търкаляйки се надолу, нараства и увлича големи снежни маси.

При влажните фирнови лавини снежната маса се свлича и търкаля по клона с неголяма скорост. Пътят им се характеризира с приспособяване към улеите на склона. Имат голяма ударна сила на снежната маса и някои от тях могат да прераснат в огромни лавини.


[b:5a1e7258a0]Лавини от мокър фирн[/b:5a1e7258a0]

Този род лавини се характеризират с напредналата прекристализация на снежните пластове, когато са се получили уедрени фирнови зърна, намалили силно сцеплението в снежната маса. Увеличението на водното съдържание в снежните пластове упражнява голям натиск върху ниско лежащите пластове. Откъсването на някои от горните пластове може да доведе до откъсването на следващия под него, като тази последователност често привежда в движение цялата снежна маса, образувайки основна лавина. Състои се от мокър и тежък сняг. Най-често това се дължи на продължително топло време или дъжд, предизвикали обилното намокряне на снега. Откъсналата се снежна маса от основата на склона заедно с отломки от скалите, земя и растителност има кален, мръсен цвят, паради което се нарича основна (грундова) лавина. Този род лавини имат голям снегосъбирателен басейн и при падането си влачат грамадно количество сняг.

Пътят на основната линия е по естествено очертаните граници на улеите. Скоростта на движението й не е особено голяма. Но ако наклонът на склона е стръмен и едновременно се откъсне голяма снежна маса от широк снегосъбирателен район, може да се получи голяма скорост и силна въздушна вълна.

Има огромна динамична сила. Лавинният конус се състои от грамадни снежни кълба (често по 2-3 м) и достига колосални по височина размери (20-25 м). След това снегът силно се втвърдява - циментира.

Не всякога лавините могат да се причислят към даден вид поради наличието на редица специфични особености от няколко лавинни вида. Това са комбинираните (смесените) лавини. Най-често това обстоятелство се дължи на тяхната голяма дължина и денивелация.

Например: По пътя си падналата от върха козирка предизвиква събарянето на снежна дъска. Надолу размекналият се снежен пласт увлича околния сняг и прераства в основна лавина. Комбинирано е също и движението - докато в горната си част лавината се е подхлъзнала по склона, надолу тя може да приеме характер на скачаща снежна маса по силно начупения релеф.


[b:5a1e7258a0]Мерки и правила за предпазване от лавини[/b:5a1e7258a0]

Сведенията показват, че 90% от лавините са предизвикани от пострадалите или от техните спътници (М. Шилд).

Нужно е алпинистите да имат солидни познания относно лавинообразуването. Лавиноопасна може да бъде дадена местност само при определени атмосферни условия и състояние на снежните маси. Това идва да покаже, че местата, известни като "страхотни лавини", могат да бъдат такива само при определени условия. Затова е необходимо още по време на предварителната подготовка на алпийската проява да се съберат всички нужни сведения за лавиноопасните места по маршрута. На картата подробно трябва да бъдат отбелязани лавинните райони с кратки бележки за техния характер, състояние на снега за дадения период и атмосферните условия. Това трябва да се има предвид при набелязването на местата за бивак. Да се избягва движението по маршрута при ново навалял сняг, особено при ниска температура, защото могат да падат прашни лавини. Опасността може да възникне и от срещуположния склон. Това правило се отнася и за случаите, когато валежът е придружен с вятър или той се е появил след това. Тогава има опасност от снежни плочи.

Внезапното повишаване на температурата налага изчакване на падането на лавините или известно застудяване. При падането на обилен дъжд при появяването на топъл вятър движението също трябва да се преустанови. В лавинния район нетрябва да се стреля, вика, пее, скача, не трябва става придвижване нощем или в мъгла. При преминаването на такъв район е необходимо да се вземат предохранителни мерки:

1. На безопасно място да се постави наблюдател, който да оглежда района и да предупреди с вик, ако е видял лавина. При необходимост могат се поставят и повече наблюдатели.

2. Лавинните съоръжения да се разпределят между наблюдателите и участниците.

3. Всеки алпинист да има привързан към себе си лавинен шнур.

4. Да се избере най-безопасният вариант за преодоляване на лавиноопасното място и да се направи реална оценка на обстановката.

5. Да се избягва хоризонталното подсичане на лавиносборния район. Товa може да стане само когато лавината може да се подсече в горната част.

6. Ако е необходимо, лавиносборният район да се премине по вертикала, и то по "шарените" места - малки ръбчета, отделно стоящи камъни, дървета, храсти - или по коритото на паднала лавина.

7. Лавиноопасната зона трябва да се преминава само от един алпинист, като се проследява движението му от наблюдател. При нужда в лавиноопасната зона могат да бъдат пуснати няколко човека, които трябва да спазват интервал, не по-малък от 50-60 м.

8. Движението да става с бърз ход и само по едни следи, и то по възможност по-широки. Старите следи да се оглеждат добре, тъй като често при повторно преминаване могат да понижат сцеплението на снежната покривка. Ледокопът при опасност от подхлъзване да се държи в положение на готовност.

9. Преминаващият през лавинен район да се облече добре независимо от това, че грее слънце. Да се поставят ръкавици, наушници, шапка, кърпа на устата и носа.

10. Да се освободят краката от ските, ръцете от каишките на щеките или темляка на ледокопа. Разхлабват се ремъците на раницата.

11. Абсолютно да се спазват нарежданията на водача и правилата за осигуряване.

12. Да се внимава, ако има опасност от падане на втора лавина.


[b:5a1e7258a0]Поведение на алпинистите при падане и попадане в лавина[/b:5a1e7258a0]

По време на падането на лавина, което става за късо време, алпинистите трябва да запазят нужното самообладание и решително да действат. Ако е възможно, да се избяга встрани или надолу по диагонал. Когато е невъзможно да се избегне лавината, алпинистите се прикриват зад близко стоящи скали и дървета.

Освобождават се незабавно от щеките, ледокопа и раницата. При попадане в лавината се правят опити за оставане на повърхността и излизане в близкия й край. Бързо се прави преценка на всяко действие. При попадането под снежния пласт се правят опити за освобождаване на гръдния кош, устата и носа, за осигуряване на място за дишане. Виковете не се чуват, тъй като звуковите вълни не проникват през плътната и дебела снежна покривка.

Определя се положението на тялото и се правят опити за пробиване на снежната покривка и мобилизиране на всички сили.


[b:5a1e7258a0]Лавиноспасителна акция[/b:5a1e7258a0]

Всеки алпинист трябва да бъде добре запознат с провеждането на лавиноспасителна акция и оказването на помощ на пострадалите. Това особено се налага за преминаващите по маршрут, който крие опасност от падане на лавини. Лавиноспасителна акция може да се организира непосредствено след падане на лавината от незасегнатите участници или от нарочно пристигнал за тази цел спасителен отряд, който може да бъде сформиран в някоя близка хижа или селище. В първия случай групата разполага с ограничено количество лавиноспасителни съоръжения, което не позволява основно претърсване на лавината. След назначаването на наблюдател се оглеждат местата, където се предполага, че има затрупан, маркират се и се сондират. Особено добре трябва да бъдат маркирани тези точки, в които пострадалият е бил видян за последен път. Ако се намери пострадал, той трябва незабавно да бъде изровен с наличните съоръжения и импровизирани средства. В останалите случаи това извършват организираните специални спасителни команди, които разполагат с необходимите съоръжения и хора.

Най-важното условие при оказване помощ на попадналите в лавина е да се действа организирано и бързо. Ръководителят на лавиноспасителната група разпределя задълженията между всички членове, и то така, че всички сили да бъдат насочени комплексно за търсене на пострадалите, а също и да е осигурена безопасността на търсещите. Поставянето на наблюдатели на безопасни места, които да следят за падане на втора лавина, трябва да стане непосредствено преди търсенето.

Местата на затрупаните от лавината се установяват по указание на лицата, наблюдавали падането на лавината и затрупването на хората. Ако това не помогне при търсенето, набелязват се места на релефа, където има най-голяма вероятност да бъдат намерени. Това са вдлъбнати¬ните и рововете на склона, големите отделно стоящи камъни, дървета, дънери. Незабавното оказване на помощ на пострадалите от лавината е най-належащата задача. Влизането в района на лавината може да стане само при условие на безопасност и с лавинен шнур. Ако направеното не помогне за откриване на следи от затрупаните, оглежда се лавината от нейния конус. Проверените участъци се маркират (с цветни знаменца и хартийки, клонки, каменни пирамиди). Следващата мярка за търсене на пострадалите е сондирането. Пробиването на снежния пласт, което започва срещу течението на лавината, трябва да става внимателно, на всеки 15-20 см, вертикално до земята. При достигането на сондата на затрупан (а това се чувства по мекия удар със сондата) тя се завъртва и откъсва част от екипировката. Изравянето също трябва да се извърши внимателно, за да не се засегне пострадалият с инструментите. Всички сондьори имат лавинни шнурове и набелязан най-пряк път за напущане на лавината при сигнал от наблюдател за втора лавина. При липса на достатъчно сонди се използват щеките (след като им се махнат колелцата), ските, рейките от палатките.

Ако и сондирането не даде резултат, прокопават се канали по течението на лавинната маса. Напречно прокопаване не се прави поради опасност от подхлъзването на снежните пластове надолу и затрупване на намиращите се в тях спасители.

Широчината на каналите трябва да позволява свободно да се работи в тях и да се сондира хоризонтално.

Когато силите в групата не са достатъчни за откриване на затрупаните, ръководителят, след като провери хората и след оглеждането на повърхността на лавината, ако не се открият следи, изпраща по безопасен път най-малко двама алпинисти, които да сигнализират за нещастието. Претърсването на лавината от останалите членове на групата продължава.

Лавиноспасителният отряд може да бъде съставен от планинари, намиращи се в момента на получаването на вестта за падането на лавината в хижата или нейния район. Те могат да бъдат и специално подготвени спасителни команди, разполагащи с всички необходими съоръжения и средства за оказване помощ на затрупаните. Понякога наред с опитните планинари могат да се използват и по-слабо подготвени лица, които при правилно поставени задачи и контрол могат да окажат помощ.

Събирането на хората за спасителна акция се извършва чрез установените сигнали за бедствие в планината. В състава на лавиноспасителната команда влизат опитни и изпитани планинари, които познават добре района около лавината, нейния характер, размери и повърхността на склона. Това подпомага извънредно много търсенето на пострадалите, а също така и взе¬мането на мерки за безопасност. Лекарят специалист трябва да е запознат с възможните травми, задушаване, замръзване и др. Специално обучените кучета, придружаващи командата, са особено полезни при търсенето.

Осигуряването и обзавеждането на медицински пункт, където да се окаже помощ на пострадалите, трябва да стане непосредствено с търсенето. Особено важно е да се осигури непрекъснато денонощно търсене на затрупаните. Това означава, че спасителната команда трябва да има няколко смени, работещи на лавината определено време. Ако мястото на произшествието е отдалечено от селище или хижа, трябва да се построи временен лагер, осигуряващ почивката на спасителите. Тук се приготвя храната и се държат всички резервни съоръжения, апаратура за даване първа помощ, радиовръзка и пр.

Каналите в лавината се прокопават по основата й. Те трябва да отстоят един от друг на 1,5-2 м и са широки 1,5 м. Междинното разстояние между два канала се сондира хоризонтално.

При особено твърда снежна маса се използват специални "снежни пили" (триони), които извънредно много облекчават прокопаването.

Правени са опити за търсене на затрупани от лавина със специални приспособени уреди и апарати. Някои от тях са дали положителни резултати (слухови апарати, магнитни прътове). Линдерман препоръчва алпинистите да носят силно миризливи вещества, които при търсенето ориентират спасителите.

При нощните смени е нужно да се осигури светлина и още през се вземат мерки в случай на падане на втора лавина. Ако е необходимо, да се приложи изкуствено събаряне на лавината, като се имат предвид полагаемите места на затрупаните.


[b:5a1e7258a0]Даване на първа помощ на затрупаните от лавина[/b:5a1e7258a0]

Щом пострадалият се извади от лавината и се установи, макар и малка възможност за живот, пренася се на безопасно място (първо да се освободи главата му и да се почистят устата, носа и ушите от сняг). След настаняването му в медицински пункт, който е предварително обзаведен с необходимите медикаменти, апаратура, топли завивки и др., се проверява дали няма измръзвания или наранявания. Това се взима предвид при правенето на изкуствено дишане. При задушаване на пострадалия от лавина се прибягва до изкуствено дишане, което може да продължи 2-3 часа. След като дойде пострадалият в съзнание, дават му се топли напитки - чай, кафе с много захар. Измръзналите части се разтриват с мек вълнен плат, като се внимава да не се нарани кожата. Спасеният не трябва да се внася в много топло помещение. Това да се направи постепенно. По същия начин могат да се прилагат и водни бани.

При тежки случаи на измръзване и счупване се налага незабавна евакуация за даване на медицинска помощ от специалист. Транспортирането да стане едва след като се възстанови дишането.


[b:5a1e7258a0]Съоръжения за лавиноспасителна акция[/b:5a1e7258a0]

Лавинната сонда пpeдставлява едно от важните лавиноспасителни съоръжения. Има няколко лавинни сонди. Най-удобна е сгъваемата сонда на Билгери. Състои се от четири отделни стоманени (или дуралуминиеви) пръчки с дебелина 5 мм и дължина 85 см. С такава сонда може да се прониква на дълбочина до 330 см. В края на сондата има зъб, който при завинтване закача част от предмета.

Сондата на Линдерман намира също голямо приложение поради бързото си сглобяване и малко тегло (300 г). В кухините на тръбата е прокаран кабел, който държи изправени втикнатите една в друга тръби. Има дължина от 2,5 до 3-4 м в зависимост от дължината (50-70 см) и на отделните тръби.

Когато е твърда снежната маса на падналата лавина, за правене на канала се използва трион. Той тежи около 1 кг и е дълъг 1 м.

За организирането на евакуацията на пострадалия често се налага пригаждането на подръчни материали и съоръжения за спасителни шейни. Най-опростен вид на такава шейна може да се направи от два чифта ски, които се привързват едни до други за щека или парче дърво. Същото може да се постигне и с помощта на специални устройства, носени от групата.

Като най-сигурно средство за евакуация на пострадалия по снежна повърхност се счита новият модел на шейната лодка "Акия". Тя се състои от две части, които тежат общо 12 кг. На двата й края има дълги оси за захващане и управляване. Може лесно да се пригоди като количка чрез специално колело, поставено отдолу. Шейните могат да се използват и по по-тесни пътеки.


[b:5a1e7258a0]3. ЛЕДОПАДИ[/b:5a1e7258a0]

По стръмните, осеяни с отвесни скални участъци склонове, а също така и по големите стени стичащата се надолу вода замръзва и образува ледени висулки. При затопляне те лесно се откъсват и могат да наранят минаващите алпинисти. Районът под такива образувания се минава при студено време.

Ледопадите на ледниците също крият голяма опасност, затова трябва да се преминават само рано сутрин.


[b:5a1e7258a0]4. БУЙНИ ПЛАНИНСКИ РЕКИ[/b:5a1e7258a0]

У нас рядко високопланинските потоци и реки могат да покачат ни¬вото си и да увеличат динамичната си сила така, че това да представлява опасност за преминаващите ги алпинисти. В планините, които дават началото на големи реки, това основателно трябва да се има предвид и да се спазват необходимите правила.

Първоначално трябва да се намери подходящо място за преминаване на реката и да се изследва внимателно дъното й. Преминаващият трябва да бъде осигурен с алпийско въже. След преминаването на алпиниста на другия бряг осигуряването може да се провежда от двете страни или да се прекара въже и направи тролей.

Късите и неособено пълноводни участъци могат да бъдат преминати, като алпинистите се хванат през раменете по двама или трима. Сондирането на дъното и намирането на брод става с помощта на прът.


[b:5a1e7258a0]СУБЕКТИВНИ ПРИЧИНИ ЗА НЕЩАСТИЯ[/b:5a1e7258a0]

Ако се направи подробен анализ на нещастните случаи в планината, ще се убедим, че повечето от тях произтичат и зависят до голяма степен от самите алпинисти. Тези нещастия не биха съществували, ако алпинистите спазват правилата за движение, осигуряване, дисциплина и т. н. Дори опасностите, възникнали в резултат на особеностите на планината независимо от присъствието на алпинистите, трябва да бъдат предвидени и да бъдат взети необходимите мерки за избягването или преодоляването им. За това са необходими богат опит и точното изпълнение на правилата за безопасност от всички алпинисти независимо от техния разряд.

Неправилно е да се разглеждат опасностите в планината поотделно, а винаги свързани с поведението и подготовката на алпинистите. Субективните причини за нещастие в планината можем да сведем до причини, предшестващи проявата и по време на проявата. Първите са свързани преди всичко с недостатъчната и неправилната предварителна подготовка. Усвояването на знания за релефа, условията, явленията в планината и опасностите, свързани с тях - лавини, каменопади, валежи, мълнии, студ, тъмнина, са задължителни за всички. Правилата за техниката на движение, осигуряване и самоосигуряване трябва също предварително да бъдат усвоени до съвършенство. По този начин алпинистът чувствува увереност в своите действия и разчита на алпийския инвентар и съоръжения, предварително проверени.

Здравословното и физическото състояние на участниците в групата има голямо значение за успешното провеждане на алпийската проява.

Периодичният медицински преглед и прегледът непосредствено преди проявата са задължителни за всеки участник. Само алпинист с нормално развит и здрав организъм е в състояние да понесе големите натоварвания, на които е подложен в продължителните и трудни прояви.

Комплектуването на групата от алпинисти с еднаква подготовка и квалификация способства за правилното движение по целия маршрут и за оказване на помощ при нещастни случаи. Маршрутът на всеки участник трябва да бъде ясен и добре познат. Това дава възможност на водача да предоставя отделни участъци от маршрута на участниците, разбира се, под негов контрол, което допринася за изграждането на самостоятелност. Маршрутът трябва да е съобразен с подготовката на участниците. Не могат да останат настрана предварителната подготовка и правилният подбор на съоръженията и храната. Всички вещи и продукти трябва да бъдат проверени и изпробвани преди започването на алпийския траверс, поход или изкачване.

Предварителното организиране на връзка със спасителната или помощната група осигурява навременна помощ при нужда.

Ръководителят на групата и водачът трябва да са алпинисти с голям опит и да се ползват с нужния авторитет всред участниците. Те се избират от самите участници.

По време на алпийската проява също могат да възникнат редица опасности, които имат субективен характер. Алпийските походи, траверси и изкачвания дават възможност за проявяване на отделни черти от характера на участниците. Така лесно обяснимо е защо по време на трудни многодневни прояви някои алпинисти не са такива, каквито ги знаем отпреди. Нерешителните, малодушните и морално неустойчивите лесно се познават, особено при среща с трудности и опасности. Ето защо не само в свръзката, но и в цялата група трябва да има изградени другарски взаимоотношения и готовност да се посрещнат всички трудности. Могат да възникнат опасности при неспазване на дисциплината както по отношение на движението и осигуряването, така и спрямо изпълнението на нарежданията на водача. При подобни случаи нужна е решителната намеса на целия колектив за оказване съдействие на ръководството.

Спазването на всички правила за техниката и тактиката са от решаващо значение за успешния изход на проявата. Трудните алпийски мероприя¬тия изискват изключително напрежение на нервната система. Известни са много случаи, особено на отслабване на вниманието към края не само на проявата, но и на даден преход. Тогава след преминаването на сложни пасажи, ако следват нетрудни участъци, се пренебрегва осигуряването, ускорява се неоправдано темпото. Това лесно може да доведе до допускане на грешки и да стане причина за нещастие. Необходимо е психическата устойчивост да бъде поддържана чрез кратки почивки, сведения за маршрута, целенасочване и осмисляне на действията. Особено внимателни трябва да бъдат алпинистите при слизане. Мнозина считат, че изкачването е свършило, щом се достигне върхът. Примерите с известни алпинисти, загинали при слизане, красноречиво говорят за това. Същото се отнася и за тъй наречените "леки места". Въжето и клинът трябва да се намесват винаги, когато има дори и незначителна опасност от падане.


[b:5a1e7258a0]ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ПОСТРАДАЛ[/b:5a1e7258a0]

Въпреки всички мерки, взети от алпинистите, не са редки случаите на сериозни травми, които налагат незабавното евакуиране на пострадалия и даването на квалифицирана помощ и лечение на специалист. При наличието на снежна покривка пострадалият се транспортира както след нещастие при падане на лавина.

Свалянето на пострадалия от скала и транспортирането му при летни условия трябва да се извърши за възможното най-кратко време, без да се пестят сили за това. Средствата за провеждането на евакуация на пострадалия не всякога могат да бъдат специално пригодени за целта. Ето защо евакуацията се извършва често с подръчни материали. Колкото обаче алпинистите са били по-далновидни и предвидливи в това отношение, толкова повече се облекчава и тяхната работа. Поради това част от съоръженията за алпинизъм трябва да бъдат пригодени за провеждането на спасителна акция и транспортирането при различни форми на релефа. В противен случай се налага носенето на специалните съоръжения за евакуация, които не всякога са удобни поради тяхната непригодност и тежест по време на изкачването или траверса.

Средствата за транспортиране се делят на подръчни (импровизирани) и специални. Към първите се отнасят меката алпийска раница, алпийското въже, импровизираните носилки. Използването на меката (катерачна) раница подпомага извънредно много провеждащият транспортирането алпинист. След изпразването й тя се обръща с дъното нагоре, пострадалият се поставя да седне в нея, като ремъците остават свободни за прекарването им през раменете на носещия. По същия начин може да бъде използвано и алпийското въже, скатано в марка, или носаческият колан. При по-тежки случаи се налага направянето на импровизирана носилка. За тази цел може да послужат широко разклонени клони. С помощта На въженце те се свързват и се прави мрежа. Влаченето на клоните по склона намалява бързото движение и играе роля на амортизатор, който не допуска подскачане по неравния терен. С помощта на клон и платнище може да се направи също удобна носилка. Тя може да бъде и от два клона. При липса на платнище могат да се използват два анорака, като в ръкавите им се прокарат коловете.

Особено сложно е провеждането на спасителната акция на скала. Ако в групата не са в състояние да окажат помощ на пострадалия, усложнява се акцията и в зависимост от условията и терена нейното времетраене може да продължи и през нощта. При взети предварително мерки в групата има, макар и импровизирани, но все пак подходящи средства за оказване помощ на пострадалия алпинист. Първо се дава медицинска помощ на пострадалия, като се използват личният превързочен пакет и санитарната чанта на групата. Боравенето с медикаментите и превързочните мате¬риали трябва да бъде предмет на предварителна подготовка.

Свалянето на пострадалия с рапел трябва да стане много внимателно и при горно осигуряване. Много по-удобно е свалянето на пострадалия да стане с горна регулация. Тогава и двете ръце на провеждащия свалянето са свободни и той може да работи с тях.

Свалянето на пострадалия с помощта на спе¬циални съоръжения облекчава извънредно много спасителната работа.

Прилагането на специалното съоръжение Маринер за евакуация на пострадал на големи стенни маршрути намира приложение и у нас, макар и в по-ограничен размер. В комплекта на тази система се използват поцинковани стоманени въжета с дължина от 50, 100 и 200 (250) м и диаметър от 2,5 (за тези, които са спомагателни) до 5-6 мм (за носещите). Статическата якост на първите е равна на 600 кг, а на вторите - на 2000-2200 кг. В зависимост от мястото на нещастието евакуацията се осъществява отгоре надолу (спускане на пострадалия) и отдолу нагоре (извличане на пострадалия).

При свалянето на пострадалия надолу до мястото на нещастието се спускат с помощта на спирателен блок двама спасители, като единият е в края на въжето, а другият с помощта на помощно въже е на 2-3 м под. него. Необходимо е спирателният блок да бъде здраво прикрепен към скалата посредством клинове или на скален издатък. След оказването на първа медицинска помощ на пострадалия в зависимост от неговото състояние той може да бъде свален на гръб с помощта на специален колан или с раница - седалка, а при тежки случаи - с носилка. При всички тези начини пострадалият се привързва към въжето така, че тежестта му да пада върху въжето, а не върху провеждащия акцията спасител. В зависимост от наклона на обекта, по който става спускането, въжето се навива един или два пъти на спирателния блок. Равномерното спускане зависи много от умението на спасителя да отпуска въжето. При големи стени се налага удължаване на въжето. Това се постига с помощта на съединителното звено, като преди това въжето, на което става свалянето, се фиксира с помощта на затяжка. Този момент е особено важен, защото при неправилна манипулация може да се изпусне въжето.

Когато нещастието е близо до горната част на обекта, по-рационално е извличането на пострадалия. В края на площадката се монтира лебедка, положена на трикрак статив. Стоманеното въже трябва да бъде навито 4-6 пъти на барабана. За тази цел той се изважда и след навиването отново се поставя на статива. При изтеглянето е необходимо да има двама спасители на ръчките на лебедката.

Извличането на пострадалия може да се облекчи, като се използва спирателният блок в система от полиспасти. В случаите, когато се налага преодоляване на пропаст, буйни планински реки или прехвърляне от един обект на друг, построява се тролей. Системата Маринер позволява да се преодолее сравнително голямо разстояние под наклон или по хоризонтал, като по опънатото въже се поставят две ролки с дълбоки улеи. При по-късо разстояние тролей може да се прави и о подръчни средства - въжета, карабинери, помощни въжета. Пострадалият алпинист се поставя в седалка или импровизирана носилка и се спуска по предварително опънатото въже на тролея, като се поддържа и регулира скоростта с помощното въже. При хоризонтално положение на тролея е необходимо помощното въже да бъде в двата края, защото след като пострадалият бъде прекаран на средата на тролея, трябва да бъде набран към срещуположния край.

Полиспастите намират широко приложение и при извличането на пост¬радал с помощта на наличния инвентар - клинове, карабинери, помощни въжета и основно въже.

Често в алпийската практика се налага извличането на пострадалия нагоре по стената, пропастта или ледниковата пукнатина. При леки контузии това лесно може да се извърши от самия пострадал с помощта на жюмар. Към него има прикрепени въжени стълбички за краката. При усилие върху стълбичката зъбците на жюмара захапват спуснатото предварително въже и задържат на изнесената височина крака. При облекчаване се освобождават от спусъка зъбците и алпинистът се придвижва нагоре по въжето. Този начин с успех може да се прилага при катеренето на трудни отвесни пасажи от следващите водача алпинисти. По този начин се печели време и се пестят сили.


[b:5a1e7258a0]КОНТРОЛ НА АЛПИЙСКИТЕ ПРОЯВИ[/b:5a1e7258a0]

Голяма част от опасностите в планините могат да бъдат избягнати при правилно организиране на алпийските прояви. Стремежът към пълна безаварийност е отличителна черта на българския алпинизъм. Изградената цялостна система за контрол на всички изкачвания и траверси не дава възможност за извършване на случайно хрумнали, прибързани, авантюристични прояви, които в повечето случаи стават причина за нещастия.

За целта у нас са създадени правилници и наредби, насочени към правилното организиране па алпийските прояли и тяхното безаварийно провеждане.

Всяка алпийска проява се организира от алпийския клуб. Неговите членове използват в повечето случаи обществения инвентар. Това дава възможност за контролиране на неговата годност, което е важно условие за избягване на редица злополуки. Всяка предстояща проява се обмисля от колектива.

Основен документ за разрешаване на всяко изкачване или траверс е предварително изготвеният маршрутен лист, в който се представя списък на необходимите съоръжения и екипировка, посочва се в основни черти тактиката, оказва се помощната група, контролният срок за завръщане и пр. Със заверката на маршрутния лист от лекар се удостоверява доброто здравословно състояние на участниците, а със заверката на по-висшата инстанция (дружествения, окръжния или Централния съвет - в зависимост от характера на проявата) се гарантира пряката проверка на съответно извършената предварителна подготовка.

Уведомяването на планинските спасителни служби в изходните пунктове на планинските райони, в които дадена група смята да извършва изкачвания или траверси, е задължително. В района на х. Мальовица, където се намират нашите главни алпийски обекти, това се извършва в Централната планинска школа. В най-активните за алпинизъм сезони в алпийските ни центрове около х. Вихрен, х. Рай, х. Мальовица и др. се назначават компетентни лица, които имат правата да упражняват контрол върху всички действащи в района групи. Те проверяват документацията, съпоставят я с наличната материална база, оказват помощ за разработване на последните тактически положения. Същите права имат и намиращите се в планината заслужили майстори и майстори на спорта по алпинизъм.

Планинската контролно-спасителна служба в най-посещаваните от планинарите райони има контролно-спасителни пунктове, в които висококвалифицирани спасители дават правилни насоки за всяка проява, а при нещастие оказват бърза и компетентна помощ с най-модерни средства.

Отчитането на всяка алпийска проява чрез задължителните регистрационни бюлетини също е едно звено от общата система на контролиране.

Всички тези мерки оказват огромно влияние за възпитаването у алпинистите на чувство за отговорност за цялостно извършваната от тях алпийска дейност, което от своя страна е важна предпоставка за предпазване от различни опасности в планината и нещастията, свързани с тях.


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 2189 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Разни:
Моите планини - Втора част
Стотици планинари изкачиха Алпите за една епична фотосесия
Топ 10 планински изкачвания според Нейшънъл Джиографик
Категории и стилове на изкачване
Един прекрасен зимен ден
Как да изберем правилната обувка за планина ?
УСТРОЙСТВЕН ПРОЕКТ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА АЛПИЙСКА ДЕЙНОСТ – КАТЕРЕНЕ И АЛПИНИЗЪМ НА Т ...
Малко думи за истината и справедливостта
Криб Гох
Какъв е смисълът да бъдеш инструктор по алпинизъм


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Black Diamond Equipment


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2018

Sitemap