Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Лека разходка до Мальовица



Емилия Тончева  |  Редактирана на 19/07/2008


Започна се с дълги уговорки във форума. Очертаваше се горещ и сух край на седмицата, предизвикващ за лека разходка нагоре в планината, далече от нашия любим кафяв смог.

В петък вечер с леко закъснение (което всъщност се оказа в наша полза, защото за малко да попаднем във вихъра на ралито) Дамян, приятелят му Георги и аз се отправихме към Мальовица. Останалите обещаха да се появят в събота по някое време ...

След кратък спор за вероятните последствия от пушене в колата, бях безславно надвита. За утеха имах широка задна седалка и всички отворени прозорци. След много завои и няколко дълбоки дупки, на здрачаване пристигнахме на горния паркинг в комплекс „Мальовица”. Замислихме се дали не трябва всъщност да побързаме с тръгването към хижата, а не да си бъбрим сладко докато набираме смелост да натоварим на гръб раниците с инвентара. Георги беше отговорен за носенето на около 10кг палатка (освен своята раница), а ние с Дамян естествено имахме по още толкова килограми въжета, френдове, примки и какво ли още не...

Речено – сторено, потеглихме пеш нагоре към хижата по един живописен камънак (който всъщност не се виждаше вече, но пък за сметка на това краката ни доста добре го усетиха).


[b:6f276c91e8]Мираж ли е тази призрачна сграда в тъмната далечина или наистина е хижата?[/b:6f276c91e8]

След едно безкрайно препъване, обличане, събличане, нагласяне на челници с бяла и червена светлина (с надеждата че малко ще ни светне по въпроса колко сме далече от хижата), в един прекрасен миг от височината на своите 1.90+ Георги видя хижата, някъде там далече. Аз естествено не повярвах. Каква хижа в тази тъмна пустош, я по-добре още тук да опнем палатката и да не се морим да влачим повече тези раници пълни с камъни. В един момент в тъмното наистина се появи и пред моите очи една бледо осветена сграда като от филм на ужасите, в който се очаква да се разлетят духчета като Каспър и призрачното трио Фатсо, Фузо и Лазо. В този момент съм твърдо убедена, че сме невинна жертва на мираж. След още няколко крачки този образ изчезна. Ето, права бях! Мираж е! След още малко препъване в тъмното отново се появи този странен образ, наподобяващ хижа, че и придружен със слухова халюцинация под формата на гръмовен кучешки лай. Бяхме стигнали. Наистина. Посрещна ни прекрасно огромно куче, което всъщност се оказа 70кг кутре...


[b:6f276c91e8]Как се опъва оргомна палатка на малко островче между две рекички в един странен вечерен час [/b:6f276c91e8]

Изморени и гладни, взехме мъдрото решение първо да намерим място за палатката и после да се отдадем на заслужена почивка на по биричка (само че вече нямаше бира, една много малка подробност). Отправихме се към полянките зад хижата в непрогледна тъмнина да търсим място равно и без камъни за 4-местната палатка, в която всъщност могат спокойно да се съберат 8-9 човека. Видяхме на светлината на челниците чудна малка полянка точно отвъд един брод на рекичката. Да, това е нашето място! Но се оказа малко полу-островче и след доста въртене успяхме да позиционираме прецизно палатката така, че да го заемем цялото. На другата сутрин се оказа, че всъщност сме на главното място за преминаване между две поточета. Е, не е наша вината ,че не виждаме в тъмното – трябваше ни добра площадка посред нощ, намерихме си! Как така ще слагат дъска за преминаване на потока на най-доброто място за палатка?!


[b:6f276c91e8]За и против ранното ставане[/b:6f276c91e8]

Събота, около 6 часа сутринта се събудих от студ. Хм, дали пък не е време за ставане, какво ли ще ми се случи, ако събудя момчетата? Все пак ни предстои преход от около 2 часа до подножието на Мальовица, а се очертаваше един горещ ден на Класическия маршрут. Нееее, всъщност като се мушне човек изцяло в чувала е толкова топличко, може би още малко да подремна и после ще ги събудя? 7.15, вече определено е време за ставане. Слънцето е красиво огряло околните върхове и росата блещука по тревичките. На по чаша кафе пред хижата, Дамян ми обяснява какво ни предстои – ей там онази цепка в лявата част на Мальовица трябва да изкатерим, 4 въжета. Изпитвам леко подозрение към този небрежен тон. Не било тежко, ще успея. Хм, ще видим, мисля си аз. Тръгваме към 8.45 с усещането, че сме закъсняли и слънцето безпощадно ще ни изпече докато стигнем до подножието на тура. С нас тръгнаха и още трима катерачи с един френски булдог, който пръхтейки подскачаше като бъчвичка нагоре по камънака с кривите крачка. (запомнете тази тройка младежи с булдога Арес, те ще играят важна роля след около няколко часа).


[b:6f276c91e8]Как се слиза от скала върху стара пряспа[/b:6f276c91e8]

След доста пъхтене, мокрене в студени поточета и безкрайно снимане пред езерцата, най-после подминахме и последното езеро (където тримата с кучето вече бяха опънали палатката) и наближихме подножието.




[i:6f276c91e8]Снимка: Георги Маврев[/i:6f276c91e8]


Предстоеше ни само да намерим подходяща пътечка сред скалите и снега, за да дотигнем отправната точка за Класическия. Дамян поскачаше без никакво усилие заедно с тежката си раница по тесен камънак, от който на мен и на Георги ни се зави свят. Надолу беше плитка пропаст, а нагоре стръмна скала без никакво място за хващане. Ние подходихме заобиколно по друга импровизирана пътечка и се оказахме на една скала над пряспа. Дамян вече беше хвърлил раницата в подножието на тура и ни подканяше да побързаме, какво толкова се мотаем по някаква си скала. Георги слезе без никакво усилие по скалата до стъпалото, от което трябваше да скочим върху пряспата. Да, лесно му е на него с тези дълги крака и ръце. Наложи се да помоля за помощ. Направих едно показно слизане по скалата, а Георги ме придържаше отзад да не тупна. Добре че нямаше папараци наоколо. Сега оставаше да преодолеем само последното препятствие под формата на скок от скалата над една дупка широка около 50 см, дълбока неизвестно колко (но не по-малко от 2м) и да се приземим върху пряспата. Дамян вече се беше изнервил да чака. Георги се беше настанил удобно върху пряспата и ме чакаше да скоча при него на импровизираното утъпкано местенце. След дълго мерене, засилване, смяна на ляв и десен крак, скочих. Приземих се доста успешно за мое учудване, явно обувките ми все още не са за изхвърляне.


[b:6f276c91e8]Организиране на спасителна акция пред публика и за ползите от пикел през лятото[/b:6f276c91e8]

Мислех си, че добре съм се закрепила на пряспата и е време да продължа нагоре. Започнах да се изправям предпазливо от полу-клекналото положение, в което се бях приземила. Доста стабилно се чувствах. Което се оказа измамно. Преместих левия крак и тогава се започна...едно пързаляне по корем с бясна скорост по стръмен снежен склон. Твърд стар сняг. Остри скали, гостоприемно очакващи ме там някъде долу. Единствената ми мисъл беше как да закантя с обувките и да увелича площта на тялото си, за да намаля скоростта. Погледнах за секунди през ляво рамо и видях обезпокоително бързо наближаващи скали. Трябва да спра!!! Отворих широко крака и успях да спра. В това време се чуваха някакви подвиквания. Оказа се че тримата с кучето (този път обаче без него, но пък доволно натоварени с инвентар) са чули нещо да се случва и решили да погледат отгоре. Погледнах към момчетата, Георги не беше помръднал от мястото на което слязохме, а Дамян имаше много особен израз на лицето. Това беше момента в който се изплаших – когато видях лицето на Дамян. Положението изглежда беше наистина сериозно. Започнах отново да се пързалям. За втори път. Още по-бързо. Отново единствената ми мисъл бе как да отворя максимално ръце и крака, за да мога евентуално да се спра. Успях!!! Бях твърдо убедена, че онези скали долу не ми харесват и искам да си остана там където съм – в средата на пряспата, а пък и ако стъпя на твърда земя, още по-добре!

Тримата отгоре продължаваха да гледат. Дамян каза „Идвам!” и започна да се спуска към мен. Аз продължавах да си мисля как не трябва да позволявам да се хлъзна за трети път. В този момент Дамян дойде и ме прекрачи, заканти се и каза : „Хайде, държа те!”. Започнахме леко да се придвижваме наляво, за да излезем от пряспата. Тримата отгоре изпаднаха в луд възторг от гледката и започнаха да подвикват какво всъщност правим там. Май и снимки понащракаха. Стъпихме най-после на твърд камък. Мисля, че вече е време да си пенсионирам старите любими Dachstein-ки, след като така ме подведоха!

Тримата явно разбраха че вече нищо интересно няма да се случва и тръгнаха да се катерят. Само не ми стана ясно защо гледаха и крещяха възторжено, а не ми пуснаха въже например?


[b:6f276c91e8]Довери се на другарчето, което те осигурява (нищо че е с около 24кг по-леко от теб)[/b:6f276c91e8]

След около 30 минути почивка за размразяване на пръстите и ръцете и с огромна доза адреналин, решихме да започнем катеренето. Дамян започна да си избира място за тръгване, а аз реших да вържа Георги за моята седалка отзад с една дълга примка за психологическа подкрепа. Тръгна по една малка цепка, водейки се от стар скален клин (който се оказа здрав!).




[i:6f276c91e8]Снимка: Георги Маврев[/i:6f276c91e8]


На втори френд каза, че май ще падне. Отговорих му „ Е, добре де, падай, държа те!” На него май не му се вярваше. Опита се да не падне. Не успя и падна. Задържах го и то доста успешно, без да се кача при него горе. Спрях се в пряспата под тура, а и Георги изигра важна роля. Добър тест за поставяне на френдове и доверие към осигуряващия.
След падането, с голям траверс надясно се включи в истинското начало на Класическия. След едно леко изнервящо за мен като осигуряващ наблюдател криволичещо изкачване с малко осигуровки (докато все още го виждах отдолу), извика че е стигнал първа площадка. Въздъхнах с облекчение: „Да! Успя без да се отъркаля”.




[i:6f276c91e8]Снимка: Емилия Тончева[/i:6f276c91e8]


[b:6f276c91e8]Внезапна смяна на свръзката[/b:6f276c91e8]

Започнах да се подготвям да тръгвам и аз. Вързах се с двете въжета, сложих еспадрилките и започнах да се чудя откъде да го подхвана. Тръгнах.




[i:6f276c91e8]Снимка: Георги Маврев[/i:6f276c91e8]


Стигнах до първи френд и отдолу някой започна да ми крещи. Оказаха се двама други катерачи, които си бяха наумили точно в този момент да тръгват по класическия и аз явно им пречех. То не бяха коментари, съвети и какво ли още не. Решиха, че ще тръгнат и ще ме задминат. Ядосах се много. Какво са се развикали и притесняват хората?? А и френда така се беше заклинил, че не можех да го измъкна. Казаха да продължавам, те щели да ни го донесат на площадката. Продължих още малко нагоре към втори френд, а онези отдолу продължаваха да мрънкат. При мисълта как по тази рошава скала ще се опитват да ме задминат и ще ми събарят камъни по каската, побеснях окончателно. Реших да не се карам. Гневът никога не ми е бил добър съветник. За изненада и разочарование на Дамян (и мое собствено, така се бях навила поне 2 въжета да изкатеря!!!) му казах да ме пуска. Единия от катерачите се оказа с разстроен корем, а другия реши да се качи при Дамян, за да събере осигуровките и да решат какво ще правят.




[i:6f276c91e8]Снимка: Георги Маврев[/i:6f276c91e8]


[b:6f276c91e8]Психарско катерене по клатещи се огромни павета[/b:6f276c91e8]

След около 3 часа, Дамян и Арменеца се появиха. Дамян определено беше напомпан с адреналин и каза, че това е било най-психарското катерене по клатещи се павета с размер на холна масичка. Малко объркал тура на трето въже и се оказали на доста интересно местенце с екстри от рода на камък заплашващ всеки момент да падне, набиране на клеми, късо въже и движение във френска свръзка. С Георги предвидливо бяхме решили да се разходим надалече и да ги посрещнем на върха. Никакви каски нямаше да ни спасят, ако въпросните камъни бяха изпопадали...


[b:6f276c91e8]Лека разходка по огромен каменен сипей с успешно завръщане в палатката около здрач (където ни посрещнаха Дени и Катя, с огромни количества бира)[/b:6f276c91e8]




[i:6f276c91e8]Снимка: Георги Маврев[/i:6f276c91e8]


Докато двамата се катереха, ние решихме да си уплътним времето като се качим на върха през една порта и походим малко по хребета, пощракаме снимки и се насладим на гледката. Качихме се по един доста стръмен каменен сипей и успешно се справихме, без дори да предивикаме каменен водопад, както направиха други след нас. Гледката от върха беше зашеметяваща. За моя почуда горе на хребета беше като магистрала от туристи!!! Георги продължи нагоре, а аз седнах на припек да се наслаждавам на планината и чистия въздух. Дори видях планинска коза, която с изненадваща за мен скорост изкатери стотина метра отвесни скали!!! За съжаление не си бях взела добрия фотоапарат ...

След около 30 мин се появи великолепната тройка. Вече бяха изкатерили съседния тур и се отправяха към палатката, където ги чакаше френския булдог с изстудена диня. Поканиха ме на диня по-късно и казаха че са ни направили снимки на пряспата...

След около час и нещо след тях се появиха Дамян и Арменеца.




[i:6f276c91e8]Снимка: Георги Маврев[/i:6f276c91e8]


Ови си тръгна към палатката, а аз осигурявах Дамян да изкатери пак първо въже, за да си досъбере два останали френда на грешния тур.




[i:6f276c91e8]Снимка: Ови[/i:6f276c91e8]


Вързах отново Георги отзад за моята седалка, докато той разсъждаваше на глас, защо толкова много му се ядат семки. Обикновено семки се ядат на кино и той всъщност само тогава похрупвал. След няколко минути разсъждение, настъпи и проблясък! Ами да, всъщност целия ден бил като един филм, съчетание от екшън с много динамика и от време на време с оттенък на ужас. Това ще да е обяснението на този глад за семки! Заливахме се от смях, докато Дамян над нас се тормозеше да вади и слага френдове... Обещахме да му кажем каква е смешката като слезе.

Към 18.30 започнахме да слизаме. Аз категорично отказах пак да минавам през онази пряспа и си избрах друга, по-малка. Този път преминах успешно без падане. Дамян тичаше надолу по пътеката, а ние с Георги се тътрехме леко отзад и се чудехме откъде има толкова енергия след 2 часа преход сутринта, катерене 5 въжета и при това гладен!!! Адреналина ли дава енергия или пък простъргващия стомах и мисълта за храна и студена бира, чакащи долу в хижата?

Минавайки покрай езерото се наложи да поспрем за малко до палатките на другите катерачи, някои да изпушат по цигара, а други да си потърсят обещаната диня. Диня получих, но не и снимки... Обещаха ми да ги качат в Интернет... Много мило, нали?

Слънцето започна да залязва и решихме, че е време да слизаме и не ни се вървеше пак на светлината на челниците. Успешно се завърнахме в хижата, където намерихме Дени и Катя на една маса отрупана с бира... Иван и Ивайло бяха слезли до паркинга да вземат палатката и чувалите, защотото не ни бяха повярвали че няма места в хижата...

Така приключи денят 12 юли.


[b:6f276c91e8]Ден втори - ех, тези поспаливи съседи, дали да не им измъкнем колчетата???[/b:6f276c91e8]

В неделя малко се успахме, изведнъж се оказа че е 8.30! Изпълзяхме от палатката на слънце. Съседите сладко си поспиваха, а бяха толкова весели в ранните неделни часове. Отново ми дойде на ум блестящата идея да повторя номера с колчетата от едно катерене на Враца. Спряха ме. Затова реших да вдигна малко шум пред палатката и да постържа по покрива, какво е това спане до 9??? Изкрещяха ми отвътре да се махам. Е, след като ги мързи, ние отидохме до хижата да пием кафе. След около час и нещо започнаха да идват един по един. Започна да напича здраво. Вече наближаваше обяд и определено беше време да се затътрим до скалите и да покатерим малко.


[b:6f276c91e8]Как се катери Куклата?[/b:6f276c91e8]

Дамян и Ивайло се отправиха към Куклата по класическия. От предварителното проучване, Дамян беше осведомен, че чевъртото въже, с което трябва да излязат е най-трудно и са го посъветвали да избяга встрани по тревния улей. Намерили кого да съветват да бяга от маршрута! След вчерашните шаващи павета всичко е лесно!!! Е, случва се човек да се набира на клеми от време на време, да му свършат примките също се случва, ама нали затова си има свръзка – построй си висяща площадка и партньора ще ти донесе всичко, което не ти достига!


[img:6f276c91e8]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/DSC01412.jpg[/img:6f276c91e8]

[i:6f276c91e8]Снимка: Георги Маврев[/i:6f276c91e8]


[b:6f276c91e8]Как се катери в най-големия пек на учебни скали?[/b:6f276c91e8]

Ние с Дени, Катя и Иван решихме да катерим вдясно на учебните скали. Харесахме си един кратичък, аз бях много надъхана от събота и се засилих да го изведа и да пусна установка за момичетата, а ние да отидем да катерим съседния. Тръгнах, позакачих се , установих че скалата е доста гореща и така както бях стабилна, изведнъж реших да направя демонстрация на падане със заклещване на ляв глезен в цепка. Много мъдро. Затова не обичам да си мушкам краката в разни подозрителни цепки, готови да те подлъжат при всеки удобен случай! Наложи се да откатеря обратно нагоре с десен крак и да повися на ръце, за да се освободя. И тук Георги изигра отново ключова роля с неговите 1.90+ и дълги ръце. Добре че беше той да се протегне нависоко и любезно да ми предложи ръце, на които да стъпя за да се измъкна от цепката. Не е много приятно да се виси на около 2.5 м от земята само на един завъртян глезен. С малко натъртване слязох обратно и пуснах Иван да се мъчи да пуска установка. Така и не разбрах какво катерихме, Сяо или Пин, но със сигурност беше ниска категория.

После с Иван се преместихме на Костенурката Гоце, където той доста се чудеше къде са пустите хватки? В това време, Георги се амбицира да се пробва. Ние естествено го окуражихме допълнително, как ще пропуснем да наберем ново попълнение за клуба? Справи се блестящо, въпреки че беше с маратонки. Дългите ръце и крака могат да са от голяма полза за достигане на недостижими за нас хватки...




Кликнете на картинката, за да я видите в пълен размер.

[i:6f276c91e8]Снимка: Емилия Тончева[/i:6f276c91e8]


Напече твърде силно и се преместихме в средния сектор на сянка. Там имаше един чуден ръб, направо със стъпалца. Казах си, ето тук вече няма как да не се кача, този е супер лесен! Тръгнах, позакачих се и дочух познат глас от подножието на скалата нещо да ми вика. Не, не може да бъде, вече и гласове ми се причуват. Да, оказа се моят любим дразнител от вчера и неочаквана свръзка на Дамян. Да, но този път им казах да млъкват всички и да ме оставят на мира, защото като сляза лошо им се пише. И си изпълних заплахата доста скоростно, след като реших да падна (този път без заклещване) малко под четвърти клин. Не успях да се закача, защо ли не съм пораснала още малко??? А в това време Георги безгрижно се наслаждаваше на гледката на планината някъде над мен на съседния тур...

Реших, че съм дотук. Пуснах един рапел и си събрах инвентара. Този уикенд определено не ми вървеше с катеренето, по-скоро имах късмет с паданията.


[b:6f276c91e8]Сбор на хижата в рания следобед за разбор на деня и прибиране на багажа[/b:6f276c91e8]

Времето заплашително започна да напредва и вече наближаваше 16.30. Трябваше да започнем да събираме багажа и да слизаме към паркинга. С Георги бяхме решили да съберем палатката и да изненадаме Дамян. Но докато се мотаехме наоколо, пихме кола, мокрихме се в реката, Дамян и Ивайло се появиха щастливи и успешни изкатерили Куклата. Останалите също се появиха и установихме, че сме гладни. Не може гладни да събираме палатки! Отложихме това неприятно занимание със събирането на багажа с около час. Накрая все пак се наложи да тръгнем надолу към паркинга и все по-близо до прашния град, в който никак не ни се завръщаше.




[i:6f276c91e8]Снимка: Ивайло[/i:6f276c91e8]


[b:6f276c91e8]Успешно завръщане в смога[/b:6f276c91e8]

След безкрайно криволичене в завои с дебнещи дупки и безумно изпреварващи ни коли, се завърнахме успешно в прахоляка и шума на нашата любима столица. До следващия уикенд, когато отново ще избягаме някъде далече и по възможност на високо.





Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 2755 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Разни:
Катерене в България, Гърция, Турция и Швейцария
Пакистан: един рай за планинарите
Моите планини - Втора част
Аз съм тук
Моите планини - първа част
Как да си захванем трейнинг борд или хватки в къщи
Стотици планинари изкачиха Алпите за една епична фотосесия
Защо си отиват най-добрите?
Малко думи за истината и справедливостта
Нийл Гришъм – 15 съвета за начинаещи


Важни новини !!!


  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Petzl


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2018

Sitemap