Вертикален свят
Школа Курсове Изкачване Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Родопи – Преспански дял



Тодор Мачканов  |  Редактирана на 03/01/2008


[b:d8880b2099]Поход:
село Планинско – връх Чиляка – село Безводно – село Комунига
(25-27 май 2007 г.)[/b:d8880b2099]


Група планинари, с представители от туристическо дружество “Черни връх”, тръгнахме на 25 май 2007 г. с влак от София за Пловдив. Направихме връзка в 11,30 ч с влака за Асеновград. След 30 мин. бяхме там, после, от ж.п. гарата до автогарата.

Разполагахме с 3 часа до тръгването на рейс за централни Родопи - Лъки, Кръстова гора, Планинско (нашата цел), Давидово. Един от нас остана при багажа, а останалите - с такси до Асеновата крепост.

Обратно, пеша около 40мин, по надолнището към града. На автогарата бяхме в 15 ч.

Последни покупки.

В 15,30 ч рейсчето едвам побра хората, тръгнали в това направление.

Под Лъки, при отклонението за Кръстова гора, мостът беше под вода - залят от придошлата река, след поройният дъжд, излял се предишната нощ. Хората, тръгнали за манастира трябваше да слязат в Лъки. Бусчето, по обиколен маршрут нагоре след Лъки, ни закара до нашата спирка – село (махала) Планинско, в 17,30 ч.




[i:d8880b2099]Залез над село Планинско. (Родопи - 25 май 2007 г.)

Снимки: Тодор Мачканов[/i:d8880b2099]


Тръгнахме по западен хребет на планина Каракулас по посока на връх Чиляка, първенеца на Източните Родопи висок 1461 м. Нямаше да го стигнем този ден, но поне да нощуваме по-близо до него.

По пътя видяхме малко мече – аз поне бях наясно, че по тези места има мечки и затова съзнателно останах ариергард (последен от веригата). Отворих шише с алкохол, при необходимост да оплискам терена около ни при евентуална заплашителна среща.

Наближаваше 20 ч и потърсихме подходящ терен за опъване на палатките.




[i:d8880b2099]Преди да падне мрак. Село Планинско. (Родопи – 25 май 2007 г.)[/i:d8880b2099]


Хапнахме на фона на ясно нощно небе, осеяно с безброй звезди, с Луна 2/3 от пълнолуние. Към 23ч ни налегна умора за сън и се разотидохме по палатките. Някъде далеч на югоизток небето проблясваше от светкавици.

В просъница чух вятър да шляпа по палатката. Усилваше се. Приближаваше и тътен от гръмотевици. После, настана тишина…

Събуди ме паническо чувство за опасност. Дръпнах ципа на палатката и огледах обстановката вън. На фона на прозираща Луна, на разстояние 800-1000м, на височината на хребета върху който бивакувахме, видях черен облак със спускащ се в единия си край фуниевиден израстък. Изтръпнах. Напоследък доста се писа, а и снимки показаха, за торнада над Родопите. Изтичах до съседната палатка и разбудих хората вътре за да видят и те обстановката отвън. Смятах за подходящо да слезем от хребета на билото – долу, на 200м имаше каменна къща(или кошара) - изглежда изоставена. (Видяхме я преди свечеряване, но решихме, че ще я ползваме, ако се наложи. Моментът според мен беше такъв). Отвътре, без да видят обстановката отвън, ми отговориха да отида до къщата, пък те щели да преценят…

Над хребета започна да вали, а от облака започна канонада от светкавици към урвата(„Рибен дол”) пред нас. Стоварваха се върху къща(не споменатата вече), разположена на средата на склона на отсрещния баир(видна на снимка №2). В една от стаите й светеше лампа, затова се виждаха къде падат светкавиците, а отблясъкът им допълнително осветяваше района. Вятърът духаше в лицето ми. Прецених, че облакът и светкавиците му съвсем скоро щяха да са и върху голия хребет, на който се бяхме разположили.

Върнах се до палатката си, взех спалния си чувал, сложих си начелник(фенер, закрепващ се на главата) и се отправих по пътеката надолу към изоставената къща.

Изминах 50-70 метра. Силен порив на вятъра изду незакопчаният ми спален чувал, метнат на дясното ми рамо и той, като корабно платно, следващ посоката на вятъра, ме дръпна рязко в дясно. За да запазя равновесие, а и за да си върна изплъзващият се спален чувал, инстинктивно направих голяма крачка в дясно. Поради наклона на скалата стъпих осезателно по-ниско. От дъжда камъкът беше като пързалка и десният крак се хлъзна. Загубил равновесие и опора паднах по гръб и се плъзнах надолу по скалата - нанякъде в тъмното…

Освестих се, когато свличането приключи.

Озовах се под каменен масив с форма на полуарка, о който се бяха опрели дясната ръка и рамо. Под дясното стъпало нямах опора, но пък лявото опираше на нещо стабилно, макар и остро, и болезнено. Миг по-късно осъзнах, че това беше, заради липсващата лява обувка. Налагаше се да понасям болката. Лежах под наклон от 60 градуса(отвесното е 90) и само тази опора ме спасяваше от продължение на свличането. Нямаше го и начелникът. Дясната мишница стискаше част от спалния чувал.

Дъждът продължаваше да се излива. Светкавиците не стихваха – през десет-петнайсет секунди осветяваха небето и земята, така успях да огледам обстановката около мен. Вляво, на половин метър, течеше вада, през и под дребни камъни, каквито ги има във всеки сипей. Ако продължи да вали сигурно щеше да придойде. Под мен, по склона на сипея, виждах дребните камъни, но след два метра имаше само тъмнина – сигурно там каменният масив ставаше отвесен.

Каква ирония на съдбата. В бързината по подреждане на багажа, забравих да взема планинската си застраховка. Досега нямах такъв пропуск, но и не ми се беше случвало произшествие. И ето сега…

Учудвах се, че не усещам болка от нараняване, и че бях спокоен вътрешно, нямаше паника, страх. Ще споделя факта, че като ходех по пътеката реших да си прошепна молитва, ТОГАВА бях объркан. СЕГА чувствах, че положението е под контрол, макар и да нямах логични мотиви за това. Логичното беше, че положението ми тук беше далеч по-незавидно отколкото, докато бях на пътеката.

Дъждът намаля, светкавиците отминаха в северо-западна посока и не засегнаха хребета, на който бивакувахме. Настана пак тишина, но и тъмнина. Трябваше да изпълзявам по обратния път. С протегнати ръце, опипващи терена, се заизкачвах.

Небето се проясняваше. Колкото и слаба светлината, идваща от Луната и звездите, ми даваше възможността да виждам силуета на склона над и пред мен. След двайсетина метра забелязах светеща точица. „Светулка”, казах си. Но не премигваше, както светулчината. „Начелникът!” Беше паднал с посока на светлината към земята. Вече можех да виждам отчетливо терена на 5-10 метра около мен.

Появиха се дървета, но зад тях – непрогледна тъмнина, урва или пропаст, не бях по пътеката по която се движех към изоставената къща. Върнах се и се заизкачвах отново към предполагаемата посока на хребета. И пак тъмнина пред мен. Вляво - спускащ се склон на скалния масив, вдясно - стръмно издигаща се скала. Накъде да тръгна? Загасих начелникът. На светлината на Луната и звездите, макар и по-неясно, се вижда по-надалече. Някъде пред мен и нагоре, на фона на леко сияйното небе, виждах тъмният силует на хребета. Но преди него - непрогледна тъмнина. За да изляза от безизходицата реших да викам. Ако ме чуят от лагера ще ми покажат светлина към която да тръгна, сега не знаех срещу коя част от хребета стоях.

Бях здрав и читав и щях да се изложа, ако викам „Помощ”. Затова извиках „Е-е-е-о-о-о” - тук съм, обадете се. Провикванията ми глухо потъваха в тъмнината, липсваше ехо. След дузина викания се отказах, нямаше ответната реакция, сигурно съм се отдалечил толкова, че не ме чуваха. Реших да катеря стръмната скала вдясно, подозирах, че над нея е пътеката.

Десният крак, с обувката, често се хлъзгаше по мократа скала, но левият беше стабилен, пръстите му усещаха всяка издатинка и се закрепваха о нея за да пропълзявам нагоре. По някое време стигнах тераса, а оттатък нея - дървета, а зад тях – силуета на хребета. Продължих натам. Заизкачвах се към билото. Скоро открих и палатките. Шмугнах се в моята. Жена ми в просъница издума: „Няма ли да спиш най-сетне”. Какъв ти сън…?!

Бях вир вода. Потърсих сухи дрехи, каквито нямаше, но някои поне бяха само влажни. Едър конденз беше полепнал по стените и тавана на палатката, отгоре на всичкото и леден, като го допреш.

Лежах полумокър, но не усещах студ. Това състояние не беше изцяло въз основа на няколкото глътки българско уиски, които „ударих” за сгряване.

Какво ли ще правя посред Родопите с една обувка? Предстояха още два дни преход. А и как ще пропътувам половин България, ходещ, стоящ и/или чакащ по гари и спирки с голяма раница на гърба и с една обувка…Щях да стана за посмешище и на групата…На зазоряване трябваше да потърся обувката и да не се връщам без нея.

Мина, може би час. Започна да просветлява.

Омотах с найлонов плик лявото стъпало, затегнах го с една „котка” и се изхлузих от палатката.

Другите още спяха.

Тишина.

Безоблачно небе и мокра земя.

Не издържах на емоцията си, и на целия си хал, извадих фотоапарата и заснимах…




[i:d8880b2099]Зазоряване над „Рибен дол” I-а част. (Родопи – 26 май 2007 г.)[/i:d8880b2099]


След него е поляната, над която през нощта беше надвиснал фуниевидният израстък на буреносния облак. В средата й е къщата, която „пое” дузина светкавици.




[i:d8880b2099]Зазоряване над „Рибен дол” – II-а част. (Родопи – 26 май 2007 г.)[/i:d8880b2099]


Тръгнах отново по пътеката, този път по светло. Намерих склона, по който се хързулнах, после - скалата с форма на полуарка, под която спрях. Но обувка не открих. Нямах представа в кой момент от произшествието се е изхлузила. Отново пребродих и огледах околността. И отново нищо. Сигурно се е изтъркаляла по сипея, докато падне в пропастта. Но може и да е някъде под мястото, където се застопорих.

Пропълзях до там и заоглеждах сипея. Да слизам по-надолу беше рисковано, няма ли да се раздвижи и да тръгна заедно с камъните – до пропастта имаше още два метра?

Последен оглед - на надеждата. На невзрачно място, зад по-голям камък мернах крайчице от нея - била е на метър под десния ми крак, от мястото, където съм лежал.

Намерих подходящ клон, с който я подбрах. Беше невредима. Обух я и с приповдигнато настроение поех обратно към бивака.

Там вече простираха влажните и мокри дрехи и палатки - Слънцето беше изгряло и напичаше.




[i:d8880b2099]След нощуване на билото над „Рибен дол”. Поглед към юго-запад. (Родопи - 26 май 2007 г.)[/i:d8880b2099]




[i:d8880b2099]След нощувката на билото между „Рибен дол” и река „Боровица”. В дъното - „Сини връх” - 1537 м. Поглед към север. (Родопи - 26 май 2007 г.)[/i:d8880b2099]


Докато стягах багажа, една от планинарките, ме попита:

- Ти чу ли как някой викаше през нощта ?

- Не, не съм чул – смятах да не споделям изживяното през нощта.

Но тя пак настоя с въпроса си:

- Ама ти наистина ли не чу, че някой викаше през нощта – „е-е-е-о-о-о”, защото ние всички го чухме?!

„Така ли?!”, казах си. „Мислех, че не сте ме чули. Но сте чули и не сте се отзовали на виковете? Че кой може да вика посред нощ, и то в безлюдна с километри местност, освен изпаднал в беда?! А се бях разтичал да търся безопасно място и за вас?”

Не намирах оправдание за това тяхно поведение.

Реших, това да е последното ми излизане с тези „планинари” от туристическо дружество „Черни връх”. По-добре сам да си скитам по планините.

Откъм „Рибен дол”, по многократно споменатваната вече пътека, с овцете и козите си, при нас се възкачи местен овчар, зажаднял за общуване с хора.

Стегнала багажа, групата тръгна към връх Чиляка.

Направих последна снимка…

Маркировката към вр. Чиляка беше стара и изглежда на много места - разрушена. Губехме време да следвахме пътеки, водещи на други места, а често вървяхме без път през шубраци сред горите. Дори пихме шампанско на връх Чиляка (една от планинарките черпеше за рожденния си ден), но се оказа по-късно, че това не беше вр. Чиляка …

С разговори по GSM разбрахме, че намерението ни да се съберем с другата група планинари от дружеството, тръгнала ден преди нас из Родопите, няма да се осъществи. Поради обилните дъждове, придошлите реки, освен че бяха отнесли мостове, бяха и невъзможни за преодоляване.

От Асеновград, за изпаднали в беда „бираджии” от другата група, купих и заносих в раницата си две бутилки бира от по 2,5 литра всяка, плюс моята. Сега, когато срещата нямаше да се осъществи, носенето на бирата си оставаше за моя сметка. За да се разтоваря от излишния си вече „товар” започнах, при всяко спиране за почивка, да черпя с бира нашата група.

Към 14 ч., на полянка - 500 метра под истинския вр. Чиляка, останах при багажа от раници, а другите тръгнаха да го изкачват. От безсънната нощ и от обилното почерпване с бира, съм заспал.

Когато се събудих, групата беше насядала до мен. Хапваха. Подканиха ме да се кача и аз на върха. От умората ли, от бирата ли, или от двете, нямах никакво желание за това.

Оттук, според картата, трябваше да вървим към село Безводно. Заслизахме към него.

На юг, около яз. Кърджали буреносен облак изливаше съдържанието си, чуваше се тътнеж от гръмотевици…




[i:d8880b2099]Село Безводно преди залез. (Родопи 26 май 2007 г.)[/i:d8880b2099]


До с. Безводно има прекрасен водопад, който за съжаление не мога да покажа – снимките се оказаха размазани.

В покрайнините на селото буреносният облак от яз.Кърджали ни застигна. Светкавици запердашиха по околните върхове. Докато се провирахме из тесни улички ни заля град и порой. Търсейки навес всеки захвана на някъде.

Предусещах, че групата започна да не зачита авторитета на водача – загубихме часове в погрешно ориентиране. Водачът беше наясно за това и поради което се омърлуши - загуби воля и решителност да остане такъв. Скоро щеше да се смрачи и се налагаше да взема инициативата, най-малкото защото се очертаваше да пренощуваме на открито, а бяхме вир вода и щяхме да си останем такива цяла нощ. Първото, което трябваше да направя бе да събера групата.

Кой под навеса на училището, надявайки се да отворят за да преспим там, кой при кметството, да търси кмета за съдействие, но всичко без резултат. Не се виждаше жива душа. Дали не бяха се изпокрили? Казах им да се събираме около джамията, там не можеше да няма хора.

Близо до нея, под навес на някаква барака, срещнах водача. Преобличаше се и нямаше желание за разговор. В живота ми се е налагало – в казармата и служебно, да нося отговорност и за други, и знам колко неблагодарна е тази работа. Тази отговорност съм се стремял да я предоставям на други, заради по-малкото главоболия. Но когато няма авторитет, заради интересите на групата, а и на мен, ситуацията налага да поема нещата аз. Тръгнах да търся местен.

Около затворената джамия из храсталаците сновеше човек. Заприказвах го дали има къде да пренощуваме. Погледна ме и каза: „Чакай тук”.

След около петнайсет минути дойде с още четирима – кмета на селото, кръчмаря, Яшар, който ни даде подслон и негов съсед. Бараката с навеса се оказа кръчмата на селото. Местните я отвориха за нас, да си напазаруваме – тя е и хранителният магазин на селото. Сгрят от проявената човещина викнах: „Всеки да си поръча по нещо, черпя”. Кой бира, кой мента, кой вино, кой въздържател – исках всеки да се почувства доволен.

В завързалия се разговор се сподели, че преди четиридесетина години в местното селско училище са учили 397 деца, понастоящем са 9 и ходят на училище в Комунига. Затова сме заварили училището затворено. Почти всички къщи са безлюдни, затова никой не ни е поканил за подслон, но и никоя къща не е заключена, в която и да влезете ще сте добре дошъл… Накрая Яшар ни поведе към дома си. Към нас се присъединиха и закъсала група младежи-фотографи, снимащи околността.

В градинската му беседка двете групи пийнахме, хапнахме и приказвахме до сред нощ. Разбрахме от Яшар, че се е върнал скоро от Мека, където дал обет за отказ от алкохол. Сварих го насаме за да платя нощувката на всички ни, чувствах се задължен, заради проявената към нас човещина, но той категорично отказваше да приеме. Отстъпи, не съм сигурен дали защото си мисля, че доводите ми бяха по-силни от неговите…

Сутринта се сбогувахме с Яшар като си направихме обща снимка. Кой знай кога ще му я занеса… Или може би вие…?

Предстоеше ни поход от 25-30 км до Комунига.

В покрайнините на Безводно забелязах кола. Завързах разговор със стопанина й да ни откара до където може напред по пътя ни. Имá добрината да ни остави до с. Женда.

Приятели и съмишленици, не тръгвайте от с. Безводно към Комунига пеша, дори и рано сутрин, освен ако не искате да преспите там. С колата минахме петнайсетина километра. Дори и от с. Женда пеша до Комунига, бяхме там за да хванем рейса за Пловдив едва в 16,30 ч.

Ролята на оператора е зад камерата, затова обикновено него го няма в архивите, но за последната снимка от този поход–преход–приключение, това не е вярно.




[i:d8880b2099]В очакване на рейса за Пловдив. (Родопи - село Комунига – 27 май 2007 г.)[/i:d8880b2099]


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 2380 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Конкурси:
Да би мирно седяло, не би Анталия видяло :)
Откровение
Зимна Скакавица
Пестете гевречетата
Зенобия


Важни новини !!!


  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива разходите по направените транзакции и същевремено получавате c ...
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два предишни опита за изкачване на Ел Кап изцяло свободно соло с въже са направени до сега. Те също бяха по Freerider като съответно беше ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребителското си име 3. Да отидете в страницата на класацията - htt ...
  • 01/06/2006

    Скиор оцелява след 2600-футово падане на Denali

    коментара


    Ed Maginn се търкаля половин вертикална миля надолу по маршрута Orient Express на Denali последната седмица, но оцеля с малки наранявания. 33-годишният, изключително опитен ски алпинист от Юта, се спуска от 20,320-футовият връх с двамата си партньори и преодолява на ски около 1,000 фута от Orient Express, един дълбок снежен улей, който е успореден на Upper West Rib, когато изведнъж пада по време на едно ...
  • 16/08/2013

    Кирил Николов покори петте най-високи върха в България за по-малко от 23 часа

    (1) коментара


    Кирил Николов покори петте най-високи върха в България за по-малко от 23 часа
    Сребърният медалист от европейското по ориентиране от 2012 г. Кирил Николов-Дизела завърши успешно предизвикателството "Пет върха". Най-добрият български планински бегач покори за по-малко от 23 часа петте най-високи върха в България. В 18.14 часа Николов пристигна на финалната точка в "Драгалевци". "През следващите няколко седмици не искам да бъда близо до планина", бяха първите думи на ориентировача.
  • 29/10/2013

    Kilian Jornet разби рекорда за изкачване на Матерхорн

    коментара


    Kilian Jornet разби рекорда за изкачване на Матерхорн
    Каталунския планински бегач Kilian Jornet тича нагоре и надолу по Матерхорн започвайки и завършвайки в градчето Breuil-Cervinia, Италия за удивителните 2 часа и 52 минути отиване и връщане. Jornet би предишният скоростен рекорд с 20 минути, който беше осъществен през 1995 от италианецът Bruno Brunod.



Последни новини !!!


  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 03/12/2016

    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight

    коментара


    Black Diamond представя новият Camalot™ Ultralight
    Двуосният Black Diamond Camalot ™ беше създаден през 1987 и това беше революция в света на катеренето. Но сега отново екипът на BD се опита да предефинира стандарта на това осигурително средство. Какъв е резултатът? Един изцяло нов Black Diamond Camalot™ Ultralight - сега с 2 ...
  • 07/11/2016

    Новата седалка Black Diamond Zone

    коментара


    Новата седалка Black Diamond Zone
    Новата седалка Black Diamond Zone е създадена предимно като най-висок клас седалка за спортно катерене, но също така има халки за закачане на инвентарници за ледено катерене, което я прави подходяща и за други типове катерене. Технологията Fusion Comfort увеличава комфорта в ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...
  • 03/04/2008

    Снимки от Кавказ

    коментара


    Галерия със снимки от Кавказ.


Black Diamond Equipment


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2017

Sitemap