Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Хан Тенгри



Paul Schweizer  |  Редактирана на 10/05/2007


[i:27f7835248]Връх Чапаев, гледан по пътя надолу от Хан Тенгри. Вижда се Лагер 3 и пътеката спускаща се по склона, както и липсващата част от отчупения корниз.[/i:27f7835248]

Тян Шан или „небесните планини” са разположени в най-северната част на великите азиатски планински вериги и Хан Тенрги (7,010 метра) е без съмнение перлата на Тян Шан. Внушителна ледена пирамида, с извисяващи се елегантни гребени и връх от сияещ мрамор, Хан Тенгри се отличава и с това, че е най-северно разположения седем хилядник и е всеобщо признат за една от най-красивите планини на планетата. Неговото зашеметяващо и мистично присъствие силно е впечатлявало още от древността. Самото му име означава „господар на духовете”, на местния език, и е бил почитан като бог в местните шамански култове. По-късно в историята е бил наблюдаван от високите проходи на легендарния търговски Път на коприната и китайските поети са го възпявали още през 7 век. Планината се намира на границата на Киргизстан и Казахстан и е само на няколко километра от общата им граница с Китай. Тъй като е граничен връх, можете да подстъпите към него или с полет до Бишкек в Киргизстан или до Алмати в Казахстан.

Освен че е уникална и красива планина Хан Тенгри е и напълно достъпна и приятелска планина, подходяща цел на експедиция. Няма разходи за дразнещ офицер за свръзка, с който да се разправяте, за носачи или за разрешително за върха. Летите с хеликоптер до организиран базов лагер, където ви предлагат пълен храноден, колкото можете да изпиете руски чай, палатка в която да нощувате и обща осветена столова палатка, където да се размотавате вечер, да пиете водка или да гледате треторазрядни филми. Получих отлична информация относно логистиката от Саймън Иейтс (Simon Yates), който е изкачвал планината многократно и по негова препоръка взех полет до Алмати, където срещнах моя партньор за свръзка Маркъс.

Аз и Маркъс имаме необикновена свръзка. Запознахме се в Перу през 2001 и покатерихме за кратко в Андите. Той живее във Виена, а аз в Единбург и въпреки че имахме едно чудесно пътуване до долината Кумбу, където скоростно изкачихме Пумори и Ама Даблам, по някаква причина така и не успяхме да се съберем на едно и също място, по едно и също време в Европа.

[img:27f7835248]http://www.verticalworld.net/coppermine/albums/courses/pik1.jpg[/img:27f7835248]

[i:27f7835248]Маркъс наближавайки стръмната скална формация над лагер 2[/i:27f7835248]

Когато пристигнахме в Алмати и двамата бяхме изморени от недоспиване и дългото пътуване. Отново по съвет на Саймън бяхме взели пълен пакет от Kan Tengri Mountain Service, които са основния туроператор в района и определено се оказаха правилния избор. Посрещнаха ни на летището и ни закараха до един голям супермаркет, от където взехме храна за изкачването, което беше доста изморително в нашето състояние на дезориентираност, особено когато всички етикети бяха на руски. Поне успяхме да вземем доста алкохол. След това ни замъкнаха в един луксозен магазин за спортни стоки за да вземем газови бутилки и сетне отпрашихме с миниван за Каркара (на 2,200 метра надморска височина) и след петчасово пътуване бяхме в отдалеченото подножие на Тяншанските планини.

[i:27f7835248]Двама катерачи слизат по Западния ръб, снимани на връщане от върха.[/i:27f7835248]

Почувствахме облекчение, че напускаме знойната горещина и задръстванията в Алмати – градът е уникално лишен от всякакъв чар или облик, но пък гъмжи от BMW-та, Мерцедеси и бързи 4x4 автомобили. Определено не е типичния беден азиатски град – многонационалните петролно компании, които притежават света, наливат много пари тук. Каркара, от друга страна, е много приятно място да се размотаваш, да поглъщаш слънцето и да се разхождаш из околните хълмове за аклиматизация. Лагерът там приема широк спектър от клиенти- от катерачи и трекъри до богати японски туристи, включително и туристи, дошли за обиколка с хеликоптер и планински колоездачи. Не го предполагах докато не отидох там, но ако имах велосипед в Каркара щеше да е чудесно. Цялата операция беше ръководена от Казбек Валиев, казако-руснак и бивш планинар, станал много успешен предприемач, закоравял тип и безспорно Шефа, нещо като руския Кръстник. Маркъс и аз взехем първия хеликоптерен полет за сезона ( 16 юли) от Каркара до базовия лагер, намиращ се върху морените на северния ледник Инилчек ( North Inylchek Glacier) на 4,000 метра надморска височина. В Каркара тонът се определяше от наследниците на Чингис Хан, докато в базовия лагер доминираше милитаристично-спортната култура на бившия Съветски Съюз. Първоначално базовият лагер е построен за да подслонява отминалите времето си Съветски алпиниади, както и ранни международни състезания за изкачване на Хан Тенгри по Западния ръб. Алекс Лоу (Alex Lowe), един от най-изявените катерачи на своето време, който вече не е между нас, печели състезанието през 1993 като поставя нов скоростен рекорд от 10 часа и 8 минути – наистина бързо! Той подобрява предишния руски рекорд с повече от 2 часа – една американска победа, странно отражение на военното съревнование след Студената война.

Когато кацнахме в базовия лагер там имаше двама американци – и двамата се казваха Дан, които бяха пристигнали в Каркара сутринта на нашето отпътуване. Двамата Дановци бяха изкачили Еверест от тибетската страна предната година и тъй като бяха американци имаха най-големите камери, най-белите зъби и всичко от най-новата и най-скъпа екипировка. Посрещнаха ни с доста високомерно отношение – не само бяха покорили „Големия” преди година, но и бяха похарчили доста пари за изкуствена аклиматизация към ниското налягане и съдържание на кислород, без дори да напускат Ню Йорк.

[img:27f7835248]http://www.verticalworld.net/coppermine/albums/courses/pik2.jpg[/img:27f7835248]

Тъй като от доста години не живея в САЩ, често намирам американците за леко отблъскващи, когато първо се запозная с тях. Но веднъж като имаш взимане-даване с тях, те може да се окажат доста приятни и земни хора.

В крайна сметка се разбирахме доста добре с двамата Дановци и бяхме наистина разочаровани когато, подобно на много от съперниците за Хан Тенгри, им натриха носовете и не успяха да качат върха. Според тях това изкачване е било технически доста по-трудно то Еверест, а и времето е било по-лошо. Освен това не е имало носачи, които да носят багажа им нагоре към върха, както и бутилки с кислород.

[i:27f7835248]Пол, до металния трипод на върха (6,995 метра) след като се е включил в неофициална надпревара за върха[/i:27f7835248]

Изкачването на Хан Тенгри изисква тежка денивелация от 3,000 метра, считано от базовия лагер, и сезонът за изкачване е много кратък. Така че ако идвате директно от ниско разположените тресавища на Великобритания, ви трябва много добра стратегия за аклиматизиране за да пожънете успех. При изкачване по Стандартният маршрут от север се използват Лагер 1 (на 4,800 метра), Лагер 2 на 5,500 метра, изкачване на северния връх на Чапаев (6,100 метра), след това спускане до Лагер 3 (5,800 метра) в седлото между Чапаев и Хан Тенгри. Това е пресечната точка със маршрут от юг и точно под седлото се намира сложна система от ледени пещери и много хора ги използват вместо палатки. Следва един много дълъг ден от Лагер 3 до върха и обратно. Реших, че веднъж стигна ли Лагер 3 няма начин да искам да се върна долу преди да съм изкачил върха. И така решихме да се отнасяме към Чапаев като към връх за загрявка сам по себе си. Изкачихме го за 3 дена и се спуснахме в Лагер 2 и тогава слязохме по целия път надолу до базовия лагер за последна доза почивка и възстановяване преди истинската атака на върха.

Обратно в базовия лагер, след изкачването на Чапаев, се въргаляхме в лукс, тъпчехме се с храна, вода и неразреден въздух. Имаше „руска баня” със сауна и вана с гореща вода, където можете да се поливате с черпак, както и малко да се самобичувате с клонки от митра, което е идеално за британската психика. След вечерята разпускахме, пиехме водка и гледахме третокачествени филми в бившата армейска столова палатка. Филмите най-често бяха неизвестни приключенски уестърни, дублирани на писклив руски – вероятно такива, каквито би харесал Сталин. Тава, че бяхме опаковани във вълнени шапки и пухени палта в мразовито- студената палатка и гледахме стари холивудски ленти върху ледник в централна Азия беше достатъчно странно. Но на третата вечер след като се върнахме в базовия лагер, Маркъс и аз преживяхме нещо наистина сюрреалистично – филмът беше типичен боливудски мюзикъл, изпълнен с мелодраматични повтарящи се песни и танци, дублирани на войнствен руски. По някаква причина никой от нас така и не можа да прозре защо казако-руските водачи и персонала на базовия лагер обожаваха тези филми. Маркъс и аз нямахме друг избор освен да консумираме доста евтина водка въпросната вечер.

[i:27f7835248]Голяма лавина от ледени късове пада от североизточното рамо на северната страна на Хан Тенгри.[/i:27f7835248]

След 3 дена в базовия лагер и боливудски мюзикли дойде време да станем сериозни. Бяхме наблюдавали един относително стабилен модел на времето от два ясни дена, последвани от три или четири дена с бури и така тръгнахме от базовия лагер в една буря, която траеше вече два дена, бивакувахме в Лагер 1 и се изкачихме до Лагер 2 дори в още по-лоши условия. Докато топяхме сняг тази вечер внезапно чухме сковаващия грохот на наближаваща лавина. Поглеждайки навън от палатката видяхме как една огромна част от корниза се отчупва от гребена между Чапаев и Хан Тенгри. Срутването беше доста надолу от връх Чапаев, по-близо до премката на Лагер 3, точно където група немски туристи, тръгнали по-рано през деня, трябваше да е стигнала до тогава. Докато от палатката наблюдавахме огромната смазваща лавина, очаквахме да видим малките точки от търкалящите се с нея германци, но за щастие имаше само сняг и лед. На следващия ден разбрахме, че всъщност германците са съборили корниза. Следвали са съществуващата, пропаднала на места, пъртина до Лагер 3, когато внезапно тя е поддала подобно на перфориран лист хартия – откъснала се е по надупчената линия. Този, който е вървял пръв се е озовал с един крак в нищото и скован от страх.

На следващия ден изкачихме Чапаев за втори път в смесено време – беше много ветровито и студено, но вятърът разкъсваше и прогонваше облаците, което обикновено е добър знак. Спуснахме се до премката под Западния ръб късно вечерта и организирахме Лагер 3 под разчистващото се небе. Случайно, в денят на нашето изкачване до върха, зората донесе тихо и кристално ясно утро Напуснах лагера около 6 сутринта, точно когато първите лъчи докоснаха палатката. Маркъс беше тръгнал около 15 минути по-рано – бяхме решили всеки да катери със своето собствено темпо понеже тази система работеше най-добре. Решихме, че ако теренът стане тежък ще се включваме в съмнителните фиксирани въжета, които е по-добре да приемате по-скоро като евентуална спасителна опора при спешен случай, отколкото като надеждна осигуровка. След стабилно двучасово изкачване, при което подминах Маркъс и много други хора, които идваха от юг и бяха бивакували в снежните пещери, бях спрян от цял низ катерачи, където склонът ставаше стръмен и теренът леко техничен. Никога не съм бил особено търпелив по време на задръствания и след като един падащ камък ме удари по брадичката, реших, че е крайно време да започна да ги изпреварвам дори на този технически по-труден терен. Вероятно е грубо, но трябва да правите същото и в Алпите, ако искате да стигнете където и да било по натоварените турове.

[img:27f7835248]http://www.verticalworld.net/coppermine/albums/courses/pik5.jpg[/img:27f7835248]

На едно място маршрутът се изкачваше по относително стръмен скален праг и стана очевидно, че хората преди мене, ще задръстят този конкретен пасаж за часове. За това се откачих от фиксираното въже и започнах да катеря соло. Трябваше да мина наляво по един малък улей с фирнован сняг за да подмина човешките препятствия по фиксираното въже. Първите няколко метра бях изтръпнал от притока на адреналин и чувство на несигурност от това, че бях отвързан на сравнително труден участък и с перспективата за 9,000 фута падане до ледника долу. Но котките ми се забиваха в чудесния фирн и скалата предлагаше огромни хватки и започнах да се чувствам добре. Подминах десетина човека и излязох начело по маршрута.

Не мислех, че ще видя някой друг, докато не започна да слизам, но след малко погледнах надолу и видях, че двама други катерача са последвали примера ми и са минали соло през заприщения от дръвници участък. Единият носеше зелено яке, а другият беше облечен в червено и те започваха да ме настигат. Така че ускорих темпото си и около два часа вървях с по-бързо темпо отколкото е обичайното за мене, но не можех да се откъсна от двамата под мене и стана очевидно, че те полагат големи усилия за да ме настигнат. Цялото това състезаване започна да ме изнервя, но и аз бях въвлечен в него и исках да ги издухам, така че се понапънах още малко.

[i:27f7835248]Един хеликоптер се приземява и разтоварва багажа си в базовия лагер.[/i:27f7835248]

Зеленият човек вече наистина се бореше, налагаше му се да се привежда към склона на всеки 5 минути за да си поеме глътка въздух. Той вървеше пред партньора си и определяше темпото и изглеждаше сякаш той е водача, а червения мъж негов клиент. Подминах едно място, където снегът се изравняваше на една хубава тераса. Нормално бих спрял там за да изпия една чаша течност, да сложа още малко балсам за устни и т.е., но тогава щях да загубя много ценно време, така че просто продължих напред. Когато двамата под мене стигнаха терасата спряха и зеления мъж стовари раницата си на земята. Въздъхнах облекчено, понеже зеленият мъж беше изчерпан, той лежеше върху снега, борейки се за глътка въздух и хриптейки. Когато отново погледнах надолу вече не бях толкова облекчен – червеният мъж беше преминал в действие и се движеше бързо.

Накрая вървяхме паралелно, шия до шия по финалния дълъг гребен до върха. Погледнах към червения мъж и видях мрачната му решимост да ме изпревари, а аз мислех че състезателните изкачвания са отживелица. Започнахме да се изкачваме в стил скачаща жаба като вървяхме напред по 15 крачки и тогава спирахме за да си поемем въздух. Не обичам да спирам, така че правех по още 20 крачки напред, но тогава и той тръгваше с темпо, което знаех, че не може да поддържа. Така той ме изпреварваше само за да спре и да си почине. Това ме дразнеше, отново го изпреварих и погледнах назад, но той стоеше с глава приведена към склона и погледите ни не се срещнаха. И така аз продължих, мислейки си, че той е арогантно копеле.

Но тогава ме осени, че това намръщено и неприятелско поведение е абсурдно. Вече несъмнено бяхме изпреварили всички останали – никъде под нас не се виждаха други катерачи. Бяхме тук, две човешки същества от различни краища на планетата, сами в небето, върху една удивителна планина, и някак бяхме станали врагове без дори някога да сме си разменили и дума. Знаех, че не можех да обвинявам единствено червения мъж, нито пък себе си – той сигурно си мислеше, че и аз съм едно арогантно копеле. И ако никой от нас не направеше жест към другия, тогава тази странна ситуация щеше да продължи.

[i:27f7835248]Изглед след буря в базовия лагер на северния ледник Инилчек.[/i:27f7835248]

Така че когато той отново тръгна напред и се изравни с мене, реших да наруша тишината: „Здравей, състезаваме ли се?”, попитах любезно. Червеният мъж спря изненадан. Тогава се усмихна широко и започнахме да си говорим на развален английски. Оказа се, че е руснак и е дошъл по Южния ледник, спал е в снежните пещери, и тренира за изкачването на връх Победа. Като част от тренировъчната си програма, той опитваше да стигне връх Хан Тенгри по обяд. „ Хм, значи за това така бързаш?”.
„Да, да, а и партньорът ми, който изостана – но пък ти си доста добър.” Сега атмосферата се промени изцяло и стана такава, каквато трябваше да е от самото начало. Стиснахме си ръцете и продължихме към върха. Червеният мъж не успя съвсем да постигне целта си – излязохме на върха в 12:16, но все пак той беше доста доволен от постигнатото време.

На върха беше страшно ветровито, но ясно и гледката беше страхотна. Официално височината на Хан Тенгри често се дава като 6,995 метра, което всъщност е височината при металния трипод, забит на последните открити скали. Обаче върховата козирка продължава нагоре поне още 10 метра, така че снегът и ледът определено ви извеждат на 7,000 метра височина. Само се молете да не поддаде докато сте върху нея.


[b:27f7835248]Как се стига до там:[/b:27f7835248]

Вземете полет до Алмати, бившата столица на Казахстан, следва пет часово каране до Каркара (2,200 метра надморска височина), в подножието на Тян Шан. Тогава взимате хеликоптер за 45 минути до един от базовите лагери (на 4,000 метра). Към стандартният Западен маршрут може да подходите или от Южния или от Северния ледник Инилчек. Южният подход е технически по-лесен, но обективно по-опасен с фатални случаи през 1991, 1993 и 2004.


[b:27f7835248]Кога да отида:[/b:27f7835248]

Подходящото време е много кратко от средата на Юли до края на Август.


[b:27f7835248]Къде да пребивавам:[/b:27f7835248]

Най-добрия вариант е да си вземете пакет от някой местен туроператор, основният туроператор в района е Kan Tengri Mountain Service. За 890 EUR на човек, те се грижат за всичко между катеренето и летището. Услугата включва трансфер от и до летището, една нощувка със закуска в Алмати, откарват ви до супермаркет за да вземете храна за изкачването, транспорт до Каркара, полет с хеликоптер до и от базовия лагер (без ограничение за багажа), палатка, шалте и пълен храноден в базовия лагер, където има дори сауна. Всичко е много цивилизовано.


[b:27f7835248]Какво да взема:[/b:27f7835248]

След като напуснете базовия лагер, вече трябва да разчитате само на себе си, необходима ви е стандартната екипировка за височинни изкачвания - Хан Тенгри е студена и ветровита планина с много капризно време.


[b:27f7835248]Какво да катеря:[/b:27f7835248]

На практика всеки катери стандартния Западен маршрут. Северната стена е висока 3,000 метра и там има доста турове, повечето от които вече преминати и от не-руснаци. Там е и съседния връх Победа (7,439 метра), най-високия връх в тези планини, но не може да се мери по красота с Хан Тенгри.


Превод от :  Люба Манолова


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 3751 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ





ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Височинен алпинизъм:
Свирепа арена - К2
Tъмната страна на Eверест
Първи отговор на Димитър Колешев
МОИТЕ ПЛАНИНИ - Четвърта част
Свирепа Арена - Чангабанг
Лхоце 8501 - Цялата книга
Български маршрути в Хималаите - Интервю по Дарик Радио
Топ 10 на най-добрите трекинг върхове в Непал
Шерпите на Еверест
Да бъдеш или да не бъдеш ...


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 15/12/2018

    Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят" търси инструктори и планински водачи

    коментара


    Школа по катерене и алпинизъм
    Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят" търси опитни алпинисти и катерачи за ИНСТРУКТОРИ, както и ВОДАЧИ с опит в планинско и алпийско водене. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОФЕСИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ: 1) Планински водач. Водачи могат да бъдат хора със завършен курс за професионална квалификация в Асоциация "Планини и хора" или подобна организация, да са завършили НСА специалност "Туризъм и алпинизъм", да са ...
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.



Последни новини !!!


  • 26/10/2018

    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон

    коментара


    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон
    SOHO представя един интересен и практично-полезен разговор за това как да се подготвим за по-сигурни и безпроблемни преходи през задаващия се сезон. Гост в третото издание от поредицата събития в SOHO - SoADVENTUROUS, свързани с приключения и пътешествия, е опитният планински ...
  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива ра ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Курсове по катерене и алпинизъм


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2019

Sitemap