Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

ВОДАЧ НА СВРЪЗКА



Роже Фризон-Рош  |  Редактирана на 30/08/2006


[b:e18de5fadc]РОЖЕ ФРИ30Н-Р0Ш[/b:e18de5fadc]

Спортът навлиза все повече и повече в живота па съвременния човек. Не само милиони хора на всички възрасти отделят част от свободното си време за дейно спортуване, но многократно повече зрители намират приятна отмора в спортните състезания. Въпреки масовото разпространение на спорта досега художествената литература е обръщала повече или по-малко гръб на тази благородна проява. Затова творбите със спортна тематика, носещи безспорни качества на творческо майсторство, са извънредно малобройни в световната литература. Един от тези редки бисери е романът «Водач на свръзка», който минава за най-хубавия алпийски роман във Франция, достигнал вече един милион тираж, а в Англия претърпял седем издания като спомагателно четиво за изучаващите френски език.

Авторът на романа Роже Фризон-Рош е роден на 10 февруари 1906 година в Париж. Родителите му произхождат от едно планинско селце в Савоя и там детето прекарвало ваканциите си, затова отрано обиква страстно Алпите. На седемнадесет години романтичният юноша напуска шумната столица и се преселва в Шамони, живописна долина в подножието на Монблан. Няколко години работи като «носач», т. е. при излетите на туристи помага на водача, като носи въжетата, хранителните припаси, багажа на алпинистите и улеснява осигуровката па свръзката. Трудната катераческа техника изучава при световно известните алпинисти Раванел Червения, Ллфре Куте, Арман Шарле. Затова през 1930 година издържа блестящо изпита си за планински водач, излизайки първенец на випуска.

Спортните му постижения и професионална подготовка стават причина да му се възложи ръководството на една френска алпийска мисия в Централна Сахара, която изследва планините Хогар и Тефедест и първа открива рядко ценни скални рисунки. Приказният свят на африканския континент така силно очарова Фризон-Рош, че той се връща в Сахара през 1937 година, а в 1938 година се установява в Алжир като журналист. Там го заварва Втората световна война. Пленен на туниския фронт през 1942 година, той е отведен във Франция, но избягва от лагера за военнопленници и се присъединява към въоръжената съпротива, като завършва войната с чин «лейтенант от алпийските стрелци».

В освободена Франция отново поема журналистическото поприще, за да го изостави през 1954 година, когато се отдава изключително на писателско творчество. След Втората световна война предприема редица пътешествия в сърцето на Черна Африка, сред лапландците, а в 1966 година, когато беше навършил вече шестдесетте, обиколи полярните области на Канада, като пропътува над 2000 км с шейни, подслонявайки се в снежни колиби «иглу» при минус 40 градуса.

Литературното творчество на Фризон-Рош обхваща 18 книги, от които най-значителни са романите с тематика от долината на Шамони «Водач на свръзка» и «Голямата цепнатина» (издаден на български през 1969 г.), романите с тематика от Сахара «Забравената писта» и «Планината с надписите», романът с лапландска тематика «Последното преселение» и пътеписите «Зовът на Хогар» и «Сахарски бележник» (издаден на български през 1968 г.).

Засега измежду романите му най-съвършен остава «Водач на свръзка». Откъснат от родните Алпи и навярно под копнежа по заснежените им върхове, Фризон-Рош започва да го пише в Алжир, където го завършва през 1941 година, но поради войната книгата вижда бял ден чак в 1946 година.

Романът «Водач на свръзка» е вдъхновен от високата планина, която е главно действуващо лице наравно с трагично загиналия планински водач Жан Сервета, тежко пострадалия му син Пиер и загубилия поради измръзване пръстите на краката си носач Жорж а ла Кларис. Това е един драматичен разказ за тежкия жребий на планинските водачи в Алпите и същевременно възторжен химн за алпинизма като извор на мъжество, другарство, благородство.

Несъмнено книгата ще очарова най-вече поклонниците на планината, независимо дали са изкусни алпинисти или само скромни туристи. Ала напрегнатият, затрогващо вълнуващ разказ неизбежно ще увлече и Читателите, които нямат съвършено никакво отношение към планината. За да улесня тези читатели, които вероятно ще бъдат твърде многобройни, и за да им помогна да почуствуват по-непосредствено красотата и тънкостите на романа, ще си позволя да дам съвсем къси сведения върху алпийската техника.

Българските планини, с малки изключения, са лесно достъпни и дори най-високите им върхове се изкачват от хора, които се срещат за пръв път с планината. В Алпите, напротив, много върхове могат да бъдат покорени само с помощта на катераческа техника. Почиващи, които идват от големите градове, разположени на стотици километри от планината, рядко имат възможност сами да упражняват алпинизма. Затова, когато се озоват в Алпите, са принудени да наемат «гид». «Гидът» или планинският водач е човек, който след дългогодишен стаж като носач владее до съвършенство катераческата техника, познава безупречно всички маршрути и носи отговорност за живота на клиента. Планинските водачи са организирани в професионални сдружения, които определят таксите за разните турове. Най-старото сдружение е Сдружението на водачите от Шамони, което е било учредено в 1821 година.

За да се предпазят от нещастия, алпинистите се обвързват с въже, дълго 30—40 м, дебело 10—12 мм. До края на Втората световна война катерачните въжета се произвеждаха от коноп, но бяха тежки, попиваха влага, при студ замръзваха и ставаха трудно използуваеми. Сега въжетата се произвеждат от синтетични влакна. Обвързаните катерачи образуват «свръзка», като първият се нарича «водач на свръзката».

Когато катерят, алпинистите използуват «хватки» и «стъпки» — скални издатъци и пукнатини, а за да се осигурят, забиват в цепките клинове с различна форма п дължина, снабдени на края с отвор («ухо»), през който се вкарва «карабинер» — метална халка със заключалка. През карабинера преминава катерачното въже и ако Някой от свръзката се подхлъзне, той увисва с въжето на карабинера.

При сняг и лед алпинистите, за да не се плъзгат, слагат на краката си «котки» — метални рамки с остри шипове, и държат в ръка «ледокоп» — подобие на търнокоп с остър клюн и плоска лопатка, с който копаят стъпки и се задържат при подхлъзване.

След като изкачат даден връх или стена, за да ускорят или улеснят слизането, катерачите използуват на някои места «рапел». Въже, дълго 50—115 м, дебело 6—8 мм, се прекарва през въжена бримка, карабинер или клин и се спуска двойно със свободни краища. Алпинистите се смъкват по двойното въже, докато достигнат площадка, после го издърпват.

На читателите, незапознати отблизо с алпинизма, може да се стори пресилен завършъкът на романа, където носачът Жорж а ла Кларис прави много трудно изкачване, за да докаже на себе си, че макар и без пръсти на краката е по-силен от планината. У нас е широко известен романът на Борис Полевой «Повест за истинския човек», чийто главен герой, летецът Алексей Мересиев, доказва, че човешката воля е по-силна от природата. В историята на алпинизма са познати много случаи на катерачи с отрязани пръсти на краката, продължили да упражняват любимата си професия или спорт и след нещастието. Такъв е швейцарският планински водач Реймон Ламбер, който достигна през 1952 година 8600 м височина на Чомолунгма и само лошото щастие не му позволи пръв да покори най-високия връх на земята. У нас също има такива случаи — змс Аврам Аврамов изкачи през 1967 година високия 7134 м пик Ленин в Памир, а дългогодишният наблюдател на връх Ботев Благой Благоев продължи да изпълнява длъжността си още четири години, пък и до неотдавнашната си смърт продължи да броди из любимата му Стара планина.

Тъкмо с жизнената си правдивост и голямата си човечност романът «Водач на свръзка» завладява читателите, особено младите, които най-искрено изживяват силните, мъжествени творби в литературата.

Светослав Колев



=============================



[i:e18de5fadc]На Сдружението на планинските водачи от Шамони -
един от членовете му[/i:e18de5fadc]



[b:e18de5fadc]ПЪРВА ЧАСТ
ЕДНО ПРИЗВАНИЕ СЕ РАЖДА



Глава I[/b:e18de5fadc]

Двамата мъже тръгнаха от Курмайор рано сутринта, когато нощната роса се изпаряваше в синкава мъгла от сивите плочи на тежките покриви. С едри крачки се запътиха към Антрев, достигнаха и отминаха малкото планинско селце, още дремещо в люлката си от зеленина. Пътеката за прохода Кол дю Жеан почваше в селото между две стенички от суха зидария и криволичеше из нивите, следвайки прищевките на синурите. В този утринен час оборите разливаха вълни добитък с високи рога и димящи муцуни; навред се носеше звън от хлопки. Неколцина селяни чоплеха незначителните си нивици, надвесени над каменист бряг. Щом се зададоха двамата чужденци, те спряха за миг, повдигнаха глави, като запазиха пригърбеното си положение. С мотика в ръка се взряха в непознатите. Пътниците поздравиха дружелюбно.

- Добро утро!
- На добър час! - отговориха селяните.

Скоро шахматната дъска на обработените ниви свърши, отстъпи място на гора от лиственици. Тук като че долината се разширяваше и грохотът на Доара загърмя по-свободно във въздуха.

Понеже при първият завой пътеката се възземаше направо в планината, пешеходците спряха. Най-напред младият. Беше здрав момък и досега вървеше малко капризно, шареше от единия до другия край на пътя, прескачаше пъргаво стеничките, размахваше широко дръжката на ледокопа и косеше копривата, която затрудняваше ходенето, или внезапно спираше, за да разгледа отвисоко завряното между двете стени на планината село, мирната долина, далечните синини под сапфиреното небе. Сетне старият, който се движеше на десетина метра зад него с бавни, отмерени крачки, огъвайки леко колене, сякаш за да почувства по-добре земята под дебелите си подковани подметки.

- Стига си сновал, Пиер – каза той, когато настигна младежа. – Я да свалим раниците и да си отдъхнем.

Двамата смъкнаха големите си водчески раници, скроени от яка швейцарска кожа, потъмнели от слъчнцето и дъжда, одраскани и ожулени от допира със скалите. После, разположени на ръба на пътеката с провесени крака и опрени в бедрата лакти, дълго почиваха, без да си продумат дума. Накрая момъкът не се стърпя.

- Колко има от тук до прохода, чичо Жозеф?
- Шест часа. Оттук до заслона Мон Фрети два часа – отвърна старецът и почна да пресмята на пръсти. – От Мон Фрети до Портата час и половина, от Портата до хижата в прохода трябва да сложим три часа. Раницата е тежка ... а и ще напече, затуй ще минеш зад мене. Остави аз да водя. Ще си строшиш краката с тая походка ... Пък съм и на шейсет ... Поврага! ... Шейсет години и ме пенсионират ... Трябва да държат сметка за запазеността ми ... Погледни тия ръце момче ... Смяташ ли, че не могат да се справят повече с хватките? ... Дявол да го вземе, ръцете на Червения, да знаеш, никога не са изпускали, никога, чуаш ли? ... Дори на Безименият връх, когато един тристакилограмов камък за малко не ме сплеска, задържах цялата свръзка с тоя юмрук!
- Юмруци като твоите, чичо, няма втори в цялата долина на Шамони, а че си як, се уверих с очите си тия дни. Но какво да се прави: такъв е законът ... Трябва да се подчиниш на правилника ... Но ти няма да скъсаш с планината. Председателят на Алпийския клуб ти предлага да станеш домакин на хижа Куверкл.
- Доста, момче. Да не ровим повече ... Много е тежко, помни, да довършиш дните си, курдисвайки будилника и варейки чай за гражданите, които отиват да катерят.
- Извинявай, чичо. Не исках да те огорчавам.
- Стига. Натовари си самарчето и на път!

Жозеф Равана, по прякор Червения, голяма знаменитост сред френските планинари, когото бяха нарекли “водач на кралете и крал на водачите”, приключваше последният си голям излет. Беше навършил шестдесет години и Сдружението на планинските водачи в Шамони съгласно правилника трябваше да го пенсионира и да спре да му възлага поръчки. Макар да запазваше титлата си “планински водча”, губеше право да упражнява професията, да се записва в бюрото за ред, да приема поръчки. Неумолим закон на планината, която изисква винаги млади, винаги здрави мъже, за да и служат! И Равана, още в пълна форма, роптаеше и негодуваше подобно на стар моряк, когото откъсват рязко от кораба му. Едва ли не съжаляваше, че не се е пребил при някое от многобройните си първи изкачвания на непокорени върхове, с които беше изпъстрена славната му кариера.

Двамата мъже подеха мълчаливия си ход. Равана вървеше напред прегърбен, опирайки се здраво с ледокопа; беше прекарал лявата ръка през гребена на раницата срещу подмишъчната ямка, за да облекчи колкото се може повече раменете. Пиер Сервета го следваше, като съобразяваше походката си с походката на стареца, знаейки , че с тази крачка,без да се изморят,ще стигнат хижата, преди да се е стъмнило. Човек, незапознат с живота в Алпите, би се изненадал от лекотата, контрастираща с общата тежест на походката, с която двамата планинари стъпваха по чакълестата пътека. Не се търкулваше ни един камък, гвоздеите захапваха земята плътно и създаваха впечатление за цялостна прилепналост.

Старецът вървеше без да отрони дума, беше заковал поглед няколко метра пред себе си, като внимаваше да не наруши ритъма на походката. По лицето му, изгоряло от слънцето, набраздено от бурите, износено от годините на суров аскетичен живот, не блестеше капка пот. В сухото му тяло отдавна нямаше какво да се стопява под формата на пот. Лицето на стария водач се натрапваше на съзнанието: кафявочервеникав цвят, светли, живи, насмешливи очи, потънали в очните кухини, огромни рижи вежди, крайно подвижни, които един тик непрекъснато придърпваше отгоре надолу, сякаш бяха фалшиви, дълги мустаци на старовремски пират, които старецът заглаждаше машинално, издаваха далечно сарацинско наследство. Високото му кокалесто тяло беше издялано с брадва: ръцете представляваха истински бухалки, възлести, отгоре космати – все тия дълги червеникави косми – и покрити с лунички, с краища съвсем изтрити, напукани, олющени от скалите. Ръце, които както обичаше да повтаря, никога не изпускаха хватките.



[b:e18de5fadc]Глава II[/b:e18de5fadc]

Равана завършваше последният си излет. Предишните дни беше прехвърлил Монблан от Шамони към Курмайор, водейки две госпожици, които снощи беше оставил в долината Аоста. За носач беше взел по негово настояване племеника си Пиер Сервета, здрав двадесет и две годшен момък.

Пиер, засега хотелиерски ученик, обичаше планината и изпитваше най-голямо удоволствие да участва в свръзките на приятелите си, както и да скита из масива на Монблан. Строен и снажен, катерещ с увереност, която се предава по наследство в семействата на планинците, другарите му го приемаха на драго сърце. Баща му, Жан Сервета, минаваше на четиредесет и пет годишна възраст за най-добрия водач от новото поколение, ала макар и да отричаше, когато се отвореше дума, досега беше положил всички услия, за да отклони сина си от планината.

- Достатъчно е, че един от къщата е изложен на опасности – заявяваше той често – Пиер ще стане хотелиер. От хотелиерството се печели повече и се рискува по-малко !

С оглед на бъдещето бащата беше надстроил през свбодните часове на мъртвият сезон един етаж в старата къща, съградена преди двеста години, Мусу, непосредствено над Шамони, точно срещу гората Прен, малко встрани, за да се избягнат буйните пролетни води на Румна Бланш.

Пиер беше поел избраният от баща му път. Желаещ да усвои всичко от занаята на хората, които щеше да управлява един ден, беше работил последователно като счетоводител в Париж, касиер в Лугано, помощник-готвач в Лондон, камериер в Берлин, администратор в Инсбрук. Той се прехвърляше от стаж на стаж, учеше съзнателно и вече говореше свободно три чужди езика. От странствуванията си из Европа беше донесъл една преждевременна зрелост и една все по-силна носталгия по родния край. Послушен син – в Савоя бащината дума е свещена, - той се готвеше усърдно да поеме след време ръководството на семейният пансион, който трябваше да разшири и превърне в цъфтящо предприятие. Често му сочеха за пример в рода стария Пейет, водач като баща му, който беше направил от синовете си най-мощните хотелиери на Шамони.

Всъщност Пиер си представяше бъдещето без възторг и облажаваше местните младежи, които цялата година водеха свободния и опасен живот на планинските водачи. Долавяше смътно благородството и волността на тази професия, които планинците не можеха да обяснят, ала които правеха от тях различни хора, спадащи към един загадъчен свят, чиито тайни само те познаваха.

Засега любовта му към планината беше чисто физическа: необходимост от действие и отдих. Върховете го привличаха по силата на тъмен атавизъм; баща му беше планински водач, дядо му, прадядо му бяха водили поколения туристи. Колкото и далече да се ровеше в миналото, из архивите на стародавният манастир Шамони, се срещаха само Сервета, планинари, контрабандисти, ловци на диви кози, събирачи на планински кристали. Той единствен за първи път щеше да се отклони, неохотно наистина, от съдбата на рода си.

Никога не беше се опитвал да си обясни радостта, която изживяваше, когато, отминавайки пасищата, проникваше в самотата на високопланинските скали и ледове. Дали те го правеха щастлив, защото двубоят с планината го отморяваше великолепно след дългите монотонни престои в хотелите на големите мъгливи градове? Дали изпитваше наслада, че веднъж в годината се събира с другарите, със земляците си, прости, добри момци, и че дели с тях храната си, седнали на някоя хубава гранитна плоча, стоплена от слънцето? Дали това беше неизразимо блаженство, което идва след покоряването на върха, когато планинарят, с още възбуден дух и напрегнати мускули, вкусва радостта от трудната победа?

Сам не знаеше и се чувстваше неспособен да анализира причините. “Не бих могъл да живея в равнината – повтаряше си той мислено. – Нужна ми е планината. Защо?...” Необходимо му беше събитие, което да му разкрие истинското призвание и да даде насока на бъдещият му живот.

Това събитие, което заплашваше да разруши всички проекти върху бъдещето на Пиер Сервета, градени от един предвидлив баща, се бе случило предишният следобед.



[b:e18de5fadc]Глава III[/b:e18de5fadc]

Преди два дни Жозеф Равана и свръзката му потеглиха от хижа Егюй дю Гуте в един през нощта и изкачиха без трудности Монблан.

Беше 1 септември 1925 година, която се запомни в масива Монблан със сушавостта си. Когато се спускаха към италианският склон по дългия труден път на канарите, се разрази внезапна, много кратка буря, която трая едва час, но се оказа невероятно свирепа. На няколко пъти падна гръм съвсем близо до скалната ниша, където се бяха подслонили, след като бяха оставили достатъчно далече ледокопите, за да не привличат мълнията. Редувайки се, сняг и град валяха непрекъснато и покриха планината с нова белота; сетне вихрите на северняка прогониха за няколко минути мъглата, връщайки слънцето и разкривайки широки късове синьо небе. Невъзмутим, Равана, през чиято глава бяха минали много бури, заповяда да продължат. Като носач Сервета вървеше пръв, подир него идваха госпожиците, а старият водач беше последен и осигуряваше свръзката с опънато въже, внимателно, за да предотврати всяко подхлъзване.

Действително никой не трябваше да се подхлъзва; свръзката навлезе в един улей, покрит с пресен сняг, който се спускаше с шестдесет градуса наклон към пропастите над ледника Миаж, намиращ се близо две хиляди метра по-надолу. Опастността удесеторяваше способностите на Пиер, който дълбаеше бавно със силни удари ту на клюна, ту на лопатката на ледокопа стъпки за клиентките. Застанал прав, Равана го наблюдаваше, без да каже дума, и лицето му изразяваше задоволство. Ако баджанакът му се съгласеше, Пиер Сервета би могъл да стане планинар от класа. “Жалко – мислеше си старецът, - жалко е да се прави от него човек на долината.”

Прояснението не трая дълго. Завесата от мъгла, свличайки се през Дом дю Гуте, се спусна над южните склонове на Монблан; тя погълна свръзката в леден, непроницаем памук. Заваля сняг, ситен и гъст, почти скреж. В мъглата Равана различаваше едва-едва младия Сервета, който четиридесет и пет метра по-надолу се колебаеше все повече и повече коя посока да следва. Скоро водачът съобрази, че се налага да слезе пръв. Само той можеше да се оправи сред тези скалисти островчета, които стърчаха насам-натам по ледения склон, оградени от дълбоки улеи, където снегът се свличаше шумно.

- Чакай, Пиер – заповяда той. – Свиваш много наляво. Остави да мина напред. Всичките тия малки кулоари си приличат.

Сервета се подчини с леко свиване на сърцето: да слиза последен означаваше да заеме мястото на водача и да се нагърби с отговорностите му. Докато вървеше пръв, добре осигурен от въжето, което го свързваше през двете клиентки със здравия стълб, какъвто беше Равана, той се чувстваше в пълна безопасност. На няколко пъти госпожиците, изморени и премръзнали, бяха залитнали по стъпките, но с един замах на китката, отсечен и настойчив, Равана беше предотвратил свличането и възстановил равновесието.

- Вървете прави, госпожци – предупреди ги старецът. – Прави в стъпките!

Сега участта на свръзката лежеше в ръцете на носача, несъмнено яки ръце, ала неопитни. Без да бърза, той заби ледокопа здраво в снега, осигури въжето зад ясеновата дръжка, Равана заобиколи другарите си, поправи посоката, задълба само с една ръка, като изкопаваше стъпките с по три удара на ледокопа, и се спусна, докъдето стигаше въжето. Момъкът, впрегнал всичките си възбудени способности в двубоя със стихиите, не откъсваше очи от клиентките. Не се тревожеше за чичо си, понеже Равана винаги се беше справял със снега, но всеки миг можеше да му се наложи да предпази от подхлъзване двете млади жени, чиито рефлекси се бяха притъпили от умората. Час по час се питаше дали непредвидимото сътресение няма да го измъкне от стъпките, където, твърдо закотвил подкованите си токове, пазеше неустойчиво равновесие, за да полети към стария водач, който дълбаеше неуморно леда. Тогава сбогом на всички! И младежът си представяше как четирите тела се свличат, премята се от ръб до ръб на кулоара.

За пръв път Сервета носеше отговорност за чужд живот. Постепенно тревогата, която свиваше сърцето му, отстъпи пред едно ново чувство за сила, самоовереност, гордост. Ускореното туптене на артериите се успокои; когато дойде редът му да слезе последен, труден миг, защото вече не можеше да разчита, че някой друг ще му помогне, смело заби токовете в наклона и с лице към бездната, опирайки ледокопа, встрани, за да пази равновесие, настигна спътниците си.

Шест часа, които му се сториха минути, защото напрежението го беше погълнало изцяло, Сервета, осигурява свръзката. Най-сетне, след едно последно въже, стъпи на ледника, където равана и клиентките, клекнали в снега, го чакаха. Старият водач се беше изморил. Шест часа копане само с една ръка и слизането съставляваха тежко усилие за шейсетгодишен човек. Равана подхвърли, че му предстои да се пенсионира скоро. В долината никога не би направил подобна изповед, ала тук сред тази шумоляща, тайнствена самота си представи, че ще са нужни още три часа, за да се доберат до хижата на отвъдния бряг на ледника. Когато сметна, че са си отпочинали достатъчно, стана и каза просто, сякаш си е избрал вече заместник.

- Мини пръв, Пиер. Трябва да си поема дъх.

Момъкът поведе свръзката. Прекара я през неизброимия хаос от пукнатини и ледени балвани на непознатия ледник, който му се стори стар познат, с увереност, за каквато никога не бе допускал, че е способен.

Пиер Сервета изживя най-пълното задоволство, което може да бъде отредено на алпиниста, изживя насладата да бъде водач на свръзка. Престана да следва сляпо, напълно спокойно, напълно безопасно; превърна се във водач, човек, който дава заповеди, който се сражава, който носи отговорности, от когото зависи животът на спътниците му. Почувствува се дораснал за тази задача и възможността да води бъдещи битки го изпълни с радост.

Спокойното му бъдеще на заможен хотелиер бе пометено като слама от бурята, която препускаше с развят перчем на изток, оставяйки подире си планините съвсем побелели и още по-загадъчни. Лилав воал се спусна над ледниковия циркус, където сеехе с отворена паст пукнатините с аметистови стени.



[b:e18de5fadc]Глава IV[/b:e18de5fadc]

Слънцето се беше издигнало много високо в небето, когато гората от лиственица свърши; след повече от два часа изкачване над Курмайор Равана и Сервета излязоха на горното пасище Мон Фрети. Не бяха изменили походката си за миг: една и съща дълга, пъргава крачка, придружена от огъване на колената, крачка, която се струва бавна на начинаещите, нетърпеливи да стигнат — като че борбата с планината допуска нетърпение! — и която все пак е толкова добре отмерена, че позволява на планинарите да вървят с часове, без да се изморят. Двамата мъже сложиха раниците си на грубата маса пред хижата, подпряха ледокопите в измазаната с вар стена, влязоха направо в помещението за водачи през една врата без стъпала.

- Поздрав на всички — каза Равана. Сервета му пригласи:
- Привет на всички!

Седнаха на общата маса щастливи, че могат да си отпочинат.

Домакинята не дочака поръчка и свикнала с местните обичаи, им поднесе две чинии димяща супа, голямо парче сирене, току-що изкачено от Катоня, половин самун хляб.

Без да бързат, мъжете нарязаха хляба и сиренето в супата; Равана завъртя няколко пъти мелничката с черен пипер, поръси течността със сив прах, който бърка продължително. Макар и по-изтънчен, Пиер се мъчеше да възпроизвежда простите движения на чичо си; и той си смля пипер и дълго въртя лъжицата в тежката фаянсова чиния. Засърбаха горещата смес, сиренето се стичаше на дълги конци, които полепваха по мустаците на Червения, по старецът продължи да дъвчи бавно,с отворен сгъваем нож в дясната ръка, лакът, опрян в масата, таке, килнато назад. С бърз замах на острието режеше непокорните нишки, ала в старовремската обстановка на планинския заслон жестът му не представляваше проява на простащина, а напомняше по-скоро чергарите с изпъкнали скули от минали времена из голите степи на Централна Азия, които са режели пред устните си късовете сурово месо, провиснало от челюстите им.

В един ъгъл на стаята, седнал на трикрако столче близо до огнището, където горяха смолисти клони от лиственица, старият пенсиониран водач, който пазеше хижата, чакаше гостите да свършат обеда.

Пръв изсърба супата Пиер и с лъжицата изстърга последната коричка сирене, залепена за дъното на чинията. Подир една сетна глътка престана да се храни и Червения; с опъкото на дебелите си възлести пръсти избърса мустаците си; смъквайки напред над челото такето, запита:

- Alors Joset, c`mi te chi baille? [color=red:e18de5fadc](1)[/color:e18de5fadc]
- Карам я, карам я — отговори старецът на оня напевен френски език, който се е запазил в долината Аоста [color=red:e18de5fadc](2)[/color:e18de5fadc] и който ни вековете, ни хората, ни стихиите няма да разрушат. — Вчера снегът слезе чак дотук, ама отзарана се отдръпна пак до Портата. Сигурно ще се задържи из канарите на прохода. Нейсе, на тебе барем пресният сняг няма да ти попречи.
- Ако имаш нещо за нагоре, дай го. Все ще го сместим с момчето в самарчетата.
- За пръв път ли идва момчето?
- За пръв път. Племенник ми е. Син е на Жан от Мусу. Ще става хотелиер.
- Не се знае, чичо, не се знае дали няма да стана водач — вметна многозначително Пиер, който следеше смирено разговора на старците.
- Ако зависеше само от мене, бих ти казал да продължиш занаята, че ти идва отръки. Уверих се в кулоара на Егюй Гриз. За да вървиш, както вървеше по стъпките, трябва ... — Червения затърси думи - трябва да го имаш в кръвта си. В края на краищата то е работа, дето ще си я уреждаш ти с баща си.

----------------------------------------------------------
[i:e18de5fadc]1. Е Жозет, как я караш? (френско-савойски). — Б. пр.
2. Долината Аоста (Вал д`Аоста) се намира в Италия, но част от населението й говори френски, затова има автономен статут. Центърът й Курмайор е изходна точка за италианския склон на Монблан. — Б. пр.[/i:e18de5fadc]


Хижарят им даде голяма прясна погача, докарана сутринта от мулетаря, и писмо за братовчед си в прохода. Червения прибра писмото във вътрешния джоб на якето си, Пиер намести хляба във външния джоб на раницата. Двамата се сбогуваха и се отдалечиха с едри крачки през пасищата.

От Мон Фрети до прохода Кол дю Жеан имаше два етапа. Първият представляваше великолепна конска пътека, която виеше между две долини, издълбани от ледниците по двете страни на ръба, водещ за прохода. Най-напред идваше хубава поляна, осеяна с балвани, покрит; с рододендрон и ниска трева, развеселена от сините камбанки на тинтявата и жълтите туфи на арниката; после растителността постепенно намаляваше, отстъпваше място на мъховете и лишеите. Накрая камънаците вземаха надмощие над тревистите ивици, извивките на пътеката, първоначално широки, се люшкаха отдясно наляво почти непрекъснато. Сякаш търсеха път, незнаейки как да се измъкнат от сплескания рид, който се изтъняваше все повече и се сливаше със скалистата стена. Така стигаше до основата на ръба от надробени шисти и гнайс, по който неясно очертана лента водеше за прохода. Планинците наричаха това място Портата; то беше наистина величествена врата, през която се проникваше в света на върховете.

Над пасищата, прилепена до канарите, се издигаше малка колиба, служеща за заслон на носачите от хижата. Мулетата стигаха дотам на 2800 метра височина и хората трябваше да изнасят на гръб хранителните припаси за хижата, миниатюрна крепост на връхния ръб, кацнала на 3341 метра.

Равана и Сервета починаха четвърт час, преди да почнат да катерят ръба. Дишаха дълбоко и се любуваха на гледката, позната на стареца, съвършено нова за младежа, която откриваха Грейските Алпи. Денят беше великолепен и можеше да се обозрят до безкрайност Алпите, редуващи се на катове; най-напред на юг съвсем близките Алпи от долината Аоста; Гривола — ardua Grivola Bella, Гран Паради, ледниковото корито на Руйтор; великаните на френско-италианската граница със Сасиер и Чамарела — царство на дивия козел; по-нататък на югозапад Ваноазките Алпи. На изток се съзираха веригите на Швейцарските Алпи: на преден план Велан, смазан от тежката снага на Гран Комбен, сетне много надалече, Церматският масив с Матерхорн и чудноватия му Цмутски нос, стърчащ съвсем черен над облаците, и ледените простори на Монте Роза, въздушни, свръхземни, сливащи слоновата кост на снеговете си с опала на мъглите.

От долината се надигаха изпарения, които се трупаха над пропастите, събираха се, сливаха се в пенливи въртопи, които скоро оградиха с мълчаливите си вълни всички долини от прохода Фере до прохода Сен. На запад пейзажът, макар по-близък, изглеждаше още по-неземен. Отпред като челен часови гранитното острие на Егюй дьо ла Бренва, до него прилепена странна скална свещ, която водачите от Курмайор бяха нарекли «Пер Етернел», след това бездната на ледника Бренва н самият ледник, мръсен и каменист, пълзящ между морените, разливащ огромното си чело, което завършваше във Вал Вени, разяждайки долината като проказа сред листвениците на Нотр Дам дьо Геризон.

Потокът, идващ от езеро Комбал, пресичаше ледника от край до край и изригваше с тътен от една ледена пещера срещу ливадите на Антрев. На трети план се точеше безмерен и величествен на 3500 метра ръбът на Пьотере с Егюй Ноар, зловеща пирамида, набраздена от черни улеи, следвана от дантелите на Дам Англез, недействителни, въздушни, шеметни; най-отзад надничаше стройната Егюй Бланш, ледена игла, окичена със страхотни козирки, свързана чрез тънък сребърен гребен със снагата на великана Монблан, чиито хималайски склонове се издигаха толкова високо, толкова високо в небесата, че наблюдавани от Портата, изглеждаха като предизвикателство към алпинистите.

От време на време към Сантинел Руж се пукаше леден блок. Сякаш гръм разтърсваше планинската тишина; дълго след като грохотът беше заглъхнал, можеше да се проследи облакът от искрящ прах, който предшествува сгромолясването на лавините по високите ледникови плата.


НОВО ПРОДЪЛЖЕНИЕ

[b:e18de5fadc]Глава V[/b:e18de5fadc]

Двамата мъже хвърляха едва по някой и друг разсеян поглед на пейзажа. Мислите им бяха съсредоточени в почивката, мъчеха се да възстановят силите си, както се изразяваше Сервета. Оттук до прохода им оставаха цели три часа път. Потеглиха в най-големия пек; Равана вървеше начело; скоро достигнаха областта, недостъпна за хората от равнината. Проникнаха в този свят от лед и гранит с увереността, присъща на старите планинари.

Излязоха на пресния сняг, който се топеше бързо, точно преди голямата канара, но която се ориентираха алпинистите. Оттам нататък пътеката се подемаше и въртеше по един начупен, въздушен, лек ръб, бездната се дълбаеше все повече и повече под краката. Широките подметки се набиваха в тежкия сняг и когато пътниците вдигаха крак, се очертаваше отпечатъкът, врязан чак до чакъла. Стъпките им се открояваха черни върху белотата на снежната покривка. Сегиз-тогиз с къс удар на ледокопа по тока откъртваха полепналата снежна буца. Откъм лявата им страна се спускаше широк улей; по него се свличаше шумно сняг към долината; той дълбаеше бразди, които се събираха и образуваха широк ръкав, истинска напорна тръба, изригваща непрекъснато залпове от камъни, лед и сняг, освободени от размръзването.

На двамата оставаше само час до прохода, когато се разминаха със слизаща група: водач и носач от Курмайор с клиент. Курмайорецът пусна алпиниста да продължи под надзора на носача и се спря, за да размени няколко приятелски думи със стареца.

— Връщаш ли се, Равана?
— Прибирам се, както виждаш ... Остана ли горе някой запил се? — пошегува се Червения.
— Никак не им е до пиене — отговори италианецът.— Един от вашите се е пребил на Дрю!
— Един от нашите ли, света богородице?! (И старият Равана се прекръсти.) Знаеш ли кой?
— Не можах да науча. Казаха ми двама англичани без водач. Научили новината в Монтанвер. Май са пратили вече спасителна команда ...
— Хей, мръсен занаят! Трябва да ги е застигнала завчерашната буря, а в скалите тя не прощава. Не знаеш ли подробности?
— Никакви, добри ми старче. Във всеки случай заръчахме на Брокерел да ни изпроводи вест. За погребението ще пратим наша делегация; ще предупредим и водачите от Брьой и Валтурнаиш. В края на сезона, когато тежките турове свършиха и те чака почивка, да загинеш не е справедливо! ... Трябва да вървите, а и аз също ... Късно е, снегът скоро ще замръзне.

Равана и Сервета продължиха да се изкачват с пресечени крака от съобщението. Особено зле прикриваше безпокойствието си старецът; имаше твърде много приятели, твърде много роднини из планината по това време, а и водачите, които катереха Дрю, се брояха на пръсти.

— Сигурно е един от нашите, бедни ми Пиер. Но кой?

Помъчи се да си припомни изкачванията, обявени в бюрото на водачите, преди да напусне Шамони. Арман а ла Бола Нера беше нает от двама американци и в тоя час трябваше да се намира някъде из Доломитите. Алфре а ла Колод катереше източната стена на Грепон, значи не беше и той. Зиан от Тин трябваше да тръгне за Монблан два дни подир Сервета, следователно и той отпадаше. Жозеф а Жозон?. . . Кой знае? Никога не се издаваше къде отива от страх да не му отнемат премиерните изкачвания.

Старият водач изреди всички възможни имена. Пиер от своя страна, макар и по-малко въведен, се опита да разреши мъчителната загадка.

Докато се изкачваше, старецът се бореше с една натраплива мисъл, която заседна в главата му, завладя все по-силно и по-силно съзнанието му. Баджанакът? Къде ли беше? Преди осем дни се намираше в Оберланд, но ангажиментът му трябваше да е свършил. Човек се прибира бързо в Шамони от хижа Холандия, завряна в Льоченлюке. Тръгва по дългата долина, що почва от изхода на тунела Льочберг, оттам продължава с влак през Бриг и Мартини. Жан Сервета е можал преспокойно да се върне в Шамони и да потегли за хижа Шарпуа и Дрю. Не беше човек, който изтървава клиент, затова често го упрекваха, че се преуморява.

Тези догадки прехвърляше старецът, без да прекъсва бавната си отмерена походка; само когато пътеката завиваше и той се обръщаше с лице към младежа, трудно прикриваше тревогата и опасенията си.

Пиер вървеше безмълвно със свито сърце. Предчувствуваше огромно нещастие и се мъчеше да прогони от духа си една мисъл, която при всяка стъпка, при всяка крачка ставаше по-настойчива ... Баща му?

Дързостта да допусне само, че баща му е могъл да падне, му се струваше светотатство: хората от рода Сервета не падаха. Ала момъкът си припомни халата, която ги беше изненадала по южните склонове на Монблан; той б


Превод от :  Светослав Колев


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 4046 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ




Напишете коментар

1 Публикуван на 01/07/2005 от Коментирайте
Много добра идея.
Някой да има представа къде в София може да се намери тази книга.
Иван Ненков









ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Разни:
Как да загреем преди катерене
Грижа за ръцете
Истините на живота
Категория на трудност - Част І
Top 10 National Parks for Rock Climbing
Елбрус – по високо от човеците
„Айгер – мечта и реалност” - ревю на книгата
Категории и стилове на изкачване
Какво (не) се случи с ''Новата вълна''?
Как да изберем правилната обувка за планина ?


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 15/12/2018

    Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят" търси инструктори и планински водачи

    коментара


    Школа по катерене и алпинизъм
    Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят" търси опитни алпинисти и катерачи за ИНСТРУКТОРИ, както и ВОДАЧИ с опит в планинско и алпийско водене. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОФЕСИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ: 1) Планински водач. Водачи могат да бъдат хора със завършен курс за професионална квалификация в Асоциация "Планини и хора" или подобна организация, да са завършили НСА специалност "Туризъм и алпинизъм", да са ...
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.



Последни новини !!!


  • 26/10/2018

    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон

    коментара


    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон
    SOHO представя един интересен и практично-полезен разговор за това как да се подготвим за по-сигурни и безпроблемни преходи през задаващия се сезон. Гост в третото издание от поредицата събития в SOHO - SoADVENTUROUS, свързани с приключения и пътешествия, е опитният планински ...
  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива ра ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Курсове по катерене и алпинизъм


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2019

Sitemap