Вертикален свят
Школа Курсове Изкачвания Трекинги Календар Магазин Кой какво Гидовник Дневник Класации Видео Галерия Статии Новини
   Вие не сте регистриран потребител !   Вход и регистрация в сайта   
×
Екипът на Вертикален свят Ви пожелава едно приятно и пълноценно прекарване с първият български информационен портал за катерене и алпинизъм, онлайн от 1 декември 2001 година.

Северната стена на Жану



Mark Synnott  |  Редактирана на 16/03/2005


Джаред Оугден, Кевин Тоу и аз пристигнахме в Катманду на девети септември. Нашият план за този следмусонен сезон беше доста амбициозен - премиерно изкачване на северната стена на Жану(Кхумбукарна). Със своите 7710 метра, Жану е 38-ят по височина връх в света. Бил е изкачван над 20 пъти, но въпреки множеството опити на някои от най-добрите катерачи в света, отвесната 10000-футова северна стена беше последният голям проблем в Хималаите. Всички знаехме че имаме малки шансове за успешно завършване на това невероятно изкачване и въпреки това тази стена беше в нашия "списък" от доста години. Всъщност Джаред вече се беше пробвал тук през 1997, но екипът се провалил поради лични разногласия.

[img:adac255e5c]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/jannu_objective_320.jpg[/img:adac255e5c]

Трекингът до базовия лагер на Жану е обикновено 12-13 дни. Той се намира в най-североизточния край на Непал, до Канченюнга - третата по височина планина в света. Жану всъщност е част от масива Канченюнга и отдалеч изглежда просто като един от многото върхове. Кевин и аз бяхме слушали много за достигането до базовия лагер от Джаред, който ни пълнеше главите с истории за преминаване през блата пълни с пиявици. В началото на септември мусоните са в разгара си и вали всеки ден. Затова Джаред ни препоръча да наемем хеликоптер вместо да ходим и по този начин да превърнем двуседмичното мъчение в няколкочасово приятно пътуване. Изпратихме носачите по рано напред към базовия лагер заедно с цялата храна и инвентар и на 12 септември се качихме на хеликоптера в Катманду.

Джаред, който живее в Колорадо на височина 7000 фута, мислеше да кацне направо в базовия лагер на 14700 фута, но аз не мислех така, защото живея почти на морското равнище и тази промяна във височината ми се виждаше прекалено рязка за няколко часа. Пилотът остави мен и Кевин в селцето Гунса(Ghunsa) на височина 10000 фута откъдето е два дни ходене до базовия лагер. Заобиколени от населението на това красиво планинско селце(около 300 души) помахахме на Джаред за довиждане и се насочихме към хижата.

С Кевин наехме двама местни шерпа, които да ни помогнат с багажа и да ни покажат пътя до базовия лагер. На следващата сутрин тръгнахме покрай бушуващата река, която извира от ледниците под Канченюнга. На края на ледника Жану трябваше да прекосим един много бърз и дълбок поток. С Чатанданду Шерпа се хванахме за ръце и така успяхме да преминем. Излязохме от ледника и попаднахме насред тучна зелена поляна, където пасяха много якове. Имаше и две малки каменни къщурки от чиито комини излизаше пушек. Прекарахме нощта на поляната, но и двамата с Кевин имахме проблеми със съня заради леката височинна болест. Само можехме да си представяме как се чувства Джаред на повече от 3000 фута над нас.

На сутринта с Кевин излязохме от палатката и за първи път видяхме Жану извисявайки се в края на долината. Само един поглед към стената беше достатъчен за да се спогледаме и да си кажем "Мамка му!". Северната стена на Жану беше напълно бяла, плътно покрита от сняг. Бяхме чули че мусоните тази година са били много силни, но никога не си бяхме представяли че стената може да изглежда така. "В ужасно състояние е!" - казах на Кевин. "Напълно си прав" - отговори той.

След няколко минути стената се скри в облаците, а ние се оамрлушихме. С това главоболие, недоспиване и заради състоянието на стената ни беше много трудно да запазим доброто си настрооение. Прекарахме останалата част от деня и нощта в лежане и пиене на непастьоризирано мляко от як и се молехме да не се разболеем сериозно. На сутринта тръгнахме по поляната покрай ледника и след три часа в проливен дъжд стигнахме до базовия лагер, в който Джаред беше вече три дни. Той беше добре, имал силно главоболие, което вече се оправяше и сега се радваше да ни види.
Готвачът и носачите ни не пристигнаха още няколко дни, но времето се оправи напълно. Базовият ни лагер беше разположен точно под 10 000-футовата северна стена, която бяхме дошли да изкатерим. Стената все още беше напълно покрита със сняг Джаред каза, че няма нищо общо с това което е било предния път. Трябваше да чакаме поне част от снега да падне от стената, а дните ставаха по-къси и по-студени. Майката природа сваляше картите си срещу нас.

[img:adac255e5c]http://www.verticalworld.net/articles/uploads/pics/jannu_camp_240.jpg[/img:adac255e5c]

Когато най-накрая носачите пристигнаха, прекарахме цял ден в организиране на базовия лагер и след това се насочихме към ледника, за да започнем с фиксирането на въжетата по 3000-футовата основа на стената. Започвайки от 15 000 фута височина ние трябваше да екипираме стена с размера на Ел Капитен и с пасажи до 5.9(UIAA 6). Този ден Кевин не се чувстваше добре, затова аз и Джаред тръгнахме нагоре с раници пълни с въжета и инвентар. Беше студено и валеше сняг през почти целия ден, но с Джаред успяхме да изкатерим и да екипираме половината от основата. Беше труден ден и се довлачихме в лагера по тъмно, напълно изморени. Три дни по-късно тримата тръгнахме отново нагоре с още въжета и инвентар за бивакуване. Фиксирахме останалата част от основата и изградихме Лагер 1 на височина около 18 000 фута. Това беше първата ни вечер на такава височина и тримата решихме да се натъпчем в палатката, която естествено не беше предвидена за трима души. Всички пихме много вода преди да легнем, за да избегнем дехидратацията и да намалим влиянието на височинната болест, така че вечерта се превърна в непрекъсната процесия от хора, които излизаха да облекчават нуждите си. Никой не спа много.

Сега, когато бяхме точно под северната стена беше трудно да пренебрегнем опасните условия. Пред нас се извисяваше 8000-футова скала покрита със сняг и с половин дузина огромни сераци, които всеки момент заплашваха да се сринат в бездната. Решихме, че единственият ни възможен шанс за успех е да продължим по северозападното ребро, което определя дясната част на стената. Гребенът сам по себе си напомняше на едно ребро в Аляска - като смесен маршрут:един скален нос преплетен от ледени улеи, с минимални обективни опасности. Но за да започнем да катерим по него, ние трябваше първо да се преборим с 3000 футов снежен кулоар "преграден" от един огромен корниз и олюляващи се с размер на автомобил фантастични фигури от сняг. От другата страна на долината имахме перфектен изглед към 20 000-футовия връх Мера, който изглежда предлагаше нетехничен и безопасен път до върха си. Решихме да слезем в базовия лагер и да направим опит за изкачване на Мера за аклиматизация, преди да правим каквото и да е друго на Жану.

За Мера взехме само едно въже 6мм, пикели, котки и спални чували, но не и палатка или бивачни сакове. Катеренето всъщност не беше точно катерене, а безкрайно тежко ходене през сипеи, ледник и морени. Първата нощ бивакувахме на открито на около 17 000 фута, но през нощта започна да вали сняг...силно. В 1 след полунощ спалният ми чувал беше покрит от 1 инч сняг и осъзнах че е само въпрос на време влагата да проникне вътре. Реших да направя нещо, изпълзях от прогизналия си чувал, натъпках всичко в раницата, преместих се 50 ярда и пропълзях в пещера, която бях видял по рано през деня. Не мога да ви кажа защо не се настаних първо там.

Следващият ден продължихме трудното изкачване, но с увеличаване на височината гледката започна да се открива и скоро имахме добър изглед към долината на Канченюнга, третата по височина планина в света. Сега от време на време се чуваха ахкания и възгласи, когато някой спираше да си поеме въздух и се възхищаваше на това, което ни заобикаляше. Отвсякъде бяхме заобиколени от вериги остри хималайски върхове покрити от син лед и сняг. Бяхме много въодушевени и новата енергия ни помогна да изкачим един улей с нестабилни камъни до около 18 000 фута. Изморени от мъкненето на раниците решихме да направим последния бивак до едно снежно поле в края на улея. На сутринта щяхме да оставим инвентара и да се изкачим до върха.

Беше студена нощ, но на зазоряване времето беше съвсем ясно и с нашето източно изложение слънцето скоро ни огря добре, докато пиехме топло кафе. Час по късно се изкачвахме по сипей водещ към остър ръб покрит със сняг и лед. Като стигнахме реброто си сложихме котките и продължихме по перфектния фирн. Условията бяха повече от добри и ние бързо достигнахме 19 200 фута. Върхът вече беше съвсем близо, но изведнъж, в разстояние от 3 фута снегът се превърна от перфектна пудра в кристализирал сняг с кора отгоре. Бяхме шокирани от това бързо влошаване, но беше ясно че никой не иска да стои на този лавиноопасен склон. Поснимахме малко е поехме по обратния път до базовия лагер.

Трябваше да вземем решение. Въпреки че знаехме, че условията далеч не бяха идеални, бяхме инвестирали прекалено много в това пътуване, за да се върнем без дори да се опитаме да изкачим Жану. Поехме към стената с достатъчно храна, гориво и инвентар за да прекараме три дни в лагер едно. Беше време да прекосим платото и да достигнем северната стена. Изкачването на 3000 футовата основата на стената с фиксирани въжета с тежките раници е нещо което ми се иска да забравя. Презрамките на раницата се впиваха в рамената ми, краката ме боляха, а въжетата не свършваха. Никой не желаеше този ден да се повтаря, но ако искахме наистина да направим нещо много повече храна, гориво и екипировка трябваше да бъдат качени. Вкъщи е лесно да романтизираш алпийското катерене: представяш си се на някой убийсттвен ръб наслаждавайки се на топлия шоколад и гледайки залеза. Всъщност алпийското катерене не е нищо повече от безкрайно бъхтане и безкрайна работа. В крайна сметка се стига до горещия шоколад, но си толкова изморен че трудно можеш да му се насладиш.

На 5. октомври аз и Джаред преминахме платото, а Кевин слезе за да качи още неща. С Джаред се огъвахме под тежестта на раниците и газехме до колене, а скоро и до кръста в тежък сняг. В тези условия изразходвахме всичката си енергия и спирахме на всеки 10 фута за почивка, а трябваше да преминем около миля до основата на улея, който щеше да ни отведе до реброто. Обстановката беше невероятно красива, със северната стена надвесена над нас, но в никакъв случай не можехме да пренебрегнем лавинната опасност и половината дозина сераци, които висяха над главите ни и заплашваха всеки момент да се откъснат. Усещах се че постоянно мисля: "Надявам се някое от тези неща да не реши да се откъсне точно сега."

В основата на улея с Джаред тръгнахме по снежен конус образуван от лавините, които периодично се изсипваха в улея ни. Нормално снегът е по стабилен, но условията дори се влошиха и скоро се оказахме затънали до гърди. На някои места беше наистина невъзможно да продължим. Докато аз се опитвах да изгазя от една такава дупка и проклинах живота, погледнах напред и видях Джаред да върви по повърхността. Помислих си, че има кора и че е голям късметлия, когато целият склон изведнъж се намести под нас със звучно "храссс". Спогледахме се и осъзнахме че склонът може да се откъсне всеки момент. Бързо се върнахме по следите си, отдалечихме се от улея и седнахме на раниците си. Джаред се сети че на следващия ден има годишнина от смъртта на Алекс. Това ни накара да мислим в перспектива и разбрахме, че нещата просто няма как да станат. Щеше да има други планини, които да изкчим в бъдеще, но за тази не било писано. Върнахме с в лагера в основата, казахме на Кевин какво сме решили и той напълно се съгласи.

Както и да е, не бяхме готови напълно да се откажем от тази експедиция. "Какво ще кажете да отидем до южната стена и да се опитаме да изкачим в алпийски стил югоизточното ребро?" - предложи някой. Условията можеше да са по добри от по-слънчевата страна на върха, реброто щеше да е много по-безопасно, а и знаехме че е изкачвано за по малко от 5 дни. Попитахме нашия водач/готвач дали ще е възможно, тъй като имахме разрешение за северната стена и той каза:"Няма проблем!". По негов съвет събрахме базовия лагер и слязохме до Гунса откъдето можехме да заобиколим до другата страна на върха. Както и да е, на поста разбрахме че полицията беше много стриктна относно нашето разрешение. Ако искахме да сменим маршрута това щеше да ни струва още 4000$. Това разбира се беше смешно и въобще не го обсъждахме.

Какво друго можехме да направим? Може би да се върнем до лагера и да се опитаме да изкачим някой 6-хилядник в района? Но сега полицията знаеше че няма да катерим северната стена и каза че ще изпратят техен офицер, който да е навсякъде с нас. Ако ни хванат да катерим нещо за което нямаме разршение щяха да хвърлят водача ни в затвора, а нас щяха да глобят солидно. С други думи, експедицията свърши. Нашият водач Дава свърши чудесна работа, но тотално сгреши като предложи да слезем в Гунса. Ако просто си бяхме стояли в лагера може би щяхме да изкачим някой предизвикателен връх.

Мисля, че всички научихме много от тази експедиция. Първо, когато се опитваш да се справиш с последния голям проблем в Хималаите е по-добре да си подготвен да се върнеш без успех. Прекалено лесно е да си предвидил всичко в главата си при такъв голям проект. Малко са нещата които са по трудни и впечатляващи от северната стена на Жану. Също така научих че не можеш да заблудиш местната полиция и че те не са от такъв тип хора, които без да си платиш ще те оставят да нарушаваш правилата...колкото и нечестно да изглежда. Знам че има някои катерачи които щяха да продължат по улея. Аз не искам да съм такъв катерач. Както се казва има три цели при всяка експедиция: върнете се живи, върнете се приятели, достигнете върха; в този ред. Ние успяхме в две от три, така че при крайния анализ бих казал че това беше една успешна експедиция.


Споделяне във Facebook

Оценка (): Видяна е 2101 пъти



ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ




Напишете коментар

1 Публикуван на 17/03/2005 от Димитър Колешев Коментирайте
[quote:e99aaf7ced]Както се казва има три цели при всяка експедиция: върнете се живи, върнете се приятели, достигнете върха; в този ред. Ние успяхме в две от три, така че при крайния анализ бих казал че това беше една успешна експедиция.[/quote:e99aaf7ced]

Много ме изкефи този завършек на статията !!!









ОЩЕ СТАТИИ ОТ РАЗДЕЛ Височинен алпинизъм:
Западната кула на Жану: интервю с Валери Бабанов
Опитомен ли е К2?
Шерпите на Еверест
Еверест 2010: Сравнение на маршрутите
Еверест - маршрути
Снимки и видео от Нанга Парбат през зимата със Simone Moro и David Göttler
КОНТЕЙНЕРЪТ
К2 и другите осемхилядници по света
Методи Савов: Алпинизмът е нещо сакрално
Височинна болест


Важни новини !!!


  • 27/06/2017

    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ

    коментара


    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ
    Магазин Вертикален свят търси ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ с познания в сферата на планинарството, катеренето, алпинизма, планинското бягане и екстремните спортове. ОТГОВОРНОСТИ: - Приветливо и учтиво посрещане на клиентите в търговския обект; - Информиране и консултиране за стоките и услугите в търговския обект, по телефона, онлайн по имейл и във фейсбук; - Поддържане на търговски вид на стоките
  • 15/12/2018

    Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят" търси инструктори и планински водачи

    коментара


    Школа по катерене и алпинизъм
    Школа по катерене и алпинизъм "Вертикален свят" търси опитни алпинисти и катерачи за ИНСТРУКТОРИ, както и ВОДАЧИ с опит в планинско и алпийско водене. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОФЕСИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ: 1) Планински водач. Водачи могат да бъдат хора със завършен курс за професионална квалификация в Асоциация "Планини и хора" или подобна организация, да са завършили НСА специалност "Туризъм и алпинизъм", да са ...
  • 21/03/2018

    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond

    коментара


    Представяне на новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond
    С това филмче и кратко описание на новите продукти искаме да ви представим новата серия дрехи за дъжд на Black Diamond, които са едновременно водозащитени, вятъроустойчиви, дишащи и разтегливи.
  • 14/06/2018

    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали

    коментара


    Colin Haley направи нов скоростен рекорд на гребена Касин на Денали
    Colin Haley подобри предишният рекорд с почти двойно по-бързо време. Затъпявайки зъбите на своите котки като млад алпинист в Каскадите, Colin Haley винаги е мечтаел за големите планини. Докато Патагония и големите планини на Азия бяха крайни цели, региона на Центеална Аляска предлагаше върхове с по-висока степен, макар и с по-удобен и лесен достъп.
  • 06/06/2018

    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа

    коментара


    Нов скоростен рекорд на Носа на Ел Кап за под 2 часа
    Alex Honnold и Tommy Caldwell направиха 3-ти пореден скоростен рекорд на Носа и този път изкатериха 1000-метровият маршрут за 1 час 58 минути 7 секунди. Reel Rock поства в Instagram, "Тази сутрин на El Capitan тези супер герои заковаха времето на 1:58:07." Екипът подобри своя собствен предишен рекорд с почти 4 минути и станаха първите хора, които са катерили Носа за под 2 часа. Warren Harding и компания ...
  • 11/02/2018

    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+

    коментара


    Адам Ондра направи първия флаш в света на 9а+
    Adam Ondra премина флаш Super-crackinette, 9a+, в сектора Praniania в Saint Leger du Ventoux, Франция. Alex Megos направи първото изкачване на маршрута през октомври 2016. Според Fanatic climbing маршрута няма истинска трудност, само около 25-30 движения по много непрекъснато трудно и на пръсти катерене в голям надвес, където най-трудната част идва точно преди свързването на директния старт с оригинални ...
  • 24/10/2017

    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b

    коментара


    Angela Eiter стана първата жена в света преминала 9b
    Австрийската катерачка Angela Eiter стана първата жена в света изкатерила 9b, с нехйното преминаване на маршрута La planta de shiva, изкатерен за първи път свободно през 2011 от Адам Ондра в района Villanueva del Rosario в Испания.
  • 05/09/2017

    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия

    коментара


    Adam Ondra изкатери първото в света 9c във Flatanger, Норвегия
    На 3 септември Adam Ondra направи първото свободно изкачване на своя проект наречен Project Hard. Маршрутът се намира в пещерата Flatanger, Норвегия и 24-годишният чешкият катерач оцени като 9c. Това разбира се трябва да бъде потвърдено и чак след това 45-метровата линия ще стане първото в света 9c.
  • 05/06/2017

    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан

    коментара


    Алекс Хонълд изкачи свободно соло Ел Капитан
    В събота известният катерач Алекс Хонълд стана първият човек, който изкачва Ел Капитан без да използва въжета или други обезопасителни съоръжения и извърши вероятно най-великото постижение в историята на чистото скално катерене.
  • 23/05/2017

    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест

    коментара


    Kilian Jornet постави нов рекорд за скоростно изкачване на връх Еверест
    Ски алпинистът и ултрабегач Kilian Jornet постави един нов рекорд за скоростно изкачване на най-високият връх в света - Еверест в раните часове на 22 май, качвайки се на върха за 26 часа. 29-годишният испанец премина по маршрута през Северната стена в едно единично катерене без използването на кислород и фиксирани въжета.



Последни новини !!!


  • 26/10/2018

    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон

    коментара


    Как да се подготвим за задаващия се зимен сезон
    SOHO представя един интересен и практично-полезен разговор за това как да се подготвим за по-сигурни и безпроблемни преходи през задаващия се сезон. Гост в третото издание от поредицата събития в SOHO - SoADVENTUROUS, свързани с приключения и пътешествия, е опитният планински ...
  • 07/09/2017

    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд "Сам на скалата"

    коментара


    Новата автобиографична книга на Алекс Хонълд
    Излезе от печат автобио-графията на безапе-лационния символ на съвременното катерене Алекс Хонълд. Защо го правиш? Не се ли страхуваш, че ще умреш? Два въпроса, с които Алекс Хонълд е обстрелван почти ежедневно. 32-годишният катерач е необяснима загадка – също като невъзможни ...
  • 23/05/2017

    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017

    коментара


    Представяне на La Sportiva G5 по време на ISPO 2017
    La Sportiva G5 е ултра технична водозащитена обувка за височинен алпинизъм и работа навън в студени условия. Тя е лесна за обуване дори с ръкавици благодарение на новата системата от връзки Boa® в долната част на обувката и велкро лепенките в горната й част. Обувката е направ ...
  • 11/05/2017

    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid

    коментара


    Представяне на новият челник Petzl Tikka Hybrid
    Проста и компактна, новата TIKKA предлага 200 лумена яркост и широко разпръсване на светлината. С дълга продължителност на осветяването тя е практична за аутдор активности като къмпинг или трекинг, или за пътуване и също за ежедневни активности около дома или колата. Фосфорес ...
  • 10/05/2017

    Плащане с кредитни и дебитни карти

    коментара


    От днес вече ще можете бързо, лесно и сигурно да плащате своите онлайн поръчки с кредитни или дебитни карти през системата на Борика, без да заплащате излишни комисионни. Вече няма да е нужно да се регистрирате в различни разплащателни платформи и да преминавате през дълги процедури по оторизацията им. Магазин Вертикален свят изцяло покрива ра ...
  • 06/01/2017

    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude

    коментара


    Новата планинарска и фрийрайд седалка Petzl Altitude
    ALTITUDE е ултралека планинарска и скиорска седалка, която можете да сложите, докато сте със ски или котки на краката. Направена е с конструкцията WIREFRAME и тежи само 150 g.
  • 31/12/2016

    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле

    коментара


    Нов смесен маршрут на Пиц Бадиле
    На 16 ноември 2016 Marcel Schenk и Simon Gietl направиха първото изкачване на Amore di Vetro (800 метра, M5, R) - един нов леден и смесен маршрут на Североизточната стена на Пиц Бадиле.
  • 20/12/2016

    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден

    коментара


    Pete Whittaker на първото изцяло свободно соло с въже на El Cap за един ден
    Pete Whittaker направи първото изцяло свободно соло изкачване на El Capitan в Йосемите за един ден, използвайки соло техники с въже. Pete изкатери класическият 37 въжета Freerider с трудност 5.12d за 20 часа и 6 минути. Той беше преминал маршрута флаш през 2014. Само два пред ...
  • 06/12/2016

    Онлайн катерачно състезание

    коментара


    Вертикален свят с подкрепата на магазин Вертикален свят организират първото по рода си в България онлайн катерачно състезание. Състезанието ще се проведе в периода 1 януари - 31 март 2017 година. За да участвате в състезанието е необходимо да осъществите следните стъпки: 1. Да се регистрирате в сайта като потребител 2. Да се логнете с потребите ...
  • 03/11/2016

    Представяне на La Sportiva Skwama

    коментара


    Представяне на La Sportiva Skwama
    В това ревю Neil Gresham, Adrian Baxter и Stu Littlefair говорят за най-новата катерачна иновация на La Sportiva, технологията "S-Heel", която е част от новите модели еспадрили Skwama и Otaki. Skwama са чувствителни, пасващи удобно, меки катерачни обувки идеални за топ постиж ...


Курсове по катерене и алпинизъм


Affiliate Program  -  Линкове  -  Реклама  -  Абонамент  -  Препоръчайте ни  -  RSS

Вертикален Свят ЕООД © Copyright 2001-2019

Sitemap